РЕШЕНИЕ №
гр.София, 04.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, TO,
VI, в закрито заседание на четвърти
януари две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕНЕТА ЦВЕТКОВА ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЕРИЯ БРАТОЕВА
АТАНАС МАДЖЕВ
като разгледа докладваното от съдия Братоева ч. гр. д. № 14301 по описа
за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.
Образувано е по жалба на длъжника в изпълнителното производство ЗАД
„ОЗК З.“ АД, ЕИК ******, срещу постановление за разноски от 22.10.2020 г. по
изп. дело № 20207900401860 на частен съдебен изпълнител Р.М., с което е
оставено без уважение искането на жалбоподателя да бъдат намалени приетите в
поканата за доброволно изпълнение разноски за адвокатско възнаграждение на
взискателя П.Г.К., ЕГН ********** до сумата 200 лева, както и да бъде намален
размера на начислената пропорционална такса по т. 26 ТТРЗЧСИ.
Жалбоподателят твърди, че определените разноски за адвокатско
възнаграждение над сумата от 200 лева до приетия размер от 1000 лева били
прекомерни предвид ниската правна и фактическа сложност на делото, тъй като в
изпълнителното производство не били предприети изпълнителни действия с
участието на взискателя. Процесуалният му представител единствено депозирал
молбата за образуване на производството и не извършил никакво представителство.
С депозираното на основание чл. 436, ал. 3 ГПК възражение, взискателят П.Г.К.,
чрез упълномощения адвокат В., оспорва жалбата и счита да е налице свобода на
договарянето при определяне на размера на адвокатското възнаграждение,
съответно в производството били предприети и изпълнителни действия.
В мотиви на ЧСИ, на основание чл. 436, ал. 3 ГПК, са развити
съображения за неоснователност на жалбата.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, след като обсъди доводите на жалбоподателя и
прецени представените доказателства, намира следното:
Съгласно чл. 435, ал. 2 ГПК длъжникът може да обжалва постановлението
за глоба и насочването на изпълнението върху имущество, което смята за
несеквестируемо, отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот,
поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението, както и постановлението
за разноски. Жалбата се подава чрез съдебния изпълнител в едноседмичен срок от
извършването на действието, съответно от деня на съобщението (чл. 436, ал. 1 ГПК).
В разглеждания случай правото на жалба е упражнено срещу акт на
съдебния изпълнител, с който е оставено без уважение искането на длъжника ЗАД
„ОЗК З.“ АД, за намаляване размера на адвокатското възнаграждение, претендирано
от взискателя П.Г.К., поради прекомерност до сумата от 200 лева - дължимо
адвокатско възнаграждение за образуване на изпълнителното производство, съгласно
чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, като се изключи дължимостта на възнаграждение по
т. 2.
Съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение
за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност
на делото, съдът може, по искане на насрещната страна, да присъди по-нисък
размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения
размер съобразно чл. 36 ЗА. В изпълнителното производство адресат на искането
за намаляване на адвокатското възнаграждение, е съдебният изпълнител, пред
когото се развива изпълнението, който следва да се произнесе по това искане и
този негов акт подлежи на съдебен контрол относно законосъобразността му.
Следователно, жалбата, по която е образувано настоящото производство,
има допустим предмет на съдебен контрол - правото на жалба по същество е
упражнено срещу акт на съдебен изпълнител Р.М., peг. № 790, с което искането на длъжника ЗАД „ОЗК З.“ АД за
намаляване на адвокатското възнаграждение на взискателя до размера от 200 лева
е оставено без уважение. Произнасянето на съдебния изпълнител е обективирано в постановление
от 22.10.2020 г..
От приложените преписи на документите, съдържащи се в изп. дело №
20207900401860, се установява, че изпълнителното производство е образувано
срещу ЗАД „ОЗК З.“ АД, по молба на П.Г.К., депозирана чрез процесуален
представител - адв. В., въз основа на изпълнителен лист от 10.09.2020 г.,
издаден по гр. дело № 786/2019 г. на РС-Перник, за принудително събиране на суми,
дължими в рамките на съществувало трудово правоотношение. В молбата за
образуване на изпълнителното производство взискателят е посочил конкретен изпълнителен
способ – запор върху вземания на длъжника от кредитни институции, като към
същата е представен договор за правна защита и съдействие, сключен между
взискателя П.Г.К. и адв. В., видно от който за провеждане на изпълнителното
производство на последната е заплатено възнаграждение в размер на 1000 лева.
До длъжника ЗАД „ОЗК З.“ АД е изпратена покана за доброволно
изпълнение, в която е включена сумата 1000 лева - разноски за адвокатско възнаграждение,
която покана е получена от задълженото лице на 13.10.2020 г., съответно на 22.10.2020
г. длъжникът подал възражение срещу определеното като дължимо адвокатско
възнаграждение с искане за неговото намаляване до 200 лева. С постановление от 22.10.2020
г. ЧСИ Р.М., оставила искането без уважение, което обуславя процесуалната
допустимост на жалбата, тъй като при всички случаи адресат на искане за
намаляване на адвокатско възнаграждение в изпълнителното производство е
съдебният изпълнител.
В рамките на предоставените от съдебния изпълнител преписи от
документите, съдържащи се в изп. дело № 20207900401860 не се установява към
момента на релевиране на искането за намаляване на приетите разноски на
взискателя за адвокатско възнаграждение да са извършвани каквито и да било
изпълнителни действия. Задължението е погасено чрез плащане в рамките на срока
за доброволно изпълнение, като не се установява упълномощеният адвокат В. да е
осъществявала някаква процесуална активност извън депозирането на молбата за
образуване на производството.
Съгласно решение № 523 от 19.07.2012 г. по гр. д. № 1496/2010 г., Г.
К., IV Г. О. на ВКС и решение № 82/08.5.2012 г. по гр. д. № 1891/2010 г.,
длъжникът не отговаря за разноски в изпълнителното производство само в два
случая: когато не е дал повод за предявяване на изпълнителния лист, защото е
платил дълга си преди това и когато изпълнителните действия бъдат изоставени от
взискателя или отменени от съда. Във всички останали случаи, дори когато
длъжникът е платил в срока за доброволно изпълнение, той отговаря за разноски в
изпълнителното производство. Жалбоподателят не оспорва принципната си
отговорност за разноски, но оспорва техния размер.
Съгласно чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство, защита и
съдействие по изпълнително дело възнаграждението е 200 лева - за образуване на
изпълнително дело. Съгласно чл. 10, т. 2 с. а. за процесуално представителство,
защита и съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с
цел удовлетворяване на парични задължения - ½ от съответното
възнаграждение по чл. 7, ал. 2 НМРАВ.
В случая, спорен е въпросът дължи ли се на взискателя адвокатско
възнаграждение над размера от 200 лева, т. е. и за извършване на действия с цел
удовлетворяване на парични вземания в хода на изпълнителното дело.
Настоящият състав
намира, че такова възнаграждение няма основание да бъде възложено в тежест на
длъжника ЗАД „ОЗК З.“ АД. Съгласно чл. 426, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдебният
изпълнител пристъпва към изпълнение по молба на заинтересованата страна, в
която взискателят посочва начина на изпълнение, като редовността на молбата се
проверява по реда на чл. 129 ГПК.
В случая, извън
депозирането на молбата за образуване на изпълнителното производство, в която най-общо
е посочен изпълнителен способ не се установява от страна на процесуалния
представител на взискателя да са инициирани и извършени каквито и да било
действия с цел удовлетворяване на паричното вземане. В този смисъл в
производството е дължимо единствено и само възнаграждението по чл. 10, т. 1
НМРАВ - за образуване на изпълнителното производство и затова в тежест на ЗАД
„ОЗК З.“ АД следва да се възложи само минималното адвокатско възнаграждение за
защитата, осъществена от един адвокат, като при осъществените по конкретното
изпълнително дело факти съдът намира, че няма основание за начисляване на
възнаграждение по чл. 10, т. 2 НМРАВ.
От друга страна производството
за принудително удовлетворяване на присъдени разноски (изп. дело №
20207900401860 на ЧСИ Р.М.) се характеризира с изключително ниска правна и
фактическа сложност, поради което няма никакво основание в тежест на длъжника ЗАД
„ОЗК З.“ АД да бъде възлагано адвокатско възнаграждение над установения минимум,
който съгласно НМРАВ
възлиза на 200 лева и то само за реално
извършеното от адв. В. процесуално представителство, изразено в депозиране на
молба за образуване на производството.
По изложените
съображения, постановлението за приети по делото разноски на съдебния изпълнител
от 22.10.2020 г., с което е отказано намаляването на приетото в размер на 1000 лева
в полза на взискателя П.Г.К. адвокатско възнаграждение до размера от 200 лева, следва
да се отмени като незаконосъобразно, като вместо това възнаграждението се
намали до сумата от 200 лева, която съставлява минималния размер на адвокатското
възнаграждение за образуване на изпълнително дело, съгласно разпоредбата на чл.
10, т. 1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Таксата по т. 26
ТТРЗЧСИ е дължима и не следва да бъде намалена, тъй като в същата не е включено
адвокатското възнаграждение като база за изчисляването й.
При този изход на спора в полза на ЗАД „ОЗК З.“ АД следва да се
присъдят разноските за настоящото производство, които възлизат на сумата 265
лева, формирана от заплатена държавна такса в размер от 25 лева и минимално адвокатско
възнаграждение в размер на 240 лева, с включен ДДС.
Така мотивиран, СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ, по жалба на длъжника ЗАД „ОЗК З.“ АД, ЕИК ******, постановлението
за приети разноски по изп. дело № 20208510400168 на частен съдебен изпълнител Р.М.
от 22.10.2020 г., с което без уважение е оставено подаденото от длъжника
възражение за прекомерност на приетите разноски за адвокатско възнаграждение на
взискателя П.Г.К. и ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА приетите в поканата за доброволно изпълнение, изх. № 27843/06.10.2020
г. разноски за адвокатско възнаграждение на взискателя П.Г.К. по изп. дело №
20207900401860 на ЧСИ Р.М. до сумата 200 (двеста) лева.
ОСЪЖДА П.Г.К., ЕГН **********, да заплати на ЗАД „ОЗК З.“ АД, ЕИК ******,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата 265 (двеста шестдесет и пет) лева –
разноски за настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.