НОХД № 2087/2010 год.
МОТИВИ:
Обвинението е против подcъдимия Е.И.Ч., ЕГН ********** *** за престъпления, както следва:
1. По чл.343 Б, ал.2 от НК за това, че на 09.10.2010г. около 04.10ч. в гр. Пазарджик, по бул.”Георги Бенковски” е
управлявал МПС – л.а. „Н П”
с ДК № *****, с концентрация на алкохол в кръвта си над
0.5 на хиляда, а именно 1.30 на хиляда, установено по надлежния ред - протокол за химическа експертиза № 1005/11.10.2010г.
на МБАЛ гр. Пловдив, след като е осъден с влязла в сила присъда за деяние по
чл.343б ал.1 НК;
2. По чл.343В, ал.2 във вр. с ал.1 от НК, а именно за това, че на 09.10.2010г. около 04.10ч. в гр. Пазарджик по ул.”Георги
Бенковски” е управлявал моторно превозно средство – лек автомобил „Н П” с ДК № ****** без да притежава
свидетелство за управление на моторно превозно средство и в едногодишен срок от
наказването му по административен ред за управление на моторно превозно
средство без съответно свидетелство за управление, наложено му с НП № 347/07г.
на Началника на РУП гр.Пазарджик, влязло в законна сила на 09.02.2010г.
Производството
в съдебната му фаза е по реда на чл.358
ал.1, т.4 и сл. от НПК.
В съдебно заседание, подсъдимият се явява лично и със защитник, като се признава
за виновен и дава кратки обяснения по обвиненията.
Представителят на Районна
прокуратура-гр.Пазарджик поддържа изцяло обвиненията и излага подробни доводи по същество.Пледира за осъдителна присъда на лишаване
от свобода ефективно.
Районният
съд, след като обсъди и прецени
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване на
разпоредбите на чл.301 от НПК,
прие за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият Е.Ч. не притежавал
свидетелство за управление на МПС и през последните пет години е наказван по
административен ред за нарушения по ЗДП.
С присъда на
Пещерския РС, влязла в сила на 22.10.2008 година по НОХД № 346/2008 год., подс.Ч.
е бил осъден за извършено на 18.10.2008г.
престъпление по чл.343Б ал.1 от НК, като му било наложена наказание от 4 месеца
лишаване от свобода, чието изтърпяване било отложено при условията на чл.66
ал.1 от НК за изпитателен срок от три години.
На 08 срещу 09.10.2010 год., около полунощ, подс.Ч. бил спрян
от полицейски служители на РУП-Пазарджик на бул.”Г.Бенковски”, където
управлявал лек автомобил „Н П”
с ДК № ****.
Полицейските служители, които го спрели имали съмнение, че той е употребил
алкохол и поради това повикали за съдействие автопатрул на сектор „ПП” при РУП
- Пазарджик, в състава на който бил св.Д К. Св.К поискал да изпробва подс.Ч. за
употреба на алкохол с техническо средство, но последният отказал и по този повод му бил
съставен акт за установяване на административно нарушение, изразяващо се в
отказ на водач на МПС да бъде изпробван за алкохол от страна на контролен орган по транспорта.
Около 04.10 часа на 09.10.2010г.,
същият автопатрул на РУП- Пазарджик, в
състава на който бил отново св.К, изпълнявайки
служебните си задължения и патрулирайки по бул.”Георги Бенковски” в гр.Пазарджик, близо
до кръстовището с ул.”Петър Бонев”, забелязали отново л.а. „Н П” с ДК № ****, който се движел в посока към Затвора-Пазарджик. След като полицейският автопатрул се изравнил
с този автомобил, св.К забелязал, че негов водач е отново подс.Е.Ч., който
разпознал категорично. С жест с ръка св.К разпоредил на подс.Ч. да отбие в
дясно и да спре, на което той се подчинил. Докато полицейският патрул извършили
маневра за спиране пред автомобила на подсъдимия, той се прехвърли от
шофьорското място на задната седалка на автомобила. Св.К и колегата му отишли до автомобила на подсъдимия и го
накарали да излезе. В хода на проверката се установило, че водачът на автомобила лъха на
алкохол, както и че не е правоспособен
водач на МПС. Св.К изпробвал подс.Ч. за употреба
на алкохол с алкотест „Дрегер 7410+” с инв.№ 0059,
чиято скала отчела концентрация на алкохол в издишания от водача въздух със
стойност 1.52 промила. По този повод против подс.Ч. бил съставен АУАН № 1302 от
09.10.2010 година, който той подписал без възражения.
На подсъдимият бил връчен и талон
за медицинско изследване, след което той
бил съпроводен в ЦСМП Пазарджик, където бил освидетелстван от дежурен лекар и
му била взета кръвна проба за химически анализ.
Видно
от приложения по делото протокол за химическа експертиза № 1005 от 11.10.2010
год. на СХЛ при „МБАЛ – Пловдив” АД,
подс.Ч. на инкриминираната дата е управлявал автомобила с концентрацията на алкохол в кръвта си със
стойност 1.30 промила.
Видно от
приложеното по делото като писмено доказателство НП № 347/07г. на Началника на РПУ, сега РУП при
ОД на МВР гр.Пазарджик, връчено лично на
подс. Ч. и влязло в сила на
09.02.2010г., с него му е наложено
наказание глоба по административен ред за нарушение
на чл.150 от ЗДП - управление на МПС без СУМПС.
Видно от приложената по делото като писмено доказателство
справка на сектор “ПП-КАТ” при ОД на МВР - гр. Пазарджик, подс.Ч. е неправоспособен
водач на МПС и като такъв до настоящия момент има наложени множество наказания,
включително за управление без СУМПС.
Видно от
приложеното по делото като писмено доказателство НП № 803/10г. на Началник на сектор „ПП” при ОД
на МВР – Пазарджик, което все още не е връчено на подсъдимия и не е влязло в
сила, но пък в него е отразено, че той е управлявал МПС и на 18.04.2010г.
По
повод на всичко това било отпочнато
настоящото наказателно производство.
Горната
фактическа обстановка съдът възприе въз основа на обясненията на подсъдимия и показанията на св.Д Капхинчев, а също и писмените доказателства
инкорпорирани в
доказателствения материал по реда на чл.283 от НПК.
Съдът
кредитира изцяло горепосочените писмени и гласни доказателства, т.к. същите са
непротиворечиви, хронологично точни и взаимно допълващи се, като по безспорен
начин установяват гореописаната
фактическа обстановка.
Съдът
не кредитира обясненията на подс.Ч., с които същият твърди, че поводът за
управлението на МПС бил фактът, че негов приятел, който по принцип управлявал
процесният Н въпросната вечер се бил напил много и заспал в колата, като преди
това не искал да я напусне и да си хванат такси, та заради това Ч. решил да
управлява автомобил до с.И, обл.Пазарджишка.
Това
обяснения звучи несъстоятелно и житейски нелогично, т.к. Ч. е бил наясно, че е
осъждан условно с присъда за шофиране в пияно състояние и все още не е изтекъл
изпитателния срок, при което едва ли може
да се счете, че описаното от него поведение на неговия сподвижник е
извинително за него и го е мотивирало до шофира. Още повече, че от обясненията
на св.К, които съдът няма основание да не кредитира, се установи безспорно, че
когато в 04.10 ч. той е спрял
подсъдимият, неговият приятел е бил буден и дори е слизал от автомобил и правил
опит да говори с полицаите.
С оглед възприетата фактическа обстановка и
след анализ на доказателствата съдът
прие, че
подсъдимият е осъществил от обективна и субективна
страна престъпните
състави, както следва:
- по чл.343 Б ал.2 от НК,
като на 09.10.2010г. около 04.10ч. в гр. Пазарджик, по бул.”Георги Бенковски” е
управлявал МПС – л.а. „Н П”
с ДК № *****, с концентрация на алкохол в кръвта си над
0.5 на хиляда, а именно 1.30 на хиляда, установено по надлежния ред - протокол за химическа експертиза № 1005/11.10.2010г.
на МБАЛ гр. Пловдив, след като е осъден с влязла в сила присъда за деяние по
чл.343б ал.1 НК и
- по чл.343В ал.2 във вр. с ал.1
от НК като на 09.10.2010г. около 04.10ч. в гр. Пазарджик по бул.”Георги Бенковски” е управлявал моторно превозно
средство – лек автомобил „Н П” с ДК № ******без да притежава свидетелство за управление на
моторно превозно средство и в едногодишен срок от наказването му по
административен ред за управление на моторно превозно средство без съответно
свидетелство за управление, наложено му с НП № 347/07г. на Началника на РУП
гр.Пазарджик, влязло в сила на 09.02.2010г.
Подсъдимият е имал
представи за всички обективни елементи на двата осъществени престъпни състава,
като при извършване на престъплението по чл.343б ал.2 от НК е предвиждал и е
допускал настъпването на общественоопасните последици на деянието си. Действал
е при евентуален умисъл, тъй като е съзнавал, че е употребил алкохол, чиято
концентрация в кръвта му би могла да надхвърля, максимално допустимата по закон
и няма право да управлява МПС, но преследвайки пряката си цел - да се придвижи
с автомобила от едно място до друго се е съгласил с настъпването на
общественоопасните последици на деянието си. Съзнавал е също така от обективна
страна, че е осъждан с присъда за шофиране в пияно състояние по смисъла на
чл.343б ал.1 от НК, както и че няма право да управлява МПС с концентрация на
алкохол над 0.5 промила.
В нарушение на чл.5
ал.2, т.3 от ЗДП подсъдимият е управлявал автомобила си, след като е употребил
алкохол, като с оглед концентрацията на алкохол в кръвта му – 1.3 промила, нарушението
по ЗДП съставлява престъпление по чл.343Б ал.2 от НК.
Употребата на
алкохол е установена в съответствие с изискванията на Наредба №30 за реда за
установяване употребата на алкохол или друго силно упойващо вещество от водачи
на МПС.
При осъществяване
на престъплението по чл.343в ал.2 във вр. с ал.1 от НК подсъдимият е действал с
пряк умисъл, т.к. е съзнавал, че е неправоспособен водач на МПС, както и че
вече е наказван по административен ред за управление на МПС без свидетелство за
управление и не е изминал срок от една година от наказването му с гореописаното
НП.
При
определяне вида и размера на наказанията, които следва да се наложат
на подсъдимия, съдът
взе предвид разпоредбите на чл.36 от НК относно целите на
наказанието и на чл.54 и следващите от НК за неговата индивидуализация.
Обществената опасност на
деянието по чл.343б
ал.2 от НК е висока с оглед засягането на правната
сигурност и установеният правов ред в страната.Включено е в раздел втори на глава единадесета на НК “Престъпления по
транспорта и съобщенията”. С него се засягат важни
обществени и лични интереси. От друга страна съдът прецени обществената
опасност на конкретно извършеното от подсъдимия деяние, която е също висока, предвид
високата концентрация на алкохол, надхвърляща почти трикратно минимума на осъществения
престъпен състав по ал.2 на чл.343б от НК, а също и предвид факта, че
управлението на МПС е било извършено само две години, след като подс.Ч. е бил
осъден за престъпление по чл.343б ал.1 от НК. Отделно от това престъплението е
било извършено по една от централните пътни артерии в гр.Пазарджик и при
непосредствена опасност за останалите участници в движението по тази улица, още
повече, че около четири часа преди това Ч. пак е управлявал същият л.а. и пак е
лъхал на алкохол, но тогава е отказал да бъде изпробван по надлежния ред.
Обществената
опасност на деянието по чл.343в ал.2 във вр. с ал.1 от НК също е завишена с
оглед това, че то е извършено само седем месеца след санкциониране на лицето по
административен ред за управление без СУМПС, както и че четири часа преди това той отново е
управлявал л.а., а от невлязлото все още НП № 803/10г. цитирано по-горе се
установява, че Ч. е управлявал МПС и на 18.04.2010г.
Преценявайки
личността на подсъдимият, съдът отчете че същият е с висока степен на обществена опасност. Осъждан е общо
три пъти и е криминално проявен, а по местоживеене е негативно охарактеризиран.
Причината за
извършване на престъплението, следва да се търси в личността на подсъдимият, в
ниското му правосъзнание и култура, в недисциплинираността му като водач на МПС
и изграденото чувство за безнаказаност.
Като
смекчаващи наказателната отговорност обстоятелства, съдът прецени направеното самопризнание и тежкото материално положение и
имотно състояние на подсъдимия.
Като отегчаващи обстоятелства се
отчетоха високата концентрация на алкохол в кръвта му, надхвърляща почти трикратно
минимума по осъществения престъпен състав и фактът, обремененото съдебно минало
досежно първите две осъждания на лицето, които не са обективен елемент на
правната квалификация на деянието по чл.343б ал.2 от НК, фактът малко преди да
извърши двете престъпления той пак е управлявал МПС и е отказал при предходно
извършената проверка да даде проба за употреба на алкохол, както и това, че при
второто спиране е направил опит да заблуди полицейските служители, като се
прехвърлил на задната седалка на автомобила, а също и предишните нарушение на
правилата за движение по ЗДП за последните пет години.
При
тези данни и като отчете
наличните смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, съобразно
относителната тежест на всяко от тях,
съдът счете, че за постигане целите на наказанието подсъдимият Е.Ч. за извършеното от него престъпление по чл.343б ал.2 от НК следва
да бъде осъден на една година и два месеца лишаване от свобода и кумулативно на глоба в размер на 200 лева, платима в полза на държавата,
а за престъплението по чл.343в ал.2 във вр. с ал.1 от НК следва да бъде осъден
на една година лишаване от свобода, които наказания са съответни на извършените
престъпления.
На основание чл.23 ал.1 от НК
съдът определи и наложи едно общо
най-тежко наказание на подсъдимия Е.Ч. измежду горепосочените в размер на една
година и два месеца лишаване от свобода.
На основание чл.23 ал.3 от НК към
така определеното общо най-тежко наказание лишаване от свобода съдът присъедини
изцяло наказанието глоба в размер на 200лв.
Както се посочи по
– горе, подс.Ч. с присъда на Пещерския РС, влязла в сила на 22.10.2008 година
по НОХД № 346/2008 год., е бил осъден за
престъпление по чл.343Б ал.1 от НК, като му било наложена наказание от 4 месеца
лишаване от свобода, чието изтърпяване било отложено при условията на чл.66
ал.1 от НК за изпитателен срок от три години. Изпитателният срок изтича на
22.10.2011 година, а настоящето деяние е извършено именно в определения
изпитателен срок.
Предвид на това
съдът приложи разпоредбата на чл.68 ал.1 от НК като законова последица от
настоящото осъждане, като постанови подс.Ч. да изтърпи отделно и наказанието от
4 месеца лишаване от свобода по горецитираното дело.
На
основание чл.61 т.2 във вр. с чл.60 ал.1 от ЗИНЗС, доколкото Ч. с настоящата
присъда не се осъжда за първи път на лишаване от свобода, съдът постанови
строг първоначален режим на изтърпяване на наложените наказания лишаване
от свобода.
При
настоящото осъждане е неприложима е разпоредбата на чл.66 ал.1 от НК,
регламентираща института на условното осъждане, като се вземе предвид миналото осъждане на подс.Чолаоков на
лишаване от свобода, условно, за умишлено престъпление от ОХ.
На
основание чл.189 ал.3 от НПК съдът осъди подс.Ч. да заплати в полза на
държавата, по сметка на РУП-Пазарджик сторените по делото деловодни разноски в
размер на 25 лева за химическа експертиза на кръвната проба.
По
изложените съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: