Р
Е Ш Е
Н И Е
№……..
гр. Ловеч, 01.12.2023 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ЛОВЕЧ, втори
касационен състав в публично заседание
на четиринадесети ноември две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ХРИСТОВ
ЧЛЕНОВЕ: МИРОСЛАВ ВЪЛКОВ
ДАНИЕЛА РАДЕВА
при секретаря Татяна Тотева и в
присъствието на прокурора Цветомир Папурков, като разгледа докладваното от
съдия Радева к.а.н.д. № 103/2023г.,
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 208 и
сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63в от Закона
за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Делото е образувано по повод подадена касационна жалба
от Е.И.И. срещу Решение № 96 от 25.05.2023г.,
постановено по АНД № 944/2022г. по описа на Районен съд гр. Ловеч. С посоченото
решение е потвърден Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство или система – Серия К № 5702356
на ОДМВР гр. Ловеч, с който на Е.И.И.,
ЕГН: ********** е наложена на основание чл. 189, ал. 4 във връзка с чл. 182,
ал. 4 от ЗДвП, глоба в размер на 200 лева, за извършено нарушение на чл. 21,
ал. 1 от ЗДвП, като законосъобразен. С подадената касационна жалба е направено
искане за отмяна на обжалваното решение и отмяна на Електронен фиш за налагане
на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или
система – Серия К № 5702356 на ОДМВР гр. Ловеч, като са изложени подробни
аргументи за това.
В
съдебно заседание касаторът Е.И.И.,
редовно призован, се явява лично и поддържа жалбата. По същество излага
аргументи за отмяна на съдебното решение и незаконосъобразност на електронния
фиш, с който му е наложено административно наказание глоба.
Ответникът по касационната жалба – ОДМВР гр. Ловеч, се
представлява от главен юрисконсулт Р.Р., който оспорва жалбата и по същество
излага аргументи за неоснователност на същата. Счита, че решението на Районен
съд гр. Ловеч следва да бъде оставено в сила като законосъобразно, обосновано и
правилно.
Представителят
на Окръжна прокуратура гр. Ловеч – прокурор Цветомир Папурков изразява
становище, че касационната жалба е неоснователна, а решението на Районен съд
гр. Ловеч е правилно и законосъобразно и моли същото да бъде оставено в сила.
Настоящият
касационен състав като прецени събраните по делото доказателства и съобрази доводите
на страните и наведените касационни основания, намира за установено следното:
Жалбата
е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, поради което е
допустима и следва да бъде разгледана от касационната инстанция. Разгледана по
същество, жалбата е неоснователна.
С
обжалваното решение на Районен съд гр. Ловеч е потвърден Електронен фиш за
налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство
или система – Серия К № 5702356 на ОДМВР гр. Ловеч, с който на Е.И.И., ЕГН: ********** е наложена на
основание чл. 189, ал. 4 във връзка с чл. 182, ал. 4 от ЗДвП, глоба в размер на
200 лева, за извършено нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, за това, че на 07.01.2022г.,
в 14:56 часа, в обл. Ловеч, на ПП I-4, км. 61+100, с АТСС CORDON – M2, насочено
в посока гр. София, снимащо в двете посоки, при максимално разрешена скорост за
извън населено място 90 км/час и приспаднат толеранс 3%, при условията на повторност
в едногодишен срок от влизане в сила на ЕФ К/3949887, е установено нарушение, извършено
с лек автомобил „Тойота Авенсис 1.6 ВВТ И“ с рег. № *****, като при разрешена
скорост от 90 км/час е установена скорост от 114 км/час, налице е превишаване
на разрешената скорост с 24 км/час.
Настоящият
касационен състав споделя мотивите, изложени в обжалваното Решение № 96 от
25.05.2023г. от Районен съд гр. Ловеч, като не е необходимо същите да се повтарят и следва
да се препрати към тях, съгласно чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК.
Правилно
първоинстанционният съд е приел, че от формална страна електронният фиш съдържа
всички изискуеми съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП реквизити, като е посочено
точно извършеното от жалбоподателя административно нарушение по чл. 21, ал. 1
от ЗДвП, а именно, че автомобилът е управляван със скорост 114 км/час при
разрешена скорост от 90 км/час за извън населено място, с превишение от 24 км/час
на максимално разрешената скорост. Посочено и конкретизирано е мястото на
извършване на нарушението – ПП І-4, км 61+100, което е пътният участък,
автоматично изписан в снимковия материал, както и в протокола за използване на
АТСС. Установената скорост на движение на лек автомобил „Тойота Авенсис“ с рег.
№ ***** е 118 км/час, но е отчетен толеранс от 3%, от което следва, че при
издаване на обжалвания ЕФ наказващият орган е взел предвид допустимата грешка
на техническото средство и е приета скорост на движение от 114 км/час.
Направено е пълно описание на нарушението и обстоятелствата, при които е
извършено същото. Посочени са законовите разпоредби, на основание на които се
налага административното наказание, както и нарушената разпоредба от ЗДвП.
Посочен е размера на административното наказание, банковата сметка, по която
следва същото да бъде платено, както и е разяснено, че на основание чл. 189,
ал. 9 от ЗДвП при доброволно плащане на глобата в 14-дневен срок от връчване,
се заплаща 70% от нейния размер.
В
обжалваният ЕФ е посочено, че заснемането на автомобила и измерването на
скоростта е станало с АТСС, като е посочен и моделът на системата - Видео –
радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения с вградено
разпознаване на регистрационните номера и комуникация - CORDON – M2, № MD1195,
което представлява преносима система за контрол на скоростта на МПС. По делото
са представени и изискуемите, съгласно нормата на чл. 189, ал. 8, изр. 3-то от ЗДвП доказателства, че автоматизираното техническо средство, с което е била
засечена скоростта на автомобила на касатора, е било сертифицирано, одобрено
на 06.07.2018г., със срок на валидност до 13.06.2027г., което фиксира скоростта
на превозното средство, регистрационен номер, датата и точния час, посоката на
движение и др. Това е видно от приетите като доказателства по делото –
Сертификат за вписан тип средство за измерване № В-46 от БИМ, Протокол от
проверка № 09-С-ИСИС/21.02.2020г. за първоначална проверка, Протокол от
проверка № 8-С–ИСИС/15.02.2021г. за последваща проверка, от които се установява
по безспорен начин техническата годност на използваното в случая техническо
средство CORDON – M2, № MD1195.
Районният
съд е потвърдил ЕФ, като е обсъдил всички събрани по делото доказателства,
видно от които системата за видеоконтрол на скоростния режим е заснела точно
автомобила, собственост на касатора Е.И.И., заснет е ясно регистрационният номер на автомобила,
както и фиксираната скорост на същия автомобил, като е бил отчетен толеранс от
минус 3%. В обжалваното решение първоинстанционният съд е изложил подробни
мотиви защо счита, че е доказано по категоричен начин, че измерената скорост е именно
от автомобила, управляван от жалбопадателя Е.И.И.. Тези мотиви се споделят и от настоящият касационен състав.
Районният съд е отразил в решението си, че принципът на действие
на техническото средство е такъв, че индикаторът „скорост“ показва скоростта и
посоката на движение на най-бързо движещото се МПС от транспортния поток в
диапазона на измерване, като системата за видеоконтрол за нарушенията на правилата
за движение обективно, без каквато и да е човешка намеса, идентифицира и
посочва автомобилът, който се движи с превишена скорост. В конкретният случай
системата за видеоконтрол обективно и недвусмислено е посочила, че автомобилът,
движещ се с превишена скорост за съответния пътен участък е именно лек
автомобил „Тойота Авенсис 1.6 ВВТ И“ с рег. № *****, като средството за
измерване може да фиксира скорост като посочи кое е най-бързото МПС, дори ако
автомобилите са повече от един и не се влияе от наличието на други ППС. Това е съгласно ръководството за работа на
потребителите за експлоатация на техническо средство. На л. 65, 66 и 67 от АНД
№ 944/2022г. на Районен съд гр. Ловеч са приложени три броя фотоснимки, на
които ясно се вижда заснетият от устройството за измерване на скоростта лек
автомобил, с посока „приближаване“, посочени са GPS координатите, точен час и място на
нарушението, измерената скорост на движение на лекия автомобил, ограничението
за конкретният пътен участък и модела на радара. На приложените на л. 65 и л.
66 фотоснимки се вижда, че в посока „приближаване“ е лек автомобил „Тойота
Авенсис 1.6 ВВТ И“ с рег. № *****, а другият лек автомобил от снимките се движи
в обратна посока „отдалечаване“. С превишена скорост от 118 км/час е заснет именно
лекият автомобил с посока „приближаване“. Предвид това за съда няма съмнение,
че така засечената скорост на движение е именно на лек автомобил „Тойота
Авенсис 1.6 ВВТ И“ с рег. № *****. Съдът няма никакви основания да приеме, че
фотосите „са манипулирани за нуждите на съдебното производство“ както счита
жалбоподателя. Напротив съдът счита, че тези фотоси отразяват приетото за
установено от наказващият орган и кореспондират в пълна степен с останалите
събрани по делото писмени доказателства.
Приложеният
по делото Протокол с рег. № 906р-214/10.01.2022г. –
Приложение към чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. на МВР,
удостоверява, че на 07.01.2022г., пътният участък, на който е била измерена и
скоростта от автомобила на жалбоподателя е бил контролиран за времето от 13:10
часа до 16:45 часа, като установените от системата нарушения на скоростния
режим са били общо 98 броя. Този протокол съдържа всички предвидени в Наредбата
реквизити и от съдържанието му се установява, както мястото на контрол, времевият отрязък, през който системата е
работела в контролирания участък, така и режимът на измерване, който в случая е
бил стационарен, с посока на задействане
на АТСС от гр. София към гр. Варна, в двете посоки. Правилно
първоинстанционният съд е приел, че отразените в протокола по чл. 10, ал. 1 от
Наредбата данни следва да се приемат за доказани, тъй като същия има характер
на официален удостоверителен документ, който е съставен от длъжностно лице, в
кръга на службата му. Протоколът е попълнен ръкописно и съдържа данни за
служителя от "Пътна полиция", който е попълнил отразените в него
факти, като на определеното място същият е вписал името и фамилията си, след
което документът е официално заведен с регистрационен № 906р-214/10.01.2022г.,
поради което и няма съмнение кой е неговия автор. В оспореното решение са
изложени аргументи за компетентността на полицейският служител, съставил
протокола. Освен това системата за видеоконтрол за нарушенията на правилата за
движение обективно, без каквато и да е човешка намеса, идентифицира и посочва
автомобилът, който се движи с превишена скорост. Правилно първоинстанционният
съд е приел, че в конкретния случай системата за видеоконтрол обективно и
недвусмислено е посочила, че автомобилът, движещ се с превишена скорост за
съответния пътен участък е именно този, управляван от жалбоподателя, като
средството за измерване може да фиксира скорост като посочи кое е най-бързото
МПС, дори ако автомобилите са повече от един и не се влияе от наличието на
други ППС.
Правилно е приложен законът относно определяне на
санкцията в хипотеза на повторност, тъй като е налице влязъл в сила ЕФ серия К
№ 3949887 за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП вр. чл. 189, ал. 4 във вр с чл.
182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП - за нарушение, извършено на 24.07.2020г., който с оглед приложената на л. 64
/л. 75/ от АНД № 944/2022г. на Районен съд гр. Ловеч, информация от АИС АНД на
ОДМВР гр. Ловеч е със статус – влязъл в сила на 16.04.2021 година. Съгласно чл. 182, ал. 4 от ЗДвП когато нарушението по
ал. 1, т. 1 - 5, ал. 2 и ал. 3, т. 1 - 5 е повторно, наказанието е предвидената
за съответното нарушение глоба в двоен размер, а за повторно нарушение по ал.
1, т. 6 и ал. 3, т. 6 - предвидената за съответното нарушение глоба в двоен
размер и лишаване от право да се управлява моторно превозно средство за срок
три месеца. Съгласно §6, т. 33 от ДР на ЗДвП "повторно" е нарушението, извършено в
едногодишен срок, а в случаите по чл. 174, ал. 2 - в двегодишен срок, от
влизането в сила на наказателното постановление, с което на нарушителя е
наложено наказание за същото по вид нарушение, включително и когато първото
наказание му е било наложено като нов водач.
В
конкретният случай се установява, че Електронен фиш Серия К № 3949887 е бил
връчен на съпругата на жалбоподателя Женя Стефанова на 01.04.2021г. с известие
за доставяне /л. 76/, не е бил обжалван и е влязъл в законна сила на 16.04.2021
година. Касаторът оспорва приетото от първоинстанционният съд, че наложената с
този електронен фиш глоба е била платена на 13.04.2021 година. Районен съд гр.
Ловеч е приел това обстоятелство за установено от отразеното в Писмо рег. №
363000-7169 от 01.03.2023г., подписано от Директора на ОДМВР гр. Търговище.
Настоящият касационен състав намира това обстоятелство за ирелевантно. За да бъде извършена преценка дали
нарушението е извършено в условията на повторност, няма значение дали
наложеното административно наказание глоба с Електронен фиш Серия К № 3949887 е
платено. Релевантно е дали Електронен фиш Серия К № 3949887 е
влязъл в законна сила и дали настоящото нарушение е извършено в едногодишен
срок. В настоящият случай тези обстоятелства са безспорно установени, поради
което съдът счита, че административнонаказващият орган правилно и законосъобразно е квалифицирал и
приложил административно наказателната разпоредба на чл. 182, ал. 4 от ЗДвП,
предвиждаща наказване за повторно извършено нарушение по чл. 182 от ЗДвП.
Предвид
изложеното настоящият касационен състав намира изводите на първоинстанционният
съд за законосъобразност на Електронен фиш серия К № 5702356 за правилни и
споделя изложените мотиви в обжалваното решение.
С
оглед правомощията на касационната инстанция по чл. 218, ал. 2 от АПК и за
пълнота следва да се отбележи, че
решението на Районен съд гр. Ловеч е валидно, допустимо и съответстващо
на материалния закон.
Предвид
горното и на основание чл. 63в от ЗАНН и чл. 221 от АПК Ловешкият
административен съд, втори касационен състав
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА решение № 96 от 25.05.2023г., постановено по АНД № 944/2022г. по описа на
Районен съд гр. Ловеч.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.