МОТИВИ към присъда №40/03.09.2015г. по НОХД №481/2015г. по описа на АРС ІІІ, н.с.
Районна прокуратура гр.Асеновград е повдигнала обвинение срещу подсъдимия Р.Р.Ю. ***
и същият
е предаден на съд за
извършено престъпление по чл.194, ал.1 вр.чл.63, ал.1, т.3 вр. чл.26, ал.1 от НК, за това, че в периода от 23.12. до 26.12. 2014г. в с.
Бачково, обл. Пловдивска, в условията на продължавано престъпление, като
непълнолетен, но като е могъл да разбира свойството и значението на извършеното
и да ръководи постъпките си, е отнел чужди движими вещи както следва:
- на 23.12.2014г. в
с.Бачково, обл.Пловдивска е отнел чужди движими вещи - сребърно синджирче с
тегло 5,951 гр. на стойност 30 лв. и златен пръстен с тегло 7 грама, 14 карата
със седем ситни бели камъчета на стойност 420 лв., всичко на обща стойност 450
лв., от владението на В.Г.К., без нейно съгласие, с намерение противозаконно да
ги присвои;
- на 26.12.2014г. в
с.Бачково, обл.Пловдивска е отнел чужда движима вещ - месингов пръстен с тегло
10 грама на стойност 20 лв. от владението на В.Г.К., без нейно съгласие, с
намерение противозаконно да я присвои или всичко на обща стойност 470 лв. от
владението на посоченото по-горе лице, без негово съгласие, с намерение
противозаконно да ги присвои.
Преди даване ход
на съдебното следствие се установи, че подс. Ю. изразява съгласие да се
възползва от процедурата предвидена в чл.371,т.2 от НПК, поради което му бяха
разяснени правата по чл.371 от НПК и същият се уведоми, че съответните
доказателства по досъдебното производство и направеното от него самопризнание
по чл.371,т.2 от НПК ще се ползват при постановяване на присъдата. Подс. Р.Р.Ю. се
призна за виновен, като изцяло призна фактите изложени в обстоятелствената
част на обвинителният акт и изрази съгласие да не се събират доказателства за
тези факти.
В хода на съдебните
прения, представителят на прокуратурата поддържа обвинението, така както е
повдигнато, като счита същото за доказано по несъмнен начин. Намира, че от събраните по делото
доказателства, се е установила фактическа обстановка идентична с описаната в
обстоятелствената част на обвинителния акт. Предвид това, че съдебното
следствие по делото е преминало по реда на чл.373, ал.2 вр. чл.372, ал.4 от НПК, след съобразяване с разпоредбата
чл.58а от НК, предлага на подсъдимия да се определи наказание при условията на
чл.54 от НК, което да бъде „Лишаване от свобода“,в размер на три месеца. На
основание чл. 66, ал. 1 от НК,пледира изпълнението на така наложеното наказание
да се отложи с изпитателен срок от една
година, като подс. Ю. да бъде осъден да заплати направените по делото разноски.
Защитника на подсъдимия,
счита делото за изяснено, като пледира спрямо подс. Ю. да бъде наложено
предвиденото най-леко наказание за непълнолетните извършители.
Подсъдимият Р.Р.Ю. се признава за виновен, като по по отношение на наказанието предоставя на съда.
Съдът, след като
обсъди на основание чл.14 и чл.18, вр.чл.373, ал.2 и ал.3 вр. чл.372 ал.4 от НПК всички доказателства по делото, признанието на фактите по обвинителния акт
от страна на подсъдимия, направено в
съдебно заседание, дадените от него обяснения в хода на досъдебното
производство, показанията на свидетелите
Йордан Алексиев Тенев, Соня Паскалева Стойчева, Силвия Вълева Йованович, Катрин
Томова Христозова, Живко Паскалев Куртенков, В.Г.К.,
Паскал Живков Куртенков, Христо Иванов Златанов, Иван
Христов Куртенков, Р. Ибрам Ю. и П.Р.Ю. от ДП,
заключенията по назначените СПЕ /листи 33-36 от ДП/, съдебно химическа
експертиза /лист 40 от ДП/ и стоково
оценъчната експертиза /лист 43 от ДП/, приложените писмени доказателства:
характеристична справка /лист 48 от ДП/, справка за съдимост /лист 47 от ДП/, и
всички останали приложени по делото писмени доказателства, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
От фактическа страна:
Подсъдимият Р. Р. Ю. е
роден на ***г***, българин, български гражданин, с образование 7-и клас, грамотен, неженен, безработен, неосъждан, живущ ***, ЕГН **********
Подс. Р.Р.Ю. призна изцяло фактите отразени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, които са следните:
Свидетелите Паскал Живков
Куртенков и В.Г.К. ***, а свидетелите Живко Паскалев
Куртенков и Соня Паскалева Стойчева са техни деца. Към настоящия момент
последната живее на съпружески начала със св.Христо Иванов Златанов в
гр.Асеновград. Свидетелят Иван Христов Златанов е син на св. Христо Златанов, а
подс.Р.Ю. и свидетелите Йордан Александров Тенев и Катрин Томова Христозова са
негови приятели. Свидетелят Паскал Куртенков работи като международен шофьор и
в тази връзка през по-голямата част от годината същият се намира извън
пределите на Република България, а неговата съпруга-св. К. пътува с него. На
15.08.2014 г. двамата за пореден път напуснали пределите на страната и оставили
ключове за жилището им в с.Бачково на своите син и дъщеря. В една от спалните,
находяща се на втория етаж в имота св. К. съхранявала мраморна кутийка бяла на
цвят, в която имало различни бижута, сред които и сребърно синджирче с тегло
5,951 гр., златен пръстен 14 карата с тегло 7 гр. и месингов пръстен с тегло 10
гр. В тяхно отсъствие в имота в с.Бачково често се събирали свидетелите Христо
Златанов, Соня Стойчева, Катрин Христозова, Йордан Тенев, Живко Куртенков, подс.Р.Ю. и други лица, които обичайно употребявали
и алкохол.
Поредното подобно
събиране се случило на 23.12.2014 г., когато жилището на свидетелите Паскал и В.
Куртенкови било посетено от всички изброени лица. Тогава подсъдимият Р.Ю. и св.Йордан
Тенев пренесли срещу заплащане няколко чувала с дърва, след което двамата и
всички останали започнали да употребяват алкохол. По-късно вечерта, повлиян от
алкохола, подс.Р.Ю. решил да си легне,
поради което се отправил към стаята, в която свидетелката В.К. съхранявала
кутийката със своите бижута. Влизайки в стаята на втория етаж,подс. Ю. забелязал
кутийката, отворил я и решил да извърши кражба на част от намиращите се вътре
бижута и по този начин да задоволи финансовите си потребности. В изпълнение на
замисленото Ю. взел сребърното синджирче и златния пръстен и ги скрил в себе
си. В последствие Ю. и св.Йордан Тенев се
прибрали в гр.Асеновград. Докато били заедно подс. Ю. му показал крадените вещи,
без да му споделя, какъв е техния произход. Впоследствие подс. Ю. изгубил
златния пръстен.
На 26.12.2014 г. всички
изброени лица отново се събрали в жилището на свидетелите В. и Паскал
Куртенкови, за да употребяват алкохол. В хода на вечерта подс. Ю. отново решил
да извърши кражба на бижута от кутийката на св.В.К.. Същият се насочил към
стаята на втория етаж, отворил кутийката, взел от там месингов пръстен с тегло
10 гр. и го прибрал у себе си, като малко по-късно се прибрал в гр.Асеновград. Известно
време след това, подс. Ю. подарил месинговият пръстен на друго лице. Няколко
дни по-късно св.Соня Стойчева установила липсата на вещите от кутийката на св.К..
св. Стойчева провела разговор с подс.Ю. и пред нея той признал за извършената
кражба и обещал да върне отнетото, но не го сторил. Поради тази причина св.Соня
Стойчева съобщила за случилото се в РУ на МВР гр.Асеновград. По случая започнал
работа полицейският служител Яни Джамбов, който провел беседа с подс. Ю., в
която той признал за стореното и подробно описал механизма на осъществяване на
деянието. С протокол за доброволно предаване от 21.01.2015г. подс. Ю. предал на
полицейския служител сребърния синджир, след което вещта била върната на св.В.К.
с приемо-предавателен протокол.
От заключението на назначената по делото съдебно-психиатрична експертиза /листи 33- 36 от ДП / се установява, че подс. Ю. не се
води на учет в „ЦПЗ-Пловдив” ЕАД и не е лекуван там. Същия е могъл е да възприема правилно обстоятелствата и
фактите, които имат значение за делото и може да дава достоверни обяснения за
тях. Могъл е да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи
постъпките си. Според
вещото лице, деянията на подс. Ю. не са извършени поради увлечение или лекомислие и
той може да участва в наказателния процес.
От заключението на назначената по делото химическа експертиза /на лист 40 от ДП / се установява, че представената за изследване вещ представлява колие
/синджир/, сребрист на цвят. Обекта на експертизата е изработен от сребро, като
цялата тегло на предмета е 5,951 гр.
От заключението на назначената по делото стоково оценъчна експертиза /на лист 43 от ДП / се установява, че стойността на отнетте вещи е както следва: сребърно синджирче с тегло
5,951 гр. на стойност 30 лв., златен пръстен с тегло 7 грама, 14 карата със
седем ситни бели камъчета на стойност 420 лв. и месингов пръстен с тегло 10
грама на стойност 20 лв., всичко на обща стойност 470 лв.
Описаната фактическа
обстановка съдът приема за установена изцяло от направеното от подс. Ю. самопризнание,
от показанията на свидетелите дадени в хода на досъдебното производство и от
приложените по делото писмени и веществени доказателства и експертните
заключения.
Съдът кредитира заключенията
на вещите лица, тъй като те са изготвени с необходимите знания и опит в
съответните области на науката, които заключения се потвърждават от останалия доказателствен
материал по делото.
От правна страна:
Подсъдимият Р.Р.Ю. от
обективна и субективна страна е осъществил състава на престъплението по чл.194,
ал.1 вр.чл.63, ал.1, т.3 вр. чл.26, ал.1 от НК, а именно за това, че в периода от
23.12. до 26.12. 2014г. в с. Бачково, обл. Пловдивска, в условията на
продължавано престъпление, като непълнолетен, но като е могъл да разбира
свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, е отнел
чужди движими вещи както следва:
- на
23.12.2014г. в с.Бачково, обл.Пловдивска е отнел чужди движими вещи - сребърно
синджирче с тегло 5,951 гр. на стойност 30 лв. и златен пръстен с тегло 7
грама, 14 карата със седем ситни бели камъчета на стойност 420 лв., всичко на
обща стойност 450 лв., от владението на В.Г.К., без нейно съгласие, с намерение
противозаконно да ги присвои;
- на
26.12.2014г. в с.Бачково, обл.Пловдивска е отнел чужда движима вещ - месингов
пръстен с тегло 10 грама на стойност 20 лв. от владението на В.Г.К., без нейно
съгласие, с намерение противозаконно да я присвои или всичко на обща стойност 470
лв. от владението на посоченото по-горе лице, без негово съгласие, с намерение
противозаконно да ги присвои.
По тази правна квалификация, съдът призна подсъдимия
за виновен.
От доказателствата по
делото безспорно се установи, че за периода от 23.12. до 26.12. 2014г. в с. Бачково, обл.
Пловдивска,
подс. Ю. общо на два пъти е осъществил
изпълнителното деяние на престъплението по чл.194 ал.1 от НК, изразяващо
се в прекъсване на досегашната фактическа власт върху вещите, предмет на
престъплението и установяване на трайна такава върху тях от негова страна, като
това му е дало възможност да се ползва от вещите и да се разпорежда с тях.
По отношение на двете
деяния осъществени от подсъдимия на 23.12.2014г. и на 26.12.2014г., явно е, че се касае за
продължавано престъпление по смисъла на чл.26, ал.1 от НК, тъй като отделните
деяния описани по-горе, осъществяват поотделно състави на едно и също
престъпление-кражба, извършени са през непродължителни периоди от време – в
рамките на три дни, при една и съща обстановка и при еднородност на вината –
пряк умисъл, при което последващото се явява продължение на предшестващото от
обективна и субективна страна.
Общата стойност на отнетото
от подс. Ю. е в размер на 470лв. която се установява от заключението на вещото
лице по назначеното СОЕ, като вида на вещите се установява от извършената
химическа експертиза и свидетелските показания.
Престъплението е извършено
от подс. Ю. при форма на вината пряк умисъл, тъй като е съзнавал обществено
опасният му характер, предвиждал е и е искал настъпването на неговите обществено
опасни последици.
Мотивите на подсъдимия за
извършване на престъплението се коренят в желанието му да се облагодетелствува
по непозволен начин, неговата ниска правна култура, както и в незачитане на
установения в страната правов ред.
По наказанието:
Съобразно принципа на
законоустановеност на същото съдът взе предвид визираната в закона санкция за
извършено престъпление по чл.195, ал.1 от НК и предвидената в чл.63, ал.1,т.3
от НК, редукция за отнасяща се за непълнолетните извършители на престъпления.
Съобразно принципа на индивидуализация на наказанието следва да се отчете
степента на обществена опасност на деянието и дееца. Съдът, като взе предвид
степента на обществената опасност на деянието – висока, с оглед предвиденото за
него наказание, а именно, че то се явява тежко по смисъла на чл.93, т.7 от НК,
както и с оглед обществените отношения и разпространеността на този вид
престъпления и степента на обществената опасност на извършителя – сравнително
не толкова ниска,като отчете все пак, че той е регистриран като извършител на
противообществени прояви и като отчете наличието на смекчаващи отговорността
обстоятелства-неговата детска възраст и липсата на предишни осъждания, както и
факта, че с неговото съдействие все пак на св. К. е бил възстановен сребърния
синджир, както и оказаното съдействие от
страна на подс. Ю. в хода на досъдебното
производство с оглед документирането на престъпната му дейност, счете, че на
подсъдимият Ю. следва да се определи наказание при условията на чл. 55, ал.1,
т.2, б.“б“ от НК. В случая безспорно са налице многобройни смекчаващи вината
обстоятелства, като и най-лекото предвидено в закона в случая наказание
„Лишаване от свобода”, което може да се наложи на подс. Ю. е несъразмерно
тежко. За този си извод съдът се съобрази с текста на чл.54, ал.1 от НК и чл.
63, ал.1,т.3 от НК, като стигна до извода, че ако на Ю. се определи наказание
при условията на чл.54, ал.1 от НК, то минималното предвидено в закона наказание
следва да бъде в размер на три месеца „Лишаване от свобода”, което с оглед неговата
личност, макар и възможността за приложението на чл.69, ал.1 от НК би се
оказало несъразмерно тежко.
След преценка на всички
по-горе изложени обстоятелства, съдът счете, че на подс. Ю. следва да се наложи
наказание „Пробация” включващо по съвкупност двете задължителни пробационни
мерки съобразно разпоредбата на чл. 42а, ал.4 вр.ал.3, т.1 вр. ал.2, т.1 и т.2
вр. ал.1 от НК: „задължителна регистрация по настоящ адрес”*** за срок от десет
месеца на основание чл. 42а, ал. 3, т. 1, вр. ал. 2, т. 1, вр. ал. 1 от НК, която пробационна мярка на основание
чл. 42б, ал.1 от НК, следва да се изпълни чрез явяване и подписване на подсъдимият
пред съответния пробационен служител или определеното от него длъжностно лице в
периодичност два пъти седмично до изтичане на определения срок, която мярка е
задължителна и мярката „Задължителни периодични срещи с пробационен служител”
за срок от десет месеца на основание чл.42а, ал.3, т.1 вр.ал.2, т.2, вр.ал.1 от НК, която също е задължителна. Действително съобразно предвидено в чл.55,
ал.1,т.2, б.”б” от НК, е налице възможност на
подс. Ю. да се наложи алтернативното предвиденото наказание „Обществено
порицание”. В случая обаче съдът като прецени всички събрани по делото
доказателства, както гласните и писмените такива, както и тези относно
личността на подс. Ю. с оглед целите визирани в чл.36 и чл.60 от НК, счете, че на същия следва да се наложи
именно наказание „Пробация”. Съдът е на становище, че макар и подс. Ю. да е на
15 години, то именно този вид наказание би спомогнало за коригиране на бъдещото
му поведението, като безспорно то би му оказало и своя превъзпитателен ефект.
Предвид заключението на вещото лице по назначената СПЕ, съдът е на становището
че спрямо подс. Ю. не може да намери приложение и текста на чл.61, ал.1 от НК и не приложи този текст.
На основание чл. 59, ал.
2, вр. ал. 1, т. 1 от НК от така наложеното наказание „пробация” се приспадна времето, през което подс. Р.Р.Ю. е бил задържан по реда ЗМВР, считано от 09,00ч. на
13.01.2015г. до 08,30ч. на 14.01.2015г.
С оглед изхода на делото,
осъдителна присъда, съдът на основание чл.189 от НПК, осъди подсъдимия Р.Р.Ю. да заплати в полза на държавния бюджет, по сметка на
ОД на МВР - Пловдив, сумата от 117лв., представляваща разноски направени в хода
на досъдебното производство във връзка с трите назначени експертизи.
По изложените съображения
от фактическо и правно естество, съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: