Решение по дело №1291/2020 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 1277
Дата: 20 юли 2020 г.
Съдия: Петър Георгиев Касабов
Дело: 20207180701291
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 12 юни 2020 г.

Съдържание на акта

 

РЕШЕНИЕ

 

 

№. 1277/20.7.2020г.

 

гр. Пловдив, 20.07. 2020  год.

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВХХVI състав в открито заседание на шестнадесети юли през две хиляди и двадесета година в състав:

                       

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЗЛАТАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБОМИРА НЕСТОРОВА

  ПЕТЪР КАСАБОВ

 

при секретаря СТАНКА ЖУРНАЛОВА и участието на прокурора ВЛАДИМИР ВЪЛЕВ, като разгледа докладваното от съдията ПЕТЪР КАСАБОВ к.н.а.х дело № 1291 по описа на съда за 2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:

І. За характера на производството, жалбите и становищата на страните:

1.Производството е по реда на Глава Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 63, ал. 1, пр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

2. Образувано е по касационна жалба, предявена от община Пловдив, представлявана от кмета на община Пловдив, чрез юрисконсулт А.Б., срещу решение № 526 от 18.03.2020 г., постановено по а.н.д 6313 по описа за 2020 г., на Районен съд – Пловдив, XIV – ти наказателен състав, с което е отменено наказателно постановление № 8/08.01.2019г. на директора на Дирекция МДТ – община Пловдив, с което на „Тирлин Лукс”ООД, ЕИК *********, адрес: бул. „Марица“ № 27, ет. 4, представлявано от С.Т.Г., е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 500 лв. за нарушение по чл.123, ал.1 от ЗМДТ.

Касаторът счита, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно. Оспорва се изводът на районния съд, че в хода на административното наказване са допуснати съществени процесуални нарушения. Твърди се, че съставеният АУАН и издаденото НП отговарят на изискванията за съдържание и форма. Поддържа се, че административното нарушение е безспорно установено. Претендира се отмяна на обжалваното съдебно решение и потвърждаване на издаденото наказателно постановление. 

3. Ответникът по касационната жалба – „Тирлин Лукс”ООД, ЕИК *********, адрес: бул. „Марица“ № 27, ет. 4, представлявано от С.Т.Г., не взема становище по допустимостта и основателността на жалбата.

4. Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура - гр. Пловдив, дава заключение, че жалбата е основателна.

ІІ. За допустимостта:

5. Касационната жалба е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.

ІІІ. За фактите:

6. Районният съд е бил сезиран с жалба предявена от „Тирлин Лукс” ООД, срещу НП  № 8/08.01.2019г. на директора на Дирекция МДТ при община Пловдив. Наказателното постановление е издадено въз основа на АУАН № ********** от 14.12.2018 г., съставен от М.П.Х.– на длъжност главен инспектор при община Пловдив. Обективираните в акта констатации се свеждат до следното: „Тирлин Лукс” ООД не е подало декларация по чл. 14 от ЗМДТ за новопридобити недвижими имоти на адрес: гр. Пловдив, бул. „Марица“ № 24, ет. -1 изби, идентификатор **в законоустановения двумесечен срок. Същият е придобит с НА № 45/20.03.2015г. и въведен в експлоатация с Разрешение за ползване № 33/20.02.2018г., издадено от ДНСК. Декларацията е подадена в Дирекция МДТ, община Пловдив с вх. № 22847/14.12.2018г. Двумесечният срок изтича на 20.04.2018г. /включително/. Нарушението е квалифицирано по чл. 14, ал. 1 от ЗМДТ.

Въз основа на АУАН наказващият орган в мотивите на наказателното постановление е дал следното описание на нарушението: „не е подадена декларация по чл. 14 от ЗМДТ за новопридобити недвижими имоти на адрес: гр. Пловдив, бул. „Марица“ № 24, ет. -1 изби идентификатор **в законоустановения двумесечен срок. Същият е придобит с НА № 45/20.03.2015г. и въведен в експлоатация с Разрешение за ползване № 33/20.02.2018г., издадено от ДНСК. Срокът за подаване на декларация по чл. 14 от ЗМДТ е до 20.04.2018г. Декларация по чл. 14 от ЗМДТ е подадена в Дирекция МДТ, Община Пловдив с вх. № 22847/14.12.2018г.“.

Нарушението е квалифицирано по чл. 14, ал. 1 от ЗМДТ, за което на основание чл. 123, ал.1 от ЗМДТ на нарушителя е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева.

7. От представените към преписката писмени доказателства се установява, че „Тирлин” АД е учредило право на строеж на „Тирлин лукс” ООД с НА № 45/20.03.2015г. върху имот КИ **по КККР на гр. Пловдив. С декларации входящи номера 19404/17.11.2017 г., 19406 от 17.11.2017 г. и 19412 от 17.11.2017 г. и 7736/13.04.2018 г. „Тирлин лукс” ООД декларирало придобиването на апартаменти №№ 6, 9, 10 и 17  в новопостроената сграда с КИ **по КККР на гр. Пловдив, за която е издадено разрешение за ползване № ДК-07-Пд-200/10.11.2017г. от ДНСК - ЮЦР. В тези декларации не са декларирани избени помещения, тъй като за последните – 8 броя, било издадено в последствие разрешение за ползване № ДК-07-Пд-33/20.02.2018г. от ДНСК – ЮЦР. Избите към апартаментите били декларирани с процесната декларация от 14.12.2018 г.

8. В хода на съдебното производство пред районния съд е разпитан актосъставителят, който в показанията си потвърждава изложеното в акта, като пояснява, че нарушителят е придобил имот с нотариален акт за учредяване право на строеж и разрешение за въвеждане в експлоатация на 20.08.2019г.

9. При така установената фактическа обстановка районният съд е приел, че са установени осем отделни административни нарушения за недеклариране на избени помещения към самостоятелни обекти в сграда, а наказващият орган в нарушение на процесуалните правила и материалния закон е наложил едно наказание, като от съдържанието на НА и АУАН не може да се установи за кое точно административно нарушение. Отделно съдът е отбелязал, че от съдържанието на АУАН и НП не става ясно в какво точно се корени неправомерното поведение на дружеството жалбоподател, а това се установява едва след преглед на документация по повод недвижимия имот и извършеното строителство в него. Това е дало основание на съда да отмени издаденото наказателно постановление.

ІV. За правото:

10. Въз основа на безспорно установената фактическа обстановка, районният съд е направил правилен извод относно приложението както на материалния, така и на процесуалния закон.

Според правилото на чл. 14, ал. 1 от ЗМДТ (прил. ред. ДВ, бр. 98 от 2010 г.) за новопостроените или придобитите по друг начин имоти собственикът, съответно носителят на ограниченото вещно право, уведомява за това писмено в 2-месечен срок общината по местонахождението на имота, като подава данъчна декларация за облагане с годишен данък върху недвижимите имоти.

Съгласно чл. 123, ал .1 от ЗМДТ, който не подаде декларация по чл. 14, не я подаде в срок, както и не посочи или невярно посочи данни или обстоятелства, водещи до определяне на данъка в по-малък размер или до освобождаване от данък, се наказва с глоба в размер от 10 до 400 лв., а юридическите лица и едноличните търговци - с имуществена санкция в размер от 500 до 3000 лв., ако не е предвидено по-тежко наказание.

По правилото на чл. 77 от Закона за собствеността правото на собственост се придобива чрез правна сделка, по давност или по други начини, определени в закона. Съгласно чл. 63, ал. 1 от същ. закон собственикът може да отстъпи на друго лице правото да построи сграда върху неговата земя, като стане собственик на постройката. Трайно е възприето в правната доктрина и съдебната практика, че право на строеж се трансформира в право на собственост върху недвижим имот след изграждането му в груб строеж. Въпреки това за данъчното облагане релевантен е не моментът на трансформиране на правото на строеж в право на собственост, а фактът на въвеждане на сградата в експлоатация и разрешаване на ползването й. Именно от този момент възниква и задължението на собственика да декларира новия юридически факт  - придобиването на новопостроена сграда, даващ основание за определяне на данъчни задължения. Следва да се отбележи, че санкцията по чл. 123, ал .1 от ЗМДТ не третира само неизпълнение на едно фактически действие по подаване на декларация, а неизпълнението на задължението за деклариране, респ. декларирането на неверни данни или обстоятелства, от значение за определяне на данъка. Именно задължението за деклариране възниква в срока по чл. 14, ал. 2 от ЗМДТ като собственикът, съответно

носителят на ограниченото вещно право при придобиване на множество имоти може да избере дали да подаде една или отделни декларации. Същественото в случая, е че задължението за деклариране е обвързано с факта на придобиване на всеки самостоятелно обособен обект. Иначе казано, подаването на декларация от собственика за един или няколко новопридобити от един юридически факт имоти не го освобождава от задължението за деклариране на останалите. Поради това неизпълнението на задължението да декларира всеки имот, чрез бездействието в законоустановения срока, представлява осъществен самостоятелен състав на административно нарушение по чл. 123, ал.1 от ЗДМТ за всеки имот. След като задълженията са поставени самостоятелно, а в случая собственикът не е декларирал в срок осем отделни новопридобити имота, то несъмнено с бездействието си е извършил отделни административни нарушения, подлежащи на санкциониране по реда на чл. 18 от ЗАНН. Съобразно цитираната норма, когато с едно деяние са извършени няколко административни нарушения или едно и също лице е извършило няколко отделни нарушения, наложените наказания се изтърпяват поотделно за всяко едно от тях.

В случая административно наказателната отговорност на собственика е ангажирана за това, че не е подал декларация за осем новопридобити изби към самостоятелни обекти в сгради, придобити по силата на една правна сделка. В противоречие с правилото на чл. 18 от ЗАНН на нарушителя е наложено едно наказание. Нито от съдържанието на АУАН, нито от мотивите в НП може да се изведе волята на наказващия орган, за недекларирането на коя точно новопридобита изба е наложена имуществената санкция по чл. 123, ал. 1 от ЗМДТ. Неспазването на императивното изискване на закона е било достатъчно основание оспореното наказателно постановление да бъде отменено. Допуснатото нарушение е съществено, тъй като не позволява да се прецени за кое от установените административни нарушения е наложено въпросното наказание. Отговорът на поставените въпроси не може да бъде извличан по пътя на формалната или правна логика. Това би имало за последица твърде сериозна неопределеност на регламентацията на обществените отношения от категорията на процесните и в твърде сериозна степен би засегнало правото на защита на наказаното лице. Административното наказание не може да почива на предположения, а на безспорно установени факти и обстоятелства и ясно изразена воля на наказващия орган.

11. Ответникът не е заявил претенция за присъждане на разноски, поради което произнасяне в тази насока не се дължи.

12. От изложеното до тук следва, че жалбата е неоснователна. Като е отменил обжалваното пред него наказателно постановление, районният съд е постановил валиден, допустим и правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.

Ето защо, Административен съд Пловдив, ХХVI състав,

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА  срещу Решение № 526 от 18.03.2020 г., постановено по а.н.д № 6313 по описа за 2020 г., на Районен съд – Пловдив, XIV – ти наказателен състав.

Решението е окончателно.

 

  ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                       

 

  ЧЛЕНОВЕ :           1.

                       

                          

2.