Р Е Ш Е Н И Е
№ 74
гр. Хасково, 06.02.2023
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ХАСКОВО, в публично
заседание на осемнадесети януари, през две хиляди и двадесет и трета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕНКА КОСТОВА
ЧЛЕНОВЕ: АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА
БИЛЯНА ИКОНОМОВА
при секретаря Ангелина Латунова и в
присъствието на прокурор Атанас Палхутев от ОП- Хасково, като разгледа
докладваното от съдия Костова АНД (К) № 1016
по описа на съда за 2022 година, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
касационно по реда на чл.63в от ЗАНН, вр. с чл.208 и сл.от АПК.
Образувано е по
касационна жалба от В.А.К. ***, подадена чрез пълномощник - адв. Р.Н., с
посочен съдебен адрес: ***, против Решение №128 от 09.08.2022 г., постановено
по АНД №74 по описа на Районен съд – Димитровград за 2022 г.
В касационната жалба
се твърди, че решението на районния съд било неправилно, незаконосъобразно и постановено
при допуснати процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния
закон. Навеждат се доводи, че мотивите на съда не съответствали на
действителната фактическа обстановка. Сочи се, че неправилно районният съд
приел, че при съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление като
цяло били спазени изискванията на ЗАНН. В тази връзка се твърди, че били налице
нарушения на чл.42 т.3 , т.5 и т.7 от ЗАНН, а съдържанието на наказателното
постановление не съответствало на изискванията на чл.57 ал.1 т.4, т.5, т.6 и
т.8 от ЗАНН. Подробно се обсъждат и направените от районния съд изводи по
отношение на кредитираните свидетелски показания, по отношение на издадените
заповеди от Министъра на здравеопазването и по отношение на ниската обществена
опасност на деянието. Твърди се също, че в хода на делото били наведени
съображения, които не били обсъдени от съда. В тази връзка се сочи, че
описаното в АУАН като място на нарушението не съответствало с това в
наказателното постановление и не било конкретизирано. Освен това, описаното
нарушение не било извършено. Наказателното постановление било издадено на лице
с фамилия Костов, което не съответствало с лицето, посочено в АУАН. Посоченият
в АУАН чл.63 ал.1 от Закон за здравето нямало как да представлява нарушена
правна норма, а освен това, в наказателното постановление била посочена за виновно нарушена съвсем различна разпоредба
от Закон за здравето. На следващо място се твърди, че дори да се приеме, че
наказателното постановление е законосъобразно, следвало да се приложи
разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Твърди се също, че към датата на издаване на
наказателното постановление, както и към датата на постановяване на съдебното
решение от районния съд, посочената в НП заповед била отменена и нямало забрана
за посещение на спортни площадки. В този смисъл и предвид разпоредбата на чл.54
ал.1 т.1 пр.2 от ЗАНН, административнонаказващият орган следвало да прекрати
административнонаказателното производство. Коментира се и разпоредбата на чл.3
ал.2 от ЗАНН и се сочи, че към момента
такива ограничения за посещение на спортни площадки не съществуват и за такова
деяние не се носи административнонаказателна отговорност. По подробно
изложените в касационната жалба съображения се моли за отмяна на оспореното
решение и постановяване на ново, с което да се отмени наказателното
постановление или да се отмени наложеното административно наказание, като се
квалифицира като маловажно. Претендира се присъждане на направените разноски.
Ответникът, редовно
призован, не изпраща представител. Не ангажира становище по делото.
Представителят на
Окръжна прокуратура – Хасково намира касационната жалба за неоснователна.
Предлага да бъде оставено в сила решението на Районен съд – Димитровград като
правилно и законосъобразно.
Административен съд
– Хасково, след проверка на оспорваното решение във връзка с изложените в
жалбата оплаквания, както и по реда на чл.218, ал.2 от АПК, намира за
установено следното:
Касационната жалба е
подадена в законоустановения срок от надлежна страна и е допустима.
Разгледана по
същество, е неоснователна.
С проверяваното
решение състав на Районен съд - Димитровград е потвърдил Наказателно
постановление №254р-149 от 08.09.2020г., издадено от Директор на ОДМВР -
Хасково, с което на В.А.К., за нарушение на чл.209а, ал.1 от Закон за здравето
и на основание чл.209а, ал.1 от Закон за здравето, е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 300 лева.
За да постанови този
резултат, съдът е приел за безспорно установено описаното в АУАН и НП
административно нарушение, като е мотивирал изводите си. Изложил е и
съображения, че процесното деяние не може да бъде квалифицирано като маловажен
случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Посочил е също, че наложената глоба е в
минималния предвиден в закона размер.
Настоящата инстанция
намира, че решението на районния съд е постановено при напълно изяснена
фактическа обстановка. Относимите факти са възприети от съда въз основа на
допустими доказателствени средства, събрани по изискуемия процесуален ред.
Фактическите изводи са направени след съвкупна преценка и анализ на събраните
по делото доказателства. Съставеният в случая АУАН отговаря на изискванията на
чл.42 от ЗАНН, а издаденото НП - на
изискванията на чл.57 от ЗАНН. В същите е направено достатъчно подробно и ясно
описание на нарушението и фактическите обстоятелства, при които то е извършено,
поради което не се е стигнало до неразбиране от страна на лицето за какво го
санкционират, съответно не е нарушено по никакъв начин правото на лицето да
организира и осъществи защитата си в пълен обем. Налице е и пълно съответствие
между описанието на нарушението от фактическа страна и законовите разпоредби,
които са били нарушени, а приложената от административно наказващия орган
санкционна норма съответства на установеното нарушение.
Настоящата инстанция
споделя извода на районния съд, че описаното в АУАН и в НП административно
нарушение е безспорно доказано.
Съгласно чл.209а,
ал.1 от Закон за здравето (в приложимата редакция на разпоредбата), който
наруши или не изпълни въведени от министъра на здравеопазването или от директор
на регионална здравна инспекция противоепидемични мерки по чл.63, ал.4 или 7 и
чл.63а, ал.1 или 2, освен ако деянието не съставлява престъпление, се наказва с
глоба от 300 до 1000 лв., а при повторно нарушение – от 1000 до 2000 лв.
В чл.63, ал.4 от
Закон за здравето (в съответната редакция) е предвидено, че при обявена
извънредна епидемична обстановка по ал.1 министърът на здравеопазването въвежда
със заповед временни противоепидемични мерки по предложение на главния държавен
здравен инспектор за територията на страната или за отделна област. Видно от
Заповед №РД-01-143/20.03.2020г., издадена от министъра на здравеопазването, със
същата се въвеждат противоепидемични мерки на територията на Република
България, считано от 00.00 часа на 21.03.2020г., като в т.I.1 от заповедта е посочено, че се преустановяват
посещенията на паркове, градски градини, спортни и детски площадки и съоръжения
на открити и закрити обществени места.
От събраните по
делото доказателства се установява, че на посочените в АУАН и в НП дата и място
В.А.К. е посетил спортна площадка, въпреки съществувалото към този момент задължение
за гражданите да се преустановят посещенията на спортни площадки.
С оглед изложеното,
законосъобразен и съответстващ на установените по делото факти е изводът на
съда, че К. е извършил описаното в АУАН и в НП нарушение, поради което правилно
е ангажирана административно- наказателната отговорност на лицето на посоченото
в НП основание.
Във връзка с
наведените в касационната жалба възражения, че не е извършено коментираното
нарушение, следва да се посочи, че в случая от съществено значение е прякото
възприятие на проверяващите, които са установили лица, посетили посочената
спортна площадка, между които лица е бил и К.. Показанията на свидетелите в
тази насока са последователни и безпротиворечиви, както е отбелязал и районният
съд. В обжалваното решение са обсъдени и показанията на свидетелите Камен
Виденов и Иванко Иванов, като от настоящия състав се споделят изложените от
районния съд изводи, че тези показания
не отричат и не се противопоставят на заявеното от полицейските служители. В
случая, с оглед въведената към посочения момент забрана за посещения на спортни
площадки, без значение е колко хора е имало на това място, дали лицето е тренирало,
т. е. използвало спортните уреди или просто е разговаряло с някой от
спортуващите и т. н., поради което и наведените в тази насока възражения в
касационната жалба са неоснователни.
Напълно се споделя
от настоящия състав и преценката на районния съд, че нарушението не може да
бъде квалифицирано като „маловажен случай“ по смисъла, вложен в разпоредбата на
чл.28 от ЗАНН.
Относно възражението
на касатора, че наказателното постановление е издадено на лице с фамилия
Костов, следва да се посочи, че възражения в тази насока са били навеждани и
пред районния съд, който обосновано е приел, че в случая не са налице съмнения
относно авторството на административното нарушение, като допуснатото нарушение
в наказателното постановление не е съществено, тъй като личността на нарушителя
е достатъчно ясно индивидуализирана чрез посочване на другите две имена,
местоживеене и единен граждански номер.
Наред с горното,
според настоящата инстанция не е налице основание за прилагане на разпоредбата
на чл.3 ал.2 от ЗАНН, съответно са неоснователни наведените възражения, че към
момента такива ограничения за посещение на спортни площадки не съществуват и за
такова деяние не се носи административнонаказателна отговорност. От значение е
обстоятелството, че към момента на извършване на нарушението посочената в
наказателното постановление заповед е била действаща и е предвиждала задължение
за гражданите да се преустановят посещенията на спортни площадки, а последващата
ѝ отмяна съответно не отменя задълженията, които е пораждала по време на
действието си. Освен това, административнонаказателната отговорност на лицето
произтича не от самата заповед, а от разпоредбата на чл.209а ал.1 от Закон за
здравето, която норма и към настоящия момент не е отменена или изменена в
по-благоприятна за нарушителя, така че не е налице основание за прилагане на
чл.3 ал.2 от ЗАНН.
Предвид
гореизложеното, като е потвърдил наказателното постановление, районният съд
правилно е приложил закона. Изложените в тази насока в обжалваното решение
изводи на районния съд се споделят от настоящия състав, който на основание
чл.221 ал.2 от АПК препраща към мотивите на това решение.
Касационните
оплаквания не намират опора в доказателствата по делото и са неоснователни,
поради което обжалваното решение като валидно, допустимо и съответстващо на
материалния закон следва да бъде оставено в сила.
Водим от
гореизложеното и на основание чл.221, ал.2, предл. първо от АПК, съдът
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №128 от 09.08.2022г.,
постановено по АНД №74 по описа на Районен съд – Димитровград за 2022 година.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.