№ 59
гр. Б.С., 23.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б.С., I-ВИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на
девети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Катя Н. Гердова
при участието на секретаря Таня Мл. Тодорова
като разгледа докладваното от Катя Н. Гердова Гражданско дело №
20211410101635 по описа за 2021 година
Постъпила е искова молба от АН. СП. АНДР., с ЕГН ********** от гр.Б.С., обл.В., ул.“Х.
А.“ № 22 и П. ЕВГ. АНДР., с ЕГН ********** от гр.Б.С., обл.В., ул.Х. А. № 22, чрез
пълномощника им адв.М.С., съдебен адрес: гр.К., обл.В., сграда на АПК, ет.2 против „Н.Т.“
ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление с. Т., обл. В., ул.“С.Р.“ № 1,
представлявано от В. Б. М., с правно основание чл.59 от ЗЗД, за сумата 170,75 лв.,
представляваща обезщетение за ползване без правно основание от ответника, притежавания
от ищците недвижим имот представляващ поземлен имот № 059063, с площ от 4.615 дка,
трета категория земя, находящ се в землището на с.Т., местността „Сухия геран“ за
стопанската година от 01.10.2018г. до 30.09.2019г., ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от датата на подаване на исковата молба-08.12.2021г. до окончателното й
изплащане.
В условията на евентуалност ищците са предявили осъдителен иск против ответника с
правно основание чл.45 от ЗЗД, с който са поискали да им заплати сумата от 170,75 лв.
представляваща обезщетение за лишаването й като съсобственици на процесният поземлен
имот № 059063, с площ от 4.615 дка, трета категория земя, находящ се в землището на с.Т.,
местността „Сухия геран“, от правото им да сключат договор за наем или договор за аренда
с друг арендатор за посочената 2018/2019 стопанска година, ведно със законната лихва
върху нея, считано от датата на подаване на исковата молба-08.12.2021г. до окончателното й
изплащане.
Молят на основание чл.38,ал.2 вр.ал.1 ,т.3 от ЗА съдът да осъди „Н.Т.“ ЕООД да заплати
разноски за адвокатско възнаграждение на процесуалният представител на ищците.
ИСКОВЕ С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ чл.59 от ЗЗД, чл.45 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
1
Ответното дружество „Н.Т.“ ЕООД с ЕИК ********* представлявано от В. Б. М., чрез
мл.адв.П. П. от АК-В. е депозирал писмен отговор във връзка с предявената искова молба, с
който оспорва изцяло исковата претенция на ищците по изложените в него съображения.
Поискал е прилагане на гр.д.№ 1252/2019г. по описа на РС-Б.С. за ползване заключението на
вещото лице, относно негодността на имота.
Поискал е издаване на съдебно у-ние което да му послужи пред ОбС“З“-Б.С..
Поискал е допускане на СТЕ, която да отговори на поставените в писменият отговор
въпроси.
Относно направените възражения и доказателствени искания от ответника, съдът се
произнесъл с определението си по чл.140 от ГПК постановено в з.з. на 02.02.2022г.
По делото са събрани писмени и гласни доказателства.Приложено е АНД № 34/2020г. по
описа на РС-Б.С..
Съдът като взе предвид доводите изложени в исковата молба и след преценка на
доказателствата по делото по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено
следното:
В исковата молба ищците А. и П.А.и навеждат твърдения, че са собственици на недвижим
имот в режим на СИО представляващ НИВА с площ 4.615 дка, имот № 059063, трета
категория земя, в м. „Сухия герен”, в землището на с.Т., обл.В. придобит по силата на
Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот-зем.земя с № 105, том VI, рег.№
5648, н.д.№ 1016/11.10.2012г. по описа на Нотариус Г.Х. с район на действие РС-Б.С./ л.8 от
делото/.
Поради обстоятелството, че за този имот не е имало сключен договор за аренда или договор
за наем на зем.земя, ищците разговаряли с арендатор, с когото била достигната договорка за
сключване на договор за аренда за стопанската 2018/2019 година.
Впоследствие разбрали от арендатора, че той не може да сключи с тях такъв вид договор,
тъй като за този имот вече има регистриран договор за наем за същата стопанска година.
При извършена справка в ОбС“З“-Б.С. ищците установили действително съществуващ
договор за наем за стопанската 2018/2019 година, като имота бил заявен за ползване от ЗК
„Н.Т.“ ЕООД с.Т., видно и от приложена с и.м. справка от ОбС“З“-Б.С./л.10 от делото/. Тази
кооперация се легимирала с договор за наем от 14.05.2018г. сключен с ищцата А.А..
Ищцата А. твърди, че подписа положен в договора за наем от 14.05.2018г. не е положен от
нея и това се установило в наказателното производство по АНД № 34/2020г. по описа на
РС-Б.С..
А.и посочват, че средното рентно годишно плащане за землището на с.Т. възлиза на 37.00
лв./дка за стопанската 2018/2019 година, което се установява от приложена с и.м. справка от
информационна система „Ползване на зем.земи II” изд.от ОбС”З”-Б.С../л.11 от делото/.
Съобразно този размер претендират и обезщетението за лишаването им ползване на
процесният имот с площ 4.615 дка от ответника, изчислен на 170,75 лв.
2
Предвид гореизложеното за ищците се породил правен интерес от търсената съдебна защита,
като посочват, че ответника неоснователно се е обогатил за тяхна сметка, а те били лишени
от възможнтостта да ползват собственият си имот.
В с.з. ищците представят писмо с изх.№ РД-12-02-221-1/08.03.2022г. изд.от ОбС“З“-Б.С.
удостоверяващо, че за стопанската 2018/2019г. процесният имот с № 059063 по КСВ, а по
кадастралните регистри с идентификатор 73643.59.63 е регистриран договор за наем от
14.05.2018г. между А.А. и ЗК „Н.Т.“ ЕООД, като ответното дружество/чийто
правоприемник е на ЗК „Н.Т.“ ЕООД/ е заявило същият имот в ОбС“З“-Б.С. за ползване по
реда на чл. 70 от ППЗСПЗЗ.
Ответника „Н.Т.“ ЕООД, чрез мл.адв.П. П. от АК-В. в срока по чл.131 от ГПК е депозирал
писмен отговор,с който оспорва изцяло исковата претенция на ищците по изложените в него
съображения.
В с.з. ответника представил писмо с изх.№ РД-12-02-150-1/17.02.2022г. изд.от ОбС“З“-Б.С.
удостоверяващо, че за стопанската 2018/2019 година процесният имот с № 059063 по КСВ, а
по кадастралните регистри с идентификатор 73643.59.63 е регистриран договор за наем от
14.05.2018г. между А.А. и ЗК „Н.Т.“ ЕООД, като ответното дружество/чийто
правоприемник е на ЗК „Н.Т.“ ЕООД/ е заявило същият имот в ОбС“З“-Б.С. за ползване по
реда на чл. 70 от ППЗСПЗЗ.
Имало сключено доброволно споразумение по чл.37в, ал.2 от ЗСПЗЗ между
собствениците/ползвателите на зем.земи и съгласно Заповед № 236/21.09.2018г. на
Директора на ОД“Земеделие“ В., процесниеят имот не е включен в масивите за ползване за
стопанската 2018/2019 година.
В подкрепа защитната теза на ищците е разпитан свидетеля М.М./без родство със страните
по делото/, който заявил, че се занимава със земеделие от 2014г. до настоящия момент, тъй
като работи като съдружник във фирмата занимаваща се със земеделска дейност и в тази
връзка наема и обработва земеделска земя.
Имали договорка с ищците П. и А. А.и да наеме и обработва земята им в с. Т. за стопанската
2018/2019 година и да им заплаща по 50,00 лв. наемна цена за един дка.
Имота бил около 4.000 дка и се намира в землището на с. Т.. Поискал да наеме този имот с
договор за наем, но се оказало, че вече има сключен такъв договор за наем и деклариран в
ОбС“З“-Б.С. по информация от Общинската служба. Фирмата, която била сключила този
договор за наем тогава се наименувала ЗК „Н.“ с. Т..
П. казал на св.М., че този договор не е сключен от него, но същият договор бил налице.
Поради тази причина свидетелят отказал на ищците да сключи с тях договор за наем за
процесният поземлен имот.
Свидетелят заявил, че е виждал процесният поземлен имот на място, като част от него е
обработваема земя, а друга малка част от същият е необработваема и била с дребни храсти,
които могат да се разорат и да се превърне в обработваема земеделска земя.
3
Въпреки необработваема част от земята, свидетелят заявил, че той щял да го наеме, да го
изчисти, тъй като разполага с необходимата техника и да го обработва.
Свидетелят М. не е сключвал договор за аренда с ищците, тъй като според него било
безмислено да се създават спорове между колегите арендатори при разпределението
ползването на земите по реда на чл.37в от ЗСПЗЗЗ.
От приложено АНД № 34/2020г. по описа на РС-Б.С. е видно, че лицето И.Н.Р. е призната за
виновна в това, че на 14.05.2018 год. в с.Т., обл.В. е съставила неистински частен документ
– договор за наем на селскостопанска земя на имоти с номера № 059063, № 059067 и №
059069, и трите имота в местността „Сухият Герен“ в землището на село Т. и на 15.06.2018
год. е употребен пред Общинска Служба „Земеделие“ – Б.С., за да се докаже, че съществува
правно отношение между АН. СП. АНДР. от гр.Б.С. и ЗК„Н.Т.“ ЕООД, представлявана от
Андрей Николов Заешки от с.Т. - престъпление по чл.309, ал.1 от НК, като на основание
чл.78а НК е освободена от наказателна отговорност, като й е наложено административно
наказание „Глоба“ в съответният размер.
Съдът, като обсъди събраните доказателства и като взе предвид фактическите
обстоятелства по делото, направи следните правни изводи:
По делото е безспорно установено, че ищците са собственици на нива с имот № 059063, с
площ от 4,615 кв.м., на находящ се в землището на село Т., обл.гр. В., в м. "Сухия геран", на
основание договор за покупко-продажба на недвижим имот-зем.земя обективиран в
Нотариален акт № 105, том VI, рег.№ 5648, н.д.№ 1016/11.10.2012г. по описа на Нотариус
Г.Х. с район на действие РС-Б.С./ л.8 от делото/.
Освен това е установено, че за стопанската 2018/2019 година за този имот има сключен
договор за наем от 14.05.2018 г. между ищцата А.А. и ЗК “Н.Т.“ ЕООД с.Т..
Съдът намира, че този договор за наем е нищожен на основание чл. 26, ал. 2, пр. 2 от ЗЗД
поради липса на съгласие за сключването му от страна на наемодателя А.А., тъй като същата
не е подписвала договора и не е заявявала воля за сключването му. Този извод следва от
установеното от приложеното АНД 34/2020 г. по описа на Районен съд гр. Б.С., че лицето
И.Н.Р. е призната за виновна в това, че на 14.05.2018 год. в с.Т., обл.В. е съставила
неистински частен документ – договор за наем на селскостопанска земя, включително и за
процесната нива с № 059063, нходяща се в местността „Сухият Герен“ в землището на село
Т., който договор е употребен пред Общинска Служба „Земеделие“ – Б.С., за да се докаже,
че съществува правно отношение по сключен едногодишен договор за наем на нива с
посочения индивидуализиращ номер за землището на с.Т. за стопанската 2018/2019г. между
АН. СП. АНДР. от гр.Б.С. и ЗК„Н.Т.“ ЕООД.
От представено писмо с изх.№ РД-12-02-221-1/08.03.2022г. изд.от ОбС“З“-Б.С. е видно, че за
стопанската 2018/2019г. процесният имот с № 059063 по КСВ, а по кадастралните регистри
с идентификатор 73643.59.63, който ответното дружество (правоприемник на ЗК „Н.Т.“
ЕООД) е регистрирало за ползване същият в ОбС“З“-Б.С. по реда на чл. 70 от ППЗСПЗЗ,
при което се налага извода, че именно той е ползвател на нивата за стопанката 2018/2019г.
4
За успешното провеждане на исковата защита по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД в тежест на ищеца е да
установи при условията на пълно и главно доказване не само факта, че е собственик на
имота, но и че ответникът е ползвал фактически имота за конкретния период от време, без
правно основание за това, както и размера на вредата, равняваща се на спестения пазарен
наем.
С разпоредбата на чл. 59 от ЗЗД е предвидена възможността за ангажиране гражданската
отговорност на онзи правен субект, който се е обогатил за сметка на другиго, като бъде
осъден да върне онова, с което се е обогатил, за да бъде възстановено имущественото
равновесие между субектите, до размера на обедняването.
Ползването на чужд недвижим имот без правно основание за това, респ. препятстването на
собственика да го ползва съобразно неговото функционално предназначение в обема на
правата, които собственикът притежава, пречи на възможността собственикът лично да го
ползва или да реализира от него имуществена облага по друг начин. Съгласно установената
по реда на чл. 290 ГПК практика /виж решение № 409/20.06.2012 г. по гр. д. № 1411/2010 г.
на ВКС, ІV г. о., решение № 204/05.09.2013 г. по т. д. № 1158/2010 на ВКС, IIт. о. и др./
лицето, което държи без правно основание чужда вещ, по силата на чл. 59 от ЗЗД, всякога
дължи на собственика ѝ обезщетение за ползите от които го е лишил,
като правноирелевантно за пораждане на извъндоговорното му задължение е
обстоятелството дали вещта реално е била ползвана и получени ли са от това
приходи. Ползването на вещта от несобственика може да се осъществява по различен
начин. Обстоятелството дали той получава добиви от вещта, включително и наем
е ирелевантно./Решение от 06.10.2021г. по в.гр.д.№ 356/2021г. по описа на ОС-В./.
Ответникът не доказа наличие на основание за ползване на процесния имот, нито че
е престирал насрещен еквивалент за ползването на материалното благо, с оглед на което са
налице предпоставките за уважаване на иска за заплащане на обезщетение за ползването на
същия по реда на чл. 59 от ЗЗД: ищците са собственици на имота, имотът е ползван от
ответника в процесният период, като доказателства в насока на противното не са
представени.
При лишаване от ползване на определен имот обедняването се съизмерява с евентуалната
наемна цена, срещу която може да се получи ползване на също такъв имот. Ето защо
релевантен е именно средният пазарен наем /в този смисъл решение №262/22.02.2013 г., по
гр. д. № 1480/2011 г. на III г. о. на ВКС, решение № 293/30.09.2015 г., по гр. д. № 119/2015 г.
на IV г. о. на ВКС и др./, който в случая за стопанската 2018/2019 година за землището на
с.Т. е 37,00 лв., видно и от приложената справка от информационна система „Ползване на
зем.земи II” изд.от ОбС”З”-Б.С../л.11 от делото/.
Настоящият съдебен състав не споделя възражението на ответника в писменият отговор и
доводите изложени в писмената му защита, че по спора ищците не са доказали всички
елементи на фактическия състав на чл. 59 от ЗЗД, а именно не било установено, че
процесната нива се е ползвала именно от ответника, както и не е доказан размера на сума, с
която ищците се обеднили, съответно ответника се е обогатил. Както се посочи по-горе в
5
решението, самият ответник(неговият праводател) е заявил пред ОбС“З“-Б.С. по чл.70 от
ЗСПЗЗ вр.чл.37б,ал.3 от ЗСПЗЗ, че е ползвател на зем. земи в землището на село Т. за
стопанската 2018/2019 година, включително и на процесният поземлен имот. В случая е без
значение дали действително е обработвал имота или същият не бил включен в масивите за
ползване на зем.земя съгласно доброволно сключено споразумение по чл.37в,ал.4 от ЗСПЗЗ
в контекста на конкретния правен спор. От това не следва извода, че ответникът, в
отношенията си с ищците собственици на нивата, е загубил качеството на ползвател без
основание на нивата за стопанската 2018/2019 година, а размерът на сумата, която
ответникът си е спестил, което пък е довело до обедняване на ищците А. и П.А.и или до
разместване на блага без основание, е именно размерът на рентното плащане за 2018/2019 г.
за района на село Т. е 37,00 лв./дка зем.земя.
Предвид гореизложеното следва да се приеме, че ответника следва да бъде осъден да
заплати на ищците сумата от 170,75 лв., представляваща обезщетение за ползване без
правно основание от ответника, притежавания от ищците недвижим имот – поземлен имот
№ 059063 по КСВ, а по кадастралните регистри с идентификатор 73643.59.63, с площ от
4.615 дка, трета категория земя, находящ се в землището на с.Т., местността „Сухия геран“
за стопанската година 2018/2019г.(01.10.2018г. до 30.09.2019г.), ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба-08.12.2021г. до
окончателното й изплащане.
С оглед уважаване осъдителният иск по чл.59 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, съдът не дължи
произнасяне по евентуално предявеният иск с правно основание чл.45 от ЗЗД.
РАЗНОСКИ:
Ищците са поискали да им се присъдят разноски в исковото производство. Представили,
чрез процесуалният си представител списък с разноски по чл.80 от ГПК/л.63 от делото/,
съгласно който претендира следните суми: 100,00 лв. заплатена държавна такса в исковото
производство и 5,00 лв. за издаване на съдебно у-ние.
Процесуалният им представител в исковата молба и в ход на устните състезания е поискал
съдът да осъди ответника да му заплати дължимото се адвокатско възнаграждение на
основание чл.38, ал.2 вр.ал.1 ,т.3 от ЗА в исковото производство за всеки един от ищците.
Ответника в писменият отговор е поискал присъждане на разноски в размер на 360.00 лв.
заплатено адвокатско възнаграждение и 5.00 лв. за издаване на съдебно у-ние.
С оглед уважаване на иска ответника следва да заплати на ищците направените по делото
разноски в размер на 100,00 лв. заплатена държавна такса и 5.00 лв. за издаване на съдебно
у-ние.
В случай на процесуално представителство на повече от едно лице на страната на ищеца
или на ответника, то съответно са налице и повече от една упълномощителни сделки и
договори за правна защита и съдействие. Съгласно чл. 38, ал.2 ЗА, в случаите на оказана
безплатна адвокатска помощ и съдействие по чл. 38, ал.1, ако в съответното производство
насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско
6
възнаграждение, определено от съда в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по
чл. 36, ал.2 от ЗА. За присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 ЗА
пред съответната инстанция, е достатъчно по делото да е представен договор за правна
защита и съдействие, в който да е посочено, че упълномощеният адвокат оказва безплатна
правна помощ на някое от основанията по т. 1 - 3 на чл.38, ал.1 ЗА, като не е необходимо
страната да установява и да доказва съответното основание за предоставяне на безплатна
правна помощ.
В случая са представени два договора, сключени между ищците и адв. М.С.. /л.12-13 от
делото/. Отразеното в тях основание за оказване на безплатна правна защита е чл. 38, ал.1,
т.3 от ЗА- близки, като съдът не следва да преценява валидността на сключения между
ищците и процесуалния им представител договор за правна защита. При тези обстоятелства,
дължимото на адвоката възнаграждение за осъществено процесуално представителство в
първоинстанционното производство следва да бъде определено съобразно правилото на
чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
относно предявеният иск за неоснователно обогатяване за сумата от 170,75 лв., който ще е в
размер на 300,00 лв. и за иска по чл.45 от ЗЗД-300,00 лв.
При положение, че двамата ищци са упълномощили един общ адвокат за процесуално
представителство пред първоинстанционния съд възнаграждението се дължи на двамата
ищци, определено за всеки един иск по отделно.
При съобразяване на чл.78,ал 1 и ал.3 от ГПК всяка една от страните по делото има право на
разноски съобразно уважената, респ. отхвърлената част от исковете. Или за процесуално
представителство за всеки един от ищците адв.М.С. има право на адвокатско
възнаграждение в размер на 300,00 лв. или общо за двамата ищци 600,00 лв./Определение №
798/24.11.2011г. на ВКС по ч.т.д.№ 756/2011г. първо т.о., Определение №118/15.03.2021г. по
дело № 1469/2020г. на ВКС, ТК, I т.о./
Ответника следва да заплати на адв.М.М. С., сумата 600,00 лв.(по 300,00 лв. за всеки един от
ищците съгласно представените 2 бр. договори за правна защита и съдействие)
представляваща дължимото му адвокатско възнаграждение, като пълномощник на ищците
А. и П.А.и в исковото производство по гр.д.№ 1635/2021г. по описа на РС-Б.С., съгласно
чл.7,ал.2,т.1 от Наредба № 1/09.07.2004г. за МРАВ.
При този изход на делото на ответника не следва да му се присъждат разноски.
Водим от гореизложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Н.Т.“ ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление с. Т., обл.
В., ул.“С.Р.“ № 1, представлявано от В. Б. М., ДА ЗАПЛАТИ на АН. СП. АНДР., с ЕГН
********** от гр.Б.С., обл.В., ул.“Х. А.“ № 22 и П. ЕВГ. АНДР., с ЕГН ********** от
7
гр.Б.С., обл.В., ул.Х. А. № 22, чрез пълномощника им адв.М.С., съдебен адрес: гр.К., обл.В.,
сграда на АПК, ет.2, на основание чл.59 от ЗЗД, сумата 170,75 лв., представляваща
обезщетение за ползване без правно основание от ответника, притежавания от ищците
недвижим имот представляващ поземлен имот № 059063, а по кадастралните регистри е с
идентификатор 73643.59.63, с площ от 4.615 дка, трета категория земя, находяща се в
землището на с.Т., местността „Сухия геран“ за стопанската 2018/2019 година, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба-
08.12.2021г. до окончателното й изплащане, както и направените в настоящето исково
производство разноски на основание чл.78, ал.1 от ГПК в размер на 100,00 лв./Сто лева/
заплатена държавна такса и 5.00 лв. за издаване на съдебно у-ние.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК вр.чл. 38, ал.2, вр.ал.1, т.3 от ЗА, вр. чл. 36,
ал. 2 ЗА ответника „Н.Т.“ ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление с. Т.,
общ. Б.С., обл. В., представлявано от В. Б. М. ДА ЗАПЛАТИ на адв.М.М. С. с ЕГН
********** от АК – В., с адрес гр.К., обл.В., сграда на АПК, ет.2, общо сумата от 600,00
лв.(Шестстотин лева) представляваща дължимото му адвокатско възнаграждение, съгласно
чл.7,ал.2,т.1 от Наредба № 1/09.07.2004г. за МРАВ, като пълномощник на ищците АН. СП.
АНДР., с ЕГН ********** от гр.Б.С., обл.В., ул.“Х. А.“ № 22 и П. ЕВГ. АНДР., с ЕГН
********** от гр.Б.С., обл.В., ул.Х. А. № 22 (по 300,00 лв. за всеки един от ищците по
отделно) в исковото производство по гр.д.№ 1635/2021г. по описа на РС-Б.С..
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок пред ВрОС от
уведомяването на страните по делото, че е изготвено.
На основание чл.7,ал.2 от ГПК препис от решението да се връчи на всяка от страните.
Съдия при Районен съд – Б.С.: _______________________
8