№ 371
гр. София, 08.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 155 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ПЕТЯ П. СТОЯНОВА
при участието на секретаря АСЯ В. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от ПЕТЯ П. СТОЯНОВА Гражданско дело №
20221110163603 по описа за 2022 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е
№ 08.01.2024 година град София
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД IIІ ГО, сто петдесет и пети
състав
На двадесет и осми ноември две хиляди двадесет и трета година
в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ П.СТОЯНОВА
Секретар Ася Георгиева
Прокурор
като разгледа докладваното от съдия Петя П. Стоянова
гражданско дело номер 63603 по описа за 2022 година на СРС, 155 състав,
1
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на Т.С., със седалище и адрес на
управление: гр. ***************, с ЕИК **********, представлявано от изпълнителния
директор А.С.А., исковата молба подадена от надлежно упълномощен процесуален
представител, против У.А., с ЕИК **********, с адрес: гр. **********************,
представлявана от А.Г.А.. Ищецът, чрез процесуалния си представител, твърди, че на
09.08.2022 г. дружеството е депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение
срещу ответника за сумата от 2 215,46 лв. -лихва за забава за периода от 03.03.2020 г. до
23.12.2021 г., дължима върху главница за доставена топлинна енергия за периода от месец
юни 2019 г. до месец април 2020 г., както и за присъждане на законната лихва върху
главницата, дължима от предявяване на заявлението до окончателното изплащане на сумата,
а също и на направените по делото разноски. Предявеното от ищеца вземане е било уважено
и е била издадена заповед за изпълнение срещу длъжника. По повод подадено от длъжника
възражение, ищецът предявява настоящата искова претенция. Твърди, че ответникът е
ползвал топлинна енергия за стопански нужди за топлоснабден имот, представляващ детска
клиника, находящ се в гр. София, гр. **********************, с абонатен № **** за
периода от месец юни 2019 г. до месец април 2020 г., но не е заплащал дължимата цена за
посочения период в размер от 2 215,46 лв. Излага твърдения, че с ответника е подписан
Договор № 3********** за доставяне на топлинна енергия до детска клиника на посочения
адрес, като ответникът се явява потребител на топлинна енергия за стопански нужди. В
исковата молба са изложени подробни съображения за начина на формиране на дължимата
от ответниците цена за предоставена топлинна енергия. Моли съда да постанови решение, с
което да приеме за установено по отношение на У.А., че същият дължи Т.С. – гр. София
сумата от 2 215,46 лв. - лихва за забава за периода от 03.03.2020 г. до 23.12.2021 г., дължима
върху главница за доставена топлинна енергия за периода от месец юни 2019 г. до месец
април 2020 г., както и за присъждане на законната лихва върху главницата, дължима от
предявяване на заявлението до окончателното изплащане на сумата, а също и на
направените по делото разноски. Ангажира доказателства.
В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа исковата
молба. Моли съда да уважи предявената искова претенция, претендира направените по
делото разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба
от ответното дружество У.А.. Ответникът, чрез процесуалния си представител, оспорва
исковата претенция като неоснователна. Не спори за наличие на сключен между страните
договор за доставка на топлинна енергия до процесния обект. Твърди, че дължимите суми за
главница за доставена топлинна енергия за периода от месец юни 2019 г. до месец април
2020 г. са заплатени. С плащане на главницата е погасено и акцесорното вземане. Моли съда
да отхвърли исковата претенция, претендира направените по делото разноски.
В съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния си представител, поддържа
2
отговора на исковата молба. Моли съда да отхвърли предявения иск по съображения,
изложени в отговора на исковата молба, претендира направените по делото разноски.
Предявени са искови претенции са с правно основание чл. 422 във връзка с чл. 415 от
ГПК във връзка с чл. 294, ал. 1 от ТЗ. Направено е искане по реда на чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от
ГПК.
Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства, преценени съобразно
разпоредбите на чл. 12 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
От приложеното гр.д. № 43102/2022 г. по описа на СРС, 155 състав, е видно, че на
17.08.2022 г. съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК,
по силата на която У.А. е осъдено да заплати на Т.С. сумата от 2 215,46 лв. - лихва за забава
за периода от 03.03.2020 г. до 23.12.2021 г., дължима върху главница за доставена топлинна
енергия на адрес: гр. **********************, детска клиника, с абонатен № ****, за
периода от месец юни 2019 г. до месец април 2020 г., както и законната лихва върху
главницата от 09.08.2022 г. до изплащане на вземането, а също и сумата от 94,31 лв. –
направени по делото разноски, от които: сумата от 44,31 лв. – платена държавна такса и
сумата от 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение. В срока по чл. 414 от ГПК е постъпило
възражение от длъжника. В предвидения едномесечен срок заявителят “Т.С., ищец в
настоящото производство, е предявил установителен иск.
Като доказателства по делото са приети Общите условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от “Т.С. на потребители в гр.София, приети с Решение по
Протокол № 23 от 03.08.2007 г. на СД на „Т.С. и одобрени с решение № ОУ-033/08.10.2007
г. на ДКВЕР на основание чл. 150, ал. 1 от ЗЕ.
От представения заверен препис от Договор № ************ се установява, че
между страните е сключен договор за доставка на топлинна енергия при общи условия до
топлоснабдяван имот на адрес: гр. ***********, а от Заявление с вх. № 1339 от 02.05.2018 г.
от ответника до ищеца се установява, че е направени искане за откриване на партида за
абонатен № ****.
От представения заверен препис от Нотариален акт за собственост на недвижим имот
№ 24, том II, рег. № *****, дело № 191 от 29.12.2009 г. на нотариус с рег. № ***, се
установява, че ответникът е признат за собственик на недвижими имоти, находящи се в гр.
***********************, подробно описани в нотариалния акт.
От представен заверен препис от покана, отправена от ищеца до ответника на
10.06.2022 г. се установява, че към 09.06.2022 г. ответникът има неплени задължения за
топлинна енергия и услуга дялово разпределение, извършвана от ищеца.
От заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза,
което съдът възприема като обективно и безпристрастно, се установява, че задълженията на
У.А. с абонатен № ****, за периода от месец юни 2019 г. до месец април 2020 г. са били в
размер на 31 467,15 лв., от които: сумата от 25 446,38 лв. – сума за отопление и сумата от
3
6 020,77 лв. – за подгряване на вода, като допълнително са начислени изравнения от равни
вноски за периода от 03.03.2020 г. до 23.12.2021 г. в общ размер на 3 105,47 лв. Вещото лице
също така установява, че задълженията за процесния период са били платени в по-късен
момент след настъпване на падежа за плащането им, като дължимата лихва за забава възлиза
на 2 215,46 лв.
При така установената фактическа обстановка за съда се налагат следните изводи:
По делото е безспорно установено, че “Т.С. е дружество, регистрирано по
Търговския закон с предмет на дейност производство на топлинна енергия, пренос на
топлинна енергия, производство на електрическа и топлинна енергия и други дейности,
обслужващи основните дейности. Безспорно установено е, че ищецът е доставчик на
топлинна енергия, като доставя такава до процесния отопляван недвижим имот, находящ се
на адрес: гр. ********************, на който адрес е открита партида на абонатен № ****.
Не се спори, че ответното дружество е собственика на процесния отопляван недвижим имот
през процесния период. Не се спори, че ответникът е заплатил дължимите главници за
доставена топлинна енергия. Спори се относно изпадането в забава и дължимостта на лихва
за забава.
Съгласно чл. 294, ал. 1 от ТЗ между търговци лихва се дължи, освен ако е уговорено
друго.
От събраните по делото писмени доказателства, а именно от представените от
ответниците писма се установява, че на 10.06.2022 г. ищецът е отправил покана до
ответника за заплащане на дължимите суми за доставена топлинна енергия, като е посочил
като основание издадените фактури. От приетото заключение на вещото лице по
назначената съдебно-счетоводна експертиза се установява, че задълженията за процесния
период са били платени в по-късен момент след настъпване на падежа за плащането им, като
дължимата лихва за забава за процесния период възлиза на 2 215,46 лв. Съдът намира
исковата претенция за основателна и доказана, поради което същата следва да бъде изцяло
уважена.
По отношение на искането за присъждане на законната лихва върху главницата,
дължима от предявяване на заявлението – 09.08.2022 г. до окончателното изплащане на
задължението, съдът намира следното:
Съгласно чл. 294, ал. 2 от ТЗ лихва върху лихва се дължи само ако е уговорена.
Ищецът, чиято е доказателствената тежест по смисъла на чл. 154 от ГПК не доказа
наличие на уговорка в сключения между страните договор, по силата на която уговорка
потребителят дължи лихва върху лихвата за забава. Ето защо искането като неоснователно
следва да бъде отхвърлено.
По отношение на претенцията за установяване размера на дължимите в заповедното
производство разноски, съобразно с т. 12 от ТР 4/2013 от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС,
съдът следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени в заповедното
производство, съобразно с изхода от спора и да разпредели отговорността за направените
4
разноски. Съобразно с чл. 81 от ГПК във връзка с чл.78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца
следва да бъдат присъдени направените в заповедното производство разноски в размер на
94,31 лв., от които: сумата от 44,31 лв. – платена държавна такса и сумата от 50 лв. –
юрисконсултско възнаграждение.
По отношение на искането за присъждане на направените по делото разноски от
процесуалния представител на ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК съдът намира
същото за основателно, съобразно с уважената част от исковите претенции, като в полза на
ищеца следва да бъдат възложени разноски в размер от 444,31 лв., от които: сумата от 44,31
лв. – платена държавна такса, сумата от 300 лв. – платено възнаграждение за вещо лице и
сумата от 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
По отношение на искането за присъждане на направените по делото разноски от
процесуалния представител на ответника, на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК съдът
намира същото за неоснователно, поради което разноски в полза на ответника не следва да
бъдат присъждани.
С оглед на гореизложеното, Софийският районен съд, 155 състав,
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените искови претенции от Т.С., с ЕИК
**********, със седалище и адрес на управление: гр. *********************,
представлявано от изпълнителния директор А.С.А., против У.А., с ЕИК **********, с адрес:
гр. **********************, представлявана от А.Г.А., с правно основание чл. 422 във
връзка с чл. 415, ал. 1 от ГПК и във чл. 294, ал. 1 от ТЗ, че У.А. дължи на Т.С. сумата от
2215,46 лв. /две хиляди двеста и петнадесет лева и четиридесет и шест стотинки/ - лихва за
забава за периода от 03.03.2020 г. до 23.12.2021 г., дължима върху главница за доставена
топлинна енергия за периода от месец юни 2019 г. до месец април 2020 г., като ОТХВЪРЛЯ
искането за присъждане на законната лихва върху лихвата за забава, дължима от 09.08.2022
г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА У.А., с ЕИК **********, с адрес: гр. **********************,
представлявана от А.Г.А., ДА ЗАПЛАТИ на Т.С., с ЕИК **********, със седалище и адрес
на управление: гр. *********************, представлявано от изпълнителния директор
А.С.А., на основание чл. 81 от ГПК във връзка с чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от 94,31 лв.
/деветдесет и четири лева и тридесет и една стотинки/, представляваща направени по делото
разноски в производството по издаване на Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК № 23579 от 17.08.2022 г. по гр.д. № 43102/2022 г. по описа на СРС, 155
състав.
ОСЪЖДА У.А., с ЕИК **********, с адрес: гр. **********************,
представлявана от А.Г.А., ДА ЗАПЛАТИ на Т.С., с ЕИК **********, със седалище и адрес
5
на управление: гр. **************** представлявано от изпълнителния директор А.С.А., на
основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК, сумата от 444,31 лв. /четиристотин четиридесет и
четири лева и тридесет и една стотинки/, представляваща направени по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчване на препис на
страните пред Софийски градски съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6