Р Е
Ш Е Н
И Е № 73
гр. Силистра, 14.08.2020 г.
В
И М Е
Т О Н А
Н А Р
О Д А
Административен съд гр.Силистра, в
открито съдебно заседание на шестнадесети юли, две хиляди и двадесета
година, в състав – съдия Павлина
Георгиева-Железова, при участието на секретаря Румяна Пенева, разгледа
докладваното от съдията АД № 121
/2020 г. по описа на съда за 2020 г., и, за да се произнесе, взе предвид
следното :
Производството е образувано
по жалба на Х.Н., З.Р. и Р.Н. - наследници на Д.Р.Н., чрез адв. В. П.,против
Решение № 1040-18-34 от 24.04.2020 г. на Директора на ТП на НОИ – гр. Силистра,
с което е потвърдено разпореждане № 2113-18-833#8 от 05.03.2020 г. на Ръководителя на
пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – Силистра. С разпореждането е отказано
отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на Д.Н.на основание чл. 69в, ал. 1 от КСО. Мотивът за отказ е, че към датата на
изпълнение на законовите изисквания за ранно пенсиониране за учителите –
01.11.2019 г. заявителката не е отговаряла на условията, визирани в чл. 19, ал.
5 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж /НПОС/
Чрез жалбата се релевират
доводи за нарушение на материалния закон, тъй като приложената разпоредба от
подзаконовия нормативен акт /чл. 19, ал. 5 от НПОС/ противоречи на нормативен
акт от по-висока степен /чл. 69в, ал. 1 от КСО/ и следва, съобразно чл. 15, ал.
3 от Закона за нормативните актове /ЗНА/, да не се прилага. Претендира се за
отмяна на решението и потвърденото разпореждане и за присъждане на разноски.
Ответникът ТП на НОИ – гр.
Силистра, чрез процесуален представител ст. юрисконсулт К., оспорва жалбата и
претендира за юрисконсултско възнаграждение.
Жалбата е подадена в срок и
от лице с правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по
същество е неоснователна.
По делото не се спори за
фактологията на делото.
Наследодателката на
жалбоподателите - Д.Н., е родена на *** г. На 01.11.2019 г. тя е навършила 58
години и 4 месеца – изискуемата се възраст по чл. 69в, ал. 1 от КСО за ранно
пенсиониране на учителите. До предходния ден или считано от 01.11.2019 г. е
било прекратено трудовото й правоотношение като учител. Към датата на
навършване на изискуемата се по чл. 69в, ал. 1 от КСО възраст, т.е.към
01.11.2019 г. тя е притежавала изискуемия се учителски стаж по чл. 69в, ал. 1
от КСО, като при изискуем учителски осигурителен стаж от 25 години и 8 месеца,
тя е притежавала 31 години и 5 месеца.
На 06.11.2019 г. Д.Н.е подала
заявление за ранно пенсиониране по чл. 69в, ал. 1 от КСО, по повод на което е
постановено разпореждане № 2113-18-833#8 от 05.03.2020 г. на Ръководителя на пенсионното
осигуряване при ТП на НОИ – Силистра за отказ, потвърдено с оспореното Решение
№ 1040-18-34 от 24.04.2020 г. на Директора на ТП на НОИ – гр. Силистра.
Мотивите за отказ са, че
заявителката не отговоря на изискванията, въведени с чл. 19, ал. 5 от НПОС, тъй
като към момента, в който заявителката е изпълнила изискуемата се възраст по
чл. 69в, ал. 1 от КСО /58 години и 4 месеца/ с наличен учителски осигурителен
стаж, не е налице условието по чл. 19, ал. 5 от НПОС, а именно: не е заемала
учителска длъжност към датата на изпълнение на условията за ранно пенсиониране
по чл. 69в, ал. 1 от КСО.
Въз основа на така
установените факти, съдът извежда следните правни изводи:
Жалбата е депозирана срещу
годен за обжалване административен акт, поради което е допустима. Разгледана по
същество е неоснователна по следните съображения:
Проверяваното в настоящото
производство решение изхожда от материално и териториално компетентен орган,
съгласно нормата на чл. 117, ал. 3, вр. ал. 1, т. 2, б. "а" от КСО.
Оспореното решение е издадено
в предвидената от закона писмена форма. На ниво – административен акт на
контролиращ орган, постановен след оспорването му по административен ред,
съдържа достатъчно мотиви, които да предоставят възможност за разбиране на
причините, които са обусловили съдържанието на акта. Същите са изложени в
степен, достатъчна да обезпечи и възможността за съдебен контрол спрямо
приложението на материалния закон.
От приетите по делото писмени
доказателства не се установява в хода на административното производство да са
допуснати нарушения на административно-производствените правила от категорията
на съществените такива, които да дават основание за отмяна на оспореният акт на
процесуално основание.
Настоящият съдебен състав
намира проверяваното решение за съответно на материалния закон, при следните
съображения:
Основният спорен въпрос по
делото е: налице ли е колизия между подзаконов /чл. 19, ал. 5 от НПОС/ и
законов текст /чл. 69в, ал. 1 от КСО/ по начин, по който да се изключи
приложението на чл. 19, ал. 5 от НПС, изискващ към датата на изпълнение на
изискванията по чл. 69в, ал. 1 от КСО да е налице и условието по чл. 19, ал. 5
от НПОС - висящо, действащо правоотношение за полагане на учителски труд на
заявителката.
Чрез разпоредбата на чл. 69в, ал. 5 от КСО се въвежда законова делегация
обществените отношения, свързани с правното третиране на учителския стаж, да се
уредят с наредба. Визираната наредба е Наредбата за пенсиите и осигурителния
стаж, която с коментирания по-горе текст на чл. 19, ал. 5 въвежда изискването
за трето условие за възникване на право по чл. 69в, ал. 1 от КСО за ранно
пенсиониране. Това допълнително условие е изискването към датата на изпълнение
на общите законови изисквания за ранно пенсиониране – възраст и учителски
осигурителен стаж, още да е налице и висящо правоотношение между заявителката и
работодател по повод на упражняването на учителска професия. Законовата
делегация е необходимата нормативна препратка към подзаконов акт, който да
доуреди с допълнителни изисквания материята. В случая не е налице противоречие
между законов акт и подзаконов, тъй като чл. 69в, ал. 1 от КСО не въвежда
изрична забрана, на която наредбата да противоречи. Напротив. Изискването в
Наредбата е свързано с необходимост от съразмерност между претендираната
привилегия за ранно пенсиониране с правилото за възникването й във висящо,
действащо правоотношение като учител. Друга хипотеза на същото правило е налице
при заявители, които към датата на освобождаване от учителска длъжност
отговарят на останалите изискуеми в същата норма условия за достигната възраст
и определен учителски осигурителен стаж. В процесния случай не е налице нито
една от коментираните две хипотези, което сочи на неоснователност на жалбата.
Полезна и относима е
непротиворечивата практика на ВАС относно сходен случай: Решение № 8385 от 20.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3596/2017 г., VI о.,
докладчик съдията Николай Гунчев; Решение № 4468 от 5.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10726/2017 г., VI о.,
докладчик председателят Наталия Марчева;
Поради изложеното следва да
бъде постановено решение, с което да бъде отхвърлена жалбата. При този изход на
делото и съобразно своевременно направеното искане, жалбоподателите следва да
бъдат осъдени да заплатят на ТП на НОИ – гр. Силистра юрисконсултско възнаграждение
в размер на 50 лева за всяка от субективно съединената жалба или в общ размер
от 150 лв. (сто и триста и петдесет лева).
Мотивиран от изложеното,
съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Х.Р.Н., З.Х.Р.
и Р.Х.Н. - наследници на Д.Р.Н., чрез адв. В. П., против Решение № 1040-18-34
от 24.04.2020 г. на Директора на ТП на НОИ – гр. Силистра, с което е потвърдено
Разпореждане № 2113-18-833#8
от 05.03.2020 г. на Ръководителя на Пенсионното осигуряване при ТП на НОИ –
Силистра.
ОСЪЖДА Х.Р.Н., ЕГН:**********
*** да заплати на ТП на НОИ – гр. Силистра юрисконсултско възнаграждение в
размер на 50 лв. (петдесет лева).
ОСЪЖДА З.Х.Р., ЕГН: **********
*** да заплати на ТП на НОИ – гр. Силистра юрисконсултско възнаграждение в
размер на 50 лв. (петдесет лева).
ОСЪЖДА Р.Х.Н., ЕГН: **********
*** да заплати на ТП на НОИ – гр. Силистра юрисконсултско възнаграждение в
размер на 50 лв. (петдесет лева).
Решението подлежи на
обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: