Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.Плевен, 08.02.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, в публично съдебно
заседание на двадесет и втори януари през две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
Председател: ЦВЕТЕЛИНА ЯНКУЛОВА
Членове: РЕНИ ГЕОРГИЕВА
ЕМИЛИЯ
КУНЧЕВА
при секретаря Петър Петров ….……………. и в присъствието на
прокурора ……………………..……. като разгледа
докладваното от
съдията Емилия Кунчева в.гр.дело № 795 по описа за 2018 година, на основание
данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл. 258 и
сл. ГПК.
С решение № 1415 от 21.09.2018 г.,
постановено по гр.д. № 3340/2018 г. по описа на Районен съд гр.
Плевен, е изменена на основание чл. 150 СК определената по
гр.д. № 2062/2015 г. на същия съд
издръжка, като П.Й.Г.,*** е осъден да заплаща на малолетното си дете К.П.Г., чрез
неговата майка и законен представител П.И.И.,
ежемесечна издръжка в размер на 150 лв.,
считано от 14.05.2018 г. до настъпване на причини за нейното изменение или
прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, като за
разликата до претендирания размер от 210 лв. месечна издръжка предявеният иск е отхвърлен като
неоснователен.
Постъпила е въззивна жалба срещу така
постановеното решение на районния съд в отхвърлителната му част, подадена от П.И.И.,
като майка и законен представител на малолетното дете К.П.Г., чрез назначения й
от НБПП служебен адвокат – адв. И.Д. ***.
С жалбата се поддържа довод за неправилност на първоинстанционното решение в
обжалваната му част по съображения, че присъдената от районния съд издръжка е
крайно недостатъчна за удовлетворяване нуждите на детето от храна, дрехи,
учебни пособия, посещаване на културни и спортни мероприятия и пр., а от друга
страна бащата демонстрира в социалните мрежи, че се забавлява добре, но не се
интересува от детето си. Твърди се, че бащата е недобросъвестен, тъй като, след
като е получавал добро заплащане по трудов договор, сам е напуснал работа, за
да не заплати дължимите суми по първоначално присъдената издръжка, но вероятно
работи някъде без договор, за да укрива получавания доход. Жалбоподателката
претендира отмяната на първоинстанционното решение в обжалваната му част и
уважаване на предявения иск в пълния му размер.
Ответникът по въззивната жалба П.Г., който е
ответник в производството пред районния съд, е заявил в съдебно заседание пред
настоящата инстанция, че възнамерява да започне работа в чужбина и би могъл да
заплаща на детето си К. месечна издръжка в размер на 200 лв. от м.март 2019 г.
Като съобрази данните по делото и
наведените от страните доводи, настоящият състав на въззивната инстанция намери
въззивната жалба за допустима и частично основателна, предвид следните
съображения:
Пред районния съд е предявен иск с
правно основание чл. 150 от СК.
По делото е безспорно установено, че ищцата П.И. и ответникът П.Г. са родители
на малолетното дете К.Г., роден на *** г.
С влязло в сила решение от 15.07.2015
г. по гр.д. № 2062/2015 г. на Плевенски районен съд бащата П.Г. е бил осъден да
заплаща ежемесечна издръжка на детето си К. в размер на 110 лв., считано от
05.05.2015 г., до настъпването на основания за нейното изменение или
прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска.
Безспорно е
също така, че са настъпили обстоятелства, обуславящи увеличението на първоначалната
издръжка. Изминали са три години, през което време детето е пораснало и
нуждите му от издръжка са се увеличи, предвид увеличените разходи, свързани с
отглеждането му. Икономическата обстановка в страната, характеризираща се с
увеличаване цените на стоките и услугите, също е фактор, обуславящ по-големи по
размер разходи за издръжката на едно дете. Отделно от това, увеличен е и размерът
на минималната издръжка, който към момента на първоначалното й определяне през
2015 г. е бил 95 лв., а към момента на приключване на съдебното дирене в
настоящата инстанция вече е 140 лв.
Видно от представения по делото
социален доклад малолетният К.Г. е ученик в четвърти клас в ОУ „Св. К.О.“ гр. Плевен. Същият посещава
училищен стол, за който заплаща седмична такса. Има желание да спортува, но не
посещава извънкласни занимания поради липсата на средства. Детето е с установен
астигматизъм и по препоръка на лекар трябва да носи постоянно очила.
От данните по приложеното гр.д.
№ 2062/2012 г. на Плевенски районен съд се установява, че бащата П.Г. има и друг син,
роден на *** г., който към момента на предявяване на иска по чл. 150 от СК пред
районния съд вече е бил пълнолетен. В този смисъл, и двамата родители на детето
К. нямат задължение за издръжка и към
други непълнолетни низходящи.
Въззиваемият е навел
твърдения, че плаща издръжка на пълнолетния си син, който е студент, но не е
представил доказателства за установяване на тези твърдения. Освен това, следва
да се има предвид, че издръжката на малолетното дете е с приоритет за родителя.
Съгласно
чл. 142, ал. 1 СК, размерът на издръжката
се определя съобразно нуждите на лицето, което я търси и възможностите
на задълженото да я дава лице. Следователно за определяне на дължимия размер на
издръжка следва да се установят от една страна нуждите на детето, а от друга –
възможностите на неговите родители да я предоставят.
В настоящия случай от събраните по
делото писмени доказателства се установява, че ищцата-въззивница П.И. получава
доходи от отпуснатата й пенсия за инвалидност в размер на 170 лв. месечно. В
социалния доклад е отразено, че същата страда от епилепсия и от три-четири
години не работи, както и че няма регистрация в бюрото по труда.
По отношение материалното състояние на бащата не са налице данни по
делото. Установено е от служебно изисканите справки от НАП, че към 15.02.2018
г. същият е бил в трудово правоотношение с „Г.Г. “ ЕООД гр. Пловдив, който
трудов договор в последствие е бил прекратен и към
03.08.2018 г. вече липсва уведомление по чл. 62, ал. 5 от КТ за последващ
трудов договор. В съдебно заседание пред въззивната инстанция
ответникът-въззиваем е заявил, че полага труд на четиричасов работен ден като
шофьор към фирма за кетъринг, но не е представил доказателства за получаваното
от него трудово възнаграждение. Изискана е служебно справка от работодателя на
въззиваемия за получаваното от него трудово възнаграждение, каквато справка не
е представена по делото.
Следва да се има предвид обаче, че бащата на малолетното дете К. – П.Г. е в
трудоспособна възраст и е работоспособен, при липсата на данни за противното.
При това положение и предвид абсолютното задължение за предоставяне на издръжка
на непълнолетни деца, въззивният съд намира, че той би могъл да реализира
месечен доход около средния за страната. Отделно от това, самият въззиваем е
заявил, че би могъл да осигури месечна
издръжка на сина си К. в размер на 200 лв.
При тези данни се налага изводът, че
с оглед завишените нужди на малолетното дете К.Г. от издръжка и възможностите
на неговия баща П.Г. да му осигурява такава, размерът на дължимата от бащата
издръжка следва да бъде увеличен на 200 лв.
В този смисъл, предявеният иск с правно основание чл. 150 от СК е
основателен и следва да бъде уважен до горепосочения размер на претендираната
издръжка, а именно сумата от 200 лв.
Това налага отмяната на
първоинстанционното решение в обжалваната му отхвърлителна част за разликата над
присъдената месечна издръжка от 150 лв.
до сумата от 200 лв., като въззивната инстанция се произнесе по същество в
посочения по-горе смисъл.
За разликата над сумата от 200 лв. до
общо претендираната сума от 210 лв. искът е неоснователен, с оглед на което в
тази му отхвърлителна част първоинстанционното решение се явява правилно и
подлежи на потвърждаване.
Предвид
изхода на спора, въззиваемият следва да
бъде осъден да заплати държавна такса по сметка на окръжния съд в размер на
28,80 лв.
Водим от горното и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, Плевенският окръжен съд
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ решение № 1415 от 21.09.2018 г.
на Плевенски районен съд, постановено по гр.д. № 3340/2018 г., В ЧАСТТА, в
която е отхвърлен предявеният от П.И.И., като майка и законен представител на
малолетното дете К.П.Г., против П.Й.Г. иск с правно основание чл. 150 от СК за изменение
месечна издръжка на детето К., за разликата над присъдената сума от 150 лв.
до сумата от 200 лв., вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ
на основание чл. 150 от СК размера на издръжката, определена по гр.д. №
2062/2015 г. по описа на Плевенски районен съд, като ОСЪЖДА П.Й.Г., с ЕГН **********,
да заплаща още 50 лв. месечна издръжка на малолетното си дете
К.П.Г., с ЕГН **********, чрез неговата
майка и законен представител П.И.И., с ЕГН **********, или общо 200 лв. /двеста
лева/ месечна издръжка, считано от 14.05.2018 г., ведно със законната лихва
върху всяка просрочена вноска, до настъпването на причини за изменението или
прекратяването на издръжката.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1415 от
21.09.2018 г. на Плевенски районен съд, постановено по гр.д. № 3340/2018 г., в
останалата му обжалвана част.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК П.Й.Г., с ЕГН **********, да заплати по сметка на Плевенски окръжен съд
държавна такса в размер на 28,80 лв.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: