№ 1850
гр. София, 22.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 22 -РИ СЪСТАВ, в публично заседание
на седемнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ВАНЯ АНГ. ГОРАНОВА
при участието на секретаря ВЕЛИСЛАВА ЕМ. РАНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от ВАНЯ АНГ. ГОРАНОВА Административно
наказателно дело № 20251110201013 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по жалба на “***“ ООД, представлявано от ***, срещу
наказателно постановление /НП/ № 23-2400577/ 20.12.2024 г., издадено от
директор на дирекция „Инспекция по труда Софийска област“ със седалище
гр.София към Главна дирекция „Инспектиране на труда“, с което на
жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 3 000 лева, на
основание чл.416, ал.5, вр. чл.413, ал.2 от Кодекса на труда КТ/, за нарушение
на чл.14, ал.1 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд /ЗЗБУТ/,
вр. чл.16, т.1, б.“б“ от Наредба №2 от 22.03.2004г. за минималните изисквания
за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и
монтажни работи, обн. ДВ, бр.37 от 04.05.2004г. /Наредба №2/.
В жалбата се релевират подробно изложени доводи за това, че
обжалваното НП е незаконосъобразно и неоснователно. Иска се отмяна на
НП.
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от процесуален
представител, който поддържа жалбата и пледира за отмяна на НП; прилага
писмени бележки в подкрепа на тезата си. Претендир разноски за адвокатско
1
възнаграждение.
Въззиваемата страна се представлява от процесуален представител,
който оспорва жалбата, като моли за потвърждаване на НП. Писмено изтъква
доводи касателно законосъобразността и правилността на издаденото
наказателно постановление. Иска присъждане на юрисконсултско
възнаграждение и възразява срещу прекомерност на адвокатско такова.
Софийски районен съд, след като взе предвид доводите на страните и
след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
На 16.10.2024 г. била извършена проверка по спазване на трудовото
законодателство в обект на контрол: „Жилищен комплекс с подземни
паркинги, надвеси, подпорни стени, градински елементи, ограда и
пречиствателно съоръжение в УПИ-1908 за жилищно строителство, спорт и
въжена линия, кв.1, местност в.з.“Малинова долина – Бункера“, район
„Витоша“, гр.София. В хода на проверката било установено, че дружеството-
жалбоподател в качеството на работодател по смисъла на параграф 1, т. 2 от
Допълнителните разпоредби на Закона за здравословни и безопасни условия
на труд не е осигурил здравословни и безопасни условия на труд така, че
опасностите за живота и здравето на работещите да бъдат отстранени,
ограничени или намалени, не е осигурил комплексни здравословни и
безопасни условия на труд на всички работещи, на подизпълнителите, в това
число „***“ ЕООД, „***“ ЕООД, и на лицата, самостоятелно упражняващи
трудова дейност, при извършване на строително-монтажни работи /СМРС/ на
изпълняваните от него строежи, в съответствие с минималните изисквания за
здравословни и безопасни условия на труд във всички случаи, свързани с
работата, като не е предприел мерки срещу падане от височина на сграда „И“,
при монтаж на кофража на първа етажтна плоча. Извършена е преценка за
това, че не е обезопасено чрез приспособления /съоръжения, ограждения/,
достатъчно високи и изградени най-малко от защитна бордова лента за
краката, главно и средно перило за ръцете или чрез еквивалентно
алтернативно решение. На 16.10.2024 г. на обекта лицето ***, на длъжност
„кранист“, монтирал кофражни платна от площадката, необезопасена по
контура срещу падане от височина; там работило и лицето ***.
Констатирайки описаното по-горе, св.М. М. съставила АУАН 23-2400577
2
на 22.10.2024 г., подписан от упълномощено лице на жалбоподателя.
Впоследствие на 20.12.2024 г. било издадено и процесното НП.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
събраните по делото доказателства и доказателствени средства, гласни и
писмени такива: показанията на св. М. М., протокол от проверка № ПР
2441264/ 22.10.2024 г.; призовка на основание чл. 45, ал. 1 от АПК;
идентификационна карта, удостоверяваща качеството „работодател";
пълномощно; договор за СМР; писмено предписание; декларации;
длъжностна характеристика на длъжността „технически ръководител“;
служебна бележка; трудов договор; протокол за постъпване на работа към
трудов договор; заповеди за компетентност, както и от останалите материали
по делото. Настоящият съдебен състав кредитира изцяло показанията на
разпитания в съдебно заседание свидетел като логични, последователни и
безпротиворечиви. Чрез показанията на св.М.-*** по делото се
възпроизвеждат релевантни факти, непосредствено изясняващи обстоятелства
свързани с предмета на доказване и описани в акта за установяване на
административно нарушение.
Тези показания се подкрепят изцяло и от останалия събран в хода на съдебното
следствие доказателствен материал. Съдът цени писмените доказателства по
делото, събрани и приобщени по предвидения в закона ред.
От правна страна съдът намери следното:
Жалбата е депозирана в процесуално преклузивния срок и изхожда от
легитимирана страна в процеса, поради което е процесуално допустима. По
съществото на спора:
При разглеждане на дела по оспорени НП районният съд е винаги
инстанция по същество – чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Това означава, че следва да
провери законността, т.е. дали правилно е приложен както процесуалния, така
и материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя
– арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си
правомощие (право и задължение) съдът служебно констатира, че АУАН е
издадено изцяло в съответствие с изискванията на чл. 42 ЗАНН, както и НП е
съобразено изцяло с разпоредбите на чл. 57, ал. 1 ЗАНН, издадено е от
компетентния за това административен орган, при спазване на процесуалните
правила за това. АУАН и наказателното постановление са съставени и
3
издадени от компетентни органи. Не са били допуснати съществени
нарушения на процесуални правила, водещи до опорочаване на
производството, ограничаващи правото на защита на нарушителя и
обуславящи отмяната на наказателното постановление. Правилно е приложен
и материалният закон.
Съдът намира за несъстоятелно и твърдението на жалбоподателя, че не е
имал качеството на работодател по смисъла на параграф 1 т. 2 от
Допълнителните разпоредби на Закона за здравословни и безопасни условия
на труд и в качеството на възложител по смисъла на параграф 1 т. 1 от
Допълнителните разпоредби на Наредба № 2 от 22 март 2004 г. за
минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при
извършване на строителни и монтажни работи. Правната норма на чл. 6, ал. 2
от Наредба №2 изрично определя, че възложителят отговаря за осигуряване то
на здравословни и безопасни условия на труд. Видно от договор от 07.11.2023
г., „***,“ има качеството на възложител, а „***“ ООД – качеството на
изпълнител по отношение на СМР на процесния обект. На 29.01.2024 г. между
„***“ ООД и „***“ ЕООД е сключен договор за стротелство. Легална
дефиниция на понятието "възложител" е дадена в § 1, т. 1 от ДР на Наредба
№2: всяко физическо или юридическо лице, за което се изготвя и изпълнява
инвестиционният проект и има качеството на възложител по смисъла на ЗУТ.
Понятието "работодател" по смисъла на параграф 1, т. 1 от ДР на
ЗЗБУТ включва освен понятието по параграф 1, т. 1 от ДР на КТ и
допълнението: "и всеки който възлага работа и носи цялата отговорност за
предприятието, кооперацията или организацията", тоест включват и
възложителите. Отново съгласно ДР на Наредба №2, "възложител" е всяко
физическо или юридическо лице, за което се изготвя и изпълнява
инвестиционния проект има качеството на възложител по смисъла на ЗУТ. Ето
защо се налага изводът, че именно дружеството-жалбоподател е следвало да
осигури здравословни и безопасни условия на труд на конкретния
инспектиран строителен обект. Няма съмнение, че жалбоподателят е адресат
на административнонаказателна отговорност, тъй като той несъмнено има
качеството на работодател и възложител.
Предвид това, че на процесния обект е имало работници, които са извършвали
строителни работи, то установените обстоятелства безспорно са създавали
риск от злополука. На процесната дата са полагали труд лицата ***, *** и
4
видно от саморъчно попълнени декларации от същите, техен работодател е
жалбоподателят; на мяясто са заварени и лицата **** и ***, служители на
„***“ ЕООД. Така в качеството на работодател жалбоподателят е следвало
да изпълни задълженията си по осигуряване на здравословни и безопасни
условия на труд във всички случаи, свързани с работа, и по отношение на
престиращите труд на обекта, и по отношение на останалите лица, които по
друг повод се намират във или в близост до работните площадки, като това не
е сторено. При извършване на СМР той не е предприел мерки срещу падане от
височина при извършване на кофражни работи на първа етажна плоча чрез
приспособления /съоръжения, ограждения/, достатъчно високи и изградени
най-малко от защитна бордова лента за крака, главно и средно перило за ръце
или чрез еквивалентно алтернативно решение. Съдът не цени и останалите
наведени доводи, целящи изграждането на удобна защитна версия и
ненамиращи подкрепа в доказателствения материал по делото.
Деянието е съставомерно от обективна страна. Извършеното от
жалбоподателя се субсумира под нормата на чл.14, ал.1 от Закона за
здравословни и безопасни условия на труд, вр. чл.16, т.1, б.“б“ от Наредба №2
от 22.03.2004г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни
условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи.Що се
отнася до субективната страна на нарушението, то тя не следва да се изследва,
доколкото е безвиновна: в случая се касае за нарушител - юридическо лице.
Неосигуряването на безопасни условия на труд следва да бъде
санкционирано по реда на чл. 413, ал. 2 от КТ, тъй като тази законова
разпоредба определя, че: "работодател, който не изпълни задълженията си за
осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на
по-тежко наказание, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от
1500 до 15 000 лв.". На жалбоподателя е наложено наказание в размер на 3
000 лв. /размер, близък до минималния предвиден в закона/, затова съдът
намира, че напълно съответства на тежестта на нарушението и е справедлив и
адекватен, съобразен с разпоредбата на чл. 27, ал.2 от ЗАНН.
С оглед на гореизложеното настоящият състав намира, че атакуваното
наказателно постановление следва да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно, а жалбата – оставена без уважение, респективно -
5
претенцията за заплащане на адвокатско възнаграждение.
С оглед изхода на делото и предвид искането на процесуалния
представител на въззиваемата страна за присъждане на съдебни разноски
съдът намира, че следва да бъде съобразена разпоредбата на чл. 63, ал. 3
от ЗАНН и да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер,
определен в чл.37 от Закона за правна помощ ЗПП/, съгласно препращащата
разпоредба на чл.63, ал.5 от ЗАНН. Според заложеното в нормата на чл.37,
ал.1 от ЗПП, заплащането на правна помощ е съобразно вида и количеството
на извършената дейност и се определя в Наредба на Министерския съвет /МС/
по предложение на Национално бюро за правна помощ /НБПП/. В случая, за
защита по дела по ЗАНН, разпоредбата на чл.27е от Наредбата за заплащане
на правна помощ предвижда възнаграждение от 80.00 лв. до 100.00 лв. Касае
се за съдебно производство, протекло в едно съдебно заседание, в което е
разпитан един свидетел, настоящото производство не се отличава с по-висока
фактическа и правна сложност от обичайните за това дела от такъв вид, затова
следва да се присъди възнаграждение в размер на 80.00 лв.
Воден от горното и на основание чл. 63, ал. 2 от ЗАНН Софийски
Районен Съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 23-2400577/ 20.12.2024
г., издадено от директор на дирекция „Инспекция по труда Софийска област“
със седалище гр.София към Главна дирекция „Инспектиране на труда“, с
което на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 3 000
лева, на основание чл.416, ал.5, вр. чл.413, ал.2 от Кодекса на труда КТ/, за
нарушение на чл.14, ал.1 от Закона за здравословни и безопасни условия на
труд /ЗЗБУТ/, вр. чл.16, т.1, б.“б“ от Наредба №2 от 22.03.2004г. за
минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при
извършване на строителни и монтажни работи, обн. ДВ, бр.37 от 04.05.2004г.
/Наредба №2/.
НЕ УВАЖАВА искането на жалбоподателя за присъждане на разноски
за сторено адвокатско възнаграждение.
6
ОСЪЖДА ***“ ООД да заплати на Главна инспeкция по труда
юрисконсултско възнаграждение в размер на 80.00 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд- София град в
14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7