№ 263
гр. Карнобат, 19.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРНОБАТ, II СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Георги Т. Добрев
при участието на секретаря Дарина Б. Енева
като разгледа докладваното от Георги Т. Добрев Гражданско дело №
20222130100200 по описа за 2022 година
установи:
Производството по делото е образувано по постъпила искова молба на
А. Р. А., ЕГН: **********, с адрес: ****, чрез пълномощник адвокат С. Х. Г.-
Т.- БАК, против: „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД София, ЕИК: ****, със седалище и
адрес на управление: гр. София-1715, район Витоша, ж. к. Малинова долина,
ул. Рачо Петков Казанджията № 6, ет. 6, представлявано заедно и поотделно
от управители: Р.И.М.-Т. и Т.И.В. и „РАЙФАЙЗЕНБАНК (БЪЛГАРИЯ)”
ЕАД, ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление: град София-1407,
район Лозенец, „Експо 2000”, бул. Никола Вапцаров № 55, представлявано
заедно от всеки двама от изпълнителните директори: А.В.А, О.Р.,
М.Йо.П.,Н.В.М., Д.С.Д..
С исковата молба са предявени отрицателни обективно кумулативно
съединени установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1, вр. чл. 439
от ГПК, с които са желае съдът да постанови решение, с което да признае за
установено, по отношение на ответниците „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, ЕИК:
**** и „РАЙФАЙЗЕНБАНК (БЪЛГАРИЯ)” ЕАД, ЕИК: ****, че А. Р. А.,
ЕГН: ********** не дължи сумата в общ размер на 27059,04 лв. /двадесет и
седем хиляди петдесет и девет лева и 04 ст./, по изп. дело № 20208050400182
по регистъра на ЧСИ- С.Н., рег. № 805- Бургаски ОС, образувано по
изпълнителен лист от 08. 07. 2013 г., издаден на основание заповед за
изпълнение № 382 от 08. 07. 2013 г., по ч. гр. д. № 559 / 2013 г. на РС
Карнобат по чл. 417 ГПК, с който длъжникът е осъден да заплати на
кредитора РАЙФАЙЗЕНБАНК (БЪЛГАРИЯ)” ЕАД, ЕИК: **** следните
1
суми: 11763. 34 лв.-главница по договор за заем, 1810. 59 лв.-възнаградителна
(редовна) лихва, 483. 28 лв. -наказателна лихва, 812. 14 лв. разноски, ведно
със законна лихва от 05. 07. 2013 г. до окончателната изплащане на
вземането.
С исковата молба се твърди, че задължението е погасено по давност на
основание чл. 110 от ЗЗД.
Ищецът претендира присъждане на разноски по делото.
С исковата си молба ищецът твърди, че е длъжник по изпълнително
дело № 20208050400182 по регистъра на ЧСИ- С.Н., рег. № 805- Бургаски ОС,
образувано по молба на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК: ****, с изпълнителен
лист от 08. 07. 2013 г. издаден на основание Заповед за изпълнение № 383 от
08. 07. 2013 г. по ч. гр. д. 559 / 2013 г. на РС Карнобат, с който длъжника е
осъден да заплати на кредитора РАЙФАЙЗЕНБАНК (БЪЛГАРИЯ)” ЕАД,
ЕИК: **** сумите от 11763, 34 лв. главница по договор за заем, 1810,59 лв.
възнаградителна лихва, 483, 28 лв. наказателна лихва, 812, 14 лв. разноски,
ведно със законната лихва от 05. 07. 2013 г. до окончателното изплащане на
вземането. На 14. 09. 2013 г. ищецът получил покана за доброволно
изпълнение , по изп. дело № 20138050401457 по регистъра на ЧСИ С.Н., за
изплащане на дълга по изпълнителния лист. Твърди се, че по това дело е бил
извършен опис на движими вещи в дома на длъжника на 09. 04. 2014 г., като
именно на тази дата е било извършено последното изпълнително действие по
делото. Повече от пет години по делото не били предприети каквито и да
било принудителни действия за събиране на вземането и същото е било
погасено по давност на 09. 04. 2019 г., като междувременно вземането на
банката кредитор било прехвърлено на ответника „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД с
договор за цесия от 15. 10. 2015 г. и дружеството встъпило в правата на
взискател по изпълнителното дело. По искане на взискателя от 17. 02. 2020 г.
ЧСИ прекратил изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 2 от ГПК.
Въпреки погасяването по давност на вземането, с молба вх. № 2980 / 17. 02.
2020 г. взискателя „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД поискал ново изпълнение, по
което ЧСИ образувал изп. дело № 20208050400182 за същото задължение, а
на 30. 05. 2020 г. ищецът А. получил нова покана за доброволно изпълнение ,
а на 29.10. 2021 г. и съобщение за налагане на запор на вземане в Те-Дже
Зираат Банкъсъ- клон София, за сума в общ размер на 27059, 04 лева дължими
по изпълнителното дело. Твърди се, че задължението е погасено по давност
на основание чл. 110 от ЗЗД, като последното прекъсване на давността по чл.
116 б. „в“ от ЗЗД е настъпило на 09. 04. 2014 г. и след прекъсване на
давността е започнала да тече нова давност от пет години, която е изтекла на
09. 04. 2019 г.. Посочва се, че задължението не е било отсрочено или
разсрочвано.
Посочена е съдебна практика, а именно Определение № 262 / 09. 07.
2020 г. по ч. гр. д. № 586 / 2020 г. на ВКС- ГК-ІV г. о., с която е прието, че при
цедиране на вземането искът относно съществуването на вземането следва да
2
се насочи срещу кредитора по заповедта и взискателя по изпълнителното
дело.
Съдът е приел така представеният иск за редовен и допустим за
разглеждане, като е изпратил копие от същия на ответниците с всички негови
приложения.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът РАЙФАЙЗЕНБАНК
(БЪЛГАРИЯ)” ЕАД е депозирал писмен отговор, в който счита иска за
недопустим, като посочва, че в тежест на ищеца да установи правен интерес
от предявяването на иска. Посочва, че предвид настъпилото частно
правоприемство по отношение на изпълнителния лист и пасивно легитимиран
е единствено цесионера и за ищеца не съществува правен интерес да води
дело срещу цедента, тъй като не би постигнал целения резултат на дадената с
отрицателния установителен иск защита. посочва също, че вземането предмет
на изпълнение, като материално право се удостоверява в изпълнителното
основание, като давността не засяга това право, а само възможността на
кредитора да упражни принуда, като съответно с предявяването на иск по чл.
439 от ГПК, ищецът търси отричане на правото на принудително изпълнение,
което има процесуална природа и се удостоверява с изпълнителния лист.
Твърди се, че между банката и ищецът не съществува процесуално
правоотношение по принудително изпълнение и липсва правен интерес от
предявяване на иска срещу банката. Желае се делото да бъде прекратено
спрямо банката. Освен това се излагат аргументи, че така предявеният иск е
неоснователен, понеже давността не е изтекла и вземането не е погасено по
давност. Желае се делото да се разгледа в отсъствието на ответника, като се
желае присъждане на юрисконсултско възнаграждение. При условията на
евентуалност, в случай на уважаване на иска, е направено възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, като се претендира съдът да
присъди минимален размер на разноските заплатени за адвокатски хонорар,
при условие, че ищецът докаже заплащането им.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД е
депозирал писмен отговор, в който счита иска за недопустим по отношение
на претендираните лихви и разноски по изпълнителния лист, като желае в
тази част производството да бъде прекратени, като в останалата част е
посочено, че искът е неоснователен, тъй като изложените в него твърдения са
неправилни, необосновани и недоказани- изложени са аргументи в тази
насока. Твърди се, че давността е прекъсвана многократно и същата не е
изтекла. Желае съдът да съобрази давностните срокове и със Закона за
мерките и действията по време на извънредното положение , обявено с
решение на народното събрание от 13. 03. 2020 г.. В отговора е направено
възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, желае се присъждането
им в минимален размер, в случай, че ищецът докаже тяхното заплащане.
Сочи се, че в случай, че съдът уважи частично иска се прави изявление за
прихващане на присъдените разноски в полза на ответната страна.
3
В проведените съдебни заседания ищецът редовно призован не се
явява, явява се негов процесуален представител.
Ответниците не се представляват.
В хода на съдебното дело съдът е приел всички относими писмени
доказателства, представени от страните, както и изисканото по чл. 192 от
ГПК, копие от изпълнителни дела № 2013805041457 и № 20208050400182, и
двете по описа на ЧСИ С.Н., рег. № 805 към КЧСИ, с район на действие
Окръжен съд - Бургас.
От така събраните по делото доказателства, съдът установява следната
фактическа обстановка:
На 08. 07. 2013 г. по ч. гр. д. № 559 / 2013 г. състав на КбРС е издал
Заповед за изпълнение № 382 / 08. 07. 2013 г. и изпълнителен лист в полза на
РАЙФАЙЗЕНБАНК (БЪЛГАРИЯ)” ЕАД, с които е осъдил ищеца А. Р. А. от
**** да заплати на кредитора РАЙФАЙЗЕНБАНК (БЪЛГАРИЯ)” ЕАД,
сумите от: 11763, 34 лв. изискуема главница по договор за банков кредит от.
03. 10. 2008 г., сключен между Райфайзенбанк България ЕАД и
кредитополучателя А. Р. А. и Анекс № 1 / 09. 12. 2009 г.; 1810,59 лв.
изискуема редовна лихва начислена за периода 05. 04. 2012 г. до 04. 07. 2013
г.; 483, 28 лв. законна лихва за забава за периода от 05. 07. 2013 г. до
окончателното изплащане на вземането; 812, 14 лв. разноски- за внесена
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
На 30 . 07. 2013 г. на ЧСИ С.Н. № 805, с район на действие БОС е бил
представен изпълнителния лист от 08. 07. 2013 г., издаден въз основа на
Заповед за изпълнение № 382 / 08. 07. 2013 г. по ч. гр. д. № 559 / 2013 г. на
КбРС. С молбата, с която е представен изпълнителният лист, пълномощника
на взискателя е поискал образуването на изпълнително дело, за събиране от
длъжника на посочените суми, както и да бъде изпратена на същия покана за
доброволно изпълнение. Поискано е също да бъдат събрани и преведени
разноските по изпълнителното дело, както и юрисконсултско възнаграждение
за образуване и водене на изпълнителното дело в размер на 473 лева.
Взискателят е поискал от ЧСИ да се изиска от Община Карнобат справка за
декларираните имоти от А., както и да извърши цялостно проучване на
имотното състояние на същия. В изпълнение на направените искания, ЧСИ е
образувал изп. дело № 2013805041457, изпратил е искане за извършване на
справки в НАП, ОДП- Бургас- Пътна полиция, Община Карнобат и е
извършил справка по кадастралните регистри, както и е изпратил до ТД НАП
уведомление по ДОПК. При извършените справки не е установено имущество
на длъжника, както и е установено, че на негово име няма сключени трудови
договори. На 14. 09. 2013 г. на А. Р. А. е връчена покана за доброволно
изпълнение, като същия е поканен в двуседмичен срок от връчването да
изпълни задължението си. Изпълнение на задължението не е последвало и на
12. 03. 2014 г. на А. е била връчена призовка за принудително изпълнение, с
която същия е уведомен, че на 09. 04. 2014 г. ЧСИ пристъпва към
4
принудително изпълнение като на 09. 04. 2014 г. ще се извърши опис на
движими вещи, негова собственост находящи се в дома му. На 09. 04. 2014 г.
от ЧСИ С.Н. е бил съставен протокол по чл. 434 от ГПК, с който същата е
удостоверила , че е посетила дома на длъжника, който е присъствал лично и е
проявил агресия, след което се е заключил в дома си. При проведен разговор с
баща му се е установило, че същия имал психично разстройство и е започната
процедура по освидетелстване, поради което не е извършен опис на движими
вещи.
На 05. 11. 2015 г. при ЧСИ № 805 по изпълнителното дело е постъпила
молба от Райфайзенбанк /България/ ЕАД, с която взискателя уведомява ЧСИ,
че с рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 03. 01. 2011 г.
и Анекс № 1 от 10. 08. 2012 г. и конкретен договор за цесия от 15. 10. 2015 г.
Райфайзенбанк /България/ ЕАД е прехвърлила вземанията си към длъжника
А., предмет на събиране по посоченото изпълнително дело на цесионера
„ЕОС МАТРИКС“ ЕООД , считано от 15. 10. 2015 г., като посочва, че следва
да се считат за оттеглени пълномощията на представителя на банката по
изпълнителното дело. Посочено е, чу сумите, които постъпват по
изпълнителното дело във връзка с погасяване на прехвърлените вземания , от
датата на уведомяването, да се привеждат по сметката на новия кредитор
„ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, като е посочена сметка за това.
На 26. 11. 2015 г. при ЧСИ № 805 по изпълнителното дело е
постъпила молба от „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, с която дружеството уведомява
ЧСИ за извършената цесия, с която банката е цедирала вземането си по
изпълнителното дело на дружеството. С молбата се желае дружеството да
бъде конституирано като взискател по изпълнителното дело, посочена е
сметка за привеждане на постъпилите суми, представена е вносна бележка за
платена авансово такса за уведомяване на длъжника по изпълнителното дело.
С постановление от 10. 12. 2015 г. на ЧСИ № 805, като взискател по делото е
конституирано „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД. На 23. 02. 2016 г. при ЧСИ № 805 е
входирана молба от взискателя „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, с която се желае
ЧСИ да извърши справки в ТД НАП, за валиден трудов договор и за
декларирано движимо и недвижимо имущество. Такава молба е постъпила
при ЧСИ и на 12. 07. 2016 г. , с която е поискано да се извърши справка в
Дирекция ПАМДТ, за декларирани от него данни. Такава молба за
извършване на справки за трудови договори, движимо и недвижимо
имущество е входирана и на 10. 01. 2017 г. от дружеството до ЧСИ. На
същата дата при ЧСИ № 805 е входирана молба, с която дружеството, в
качеството на взискател желае да се насрочи опис и оценка на движими
вещи в дома на длъжника А., като е посочен актуален размер на
задължението. На 26. 01. 2017 г. ЧСИ е изпратил призовка за принудително
изпълнение до ищецът А., с която го е уведомил, че пристъпва към
принудително изпълнение на 28. 02. 2017 г. от 12 часа, при което ще извърши
опис на движими вещи негова собственост, находящи се в дома му.
Призовката е връчена на 31. 01. 2017 г. на бащата на ищеца. По делото
5
липсват данни за извършен опис.
На 05. 02. 2020 г. при ЧСИ е постъпила молба, с която взискателя по
изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 2 от ГПК е поискал
изпълнителното дело да бъде прекратено и да му бъде върнат изпълнителния
лист. С постановление от 17. 02. 2020 г. на ЧСИ № 805, изпълнителното дело
е било прекратено, като в постановлението е посочена датата на последно
извършеното действие по делото 26. 01. 2017 г..
На 17. 02. 2020 г. при ЧСИ рег. №805 е постъпила молба от „ЕОС
МАТРИКС“ ЕООД с приложен оригинален изпълнителен лист, с която молба
дружеството е поискало да се образува изпълнително дело срещу А. Р. А., да
му бъде изпратена покана за доброволно изпълнение, да се извърши справка
за наличието на банкови сметки , като при установяването на такива да се
наложи запор, да се изпрати призовка за насрочване на опис на движими
вещи, заедно с поканата за доброволно изпълнение. Във връзка с молбата
ЧСИ е образувал изп. дело № 20208050400182, извършени са справки. На 13.
05. 2020 г. до длъжника А. е изпратена покана за доброволно изпълнение,
която е връчена на лично на длъжника на 30. 05. 2020 г.. На 19. 10. 2021 г.
при ЧСИ е постъпила молба от дружеството взискател, с която същото е
поискало налагане на запор на сметките на длъжника А. в Те-Дже Зираат
Банкасъ- клон София. Със запорно съобщение и съобщение за налагане на
запор от 21. 10. 2021 г.са уведомени длъжника и банката за запора.
На 17. 11. 2021 г. до Окръжен съд Бургас е подадена искова молба от
А. Р. А., въз основа на която е образувано и настоящото дело.
Въз основа на така приетата фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи:
Счита, че до приемането на ТР 2 / 2015 г. на ОСГТК на ВКС е било
приложимо Постановление № 3 / 1980 на Пленума на ВС, в което е прието, че
по време на изпълнителното производство давност не тече, доколкото ТР
нямат обратно действие, като се цитира съдебна практика по реда чл. 290 от
ГПК – Решение № 170 по гр. д. 2382 / 2017 г. ІV ГО на ВКС.
От така установената фактическа обстановка съдът направи следните
правни изводи:
Така предявеният отрицателен иск е допустим- предявен е от
надлежно легитимирано лице, имащо правен интерес от водене на настоящия
спор, обстоятелствата изложени в същия са настъпили след издаване на
изпълнителното основание.
В тази връзка съдът намира за неоснователни твърденията на
процесуалният представител на ответната Райфайзенбанк /България/ ЕАД ,
като изцяло се солидаризира с изложените в Определение № 262 / 09. 07. 2020
г. по ч. гр. д. № 586 по описа за 2020 г. на ВКС, ГК, четвърто отделение, в
което е посочено, че правния интерес на длъжника не се изчерпва само със
създаването на основание за прекратяване на конкретно изпълнително дело, а
обхваща и осуетяването на възможността кредитора по заповедта за
6
изпълнение-какъвто е банката, след приключването на конкретно
изпълнително дело да поиска връщането на изпълнителния лист и образуване
на друго изпълнително дело.
По основателността на иска съдът намира следното: Разпоредбата на
чл.439 от ГПК предвижда защита на длъжника по исков ред, след като
кредиторът е предприел изпълнителни действия въз основа на изпълнително
основание. Законодателят е уредил защитата на длъжника да се основава само
на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание. За
уважаването на иска по чл.439 от ГПК в тежест на ищеца е да установи, че
след издаване на изпълнителния лист, в който е обективирано вземането на
ответника срещу него, са настъпили твърдените правопогасяващи,
правопрекратяващи или правоизключващи факти. Твърдението на ищеца е, че
последното изпълнително действие е извършено на 09. 04. 2014 г., като с
оглед ТР № 2 от 26. 06. 2015 г. по тълк. дело № 2 / 2013 г., следва да се счита,
че нова петгодишна давност тече от постановяването на това решение и
същата е погасителна давност е изтекла на 26. 06. 2020 г, а конкретен
изпълнителен способ е предприет едва на 21. 10. 2021 г. или след изтичане на
посочената в закона давност по чл. 110 от ЗЗД. Според ищецът след
прекъсване на давността от 26. 06. 2015 г. е започнала да тече нова
погасителна давност, която е изтекла на 26. 06. 2018 г. и е тригодишна,
досежно лихвите по изпълнителния лист и натрупаната законна лихва за
периода от 05. 07. 2013 г. до 26. 06. 2015 г. в размер на 2363, 74 лева. Твърди
също така, че в деня на образуване на новото изпълнително дело – 17. 02.
2020 г. посочените лихви са били погасени по давност заедно с натрупаната
законна лихва за периода от 26. 0. 2015 до 16. 02. 2017 г. в размер на 1968, 91
лева. Твърди, че ако се приеме, че вземането на кредитора е погасено
частично по давност, искът ще бъде частично основателен за сума в размер на
6626, 52 лева, от които: 1810, 59 лева възнаградителна лихва, 483, 28 лева
наказателна лихва, 4332, 65 лева законна лихва от 05. 07. 2013 до 16. 02. 2017
г..
Съдът намира така изложените аргументи за несъстоятелни и счита, че
същите следва да бъдат отхвърлени по следните причини:
До влизане в сила на ТР № 2 / 26. 06. 2015 г., по тълкувателно дело № 2 / 2013
година на ОСГТК на ВКС е действало ППВС № 3 / 18. 11. 1980 г. по силата на
което е прието, че погасителна давност не тече при висящност на
изпълнителния процес и след образуването на изпълнителното дело при
висящност на изпълнителния процес прекъснатата вече давност се спира. С
влизането в сила на ТР № 2 / 26. 06. 2015 г., по тълкувателно дело № 2 / 2013
година на ОСГТК на ВКС е обявено, че ППВС № 3 / 18. 11. 1980 г. е изгубило
сила, но до влизането в сила на тълкувателното решение, това постановление
е действало и по силата му, по така образуваното изпълнително дело давност
не е текла. Както правилно е посочено в отговора на исковата молба в тази
връзка е налична съдебна практика на ВКС- Решение № 170 от 17. 09. 2018 г.
7
по гр. д. № 2382/2017, IV ГО на ВКС постановено по реда на чл. 290 ГПК,
което е много добре известно на съда, и в което много ясно е посочено „С
оглед на това следва да бъде прието, че последващите тълкувателни решения
нямат подобно на първоначалните такива обратно действие и започват да се
прилагат от момента, в който са постановени и обявени по съответния ред. В
този случай решението, с което се постановява тълкувателния акт се състои
от две части. С първата от тях се дава новото тълкуване на правната норма, а
в втората се обявява за загубил сила предшестващи тълкувателен акт. Втората
част поражда действие от момента на постановяването на новото ТР, поради
което и от този момент предшестващия тълкувателен акт престава да се
прилага. Затова установеното с новото ТР тълкуване на правната норма ще
може да бъде прилагано от съответните органи, за които то е задължително,
по случаите които са от тяхната компетентност, когато въпросът е отнесен за
разрешаване до тях, след приемането на новото ТР или по такива, които са
били заварени към този момент. В тези случаи, ако преди постановяване на
новото ТР са се осъществили факти, които за от значение за съществуващото
между страните правоотношение, които са породили правните си последици,
то тези последици трябва да бъдат преценявани с оглед на тълкувателното
ППВС или ТР, което е било действащо към момента на настъпването на
последиците. В противен случай ще се придаде същинско обратно действие
на новото ТР, което е недопустимо и съгласно чл. 14 ЗНА се предвижда само
по изключение и то въз основа на изрична разпоредба за това.“ „Поради
даденото с отмененото тълкувателно ППВС и ТР тълкуване на правната
норма следва да намери приложение и след отмяната на същото, когато
спорът се отнася до последиците от нормата, които са били реализирани за
периода преди отмяната на тълкувателния акт, като новото ТР ще се прилага
от този момент за в бъдеще. С оглед на горното извършената с т. 10 от ТР №
2/26.06.2015 година, постановено по тълк. д. № 2/2013 година на ОСГТК на
ВКС отмяна на ППВС № 3/18.11.1980 година, поражда действие от датата на
обявяването на ТР, като даденото с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 година,
постановено по тълк. д. № 2/2013 година на ОСГТК на ВКС разрешение се
прилага от тази дата и то само по отношение на висящите към този момент
изпълнителни производства, но не и към тези, които са приключили преди
това.“. Или не следва да се приема твърдението на процесуалният
представител на ищеца, че давност е текла в периода от извършване на
последното изпълнително действие- 09. 04. 2014 г., а следва да се счита, че
такава е започнала да тече от момента на обявяването на ТР № 2 - 26. 06. 2015
г., от който момент е започнала да тече петгодишната погасителна давност.
Същата е следвало да изтече към 26. 06. 2020 г., в случай че не са били
предприети изпълнителни действия, но такива са били предприети.
Освен гореизложеното съдът счита, че е налице и още един аргумент в
посока, че не е изтекла погасителната давност по отношение на
претендираното вземане. По делото е безспорно обстоятелството, че
ответната банка, а по силата и на извършената цесия, ответното дружество е
8
кредитор на оспорените вземания по изпълнителен лист от 08. 07. 2013 г.,
издаден въз основа на Заповед за изпълнение № 382 / 08. 07. 2013 г. по ч. гр.
д. № 559 / 2013 г. на КбРС. Процесните вземания са били установени с влязла
в сила заповед за изпълнение, въз основа на която е издаден горепосочения
изпълнителен лист. Влязлата в сила заповед, поради неподаване на
възражение в срока по чл. 414 от ГПК, прекъсва давността по отношение на
заявеното вземане по силата на чл. 116, б. „а“ от ЗЗД, доколкото е налице
презумирано признаване на вземането поради липса на оспорване. Заповедта
за изпълнение се ползва със стабилитет и повече спор между същите страни
на същото основание е недопустим. Изброените правни последици
приравняват влязлата в сила заповед на силата на присъдено нещо, поради
което от прекъсването на давността с издаването и започва да тече нова
давност, която, съгласно чл. 117, ал. 2 от ЗЗД е всякога 5 години.
След образуването на изпълнителното дело действията, които
прекъсват давността са тези пряко насочени към принудително събиране на
вземането, а именно насочването на изпълнението чрез налагане на запор или
възбрана, присъединяването на кредитори, възлагането на вземане за
събиране, извършването на опис и оценка на вещ, насрочването и
извършването на продан и т. н.. Видно от приетото като доказателство по
делото, изпълнително дело № 20138050401457 по регистъра на ЧСИ С.Н.,
рег. № 805 към КЧСИ, с район- района на БОС изпълнителни действия годни
да прекъснат давността са предприемани в периода 26. 11. 2015 г., когато
ответното дружество е уведомило ЧСИ за извършената цесия и съответно с
постановление от 10. 12. 2015 г. на ЧСИ е конституирано като взискател по
изпълнителното дело. Конституирането на взискател към изпълнителното
дело е от естество да прекъсне давността за вземанията по изпълнителния
лист. Давността отново е прекъсната с подадената молба за насрочване опис и
оценка на движими вещи в дома на длъжника, входирана при ЧСИ на 10. 01.
2017 г., както и с насрочения по молбата на 28. 02. 2017 г. опис на движими
вещи, независимо дали същия е осъществен или не. Обстоятелството, че не се
е стигнало до извършване на опис е без значение в случая, достатъчно е, че
такова искане е направено от взискател и е разпоредено от ЧСИ, което е от
естество да прекъсне давността. След извършването на това действие по
изпълнителното дело е настъпила перемция, поради и което същото е било
прекратено по молба на взискателя с постановление на ЧСИ.
Следва да се отбележи, че настъпилата перемция по изпълнителното
дело няма отношение към погасителната давност. Неведнъж в практиката си
ВКС е посочил, че перемпцията е без правно значение за давността и това са
различни правни институти с различни правни последици: давността
изключва принудителното изпълнение, а перемпцията не го изключва.
Следва де се отбележи, че за прекъсване на давността е от значение
извършването на изпълнителни действия- съгласно разпоредбата на чл. 116, б.
„в“ от ЗЗД. С извършването на такива действия се прекъсва давността и след
всяко изпълнително действие започва да тече нова такава. Между
9
предприетите изпълнителни действия по изпълнителното дело не са изминали
повече от пет години и не е погасена възможността на взискателя за
принудително изпълнение. През целия период не е установен срок от пет
години, в който да не се предприемани изпълнителни действия спрямо
длъжника.
В случая, след прекратяване на изп. дело № 20138050401457 на ЧСИ
№ 508 на 17. 02. 2020 г. на същата дата е постъпила нова молба, за образуване
на изпълнително дело и в същата молба са посочени конкретни действия по
изпълнението- изпращане на призовка за насрочване на опис на движими
вещи на длъжника. това действие също прекъсва давността Давността е
прекъсната и с направеното искане от ответника ЕОС „МАТРИКС“ ЕООД за
налагане на запор на сметките на длъжника по изп. дело и ищец по
настоящото дело в конкретна банка молбата е постъпила на 18. 10. 2021 г.
при ЧСИ, който е предприел и съответните изпълнителни действия-
изпращането на запорно съобщение до банката и съобщение за налагане на
запор до длъжника.
Предвид изложеното съдът счита, че от приобщените като
доказателства изпълнителни дела е видно, че са били извършвани действия
годни да прекъснат давността и към момента на входиране на исковата молба
в съда същата не е била изтекла. ЧСИ в постановлението си за прекратяване
на изпълнителното дело поради настъпила перемпция по силата на закона е
посочил от коя дата счита, че е настъпила въпросната перемпция- две години
след извършване на последното извършено действие на 26. 01. 2017 или на
26. 01. 2019 г., след тази дата по конкретното изпълнително дело не са
предприемани действия, но и съответно към посочената дата не е изтекъл
давностния срок. Освен това съдът съобрази и посоченото от ответното
дружество в отговора на исковата молба обстоятелство, а именно, че през
периода 13. 03. 2020 г. до 21. 05. 2020 г. вкл. са спрели да текат давностните
срокове, с изтичането на които са погасяват или придобиват права от
частноправните субекти, съгласно чл. 3 от Закон за мерките и действията по
време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание
от 13. 03. 2020 г. и за преодоляване на последиците, което е отново в посока,
че към момента на внасяне на исковата молба в съда не е изтекла
погасителната давност по чл. 110 от ЗЗД и следователно така предявеният иск
е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
С писмените си бележки процесуалният представител на ищеца е въвел
ново основание за частично погасено вземане на кредитора по давност за
лихвите. Въпросното основание не е изложено в исковата молба, нито в
петитума на същата, нито в обстоятелствената част, в тази връзка съдът счита,
че ищецът е излязъл извън границите на исковото производство очертани с
подадената от него искова молба и не следва да се произнася по така
направеното искане, но с оглед пълнотата на настоящото решение, следва да
се посочи че в случая не следва да намери приложение разпоредбата на чл.
111 от ЗЗД за по кратката три годишна давност за вземане на лихви, а следва
10
да намери приложение разпоредбата на чл. 117, ал. 2 от ЗЗД – когато
вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е
всякога пет години. Това е така, понеже влязлата в сила заповед за
изпълнение поражда сходни правни последици на влязлото в сила съдебно
решение, тя се ползва с аналогично на силата на пресъдено нещо, материално
и процесуалноправно действие и установява с обвързваща страните сила, че
вземането съществува към момента на изтичането на срока за подаване на
възражение.
По изложеното съдът счита направеното искане, въведено с исковата
молба на А. Р. А. за неоснователно и недоказано като такова следва да го
отхвърли.
Относно разноските:
Предвид крайния изход на правния спор, на ищеца не се следват,
претендираните от него разноски по делото.
Ответника „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД е направил искане за
присъждане на разноските за юрисконсултско възнаграждение изчислено в
съответствие с разпоредбите на чл. 78, ал. 4 от ГПК, във вр. с чл. 37 от ЗПП ,
във вр. чл. 25 от Наредба за заплащането на правната помощ. Съдът счита, че
съобразно посочените нормативни текстове и чл. 78, ал. 8 от ГПК, следва на
ответника да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в
размер на 150 лева.
Ответника ЕОС „МАТРИКС“ ЕООД не претендира заплащане на
разноски, поради което и такива не следва да бъдат присъгдани.
Мотивиран от гореизложените съображения, Карнобатският районен
съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от А. Р. А., ЕГН: **********, с адрес: ****,
чрез пълномощник адвокат С. Х. Г.-Т.- БАК, против: „ЕОС МАТРИКС“
ЕООД София, ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление: гр. София-
1715, район Витоша, ж. к. Малинова долина, ул. Рачо Петков Казанджията №
6, ет. 6, представлявано заедно и поотделно от управители: Р.И.М.-Т. и Т.И.В.
и „РАЙФАЙЗЕНБАНК (БЪЛГАРИЯ)” ЕАД, ЕИК: ****, със седалище и адрес
на управление: град София-1407, район Лозенец, „Експо 2000”, бул. Никола
Вапцаров № 55, представлявано заедно от всеки двама от изпълнителните
директори: А.В.А, О.Р., М.Йо.П.,Н.В.М., Д.С.Д. установителен иск с правно
основание чл. 439, ал. 1, вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК- за признаване за
установено по отношение на ответниците, че А. Р. А., ЕГН: ********** не
дължи сумата в общ размер на 27059, 04 /двадесет и седем хиляди петдесет и
девет лева и четири стотинки/ лв. , по изпълнително дело № 20208050400182
по регистъра на ЧСИ- С.Н., рег. № 805 на Камарата на ЧСИ с район на
действие -Бургаски ОС, образувано по изпълнителен лист от 08. 07. 2013 г. на
11
основание заповед № 382 от 08. 07. 2013 г. за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, издадени по ч. гр. д. №
559 / 2013 г. на РС Карнобат.
ОСЪЖДА А. Р. А., ЕГН: **********, с адрес: **** да заплати на
„РАЙФАЙЗЕНБАНК (БЪЛГАРИЯ)” ЕАД, ЕИК: ****, със седалище и адрес
на управление: град София-1407, район Лозенец, „Експо 2000”, бул. Никола
Вапцаров № 55, представлявано заедно от всеки двама от изпълнителните
директори: А.В.А, О.Р., М.Йо.П.,Н.В.М., Д.С.Д., направените по гр. дело №
200 / 2022 г. по описа на КбРС, разноски в размер на 150 лева за
юрисконсултско възнаграждение.
ОТХВЪРЛЯ искането на ищеца за заплащане на съдебни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Бургас в
двуседмичен срок от връчването на съобщението на страната.
Съдия при Районен съд – Карнобат: _______________________
12