Решение по дело №9248/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 1727
Дата: 9 април 2024 г.
Съдия: Ангел Фебов Павлов
Дело: 20221110209248
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 22 юли 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 1727
гр. София, 09.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 18-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:АНГЕЛ Ф. ПАВЛОВ
при участието на секретаря МАЯ Ф. МЛАДЕНОВА
като разгледа докладваното от АНГЕЛ Ф. ПАВЛОВ Административно
наказателно дело № 20221110209248 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на раздел V към глава III от ЗАНН. Образувано е по жалба на
„Октопод инвест холдинг” ЕАД срещу НП № 2859 от 27.06.2022 г., издадено от
председателя на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“, с което на
дружеството-жалбоподател за нарушение на чл. 4, ал. 2 от ЗЗНН на основание чл. 60, ал. 2,
пр. 1 от ЗЗНН е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева. От страна на
жалбоподателя се иска отмяна на НП, като се излагат твърдения за конкретни нарушения на
процесуалния и материалния закон, срещу част от които доводи конкретни аргументи за
законосъобразност на постановлението излага административно-наказващият орган (чрез
процесуалния си представител), претендирайки неговото потвърждаване.
От приложените АУАН, констативни протоколи от 16.03.2022 г. (в този конкретен протокол
на едно място е допусната грешка с очевиден технически характер, като е сгрешена
годината /като част от датата на съставяне/ – 2021 г. вместо действителната 2022 г.) и от
10.05.2022 г., справка-декларация с вх. № от 09.03.2022 г. и постъпилата информация от
Агенция „Митници“ (тук е мястото да се уточни, че ангажирането и на гласни
доказателствени материали по аргумент от чл. 14, ал. 2 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН не е
задължително, нито е необходимо в случая за разкриване на обективната истина, което
съвсем не значи, че на АУАН се придава някаква презумптивна доказателствена сила) се
установяват по напълно несъмнен, в това число безпротиворечив, начин осъществените
вътрешнообщностни пристигания (ВОП), визирани в обжалваното НП и неподаването в
срок на също така визираната там справка-декларация, която била подадена със закъснение
на 09.03.2022 г., едва след започване на съответната проверка. От представената в съдебно
1
заседание разписка и от приложената към самата административно-наказателна преписка
покана за съставяне на АУАН се установява, че такава покана (за съставянето на процесния
АУАН, адресирана до въззивника) е била отправена от председателя на Държавна агенция
„Държавен резерв и военновременни запаси“ на 12.05.2022 г. От приложеното пълномощно
(с нотариална заверка) относно упълномощаването на г-н Г. е видно, че последният е бил
упълномощен от представляващия дружеството-жалбоподател да получава от името на това
дружество „удостоверения и други документи, издадени от НАП , и от всички други
институции“, като именно на това лице е бил предявен процесния АУАН, респективно
същото лице е получило екземпляр от акта (на 02.06.2022 г.). От получената от Агенция
„Митници“ информация е видно още и това, че конкретно за процесните ВОП Държавна
агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ е била уведомена още към 03.02.2022
г. (съобразявайки съответния поставен вх. №) от Агенция „Митници“. От съответната
приложена заповед от 09.05.2022 г. е видно оправомощаването от председателя на
Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ на конкретния
актосъставител за съставянето на процесния АУАН.
При всяко положение липсват съществени нарушения на процесуалните правила (арг. от чл.
335, ал. 2 вр. чл. 348, ал. 3 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН; в крайна сметка, видно и от самата
подадена жалба, нищо не е попречило за реално и в пълнота упражняване на процесуалното
право на защита на нарушителя, в това число защита по същество), респективно такива,
които да не попадат в обхвата на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН – досежно процедурата по съставяне
на АУАН; при всяко положение АУАН е предявен на надлежен представител на нарушителя
(виж по-горе!) и това в тази връзка по арг. от чл. 52, ал. 2 от ЗАНН е било достатъчно за
издаване на НП. Съобразно задължителната тълкувателна съдебна практика по въпроса
сроковете по чл. 34 от ЗАНН са давностни, а не преклузивни, поради което същите
подлежат на спиране и прекъсване, респективно съобразно чл. 81, ал. 2 от НК вр. чл. 11 от
ЗАНН поканата за съставяне на АУАН, явяваща се действие за преследване на нарушението,
насочено срещу конкретния нарушител, е прекъснала 3-месечния давностен срок по чл. 34,
ал. 1 от ЗАНН, започващ да тече от откриване на нарушителя, което откриване иначе
действително се е случило още на 16.02.2022 г., когато процесната справка-декларация не е
била подадена и срокът за подаването й е бил изтекъл, а от друга страна органите на
Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ са разполагали с
информация за това, че при всяко положение такава декларация е следвало да бъде подадена
(съдът не споделя в тази връзка логиката на процесуалния представител на наказващия
орган, която е в смисъл, че информацията е следвало да бъде проверена посредством друг
източник и това се явява релевантно за така коментирания тук тримесечен срок, доколкото
проверката в крайна сметка е направена все въз основа на информация, имаща за свой
първичен източник именно дружеството-въззивник, каквато по същество е била и
информацията, представена от Агенция „Митници“), след което прекъсване е започнал да
тече нов давностен срок, който е могъл да продължи по силата на чл. 81, ал. 3 от НК вр. чл.
11 от ЗАНН още за половината от времето, необходимо за изтичане на тримесечния срок по
чл. 34, ал. 1 от ЗАНН и такъв период не е изтекъл към датата на съставяне на процесния
2
АУАН 18.05.2023 г. (нито към датата на предявяването/връчването на екземпляра от акта на
съответното упълномощено лице 02.06.2022 г.). Следва да се има предвид, че от
съпоставката между разпоредбите на чл. 4, ал. 2 от ЗЗНН и на чл. 4, ал. 3, т. 2 от ЗЗНН е
видно, че декларирането по реда на чл. 4, ал. 2 от ЗЗНН не е било безпредметно (отделен
въпрос е било какво е следвало да се декларира, включително липса на конкретни
обстоятелства по чл. 4, ал. 2 от ЗЗНН; в това е именно смисълът на декларирането – да се
уведоми съответната компетентна държавна структура налице ли са определен кръг
обстоятелства, евентуално с посочване на конкретни параметри), като изобщо случаят не
разкрива такива особености спрямо обикновения случай на административно нарушение от
съответния вид, че да е налице хипотеза на маловажност по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, в
това число като за съставомерността в процесната хипотеза не е било необходимо
настъпването на каквито и да било конкретни вредни последици (застрашаването на
съответните обществени отношения /арг. от чл. 10 от НК вр. чл. 11 от ЗАНН/ е напълно
достатъчно). Изобщо при цялостната и служебна проверка, осъществена по реда на чл. 314
от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН, съдът не открива никакви причини за отмяна или за изменение
на атакуваното постановление, поради което същото на основание чл. 63, ал. 9 вр. ал. 2, т. 5
вр. ал. 1 вр. чл. 58д, т. 1 от ЗАНН следва да бъде потвърдено.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 2859 от 27.06.2022 г., издадено от председателя на Държавна
агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – София-град в 14-дневен
срок от деня на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3