РЕШЕНИЕ
№ 72 / 10.10.2018г., гр.Разград
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен
съд Разград
На
първи октомври, две хиляди и осемнадесета година
В
публичното съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ЙОРДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ИРИНА ГАНЕВА
АТАНАС ХРИСТОВ
Секретар:
Д. Г.
Прокурор:
Като
разгледа докладваното от съдия Ирина Ганева
ВГрД №
159 по описа на съда за 2018г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от Т.И.Т.,
подадена чрез пълномощник, против решение № 62 / 13.04.2018г., постановено по
гр.д. № 648 / 2017г. по описа на РС Кубрат, с което е оставен без разглеждане предявения
от него иск за унищожаване на упълномощителна сделка, обективирана в пълномощно
рег. № 4035 с нотариално удостоверен подпис и рег. № 4036 с нотариално
удостоверяване на съдържанието на нотариус с район на действие РС Разград, до
размер на 1/2ид.ч. и е прекратено производството в тази част и е отхвърлен
предявения иск като неоснователен в останалата 1/2ид.ч. Като излага доводи за
незаконосъобразност и необоснованост на съдебния акт, жалбоподателят моли
въззивния съд да го отмени и вместо него да постанови решение, с което да уважи
изцяло предявените от него искове. В съдебно заседание поддържа жалбата чрез
явилия се пълномощник.
В срока по чл.263 ГПК е
постъпил писмен отговор от С.И.Т. и В.Р.Т., подаден чрез пълномощник, в който страните
излагат становище за неоснователност на въззивната жалба и молят съда да
потвърди решението на РС Кубрат. Становището се поддържа в съдебно заседание от
упълномощения адвокат.
Съдът, като съобрази
представените от страните доказателства и техните становища, констатира
следната фактическа обстановка: ищецът Т.Т. и първият ответник С.Т. са братя. С
пълномощно с нотариална заверка на подпис рег. № 4035 и нотариална заверка на
съдържание рег. № 4036 от 3.06.2016г. тяхната майка М. И. е упълномощила С.Т. да
я представлява пред нотариус с район на действие РС Разград и РС Кубрат за
множество действия, между които за продажба на наследствените й имоти,
включително и да договаря сам със себе си; да получава цялата продажна цена или
части от нея, вкл. и по банков път; да подпише нотариален акт при условия и за
цена, каквито прецени, като заяви и декларира от нейно име, че е получила
напълно и в брой по банкова сметка ***ена на имотите към момента на подписване
на пълномощното, финансово е удовлетворена от цената и в тази връзка няма
претенции към пълномощника. Упълномощителката е положила отпечатък от десния
палец, удостоверено от помощник-нотариус, който е поставил печат с посочена
причина неграмотност/недъгавост. Разпитана е св.Д.Вутова – служител в кантората
на нотариуса, извършил нотариалните удостоверявания, от показанията на която се
установява, че не е присъствала на заверката, но пълномощното е изготвено в
нотариалната кантора и дава обяснения как се процедира принципно при заверките
на пълномощни в кантората. Показанията не допринасят за разкриване на конкретни
факти и обстоятелства, свързани с предмета на спора, поради което са неотносими.
С полагане на отпечатък от десния палец на М. И. са нотариално заверени от
същата дата декларации по чл.264 ДОПК и по чл.25 ЗННД.
На 9.06.2016г. е съставен НА № 163,
т.ІV, рег. № 03289, н.д. № 507 / 2016г. на нотариус с район на действие РС
Кубрат за покупко-продажба на недвижими имоти, видно от който С.Т., действащ
като пълномощник на М. И., е продал сам на себе си, предвид даденото му
пълномощно, четири земеделски имота, находящи се в землището на с.Каменово, за
сумата 2 500лв., за която е отразено в НА, че е заплатена от купувача на
продавача преди подписване на нотариалния акт.
Относимо към 3.06.2016г. –
датата на съставяне на пълномощното, в което е отразено получаването на сумата,
е представеното извлечение от банкова сметка ***.01.2017г. до 21.09.2017г. От
съдържанието на същото се установява, че сумата от продажбената сделка не е
постъпила по банковата сметка на М.И., напротив, С.Т. е изтеглил от сметката
2 902,28лв. на 8.06.2016г., един ден преди датата на продажбата.
Представено е и писмо рег. № 16-10-71286/1 от 27.09.2017г. от изп.директор на
Банка ДСК, от което се установява, че продавача има една сметка, открита на
6.06.2016г., която е с отрицателен остатък; спестовна компонента, открита на
същата дата и закрита на 26.07.2017г., спестовна сметка, открита на 25.07.2017г.,
след смъртта на М. И.; срочен влог, открит на 24.04.2009г. и закрит на
25.07.2017г. При твърдение от ищеца, че такава сума не е получавана от
наследодателя, в тежест на ответника е да установи факта на предаване на
парите, вкл. и ако това е направено в брой, но доказателства, оборващи
представените банкови извлечения, не са ангажирани. При така установеното
финансово положение на И., съдът приема, че същата не е получила сумата от
2 500лв., договорена като цена за продажбата на четирите земеделски имота,
нито към датата на изготвяне на пълномощното, нито към датата на сключване на
договора за покупко-продажба.
М. И. е починала на 9.07.2016г.
и е оставила за свои наследници синовете си С.Т. и Т.Т., видно от удостоверение
изх. № 3335 / 2.06.2017г., изд. от Община Разград. Ответникът В.Р.Т. е съпруга
на С.Т., удостоверено с приложено по делото извлечение от НБД“Население“.
Бракът им е сключен на 26.05.1982г.
По делото са събрани медицински
доказателства във връзка с налични преди смъртта на наследодателя заболявания.
Назначена е комплексна съдебномедицинска експертиза, изготвена от психиатър, невролог
и психолог, която съдът приема като изготвена от лица в кръга на компетенциите
им и след запознаване с материалите по делото. Вещите лица дават заключение въз
основа на медицинската документация и анализираните от тях свидетелски
показания, събрани в хода на първоинстанционното производство, че към 3.06.2016г.
М. И. е страдала от смесена корова и подкорова съдова деменция и съпътстващи
заболявания: хипертонична болест умерена степен сърдечна и мозъчна форма, захарен
диабет, тежка диабетна полиневропатия. Като психологически особености на лицето
вещите лица са посочили силно затруднена комуникация предвид напредналата фаза
на деменция, разстроено активно внимание – привлича се трудно, със силно
стеснен обем и затруднена превключваемост, амнестична дезориентация; разстройства
на възприятията – неустойчиви, размазани, недобре очертани, разстроени
възможности за разбиране на същественото в явленията, на закономерните вътрешни
връзки; разстроен мисловен процес, увредени речеви функции – изговаря отделни
кратки думи, несвързани логически със зададения въпрос; мнестично-прогресираща
амнезия, значително нарушение на паметта в трите функции – фиксация, ретенция и
репродукция; интелектуално снижение от глобарен тип; емоционална
инконтинентност. Предвид тежката степен на изразеност на органично-мозъчна
промяна на личността у освидетелстваната, съчетана с напреднала характеропатия
и значително снижение на интелектуално-мнестичните функции към глобарен тип,
вещите лица дават заключение, че към датата на съставяне на пълномощното е била
възпрепятствана способността на М. И. да разбира и ръководи действията си. В
съдебно заседание допълват, че от събраните материали по делото не установяват
да е провеждано лечение на деменцията, провеждано е лечение само на
съпътстващите заболявания.
Пред първостепенния съд са
разпитани множество свидетели. Иван И. – син на ищеца, заявява, че
здравословното състояние на неговата баба се е влошило съществено от 2013г. –
не е разпознавала него и ищеца Т.; забравяла е, че се е хранила няколко минути
по-рано; не се е сетила за своя съпруг, когато свидетелят и ищецът са я завели
на гроба му; впоследствие е загубила способността си да говори и е изговаряла
само кратки думи, докато през 2015г. вече свидетелят не е можел да осъществява
никакъв контакт със своята баба. И. съобщава за случай през м.май, 2016г.,
потвърден и от показанията на неговия колега св.Б.И.. Двамата са осъществили
служебно пътуване до Румъния и пътят им минавал през Разград. Отбили са се в
дома на М. И. и са намерили последната да лежи сама в леглото, гледаща с празен
поглед, неподвижна, без реакция на опита на св.И. да проведе разговор с нея.
Във връзка с представеното
експертно решение № 1475 / 3.07.2014г.
на ТЕЛК е разпитан като свидетел д-р В.Шопов, който обяснява, че за да оценят
степента на увреждане на М. И. на 100% с чужда помощ лекарите от комисията са
взели предвид, че лицето не е можело да се самообслужва предвид тежкото
психично заболяване, отразено в решението – съдова деменция корова атрофия. Заболяването
е оценено от психиатрична ТЕЛК като такова от тежка степен, довело до 90%
увреждания на личността на лицето.
Разпитаните св. Б.Я. и Р. М. –
съседи на М.И., също свидетелстват за обстоятелството, че влошаването на
здравословното й състояние е прогресирало. Двете са й помагали в ежедневните
дейности, защото не е можела да става от леглото, оплаквала се от главоболие,
от болки в ръцете и краката. Св.Р.М. заявява още, че М.И. говорела кратко, с по
една-две думи. Свидетелката отдава това обстоятелство на факта, че жената е
била сдържана, не е била приказлива. Когато й е съобщавала, че внукът й се е
обаждал, за да я чуе, М. все едно не я чувала, като обяснението на свидетелката
е, че не е искала да се споменават неговото име и това на ищеца. Мнението на
свидетелките е, че И. не е била с психично заболяване.
Съдът намира, че обсъдените
по-горе свидетелски показания кореспондират с приложената медицинска
документация и със заключението на вещите лица. Този извод съдът прави
включително и за фактите, които изнасят Б.Я. и Р.М.. Показанията на всички свидетели
са обсъдени от вещите лица, които дават заключение, обосновано на научните
понятия и норми в медицината и вземайки предвид представената медицинска
документация. Мнението на двете свидетелки, че мълчанието на М. И. е поради
други причини, различни от психичните болестни процеси, не може да се
противопостави на научното обяснение за влошеното психично състояние, в което
се е намирала наследодателката на страните към момента на съставяне на
оспореното пълномощно. Няма данни свидетелките да притежават медицинско
образование или друго, даващо им компетентност да правят изводи за причините,
водещи до изразени прояви от поведението на М. И., за което двете
свидетелстват, още повече в случай като настоящия, в който е установено от
представените медицински документи, че същата е страдала от тежко психично
заболяване. Предвид горното, съдът приема заключението на експертите и не
кредитира показанията на св.Я. и М. в частта, в която двете изразяват
становище, че М. И. е била в добро психично здраве. Съдът кредитира всички
показания относно изнесените факти и обстоятелства, които в по-голямата си част
кореспондират помежду си, както и с медицинската документация. Горният извод се
налага и за показанията на св.И. – въпреки близките връзки на този свидетел с
ищеца, показанията му са обективни и достоверни, в унисон с останалия събран
доказателствен материал.
При така установената
фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи: Искът с правно
основание чл.31 ал.2 в.в. с ал.1 ЗЗД за унищожаване на упълномощителната сделка
поради невъзможност на наследодателя на ищеца и първия ответник да разбира и
ръководи действията си е основателен. Съгласно цитираните разпоредби,
унищожаване на договор, сключен от дееспесебно лице, ако при сключването му не
е могло да разбира или ръководи действията си, може да се иска след смъртта му,
ако приживе е било поискано поставянето му под запрещение или ако
доказателството за недееспособността произлиза от същия договор. По делото няма
спор, че преди смъртта си М. И. не е била поставена под запрещение и не е била
провеждана процедура с такава цел. Съдът приема за доказана последната хипотеза
на чл.31 ал.2 ЗЗД – въпреки горното, същата е била недееспособна, като
доказателствата за това произлизат от оспорената упълномощителна сделка.
На първо място, в пълномощното
е удостоверено получаване на продажбената сума, а такова, видно от събраните
писмени доказателства – извлечение от банкова сметка ***а банковите авоари на
наследодателката, не се установява. Въпреки това упълномощителката е направила
изявление, че парите са й платени към момента на съставяне на пълномощното. Цената
на сделката е неин основен елемент, по който страните следва свободно да
постигнат взаимно съгласие.
Волеизявлението, направено в пълномощното от наследодателката,
свидетелства за факта на неразбиране на основен елемент на сделката, за която е
съставено – упълномощителката не е разбирала какво ще получи и дали в
действителност е получила плащане като насрещна престация за продажбата на четирите
земеделски имота.
На второ място, установен е и
фактът, че упълномощителката е била с диагноза смесена корова и подкорова
съдова деменция, поради която именно се е нуждаела от 100% чужда помощ, видно
от експертното решение на ТЕЛК и показанията на свидетеля д-р Шопов. Съдът
приема, че това обстоятелство е наложило полагане на отпечатък от десния палец
вместо подпис върху пълномощното. Недоказано е останало твърдението на ответника
Т. в писмения отговор на исковата молба, че майка му не е можела спокойно да се
подписва поради наличие на другите придружаващи заболявания, което е наложило
поставяне на отпечатък вместо подпис. Психичното заболяване дискредитира
дееспособността й, видно от заключението на комплексната съдебномедицинска
експертиза, че М. И. е била възпрепятствана да разбира и ръководи действията си
към датата на съставяне на пълномощното, предвид тежката степен на изразеност
на органично-мозъчна промяна на нейната личност, съчетана с напреднала
характеропатия и значително снижение на интелектуално-мнестичните функции към
глобарен тип.
Горните две обстоятелства –
удостоверяване на получено плащане, което не е извършено и полагане на
отпечатък от десния палец поради заболяване, довело до дементно състояние на
упълномощителката и до ограничаване на нейната дееспособност, се съдържат в
оспореното пълномощно. Изпълнена е хипотезата на чл.31 ал.2, предл. последно ЗЗД, съгласно която доказателствата за недееспособността на упълномощителя
произлизат от самата упълномощителна сделка, имаща характер на едностранен
договор. Към датата на извършването й, наследодателката на ищците не е била в
състояние, позволяващо й да формира свободна воля, поради което искът за
наследствената 1/2 ид.част на Т.Т. против С.Т. за унищожаване на
упълномощителната сделка е основателен и доказан.
Във въззивната жалба е поставен
въпрос относно необходимостта при предявен иск по чл.31 ал.2 ЗЗД за имоти,
принадлежащи на наследодателя, сделката да се унищожи изцяло, а не само досежно
наследствената част на ищеца. Въззивният съд не споделя това становище. В
настоящия случай наследодателката е упълномощила единия си син да продаде сам
на себе си имотите, който впоследствие е реализирал това право чрез сключения
договор за продажба, а унищожаемостта се претендира от другия й син. В тази
хипотеза Т.Т. в качеството си на наследник има правен интерес от водене на иск
до размера на полагащата му се идеална част. В случая изискването за наличие на
правен интерес е предпоставено от закона в чл.32 ал.1 ЗЗД, който изрично
съдържа условието, че унищожението може да се иска само от страната, в чийто
интерес законът допуска унищожаемостта (така напр. определение №
471/1.06.2017г. на ВКС по гр.д. № 578/2017г., ІІІг.о.). В цитираното в жалбата решение
на ВКС не са изложени съображения за правния интерес на наследника в тази
специфична хипотеза, поради което не може да се използва като съдебна практика
за конкретно разглеждания въпрос.
Доколкото В.Т. не е страна по
упълномощителната сделка и не черпи от нея права и задължения, липсва правен
интерес за предявяването на иск за унищожаването й против този ответник.
Предвид изложените по-горе съображения,
решението на КРС в частта, с която искът на Т.Т. против С.Т. и В.Т. за
унищожаване на упълномощителната сделка, с която М. И. е упълномощила С.Т. за
продажба на недвижимите й имоти до размер на 1/2ид.ч. е оставен без разглеждане
и съдебното производство е прекратено, е правилно и законосъобразно и следва да
се потвърди. В частта, с която искът на Т.Т. против В.Т. за унищожаване на същата
упълномощителната сделка до размера на другата ½ ид.част от недвижимите
имоти е отхвърлен като неоснователен и недоказан, следва да се обезсили и
съдебното производство да се прекрати. В частта, с която искът на Т.Т. против С.Т.
за унищожаване на упълномощителната сделка до размера на ½ ид.част от
недвижимите имоти е отхвърлен като неоснователен и недоказан следва да се
отмени, като вместо него бъде постановено ново решение, с което упълномощителната
сделка бъде унищожена до размера на наследствената 1/2ид.ч. от имотите,
полагаща се на Т.Т..
С въззивната жалба е направено
искане след отмяната на решението на РС Кубрат въззивния съд да постанови
друго, с което предявените от ищеца искове да бъдат уважени изцяло. В тази
връзка въззивният съд констатира следното: в петитум на подадената искова молба
е направено искане за унищожаване на упълномощителната сделка и в условията на
евентуалност, ако искането бъде уважено, съдът да обяви недействителността на
договора за покупко-продажба на земеделските имоти, обективиран в НА № 163 /
9.06.2016г., на осн. чл.42 ал.2 ЗЗД. В теорията, както и в трайно установената съдебна
практика е прието, че ищецът може да предяви няколко обективно съединени иска в
условията на евентуалност, когато обуславя разглеждането на евентуалния иск от
неуважаването на главния. В настоящия случай ищецът е заявил претенция за
разглеждането и уважаването на иска по чл.42 ал.2 ЗЗД, след като
упълномощителната сделка бъде унищожена. Съдът не е обвързан с квалификацията,
която ищецът е дал на вида обективно съединяване на исковете, а с направеното
искане. След като ищецът е поискал унищожаване на упълномощителната сделка и последващо
на уважаването на този иск обявяване на недействителност на договора за
продажба, исковете са предявени в условията на кумулативно съединяване. Противно на горното,
районният съд не се е произнесъл по иска по чл.42 ал.2 ЗЗД, като е приел, че
ищецът е поискал разглеждането му само в случай, че бъде уважен искът по чл.31
ал.2 ЗЗД. Въззивната жалба в частта, в която се иска уважаване на предявените
искове в цялост, вкл. и по иска по чл.42 ал.2 ЗЗД, представлява молба за
допълване на решението по реда на чл.250 ал.1 ГПК. Същата е от компетенциите на
първостепенния съд, поради което въззивното производство по тази част от
жалбата следва да бъде прекратено и делото изпратено по подсъдност на РС Кубрат
за разглеждане и решаване на иска по чл.42 ал.2 ЗЗД против двамата ответници.
Обжалваното решение следва да
бъде отменено в частта за разноските. При новото разглеждане и постановяване на
решение районният съд следва да съобрази всички направени до този момент
разноски от страните и да ги присъди съобразно изхода от правния спор, като
бъде съобразено и решението по иска с правно основание чл.42 ал.2 ЗЗД. Това се
налага, тъй като деловодните разноски на двете страни са направени общо, за
всички предявени искове.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
Отменя решение № 62 /
13.04.2018г., постановено по гр.д. № 648 / 2017г. по описа на РС Кубрат, в
частта, с която е отхвърлен като неоснователен и недоказан предявения от Т.И.Т.
против С.И.Т. иск за унищожаване на упълномощителна сделка, обективирана в
пълномощно рег. № 4035 с нотариално удостоверен подпис и рег. № 4036 с
нотариално удостоверяване на съдържанието на нотариус с район на действие РС
Разград, до размер на наследствената 1/2ид.ч. на Т.И.Т. от имуществото на наследодателя
М. П. И. по отношение на упълномощаването за разпореждане с поземлени имоти с
идентификатори 35987.46.43, 35897.69.36, 35897.75.35 и 35897.108.39 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на с.Каменово, като вместо това
постановява:
Унищожава на осн. чл.31 ал.2 ЗЗД упълномощителна сделка, обективирана в пълномощно рег. № 4035 с нотариално
удостоверен подпис и рег. № 4036 с нотариално удостоверяване на съдържанието на
нотариус с район на действие РС Разград, до размер на наследствената 1/2ид.ч.
на Т.И.Т. от имуществото на наследодателя М. П. И. по отношение на упълномощаването
за разпореждане с поземлени имоти с идентификатори 35987.46.43, 35897.69.36,
35897.75.35 и 35897.108.39 по кадастралната карта и кадастралните регистри на
с.Каменово;
Обезсилва решение № 62 /
13.04.2018г., постановено по гр.д. № 648 / 2017г. по описа на РС Кубрат, в
частта, с която е отхвърлен като неоснователен и недоказан предявения от Т.И.Т.
против В.Р.Т. иск за унищожаване на упълномощителна сделка, обективирана в
пълномощно рег. № 4035 с нотариално удостоверен подпис и рег. № 4036 с
нотариално удостоверяване на съдържанието на нотариус с район на действие РС
Разград, до размер на наследствената 1/2ид.ч. на Т.И.Т. от имуществото на наследодателя
М. П. И. по отношение на упълномощаването за разпореждане с поземлени имоти с
идентификатори 35987.46.43, 35897.69.36, 35897.75.35 и 35897.108.39 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на с.Каменово и прекратява
съдебното производство в тази част.
Потвърждава решение № 62 /
13.04.2018г., постановено по гр.д. № 648 / 2017г. по описа на РС Кубрат, в
частта, с която е оставен без разглеждане предявения от Т.И.Т. против С.И.Т. и В.Р.Т.
иск за унищожаване на упълномощителна сделка, обективирана в пълномощно рег. №
4035 с нотариално удостоверен подпис и рег. № 4036 с нотариално удостоверяване
на съдържанието на нотариус с район на действие РС Разград, за останалата 1/2ид.ч.
от имуществото на наследодателя М. П. И. по отношение на упълномощаването за
разпореждане с поземлени имоти с идентификатори 35987.46.43, 35897.69.36,
35897.75.35 и 35897.108.39 по кадастралната карта и кадастралните регистри на
с.Каменово, поради неговата недопустимост и съдебното производство е прекратено
в тази част.
Отменя решение № 62 /
13.04.2018г., постановено по гр.д. № 648 / 2017г. по описа на РС Кубрат, в
частта за присъждане на деловодни разноски в размер 500лв. в полза на С.И.Т. и В.Р.Т..
На осн. чл.250 ал.1 ГПК изпраща
делото на Районен съд Кубрат за произнасяне по молбата на Т.И.Т. за допълване
на постановеното решение с произнасяне по иска с правно основание чл.42 ал.2 ЗЗД, предявен против С.И.Т. и В.Р.Т..
Решението подлежи на обжалване
пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
ДГ