Решение по дело №553/2024 на Районен съд - Кърджали

МОТИВИ КЪМ РЕШЕНИЕ № 166
от 23.07.2024 г. по АНД № 553/2024 г. по описа на РС-К

От Районна прокуратура-К е внесено за разглеждане постановление с
предложение за освобождаване от наказателна отговорност и налагане на
административно наказание срещу обвиняемия Е. Р. А. от гр.К за извършено
на 31.12.2023 г. в гр.К престъпление по чл.131, ал.1, т.5а вр. чл.130, ал.2 от
НК.
Районна прокуратура-К, редовно призована за съдебното заседание,
не изпраща представител.
Обвиняемият Е. Р. А. в съдебно заседание се признава за виновен по
повдигнатото обвинение. Изразява съжаление за извършеното деяние и моли
да му се наложи административно наказание.
Защитникът на обвиняемия не оспорва описаната в постановлението
на прокурора фактическа обстановка, както и дадената правна квалификация
на деянието. Изтъква, че Е. А. се признал за виновен и дълбоко съжалявал за
извършеното. Моли на същия да бъде наложено минималното
административно наказание „глоба“ от 1 000 лева.
Съдът като обсъди всички доказателства, събрани по делото,
отчитайки и разпоредбата на чл.378, ал.3 от НПК, прие за установено
следното от фактическа страна:
Обвиняемият Е. Р. А. е роден на ******** г. в гр.********,
обл.********, живущ в гр. К, български гражданин, разведен, с основно
образование, работи, неосъждан, с ЕГН **********. По местоживеене се
ползва с добри характеристични данни.
През 2009 г. Е. А. и св. А.А.А., двамата от с.********, общ.********,
обл.********, заживели на съпружески начала в дома на обвиняемия.
На 28.01.2016 г. в с.********, обвиняемият Е. А. и А. А. сключили
граждански брак. На двамата било издадено Удостоверение № ****** от
28.01.2016 г. за сключен граждански брак. Те продължили да живеят като
съпрузи в дома на Е. А., намиращ се в с.********, ул.„*******“ № ********.
По време на съжителството на обвиняемия и св. А. А. се родили децата Е. Е.
А. с ЕГН ********** и А. Е. А. с ЕГН **********.
През 2021 г. съпрузите Е. А. и А. А., заедно с двете си деца Е. А. и А.
А., се преместили да живеят и работят в гр.К, като се установили на квартира,
намираща се в гр.К, кв.„******“, бл.*****, ет.****, aп.******. Първоначално
отношенията между съпрузите били нормални, но впоследствие се влошили.
Поради тази причина, през месец август 2023 г. Е. А. и св. А. А. се разделили.
Обвиняемият взел със себе си детето Е. А., като продължил да живее в
семейното жилище в гр.К, кв.„*****“, бл.***, ет.*****, ап.*****. Св. А. А.
1

взела при себе си детето А. А. и се установила да живее в жилище, намиращо
се в гр.К, кв.„***“, ул.„*****“ № *****, вх*****, ет.****, ап.****.
В края на 2023 г. св.А.А.А. депозирала в PC-К искова молба с правно
основание по чл.49, ал.1 от Семейния кодекс за прекратяване на брака й с Е. А.
чрез развод.
На 30.12.2023 г. св. А. А. заедно с детето А. А. се намирала в
жилището си в гр.К, кв.„***“, ул.„*****“ № *******, вх.*****, ет.*****,
ап.****. Същия ден обвиняемият посетил дома на св.А. А., за да вземе детето
А. при себе си за една вечер. По това време, Е. А. и А. А. се уговорили
последната да дойде в дома му на 31.12.2023 г., за да си прибере детето.
На 31.12.2023 г. обвиняемият се намирал в жилището си в гр.К,
кв.„*****“, бл.*****, ет.*****, ап.*****, заедно с двете си деца Е. А. и А. А..
Той започнал да употребява алкохол. Около 20.00 часа на същата дата, св.А.
А. съобразно уговорката с обвиняемия, посетила дома му, за да вземе детето
А.. След като влязла в жилището, тя установила, че Е. А. е пиян и
продължавал да употребява алкохол. Поискала от обвиняемия да вземе А. и да
си тръгва. Ядосан, Е. А. започнал да отправя обиди към св. А. А. от различно
естество. С юмруци, той започнал да нанася и удари по лицето и главата на А.
А.. Под страх, тя спряла да прави опити да напусне жилището на обвиняемия,
а последният спрял да я удря. От нанесените удари, пострадалата А. А.
получила телесни увреждания. На 01.01.2024 г., около 02.00 часа, Е. А. заспал
и св. А. веднага напуснала жилището му, без да вземе двете деца. Същият ден,
около обяд, пострадалата посетила съдебен лекар, който я прегледал. След
това, тя отишла в РУ-К и депозирала жалба за нанесения й побой от
обвиняемия.
От заключението по назначената на досъдебното производство
съдебномедицинска експертиза се установява, че на пострадалата А.А.А. са
причинени следните увреждания: оток и кръвонасядания на лицето и главата.
Описаните увреждания са получени при действието на твърд тъп предмет и по
време и начин е възможно да са възникнали така, както е съобщила
пострадалата. Уврежданията са довели до болка и страдание.
Горната фактическа обстановка се установява от показанията на
свидетелите А. А., Е.С. и В. В., дадени на досъдебното производство, които
съдът кредитира като последователни, логични и взаимно допълващи се; от
обясненията на обвиняемия, дадени в хода на досъдебното и съдебното
производство, в които той се признава за виновен; заключение по извършената
съдебномедицинска експертиза по писмени данни; Съдебномедицинско
удостоверение № 2/2024 г.; Заповед за защита № 1 от 31.01.2024 г.; Заповед за
незабавна защита № 2 от 10.01.2024 г.; препис от Решение № 204 от
22.02.2024 г. по гр.д.№ 1271/2023 г. по описа на РС-К; Протокол за оглед на
веществени доказателства от 02.04.2024 г., ведно с приложен фотоалбум;
Справка за съдимост на обвиняемия; Характеристична справка на
обвиняемия; Декларация за семейно и материално положение и имотно
2

състояние на обвиняемия, както и другите приети по делото писмени и
веществени доказателства. Както в гласните доказателства, така и в
писмените такива, не се наблюдават противоречия относно релевантните по
делото факти, поради което не се налага подробен анализ и коментар на
същите.
От установената по делото фактическа обстановка съдът приема по
правната квалификация следното:
Обвиняемият Е. Р. А. е осъществил състав на престъпление по
чл.131, ал.1, т.5а вр. чл.130, ал.2 от НК, а именно причиняване на лека телесна
повреда, в условията на домашно насилие. Леката телесна повреда по чл.130,
ал.2 от НК, изразяваща се в болка и страдание без разстройство на здравето, е
засягане на организма в най-малка степен. В теорията и практиката болката се
определя като краткотрайно преживяване на неприятно усещане,
произтичащо от физическо въздействие, а страданието – като продължаваща
болка. Според настоящата инстанция обвиняемият от обективна и субективна
страна е осъществил престъпния състав на чл.131, ал.1, т.5а вр. чл.130, ал.2 от
НК, тъй като на 31.12.2023 г. в гр.К, в условията на домашно насилие,
причинил на А.А.А. от с.********, общ.********, лека телесна повреда,
изразяваща се в оток и кръвонасядания на лицето и главата, довели до болка и
страдание без разстройство на здравето. Налице е изпълнителното деяние,
изразяващо се в противоправно действие, с което Е. А. е въздействал
отрицателно върху организма на пострадалата, предизвикал е промяна в
нормалното й състояние. Той е нанесъл удари по лицето и главата на А. А..
Така е причинил на пострадалата оток и кръвонасядания на лицето и главата,
довели до болка и страдание. В това се изразява и противоправния резултат,
намиращ се в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с
поведението на дееца. В случая престъплението се явява квалифицирано по
чл.131, ал.1, т.5а от НК – извършено „в условията на домашно насилие“.
Цитираната норма от особената част на НК е препращаща, а не бланкетна по
отношение на този признак. Поради това за попълването й се ползва чл.93,
т.31 от НК, а не дефинициите на специалните закони. Според чл.93, т.31 от НК
престъплението е извършено „в условията на домашно насилие“, ако е
извършено чрез упражняване на физическо, сексуално или психическо
насилие, поставяне в икономическа зависимост, принудително ограничаване
на личния живот, личната свобода и личните права и е осъществено спрямо
възходящ, низходящ, съпруг или бивш съпруг, лице, от което има дете, лице, с
което се намира или е било във фактическо съпружеско съжителство, или
лице, с което живеят или е живяло в едно домакинство. Безспорно се установи
в настоящото наказателно производство, че пострадалата към
инкриминираната дата все още е била съпруга на обвиняемия, който е
упражнил физическо насилие спрямо нея. Затова е налице квалифициращият
признак по чл.131, ал.1, т.5а от НК – телесната повреда е причинена „в
условията на домашно насилие“. Престъплението е осъществено при пряк
умисъл, обвиняемият е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал
3

е общественоопасните му последици и е искал тяхното настъпване. Той е
съзнавал, че с действията си ще причини на пострадалата телесно увреждане и
е искал именно такъв вредоносен резултат. Наред с това обвиняемият е бил
наясно и за обстановката на извършване на деянието, че същото е
осъществено в условията на домашно насилие.
При решаване на въпроса за наказанието, което следва да се наложи
на обвиняемия, съдът констатира, че са налице всички условия за прилагане на
разпоредбата на чл.78а от НК, а именно: предвиденото в НК наказание за
престъплението по чл.131, ал.1, т.5а вр. чл.130, ал.2 от НК е „лишаване от
свобода” до 1 година или „пробация“. Престъплението е извършено при пряк
умисъл, деецът към инкриминираната дата не е осъждан за престъпление от
общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност при условията
на чл.78а от НК, както и няма причинени имуществени вреди от
престъплението, които да подлежат на възстановяване. Ето защо, настоящата
инстанция прие, че Е. Р. А. следва да бъде освободен от наказателна
отговорност, като му бъде наложено административно наказание. При
определяне размера на наказанието съдът взе предвид обществената опасност
на деянието - типична за този вид престъпление; обществената опасност на
дееца - ниска, предвид липсата на предходни осъждания; смекчаващите
отговорността обстоятелства - чистото съдебно минало на обвиняемия,
добрите му характеристични данни по местоживеене и направеното
самопризнание за извършеното деяние; липсата на отегчаващи отговорността
обстоятелства. Ето защо, с оглед постигане целите на специалната и генерална
превенция, съдът наложи на Е. А. административно наказание към
минималния размер - „глоба” от 1 000 лева. Това наказание се явява
справедливо и ще даде възможност на дееца да се поправи, превъзпита, да
преосмисли и коригира за в бъдеще поведението си.
Настоящата инстанция постанови след влизане на решението в сила,
вещественото доказателство - компакт диск, съдържащ аудиозапис и снимка
на електронен картон на прието повикване, да остане към делото.
С оглед изхода на делото - осъдително решение, съдът на основание
чл.189, ал.3 от НПК осъди Е. Р. А. да заплати по сметка на ОД МВР-К
направените на досъдебното производство разноски в размер на 235.12 лева.
По изложените съображения от фактическо и правно естество, съдът
постанови решението си.

Районен съдия:
4

Номер на акта:	166
Дата:	23 юли 2024 г. (в сила от 8 август 2024 г.)
Съдия:	Вергиния Еланчева

Дело:	20245140200553
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	3 юли 2024 г.

Решение по дело №553/2024 на Районен съд - Кърджали

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите