РЕШЕНИЕ
гр.София, 05.07.2019 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско
отделение, ІV-В състав в публичното заседание на шести юни през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Елена Иванова
ЧЛЕНОВЕ:
Златка Чолева
мл.с. Андрей Георгиев
секретаря Татяна Щерева в
присъствието на прокурора ..................... като разгледа доклад-ваното от съдия Иванова в.гр.дело N: 16 140 по описа
за 2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.258 – чл.273 от ГПК.
С решение № 481 139, постановено
на 03.09.2018 г. по гр.д.№ 79 805/2015 г. по опи-са на СГР, ІІ ГО, 71 състав З.
„О.” АД, ЕИК *******е осъдено да зап-лати на С.П.В., ЕГН
********** на основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./ су-мата
5 000,00 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди –
болки и страдания, настъпили в резултат от ПТП от 19.07.2015 г. по вина на С. Ю.-нов
А., чиято отговорност е покрита от ответника по силата на договор за задължи-телна застраховка „Гражданска отговорност”, сключен
за л.а.”Ауди А4” с ДК № *******, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от датата на произшествието – 19.07. 2015 г. до окончателното й
заплащате, като в останалата част – до пълния предявен размер от 15 000,00 лева
– заявен като частичен иск от вземане в общ размер от 30 000,00 лева, претенция
по чл.226, ал.1 КЗ /отм./ е отхвърлена, като неоснователна.
Със същия акт З. „О.” АД, *** е
осъдено да заплати на адв. П.К. на основание чл.78,
ал.1 ГПК и чл.38, ал.2 ЗАдв сумата 696,00 лева с ДДС –
адвокатско възнаграждение, както и по сметката на СРС – сумата 553,33 лева – държавна такса и разноски за вещи
лица, а С.П.В. е осъден да заплати на ответното дружество на основание чл.78,
ал.3 във връзка с ал.8 от ГПК сумата 353,33 лева – разноски по делото.
Решението е постановено при
участието на трето лице-помагач на страната на ответника З. „О.” АД – С.Ю.А.,
ЕГН **********.
Така постановеното съдебно решение е
обжалвано от ищеца С.П.В., гр.Стара Загора – чрез процесуалния му представител адв.К. – в частта, с която е отхвърлен предявеният от него иск
по чл.226, ал.1 КЗ /отм./ за разликата над сумата 5 000,00 лева до претендирания
размер от 15 000,00 лева. Във въззивната жалба се поддър-жа, че в атакуваната част решението е неправилно,
поради необоснованост на формираните от първоинстанционния
съд изводи и постановяването му в нарушение на материалния закон – на нормата
на чл.52 ЗЗД. Излагат се доводи, че първоинстанционният
съд е опре-делил изключително занижен размер на обезщетението за неимуществени
вреди, който не съответства на претърпените от ищеца вреди и е в противоречие с
принципа на справед-ливост и на съдебната практика
при компенсиране на вреди от този тип, като не е съобразил в достатъчна степен
конкретните, обективно съществуващи факти относно уврежданията на пострадалия,
продължителността на възстановяването, неудобствата и ограниченията, вло-шеното качество на живот, възрастта на пострадалия,
както и отражението на инцидента върху неговата психика. Поддържа се и че съставът
на СРС въобще не е съобразил вида и характера на нанесените телесни увреждания
на пострадалия, формално е обсъдил крите-риите по
прилагане на чл.52 ЗЗД, не е съобразил лимита на отговорността на застрахо-вателя към
датата на ПТП, който е 2 000 000,00 лева, и е един от задължителните
критерии по приложението на тази норма, съдебната практика по аналогични
случаи, както и волята на законодателя да се постига все по-пълно компенсиране
на вредите по застраховка „Гражданска отговорност”, която правна рамка е
съобразена със същественото изменение на обществено-икономическите и социални
условия спрямо предходните такива, при които е приета основополагащата
задължителна съдебна практика по ППВС № 4/1968 г.
Моли съда да отмени решението в
обжалваната част и да постанови друго, с което да уважи исковата претенция до
пълния предявен размер, ведно със законната лихва от датата на уведомяване на
ответника за настъпилото ПТП – 19.07.2015 г. до окончателното изплащане на
обезщетението. Претендира присъждането на направените по делото разнос-ки.
Ответникът по жалбата – З. „О.”
АД, *** в срока по чл.263, ал.1 ГПК не е подал писмен отговор на въззивната жалба. В проведеното открито съдебно заседание
пред въззивния съд е оспорил въззивната
жалба с искане същата да бъде отхвърлена като неоснователна. При условията на
евентуалност – ако жалбата се приеме за основателна, моли искът да се уважи в
намален размер, като се вземе предвид вида на причинените увреждания, които са
били леки и повърхностни наранявания, без усложнения и че към настоящия момент
ищецът е напълно възстановен.
Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение за въззивната
инс-танция.
Третото лице-помагач на страната
на ответника С.Ю.А. не е подал отговор на въззивната
жалба в срока по чл.263, ал.1 ГПК. В откритото съдебно заседание оспорва жалба
и моли същата да се отхвърли като неоснователна.
Софийски градски съд, като прецени
доводите на страните и събраните по делото доказателства съгласно разпоредбите
на чл.235, ал.2 ГПК и чл.269 ГПК, намира за устано-вено
следното:
Въззивната
е жалба е процесуално допустима – същата е подадена от легитимира-на страна в
производството, в срока по чл.259, ал.1 ГПК срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт.
Съгласно нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валид-ността на решението, а по
допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси той е
ограничен от наведените в жалбата оплаквания.
При извършената проверка настоящата инстанция намира, че атакуваното
съдебно решение е валидно и процесуално
допустимо в обжалваната част, поради което следва да се обсъдят релевираните доводи от жалбоподателя относно неговата
правилност.
Предявен е иск с правно основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./.
С подадената искова молба пред Софийски
районен съд ищецът С.П.В., гр.Стара Загора е заявил претенция за заплащане на
сумата 15 000,00 лева /частичен иск от вземане в общ размер от 30 000,00
лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени му от
получените увреждания на 19.07.2015 г. и неговите последици, ведно със
законната лихва, считано от 19.07.2015 г. до окончателното запла-щане
на сумата, както и направените по делото разноски. В същата се твърди, че на посо-чената дата около 03,00 ч. в района на язовир
„Копринка”, местност „Шапката” Копрински ръкав, ищецът
е пострадал при настъпилото пътно-транспортно произшествие /ПТП/ по вина на
водача на л.а.”Ауди А4” с ДК № ******* – С.Ю.А., който не възприема
своевременно наличието на опасност – спящо на тревата лице – С.В., при което
настъпва удар с десните гуми на лекия автомобил и спящия ищец. Под-държа се и
че при настъпилия инцидент С.В. е получил разкъсно-контузна
рана на главата, разкъсно-контузна рана на лява ушна
мида, контузия на дясно рамо, кръво-насядане на
основата на носа, кръвонасядане по гърба и в дясна лумбална област и масивно охлузване на дясна лицева
повърхност, във връзка с които му е оказана спешна помощ от ЦСМП-Казанлък – прегледан
амбулаторно, а впоследствие и в Спешното отделение към УМБАЛ – Стара Загора,
където му е направена хирургична обработка на раната на лявата ушна мида; че тези
увреждания са му причинили болки и много страдания; че а травмата на главата –
месеци на главоболие и виене на свят, невъзможност дълго да чете, да гледа теле-визия
и ползва компютър, имал е оплаквания за ограничено и болезнено движение в ръката.
Сочи се и че след инцидента ищецът е бил лишен от обичайния си начин на живот,
бил е лишен от динамика, от контактите с приятели и е изпитвал неудобства; че и
към момента на исковата молба същият не е възстановен, продължава да не се
чувства добре – има оплак-вания от главоболие,
нарушения на съня, напрегнат е, не е в състояние да се натоварва психически и
физически, като освен болките същият е изживял силен стрес при инцидента, който
ще остане за цял живот.
Излагат се доводи и че собственикът
на увреждащото МПС има сключена задъл-жителна
застраховка „Гражданска отговорност” при ответника – полица № 23114002702695 от
03.11.2014 г., със срок на валидност: една година, считано от 06.11.2014 г. до
06.11.2015 г., по която последният има задължение да поеме деликтната
отговорност на застрахования водач и да заплати на ищеца обезщетение за
причинените му вреди в пълен размер.
Ответникът
– З. „О.” АД, *** в депозирания писмен отговор в срока по чл.131,
ал.1 ГПК е оспорил изцяло предявения срещу него иск – и по ос-нование
и по размер. Оспорил е изложените в исковата молба твърдения относно наличието
на виновно поведение на водача В., механизма на настъпване на произшествието, вида
и характера на описаните вреди и причинната връзка на същите с процесното събитие, като са наведени и доводи, че претендираните вреди са изключително завишени по размер с
оглед понятието „справедливост” по смисъла на чл.52 ЗЗД, вида на конкретните уврежда-ния /повърхностни рани и охлузвания/ и проведеното
лечение, както и наличното съпричи-няване. С отговора
на исковата молба е наведено възражение за съпричиняване
на вредо-носния резултат от страна на ищеца, поради
това, че е спал на нерегламентирано и непозво-лено за
спане място, без да вземе каквито и да било мерки за своето обезопасяване и обоз-начаване, като се твърди, че предвид обстоятелството,
че ПТП е настъпило в 3,00 ч., ище-цът е спал в трева,
както и самият той признава, то водачът на МПС не е имал възможност да
предположи и да забележи, че в тревата спи човек.
Претендирал е и присъждането на
разноски по производството.
Постановеното от първоинстанционния съд решение № 300200 от 21.12.2017 г. по
гр.д.№ 24 065/2017 г. не е обжалвано и е
влязло в сила в частта, с която З. „О.” АД е осъдено да заплати на С.П.В. на
основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./ сумата 5 000,00 лева – обезщетение за
претърпените от ищеца неимуществени вреди /болки и страдания/, настъпили в
резултат на ПТП от 19.07.2015 г. около 3,00 ч. на язовир „Копринка”, местност
„Шапката” Копрински ръкав, с оглед на което със сила
на пресъдено нещо по делото е установено наличието на
елементите от фактическия състав на разпоредбата на чл.226, ал.1 КЗ /отм./ за
ангажиране на отговорността на ответника по този иск З. „О.” АД – в качеството
му на застраховател по риск „Гражданска отговорност” на виновния за
реализирането на събитието водач на л.а.”Ауди А4” с ДК № ******* – С.Ю.А. по
полица № 23114002702695 от 03.11.2014 г., валидна към датата на събитието.
Единственият спорен между страните
във въззивното производство въпрос е относ-но размера на дължимото се на ищеца обезщетение за
причинените му неимуществени вреди.
Съгласно разпоредбата на чл.52 ЗЗД
обезщетението за неимуществени вреди от не-позволено увреждане се определя от
съда по справедливост, която не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни
обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда
при определяне размера на обезщетението /т.11 ППВС № 4/23.12.1968 г./.
В съответствие с визирания
принцип настоящата инстанция намира, че сумата от 5 000,00 лева е в състояние
да компенсира в най-пълна степен причинените вреди на постра-далото
от процесното събитие лице С.В.. При определянето на този размер
на обезщетение на ищеца са съобразени всички релевантни за това обстоятелства: моментът на настъпване на
разглежданото събитие през м.07.2015 г.; социално-икономическата обста-новка в страната към същия момент, обуславяща
обществения критерий за справедливост на този етап от нейното развитие, в т.ч.
и нивата на застрахователно покритие към същия момент, имащи значение при
отчитане на конкретните икономически условия; възрастта на пострадалия към
посочения период – 20 г. и 8 м.; броя, вида и характера на получените
травматични увреждания от това лице, описани в приетата СМЕ: разкъсно-контузна рана на тила на главата с оток и кръвонасядане, разкъсно-контузна
рана – ръзкъсване на и зад лява-та ушна мида, също с
оток и кръвонасядане, охлузване на дясната част на
лицето с масивно кръвонасядане и кафеникава коричка, контузия
на дясна раменна област, петнисто кръво-насядане на
гърба в лопатковата област – от край до край с
размери 30 х 8 см. и кръгловато кръвонасядане в
дясна поясна област, причинили на пострадалия
временно разстройство на здравето, неопасно за живота; характера на получените
увреди – травматичен и техния вид – мекотъканни
травми; обичайния период на възстановяване на получените уврежданията съгласно
СМЕ: под до около 30 дни с образуване на белег в окосмената част на главата
приблизително по средата на тилната кост и белег от хирургичен шев на лявата
ушна мида; начина, времетраенето и степента на регенерацията на ищеца след събитието
– за около 30 дни при домашни условия след амбулаторни прегледи и хирургическа
обработка на раните в тилната област на главата и лявото ухо, с медикаментозно
лечение, без данни за трайни остатъчни последици извън двата белега; вида и
интензитета на преживените болки и претърпените неудобства от личен, битов и
социален характер по време на регенерацията, съгласно заключението на СМЕ и
показанията на свидетелката П.– с оплаквания от силно главоболие и болки от
раната на лицето за период от две седмици, отпадналост, с болки в кръста,
дясното рамо и ухото, неизлизане от дома му за срок от две седмици; времетраенето
на възстановителния период – от около 30 дни, за което време отшумяват и
оплакванията от главоболие и световъртеж при липса на увреда
на мозъчната тъкан /съоб-разно поясненията на вещото
лице, дадени по реда на чл.200, ал.2 ГПК/; обстоятелството, че в процеса не е
установено двата образувани белези да представлява козметичен дефект, както и пострадалият да е имал нужда
от чужда помощ при обслужването си в ежедневието /свидетелката Пенева изрично е
посочела, че синът й се е обслужвал сам, ходел е сам, хранил се е сам, не е бил на легло през цялото
време, лежащо болен/; че не са доказани твърденията във връзка с липсата на
възможност за дълго четене, за гледане на телевизия и ползването на компютър; средната
продължителност на живот в страната; неблагоприят-ното
отражение на инцидента върху психо-емоционалното
състояние на увредения и събраните гласни доказателства, че непосредствено след
инцидента г-н В. е бил много уплашен, много стресиран и че към момента на
разпита на свидетелката на 26.10.2016 г. все още не е бил преодолял изцяло
инцидента и от време на време има главоболие.
Изложените обстоятелства са
съобразени от страна на съда поотделно и в тяхната съвкупност при извършената
от него комплексна преценка, касаеща приложението на нор-мата
на чл.52 ЗЗД.
Заявеното от жалбоподателя искане
за присъждане на обезщетение в по-висок раз-мер от
посочената по-горе стойност, е неоснователно, тъй като това би довело до проти-воречие с нормативното изискване за определянето на
същото по справедливост, както и до несъобразяване с доказаните в дадения казус
конкретни обстоятелства, имащи значение относно преценката във връзка с размера
на това вземане, в какъвто смисъл са разяс-ненията,
дадени в т.11 на ППВС № 4/1968 г. Предназначението на
института по чл.52 ЗЗД е да възстанови, да репарира действително причинените
вреди на пострадалия, в т.ч. чрез определянето на точен паричен еквивалент на
моралните такива. Като институт на граж-данското
право същият няма санкционен характер, и превантивната функция на санкциите не
е критерий за определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди по
чл.52 ЗЗД.
Неоснователни са и наведените във
въззивната жалба доводи във връзка с лимитите за
застрахователно покритие по застраховка „Гражданска отговорност”. Този лимит не
е един от самостоятелните критерии, обуславящи приложението на нормата на чл.52 ЗЗД, както неправилно се твърди от жалбоподателя. Съгласно константната
практика на ВКС, формирана по реда на чл.290 ГПК /решения по т.д.№ 916/2011 г.
на ВКС, І ТО, по т.д.№ 711/2011 г. на ВКС, І ТО, по т.д.№ 207/2011 г. на ВКС,
ІІ ТО, по т.д.№ 1398/2014 г. на ВКС, ІІ ТО, по т.д.№ 2595/2014 г. на ВКС, ІІ
ТО, по т.д.№ 2908/2015 г. на ВКС, І ТО и мн.др./, при прилагане на критерия по
чл.52 ЗЗД за определяне на справедлив размер на обезщете-нието
за неимуществени вреди лимитите на застрахователно покритие по визирания вид
застраховка нямат самостоятелно значение. Те следва да се вземат предвид при
отчитане на конкретните икономически условия на съответния етап от развитие на
страната, като същи-те са само индиция, ориентир за
икономическа конюнктура за дадения етап.
Поради съвпадение на крайните
изводи на двете съдебни инстанции относно изхо-да от
разглеждането на спора в обжалваната част, решението на първоинстанционния
съд в тази част следва да бъде потвърдено.
С оглед приетия изход на делото
на жалбоподателя не се дължат разноски на осно-вание
чл.78, ал.1 ГПК.
На основание чл.78, ал.3 ГПК във
връзка с чл.78, ал.8 ГПК на въззиваемата страна
следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за
настоящата инстанция в размер на 100,00 лева.
Воден от горното, Съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА постановеното по гр.дело № 79 805/2015 г. по описа
на СРС, ІІ ГО, 71 състав решение № 481 139 от 03.09.2018 г. в обжалваната част.
ОСЪЖДА С.П.В., ЕГН **********, с адрес: гр.Стара Загора, кв. ”*******
да ЗАПЛАТИ на З. „О.” АД със седали-ще и адрес на управление:***, ЕИК *******сумата 100,00 лева /сто лева/ – разноски за въззивното производство на основание чл.78, ал.3 във връзка
с ал.8 от ГПК.
Първоинстанционното
решение в частта, с която искът с правно основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./ е
уважен за сумата 5 000,00 лева, не е обжалвано и е влязло в сила.
Решението е постановено при
участието на трето лице-помагач на страната на З. „О.” АД – С.Ю.А., ЕГН **********.
Решението
не подлежи на касационно обжалване на основание чл.280, ал.3, т.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.