№ 58
гр. Бургас, 11.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и
пети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Светла М. Цолова
Членове:Галина Т. Канакиева
Мая П. Величкова
при участието на секретаря МАРИНА Д. ДИМОВА
в присъствието на прокурора Йордан Сталев Дичев (АП-Бургас)
като разгледа докладваното от Светла М. Цолова Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20212000600055 по описа за 2021 година
С присъда №46 от 11.11.2020г. по НОХД № 902/2020г. Бургаският
окръжен признал подсъдимия З. Н. Б. ЗА ВИНОВЕН в това, че на
10.10.2015г., около 14.10 часа, на четвъртокласен път, свързващ селата с.
Екзарх Антимово и с. Черково, община Карнобат, област Бургас, в участък от
пътя на около 4.5 км. от края на с. Екзарх Антимово, при управление на
моторно превозно средство - товарен автомобил „Рено Канго“ с рег. № А ....
МС в посока с. Екзарх Антимово, нарушил правилата за движение, визирани
в чл. 20, ал.2, изр.2 и чл.16, ал.1, т.1. от Закона за движение по пътищата, и по
непредпазливост причинил смъртта на пострадалия К.И. Д. и средна телесна
повреда на К. Б. Д., изразяваща се в остеоепифизиолиза на дисталния край на
големия десен пищял, довела до трайно затруднение движението на десния
долен крайник, поради което и на основание чл.343, ал.3, б. „б“, предл. първо,
вр. ал.4, вр. чл.342, ал.1 от НК, вр. чл.58а, ал. 4, вр. чл. 55, ал.1, т.1 от НК му
наложил наказание лишаване от свобода за срок от две години.
ОТЛОЖИЛ на основание чл.66, ал.1 от НК изпълнението на наложеното
на подсъдимия З. Н. Б. наказание две години лишаване от свобода за
1
изпитателен срок от четири години, считано от влизане на присъдата в сила.
НАЛОЖИЛ на подсъдимия З. Н. Б., на основание чл. 343г, вр. с чл. 37,
ал. 1, т. 7 от НК, наказание ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС
ЗА СРОК ОТ ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.
ОСЪДИЛ, на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, подс. З. Н. Б. да заплати в
полза на държавата сума в размер на 11 327,86 лева, от които 9 292,06 лева по
сметка на ОД МВР – Бургас и 2035,80 лева по сметка на Окръжна
прокуратура – Бургас, представляващи направени по делото разноски в
досъдебната фаза.
Постановената присъда е обжалвана от упълномощения защитник на
подс. З. Н. Б. с оплаквания за явна несправедливост на наложеното наказание
лишаване от право да се управлява МПС. Защитникът твърди, че
определеното наказание не съответства на оказаното от подсъдимия
съдействие за разкриване на обективната истина. Атакува присъдата и в
частта й, с която на основание чл.189, ал.3 от НПК подс. Б. е осъден да
заплати в полза на държавата сумата 11 327,86 лева, от които 9 292,06 лева по
сметка на ОД на МВР – Бургас и 2 035,80 лева по сметка на Окръжна
прокуратура – Бургас, представляващи направени по делото разноски в
досъдебната фаза. Моли да бъде коригирана сумата, платена за
автотехнически експертизи, тъй като по-голямата част от поставените задачи
към автотехническите експертизи са с повтарящи се въпроси към вещите
лица, което неоправдано удължава времето за изготвянето им и повишаването
на тяхната стойност. Моли въззивният съд да измени присъдата, като намали
размера на наложеното наказание лишаване от право да се управлява МПС и
отмени съдебния акт в частта, с която подсъдимият е осъден да заплати в
полза на държавата сумата 11 327,86 лева, представляваща направени
разноски по делото.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция представителят на
Апелативна прокуратура – Бургас оспори основателността на въззивната
жалба на подсъдимия и моли същата са се остави без уважение. Смята, че
реализираната в този процес наказателна отговорност на подсъдимия при
условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК и с приложение на чл.58а, ал.4 от НК в
условията на съкратено съдебно следствие е адекватно осъществена, като
2
размерът на наложеното наказание лишаване от свобода е правилно отмерен и
съответстващ на всички смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства.
Изтъква, че същото се отнася и до кумулативно наложеното по чл.37, ал.1, т.7
от НК наказание лишаване от право да се управлява МПС за срок от три
години. Обръща внимание, че единственият аргумент, който е посочен във
въззивната жалба като основание за намаляване на наказанието е направеното
от подсъдимия самопризнание, което е способствало за разкриване на
обективната истина. Подчертава, че това обстоятелство е правилно
съобразено от първоинстанционния съд при определяне на наложеното
наказание лишаване от право да се управлява МПС. Намира за неоснователна
въззивната жалба на подсъдимия и в частта й, с която се атакува осъждането
му за заплащане в полза на държавата на направените по делото разноски.
Смята, че посочената част от съдебния акт е напълно съобразена с чл.189,
ал.3 от НПК, който възлага в тежест на осъдения подсъдим да заплати в полза
на държавата направените по делото разноски. Като приема, че обжалваната
присъда е обоснована, законосъобразна и справедлива, моли въззивният съд
на основание чл.338 от НПК да я потвърди изцяло.
Упълномощеният защитник на подс. З. Н. Б. поддържа въззивната жалба
и моли за уважаването й по изложените в нея аргументи. Категоричен е, че
наказанието лишаване от право да се управлява МПС е завишено и следва да
се намали на срок от две години, като се съобразят чистото съдебно минало на
подсъдимия, коректното му процесуално поведение, съпричиняването на
вредоносния резултат от страна на пострадалия и прекалената
продължителност на наказателното производство. Набляга на възражението
срещу осъдителната част на присъдата, с която подсъдимият е осъден да
заплати в полза на държавата сумата 11 327,86 лева, представляваща
направени разноски по делото. Намира за обосновано назначени първата и
повторната еднолични автотехнически експертизи, както и тройната
автотехническа експертиза с участието на вещите лица проф. К., инж. М. и
инж. Е.. Противопоставя се на назначаването на четвъртата комплексна
автотехническа експертиза с участието на вещите лица проф. С., проф. Р.,
доц. д-р инж. Д. и инж. М., които отговарят на въпроси, напълно идентични с
тези към предходните три експертизи. Отстоява позицията, че фактическата
обстановка по спора е била изцяло изяснена от първите три експертизи и
3
последващото поставяне на същите въпроси към четвъртата експертиза е било
безполезно и излишно, поради което направените за нея разноски не следва
да се възлагат в тежест на подсъдимия. Изразява идентично отношение и към
петата поред автотехническа експертиза, към която отново са поставени
същите въпроси, на които вече са отговорили предходните експертизи. Моли
въззивният съд да измени присъдата, като намали размера на наложеното
наказание лишаване от право да се управлява МПС от три на две години и да
се намалят присъдените в полза на държавата разноски, като се приспаднат
изплатените на вещите лица възнаграждения за четвъртата и петата
автотехническа експертиза.
Подс. З. Н. Б. заяви, че се присъединява към становището и исканията на
своя защитник. Моли да се намали размера на наложеното му наказание
лишаване от право да се управлява МПС, както и размера на присъдените
разноски по делото.
Частните обвинители К. Б. Д. и Б.К. Д., редовно призовани, не се явиха
пред въззивната инстанция нито лично, нито чрез свой процесуален
представител. Техните повереници са изразили писмено становище по
въззивната жалба на подсъдимия, която намират за неоснователна и молят
въззивният съд да потвърди първоинстанционната осъдителна присъда.
Въззивната жалба като подадена в петнадесетдневния преклузивен срок
по чл.319, ал.1 от НПК от защитник на подсъдимия, който има право да
оспорва постановената присъда, съгласно чл.318, ал.6 от НПК, е допустима.
Бургаският апелативен съд, след като се запозна с всички материали по
настоящото наказателно производство, обсъди доказателствата, събрани на
досъдебното производство и в съдебно заседание пред първата инстанция и
провери атакуваната присъда по оплакванията на въззивника и служебно
изцяло, съгласно чл.314, ал.1 от НПК, направи извода, че въззивната жалба на
подсъдимия е основателна.
Въззивният съд, действайки също като инстанция по фактите,
съобразявайки оплакванията за несправедливост на наложеното наказание
лишаване от право да се управлява МПС и изпълнявайки задължението си за
цялостна служебна проверка на атакувания съдебен акт, извърши собствена
4
преценка на доказателствената съвкупност и въз основа на нея изгради
изложената по-долу фактическа обстановка по спора, която съвпада с
изнесената в обстоятелствената част на обвинителния акт и възприета от
първата инстанция и не обосновава различни правни изводи относно
разгледаното деяние и участието на подсъдимия в него. Анализирайки
задълбочено и всеобхватно всички доказателствени източници, настоящата
инстанция направи следните фактически констатации:
Подсъдимият З. Н. Б. е роден на .... г. в гр. Бургас. Има постоянен адрес,
на който е регистриран - гр. Бургас, ж. к. „С.". Той е българин, български
гражданин, със средно образование, неженен, неосъждан, работи в „Д.Р.“
ЕООД - Бургас на длъжност общ работник.
Подсъдимият е правоспособен водач на МПС от 2005 г. с категории В, М
и АМ. Притежава свидетелство за управление на МПС № ...., издадено на
14.07.2015 г., със срок на валидност до 14.07.2025г. Преди извършване на
деянието, предмет на разглеждане по настоящото дело, подс. Б. е бил
санкциониран по административен ред за допуснати нарушения по ЗДП. В
периода 05.01.2007г. – 21.02.2013г. срещу подсъдимия са били издадени шест
наказателни постановления за допуснати различни нарушения на правилата
за движение по пътищата, заради които са му били наложени
административни наказания – глоби в размер от 10 лева до 50 лева, от които
само първите две глоби не е заплатил, докато останалите четири глоби е
заплатил. В периода 25.04.2010г. – 02.10.2015г. срещу подсъдимия са
издадени четири фиша за допуснати от него различни нарушения по ЗДП, за
които са му били наложени административни наказания – глоби в размер от
10 лева до 30 лева, които е заплатил. Към 02.10.2021г. е изтекъл шестгодишен
срок от последното санкциониране на подсъдимия за допуснато от него
нарушение на правилата за движение по пътищата.
Към датата на инкриминираното деяние подсъдимият работил като
куриер на „С.“ ООД - София. Извършвал превоз на пратки на територията на
област Бургас.
На 10.10.2015 г. подс. Б. бил на работа със служебен товарен автомобил
„Рено Канго“ с рег. № А .... МС - собственост на „И.“ ЕООД - гр. Бургас. В
изпълнение на вменените му трудови задължения, около 14 часа подсъдимият
5
управлявал автомобила по четвъртокласен път между селата Екзарх
Антимово и Черково, община Карнобат, област Бургас, в посока към с. Екзарх
Антимово. Времето било ясно, сухо, през светлата част на денонощието.
Двупосочният асфалтов път с две ленти за движение бил с неравности и без
пътна маркировка. Допустимата скорост за пътния участък е 90 км/ч.
По същото време, по същия път, но в обратна посока - от с. Екзарх
Антимово към с. Черково, се движел лек автомобил „ВАЗ 2107“, с рег. № А...
ВВ, с прикачено към него туристическо ремарке с рег.№ А ... ЕЕ, управляван
от собственика – пострадалия К.И. Д., на 72 г. До него, на предна дясна
седалка, седял внукът му - свид. К. Б. Д., тогава на .. години. Тъй като в
условната му дясна лента за движение пътят бил с множество дупки, когато
бил на разстояние около 4.5 км от с. Екзарх Антимово, в началото на ляв за
него завой, водачът Д. се изнесъл вляво по посоката си на движение.
Подсъдимият, навлизайки в десен за него завой, възприел насрещно
движещия се автомобил „ВАЗ 2107“ и предприел аварийно спиране на около
117 метра от него. След около 19 метра преустановил аварийното спиране,
завил наляво по посоката си на движение и продължил движението си напред
в насрещната пътна лента. Междувременно водачът на другия автомобил –
пострадалият К.И. Д. предприел прибиране в своята лента за движение, при
което последвал челен удар между двата автомобила в лентата за движение на
лек автомобил „ВАЗ 2107“. В резултат на удара, двата автомобила се
завъртели по посока на часовниковата стрелка, като товарният автомобил
„Рено Канго“ излязъл на левия за него крайпътен терен, а лекият автомобил
„ВАЗ“ останал почти на място върху платното за движение. Ремаркето се
отделило от автомобила и се преместило след удара напред и наляво на около
1,1 м.
След удара двамата водачи и малолетното дете излезли от автомобилите.
Пострадалият К.И. Д., който изпитвал силни болки и имал затруднения с
дишането, седнал встрани от пътя, а подсъдимият Б., който нямал
наранявания, подал сигнал на ЕЕН за спешни повиквания 112. На
местопроизшествието пристигнали свид. Б.Д., баща на малолетното дете и
син на пострадалия, свид. И.а., който пътувал в процесния участък от пътя,
непосредствено след произшествието, както и свид. И.К. - управител на „И.“
ЕООД – гр. Бургас. Пристигнала и линейка, която транспортирала К.И. Д. и
К. Б. Д. до МБАЛ „Бургас“ АД – гр. Бургас, където двамата били приети в
Отделение по ортопедия и травматология.
6
Местопроизшествието било запазено от свидетелите и.Д. и Х.Х. -
служители в РУ - Карнобат до извършването на оглед. Подсъдимият З.Б. бил
тестван за употреба на алкохол с техническо средство Алкотест дрегер 7510 с
фабричен номер ARBA 0159, което отчело нулеви резултати в издишания от
водача въздух.
От извършените прегледи в МБАЛ - Бургас било установено, че в
резултат на ПТП малолетният К. Б. Д. е получил остеоепифизиолиза на
тибията - голям пищял вдясно. След извършена оперативна интервенция и
поставена гипсова имобилизация, същият бил освободен.
Водачът на лек автомобил „ВАЗ 2107“ К.И. Д. бил настанен за лечение в
МБАЛ - Бургас, предвид установеното счупване на дясната гаванковидна
ямка на таза и изкълчване на дясната тазобедрена става. Въпреки проведеното
лечение, състоянието му не се подобрило, поради което на 15.10.2015г. той
бил транспортиран в УМБАЛ „Тракия“ - гр. Стара Загора за извършване на
операция. На 20.10.2015г. е била извършена тазова реконструкция с
алопластика на тазобедрената става. В края на операцията състоянието на
К.Д. рязко се влошило. След проведени реанимационни мероприятия и
интубация, той бил приведен в ОАИЛ в критично общо състояние. Въпреки
предприетите действия от страна на лекуващите лекари, пострадалият
починал един час по-късно. На трупа му била извършена аутопсия.
При огледа и аутопсията на трупа на К.И. Д. били констатирани кръвни
запушалки /тромби/ във вените на десния долен крайник, запушване на
главните разклонения на белодробната артерия с кръвни запушалки, оток на
мозъка, остър кръвен застой на вътрешните органи, тъмна и течна кръв.
Гореизложените фактически констатации въззивният съд направи въз
основа на задълбочен анализ и собствена оценка на всички гласни, писмени и
веществени доказателства и доказателствени средства, както и експертни
заключения, събрани на досъдебното производство и подкрепящи
самопризнанието на подсъдимия, дало основание за проведеното съкратено
съдебно следствие в първата инстанция, като стриктно спази изискванията на
чл.13, чл.14 и чл.107 ал.5 от НПК. Както вече се отбеляза, описаната по-горе
фактическа обстановка не се различава от приетата в мотивите на
първоинстанционната присъда. Направената от тази инстанция своя преценка
на наличните доказателствени източници съвпада изцяло с тази на първия
7
съд.
Двете съдебни инстанции еднозначно приеха, че фактическата
обстановка по спора се установява по несъмнен начин от направеното от
подсъдимия самопризнание и от доказателствата, събрани в досъдебното
производство, които го подкрепят, приобщени са по реда на чл.372, ал.4 вр.
чл.373, ал.2 от НПК в хода на първоинстанционното съдебно следствие и са
въведени в процеса от:
- гласните доказателствени средства – показанията на разпитаните в хода
на досъдебното производство свидетели И.Д., Х.Х., И.К., И.а., К. Б. Д., Б.Д.,
П. Д.а и П.Ж.;
- писмените доказателствени средства – протокол за оглед на
местопроизшествие от 10.10.2015г. / т.1, л.134 – 137 от ДП/, протокол за оглед
на местопроизшествие от 21.10.2015г. / т.1, л.144 – 147 от ДП/, протокол за
оглед на веществени доказателства /т.1, л.152 от ДП/;
- писмените доказателства – справка за съдимост на подс. З.Б. /т.1, л.131
– 133 от ДП/, справка за нарушител/водач на З.Б. /т.3, л.406 – л.408 от ДП/,
писма и удостоверение за наследници на К.И. Д. /т.3, л.401 - 404 от ДП/,
писма и справки от Община Карнобат и РУ - Карнобат /том 3, л. 395 - 399 от
ДП/, Акт за установяване на административно нарушение №
109484/10.10.2015г. /том 3, л. 405 от ДП/, заверени ксерокопия на талони и
други документи на МПС /том 3, л. 409 - 420 от ДП/, дневник за отразяване на
резултатите от използването на технически средства /том 3, л. 421 - 423 от
ДП/, справка за собственост на МПС /том 3, л. 424 - 426 от ДП/, медицинска
документация /том 3, л. 438 - 518 от ДП/;
- веществените доказателствени средства - фотоснимки, изготвени по
време на огледите на местопроизшествието / т.1, л.142-143, л.150-151, л.161,
л.167-168 от ДП/;
- заключенията на съдебните експертизи: съдебномедицинска експертиза
на труп /том 2, л. 202 - 204 от ДП/, тройна съдебномедицинска експертиза №
202/2016 г. /том 2, л. 211 - 214 от ДП/, съдебномедицинска експертиза №
162/2016 г. /том 2, л. 216 - 217 от ДП/, химическа експертиза /том 2, л. 207 от
ДП/, еднолична автотехническа експертиза /том 2, л. 219-236 от ДП/,
повторна еднолична автотехническа експертиза /том 2, л. 239-261 от ДП/,
тройна автотехническа експертиза /том 2, л. 265 - 300 от ДП/ и допълнителна
8
към нея /том 2, л. 351 - 393 от ДП/, комплексна медико-автотехническа
експертиза /том 2, л. 304 - 340 от ДП/ и допълнителна към нея /том 2, л. 342 -
348 от ДП/.
Въззивният съд се присъедини към заключението на първостепенния,
според което събраните и изброени по-горе доказателствени източници
установяват по безспорен начин фактите, очертани в обстоятелствената част
на обвинителния акт и признати от подсъдимия. Релевантните за решаване на
делото обстоятелства – времето, мястото, механизма на настъпилото ПТП,
участвалите в него превозни средства и техните водачи, поведението на
водачите на процесните автомобили, допуснатите от водачите на тези
автомобили нарушения на правилата за движение и тяхната
причинноследствена връзка с ПТП, личността на пострадалия водач,
получените от него телесни увреждания при ПТП, причинната връзка между
телесните увреждания и настъпилата смърт на пострадалия, личността на
пострадалия пътник К. Б. Д. и причиненото му телесно увреждане - са
категорично установени от събраните чрез способите и по реда на НПК в
хода на разследването и на съкратеното съдебно следствие в първата
инстанция доказателства. Съображенията, които първостепенният съд е
изложил относно доказаността на посочените обстоятелства и средствата за
установяването им са достатъчни и позволяват на страните и на горните
инстанции да проследят формирането на вътрешното убеждение на
решаващия съд по фактите, включени в обхвата на чл.102 от НПК.
Фактическите изводи са изградени въз основа на доказателствените факти,
логически правилно изведени от гласните, писмените и веществените
доказателствени средства. При спазване на специалния процесуален ред по
Глава 27 от НПК, в частност този по чл.371, т.2 от НПК, за приобщаване и
проверка на доказателствата от досъдебното производство и след извършване
на тяхната правилна оценка, първоинстанционният съд е достигнал до верни
изводи от фактическа страна, а въззивният съд споделя дадената оценка за
достатъчност, годност и достоверност на доказателствените материали.
По време на досъдебното производство са били събрани достатъчно
доказателства за установяване извършването на престъплението – предмет на
обвинението и съпричастността на подсъдимия към него. Самият той се
признава за автор на деянието. Пред първоинстанционния съд подс. Б. е
9
признал всички факти, изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт, включително и тези, че непосредствено преди ПТП е управлявал
процесния товарен автомобил „Рено Канго“ в своята дясна лента, когато
възприел насрещно движещия се по неговата лента лек автомобил „ВАЗ“,
предприел аварийно спиране, което след това преустановил и завил наляво,
навлизайки в лявата лента, където междувременно се завърнал насрещно
движещият се автомобил „ВАЗ“ и където настъпил ударът между двете МПС.
Подсъдимият е изразил ясно и недвусмислено съгласие съдът да не събира
доказателства за фактите, съдържащи се в обвинителния акт, а да ги приеме
за установени въз основа на събраните в досъдебното производство
доказателствени материали и направеното от него самопризнание по чл.371,
т.2 от НПК.
Въззивната инстанция се съгласи с извода на първата за несъмнено
доказано участие на подсъдимия в разгледаното престъпление, защото
показанията на разпитаните в хода на досъдебното производство и поименно
посочени по-горе свидетели, депозирани в досъдебната фаза и приобщени
чрез тяхното прочитане в хода на съкратеното съдебно следствие по реда на
чл.373, ал.2 вр. чл.372, ал.4 вр. чл.283 от НПК, документите, приложени като
писмени доказателства и доказателствени средства и най-вече протоколите за
оглед на местопроизшествие и протокола за оглед на процесния товарен
автомобил, заключенията на различните експертизи – автотехнически,
съдебномедицински, комплексна автотехническа и съдебномедицинска,
химическа, преценени поотделно и във връзка помежду им, установяват
категорично виновно поведение на подсъдимия.
Двете съдебни инстанции кредитираха показанията на разпитаните в
досъдебното производство свидетели И.Д., Х.Х., И.К. и И.а., които в
основната им част са последователни, кореспондиращи помежду си,
взаимнодопълващи се, логични и относими към предмета на доказване.
Оценени в съвкупност с останалите доказателствени материали, те подкрепят
отразените в обвинителния акт факти и обстоятелства, на които се основава
обвинението и които очертават престъпното деяние на подсъдимия. В
мотивите на присъдата съдът не е изложил подробни съображения относно
съдържанието на посочените гласни доказателствени източници, но все пак
им е дал своята оценка за достоверност, което му е позволило да ги постави в
10
основата на формираните изводи по фактите и на осъдителния съдебен акт.
Въззивният съд няма основание да пренебрегне оценката на първостепенния
досежно валидността, последователността, логичността и достоверността на
гласните доказателствени средства, а следва да утвърди нейната правилност.
С основание съдът не е дал вяра на тази част от показанията на свидетеля
К. Б. Д., с които твърди, че пикапът /куриерският автомобил/ се е движел
много бързо, не можал да вземе завоя и поради тази причина навлязъл в
тяхната лента и ги ударил челно, както и на тези, с които твърди, че дядо му
не е излизал от неговата дясна лента за движение и не се е опитвал да
заобикаля дупки и каквито и да било препятствия по пътя около и преди
мястото на удара. Тези думи на свид. К. Б. Д. се опровергават от обективните
находки по делото - наличието на спирачна следа от гума, оставена от
десните колела на автомобила „Рено Канго“, която следа се намира в
границите на завоя, намерените непосредствено до предна лява гума на лек
автомобил „ВАЗ“ четири продирания /резки/ в асфалтовата настилка,
направлението на които - косо на оста на пътя, е показател за направлението
на движение на автомобила „ВАЗ“ към момента на удара, от данните в
огледния протокол от 21.10.2015г. и фотоалбума към него, кореспондиращи с
писмо изх. №66-00-153 от 12.11.2015 г. от Община Карнобат, както и от
заключенията на допълнителната тройна автотехническа експертиза, и на
комплексната медико-автотехническа експертиза, от които се установява, че
скоростта на движение на автомобила „Рено Канго“ не се явява в техническа
причинно - следствена връзка с възникването на произшествието, както и, че
положението на автомобила „ВАЗ“ към момента на първоначалния контакт
съответства на движение от лявата към дясната пътна лента, гледано от
посоката на движение на този автомобил. Предвид на това, съдът правилно не
е кредитирал посочените части от показанията на свидетеля К. Б. Д.. По
идентични съображения приел за недостоверни и показанията на свидетелите
Б.Д., П. Д.а, З.П. и П.Ж., в частта им, в която възпроизвеждат заявеното им
приживе от пострадалия К.И. Д. относно злополуката, по - конкретно, че той е
шофирал в неговата си дясна лента, когато от един завой се е появила много
засилена кола - жълт пикап, който не е успял да вземе завоя, навлязъл е в
неговата лента и ги е ударил, както и, че не е имало никакви дупки на пътя, не
е заобикалял дупки и се е движил само в неговата си дясна лента.
11
Основно място в доказателствения анализ на двете съдебни инстанции
заема коментарът на допълнителното заключение на тройната автотехническа
експертиза, назначената на досъдебното производство /т.2, л.351 - 393 от ДП
/. Въззивният съд, както и първостепенният, прецени това заключение като
достатъчно пълно, ясно и обосновано и не намери основание да се съмнява в
неговата правилност. Същото е изготвено от високо квалифицирани експерти
– автотехници – проф. д.т.н. инж. С. К., д-р инж. П. М. – М. и инж. Ж. Е., в
чиято професионална компетентност, добросъвестност и безпристрастност
няма съмнение. Вещите лица са отговорили изчерпателно, пълно,
категорично и убедително на всички поставени им въпроси, поради което
правилно съдът е поставил това заключение в основата на своите изводи по
фактите. При изготвянето му вещите лица са съобразили и новите данни от
протокола за допълнителен оглед на местопроизшествието от 13.06.2019г.,
които не са били известни при изготвянето на останалите автотехнически
експертизи. Новите данни са позволили да се установи геометрията на завоя и
действителното разположение на находките и превозните средства след ПТП
спрямо платното за движение, което има криволинеен характер. При
изчисленията експертите са отчели надлъжния и напречния наклон на пътния
участък, както и масите на водача и пътника в автомобила „ВАЗ“. Това
заключение дава еднозначни, категорични и научно обосновани отговори на
поставените въпроси, и е довело до преодоляване на противоречията в
предходните автотехнически експертизи. То убедително изяснява механизма
на пътнотранспортното произшествие и техническите причини за
настъпването му.
Заключението на допълнителната тройна автотехническа експертиза
установява, че скоростта на товарния автомобил „Рено Канго“ преди ПТП е
била около 90 км/ч, а непосредствено преди удара - около 64 км/ч, а
скоростта на автомобила „ВАЗ“ преди ПТП и непосредствено преди удара е
била около 54 км/ч. Същото заключение установява още, че първоначалният
контакт между двете превозни средства е в пътната лента на автомобила
„ВАЗ“ на около 1,65 м от мислената средна осова разделителна линия / 1,7 м
от лявата граница на платното за движение, гледано по посоката на огледа /,
като надлъжната ос на автомобила „Рено“ в момента на първоначалния
контакт е под ъгъл 10-11° спрямо оста на пътя, насочен наляво, а автомобилът
„ВАЗ“ - с надлъжна ос под ъгъл около 12-14° спрямо оста на пътя, насочен
надясно, /това положение на автомобила „ВАЗ“ съответства на движение от
лявата към дясната пътна лента, гледано от посоката на движение на това
превозно средство/. Въз основа на тези данни вещите лица приемат, че в
момента на удара автомобилът „Рено Канго“ се е намирал изцяло в
12
насрещната за него пътна лента, а автомобилът „ВАЗ“ се е намирал изцяло
или почти изцяло в своята пътна лента. Изложеното в тази насока становище
на вещите лица от допълнителната тройна автотехническа експертиза
напълно съвпада с позицията на експертите от останалите автотехнически
експертизи относно мястото на удара между двете превозни средства.
Основавайки се на обективните находки по делото, вещите лица от
допълнителната тройна автотехническа експертиза заключават, че водачът на
автомобила „Рено Канго“ се е движил в своята дясна пътна лента със скорост
от около 90 км/ч, когато е предприел аварийно спиране на разстояние от
около 70 метра от мястото на удара, като в този момент автомобилът „ВАЗ“ е
бил на около 47 метра от мястото на удара /и на около 117 метра отстояние от
автомобила „Рено Канго“/ и се е движил изцяло или частично в пътната лента
на автомобила „Рено Канго“ /насрещната за „ВАЗ“/, заемайки от ширината й
не по - малко от 0,8 м, като действителното разстояние, което е изминал в
насрещната лента е не по-малко от 20 м, която величина съответства на
минимално възможен радиус на кривина без оставяне на следи по платното за
движение. Позовавайки се на факта, че водачът на автомобила „Рено Канго“ е
предприел аварийно спиране, оставяйки на пътното платно типична спирачна
следа от десните колела на автомобила „Рено“ с дължина от 16 м, вещите
лица от посочената експертиза са изразили становище, че от техническа
гледна точка този факт е показател за възприемане на опасност /движението
на автомобила „ВАЗ“ в пътната лента на автомобила „Рено“/, и са направили
извод, че резултатите от анализа и геометрията на пътя показват, че водачът
на автомобила „Рено Канго“ е възприел опасността своевременно. В същото
експертно заключение е посочено, че след предприетото аварийно спиране,
водачът на автомобила „Рено Канго“ е прекратил същото, като същевременно
е завил наляво към насрещната пътна лента, но паралелно с това водачът на
автомобила „ВАЗ“ се е върнал в своята пътна лента, след което в тази лента е
настъпил челен, кос удар между двете МПС.
Обсъждайки въпроса за възможността за предотвратяване на
настъпилото ПТП, вещите лица от допълнителната тройна автотехническа
експертиза приемат, че водачът на автомобила „Рено Канго“ е имал
техническата възможност да предотврати ПТП, ако беше предприел аварийно
спиране и беше продължил движението си в своята пътна лента, без да я
напуска, както и при аналогични действия на водача - с предприемане на
13
спиране с последващо отпускане на спирачния педал, както в действителност,
но без автомобилът да напуска пътната лента. Излагат експертно становище,
че ако автомобилът „Рено Канго“ не беше навлизал в пътната лента на
автомобила „ВАЗ“, не би настъпило ПТП, защото двата автомобила биха се
разминали безпрепятствено. Това им становище е в сила в още по-голяма
степен, ако водачът не бе преустановявал ефективното спиране.
Аргументират извод, че скоростта на движение на автомобила „Рено Канго“
не се намира в техническа причинно-следствена връзка с възникването на
произшествието, а една от техническите причини за възникването му е
осъщественото от водача на автомобила „Рено Канго“ завиване наляво и
навлизането този автомобил в пътната лента за насрещно движение, което е
технически неправилно. Мотивират технически неправилно действие на
водача на автомобила „ВАЗ“, който преди ПТП изцяло или частично е
навлязъл с автомобила си в насрещната за него пътна лента на не по-малко от
0,8 м от нейната ширина, като по този начин е създал опасност за водача на
насрещно движещия се автомобил „Рено Канго“.
Обосновано е становището на първостепенния съд, че изводите на
вещите лица от състава на допълнителната тройна автотехническа експертиза
по въпросите за причините за възникване на ПТП и възможността за
предотвратяването му съответстват с позицията на вещото лице от
едноличната автотехническа експертиза / том 2, л. 219-236 от ДП/, което в
отговорите на задачи осма и девета /том 2, л. 229-231 от ДП/ е посочило, че
причината за настъпилото произшествие е навлизането на автомобила „Рено
Канго“ в насрещната лента, както и, че ПТП е нямало да настъпи, ако водачът
на автомобила „Рено Канго“ беше намалил скоростта и не беше напускал
условната си пътна лента за движение. А по въпроса за условията, при които
настъпилото ПТП е могло да бъде предотвратено, заключението на
допълнителната тройна автотехническа експертиза кореспондира и с
отговорите на въпрос 1 на вещите лица от допълнителната комплексна
медико-автотехническа експертиза /том 2, л.347 от ДП/.
Двете инстанции се довериха изцяло на обсъденото допълнително
заключение на тройната автотехническа експертиза. Установените чрез него
релевантни за спора обстоятелства – лентата, по която се е движил всеки от
процесните автомобили преди ПТП, действията на всеки от двамата водачи
при взаимното им възприемане на пътя, мястото на удара между двете
превозни средства и тяхното местоположение на пътното платно в този
момент, техническите причини за настъпилото ПТП и условията за неговото
предотвратяване – са изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт
и съответно признати от подсъдимия по реда на чл.371, т.2 от НПК.
Въззивната инстанция, както и първата такава, кредитира изцяло
14
заключението на съдебномедицинската експертиза на трупа на пострадалия
К.И. Д., изготвено от д-р Т.Т. - началник отделение „Съдебна медицина“ при
УМБАЛ - Стара Загора /т. 2, л. 202-204 от ДП/. Това заключение, основавайки
се на огледа на трупа и аутопсионните находки, установява кръвни запушалки
/тромби/ във вените на десния долен крайник, запушване на главните
разклонения на белодробната артерия с кръвни запушалки, оток на мозъка,
остър кръвен застой на вътрешните органи, тъмна и течна кръв. Експертът -
медик приема, че непосредствената причина за смъртта на пострадалия е
белодробна тромбоемболия, която е усложнение на получената в резултат на
ПТП травма в областта на дясната тазобедрена става. Прави извод, че
настъпването на смъртта на пострадалия на 20.10.2015г. е в пряка и
непосредствена връзка с получените травматични увреждания при
възникналото на 10.10.2015г. ПТП.
Идентичен извод се съдържа и в заключението на тройната
съдебномедицинска експертиза /том 2, л. 211-214 от ДП/, изготвено от вещите
лица д-р Л.Т., началник на отделение „Ортопедия и травматология“, д-р П.П.,
лекар по съдебна медицина и д-р О.М., съдов хирург, и тримата работещи в
МБАЛ „Бургас“ АД – Бургас. Според заключението травматичните
увреждания, получени от пострадалия К.И. Д. при ПТП и възникналите
усложнения в хода на лечението са взаимосвързани, като хирургичната
процедура е преминала с правилна антитромбозна профилактика и
подготовка. Вещите лица приемат също, че правилно е изпълнена
последователността на хирургическата реконструкция на ставата.
Аргументират експертно становище, че настъпилата белодробна емболия е
обоснована именно от получената травма при ПТП, при която счупването
било съчетано с конквасация / размачкване / на меки тъкани, като при това
размачкване се увреждат кръвоносни съдове и се получават запушвания /
тромбози /. Изразяват мнение, че принос за белодробната емболия имат още
продължителното обездвижване на пациента, довело до забавяне на венозния
отток на долните крайници, вида на счупването на костите, тяхната структура
и място на патологията, като в тази връзка изтъкват, че в случая са засегнати
няколко броя кости, изискващи съответна обработка, алопластика на ставата,
което увеличава продължителността и травматичността на операцията, както
и риска от тромбоемболия. Според експертите запушването на клоновете на
15
белодробната артерия е вследствие на настъпилата преди или по време на
операцията венозна тромбоза на травмирания крайник. В същия смисъл, в
медицинската си част, е и заключението на назначената комплексна медико-
автотехническа експертиза /том 2, л. 304-340 от ДП/.
Съдебните инстанции се довериха на заключението на назначената на
досъдебното производство съдебномедицинска експертиза на живо лице №
162/2016 г. /том 2, л. 216-217 от ДП/, което установява, че в резултат на
пътно-транспортното произшествие, К. Б. Д. е получил остеоепифизиолиза на
дисталния край на големия десен пищял, което увреждане е наложило
оперативна интервенция и е довело до трайно затруднение на движението на
десния му долен крайник за срок от около 1.5-2 месеца.
Съдилищата възприеха и писменото заключение на назначената в
досъдебното производство химическа експертиза, изготвено от вещото лице
Л.Т. по Протокол №988/12.10.2015г. на БНТЛ при ОД на МВР - Бургас /т.2,
л.207 от ДП/, което установява, че в предоставената за изследване проба кръв,
взета от пострадалия К.И. Д., не се доказва наличие на етилов алкохол.
Въззивният съд обсъди приложените по делото като писмени
доказателствени средства протоколи за оглед на местопроизшествие от
10.10.2015г., от 21.10.2015г. и от 13.06.2019г.Първият протокол установява
времето и мястото на настъпилото ПТП, особеностите на пътния участък,
наличието на спирачна следа от гума, оставена от десните колела на
автомобила „Рено Канго“, намерените непосредствено до предна лява гума на
лек автомобил „ВАЗ“ четири продирания / резки / в асфалтовата настилка,
местоположението на двата автомобила след настъпилото ПТП,
деформациите по двете превозни средства, както и изпадналите стъкла и
части от автомобилите. Вторият протокол установява пет кръпки /петна/ по
асфалтовото покритие, тъмни на цвят, на разстояние от 39,60 м до 53,70 м от
мерната линия по посока на огледа в пътната лента на автомобила „ВАЗ“.
Третият протокол за оглед на местопроизшествие от 13.06.2019г. установява
данните относно геометрията на завоя спрямо ориентира, както и надлъжния
и напречния наклон на пътния участък.
Протокол за оглед на веществени доказателства /том 1, л. 152 от ДП/
16
установява деформациите по процесния товарен автомобил „Рено Канго“,
получени в резултат на ПТП.
Посочените протоколи са валидни, подписани са от всички присъстващи
лица на съответното следствено действие без възражения и забележки
относно начина на осъществяването им, както и относно направените при тях
констатации, описани и фотографирани предмети. Предвид съставянето им в
съответствие с императивите на НПК и липсата на възражения срещу тях,
съдебните инстанции прецениха коментираните действия по разследване за
законосъобразно извършени, а отразените в протоколите обстоятелства – като
обективни и достоверни.
Въззивната инстанция, както и първата такава, цени множеството
документи, приложени като писмени доказателства по делото, които по-горе
бяха подробно цитирани.
Справката за съдимост установява, че подс. З.Б. досега не е осъждан за
никакви престъпления и не са му били налагани наказания по Наказателния
кодекс.
Приложената по делото справка за нарушител/водач от региона, издадена
от Сектор „КАТ“ при ОД на МВР – Бургас, установява, че подс. Б. е
правоспособен водач на МПС от 2005 г. с категории В, М и АМ. Същият
документ установява, че с шест наказателни постановления, издадени в
периода 05.01.2007г. – 21.02.2013г. подсъдимият е бил санкциониран за
различни нарушения на правилата за движение по пътищата, заради които са
му били наложени административни наказания – глоби в размер от 10 лева до
50 лева, като е заплатил от тях четири глоби, но две глоби, съответно в размер
на 30 лева по влязло в сила на 24.02.2007г. наказателно постановление и в
размер на 40 лева по влязло в сила на 08.06.2007г. наказателно постановление,
са останали неплатени. Въпросната справка за нарушител установява още, че
в периода 25.04.2010г. – 02.10.2015г. срещу подсъдимия са били издадени
четири фиша за допуснати от него различни нарушения по ЗДП, за които са
му били наложени административни наказания – глоби в размер от 10 лева до
30 лева, които са платени.
Удостоверението за наследници на пострадалия К.И. Д. установява, че
17
частният обвинител Б.К. Д. е негов син и наследник.
Писмо изх. № 66-00-153 от 12.11.2015г. от Община Карнобат /том 3, л.
395 от ДП/ удостоверява, че за времето от 14.10.2015г. до 20.10.2015г. е бил
извършен ремонт на пътната настилка - изкърпване на дупки на пътен участък
от с. Черково до с. Екзарх Антимово, община Карнобат.
Препис от акт за установяване на административно нарушение №109484
от 10.10.2015г. / том 3, л. 405 от ДП / установява, че на пострадалия К.И. Д.
като водач на процесния лек автомобил „ВАЗ“ е бил съставен на посочената
дата акт за установяване на допуснато от него нарушение по чл.25, ал.2, пр.1
от ЗДП.
Медицинските документи, приложени по делото, установяват получените
от пострадалите К. И. Д. и К. Б. Д. при ПТП телесни увреждания, проведените
им по този повод лечения и оперативни интервенции.
Съдилищата цениха като годни веществени доказателствени средства
приложените по делото фотоснимки, подредени в три фотоалбума, съответно
към протокола за оглед на местопроизшествие от 10.10.2015г., към протокола
за оглед на местопроизшествие от 21.10.2015г. и към протокола за оглед на
местопроизшествие от 13.06.2019г., тъй като те са били направени в хода на
образувания наказателен процес от специалист – технически помощник,
участвал като такъв по време на посочените действия по разследване, а НПК
не предписва други специални изисквания за изготвянето на фотоснимките.
Направеният от въззивния съд и изложен по-горе всестранен, пълен и
задълбочен анализ на всички събрани по делото доказателствени източници,
който категорично подкрепя приетите за установени от двете съдебни
инстанции факти и обстоятелства, налага извод за обоснованост на
атакуваната осъдителна присъда, както и за доказателствена обезпеченост на
самопризнанието на подсъдимия по чл.371, т.2 от НПК. Въззивната
инстанция не разполага с процесуална възможност да допуска и събира
допълнителни доказателства и да реши делото въз основа на друга
фактическа обстановка, различна от описаната в обвинителния акт и да
приема нови фактически положения, несъвместими с признатите факти, както
е указано в т.8.2 от Тълкувателно решение №1 от 06.04.2009г. по т.д.
№1/2008г. на ОСНК на ВКС.
Въз основа на приетата за установена и напълно изяснена фактическа
обстановка първоинстанционният съд е направил законосъобразен правен
извод, към който се присъединява и въззивният – подсъдимият с деянието си
е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл.343,
18
ал.3, предл.3, б. „б“, предл.1, вр. ал. 4, вр. чл. 342, ал. 1 от НК, тъй като на
10.10.2015г. при управление на МПС – товарен автомобил „Рено Канго“ с рег.
№ А .... МС е нарушил правилата за движение по пътищата чл.20, ал.2, изр.2 и
чл.16, ал.1, т.1 от ЗДП, в резултат на което е предизвикал пътнотранспортно
произшествие и по непредпазливост е причинил смъртта на К.И. Д.,
настъпила на 20.10.2015г. вследствие на полученото при пътнотранспортното
произшествие многофрагментно счупване на десен ацетабулум със
сублуксация, довело до белодробна тромбоемболия, както и средна телесна
повреда на К. Б. Д., изразяваща се в остеоепифизиолиза на дисталния край на
големия десен пищял, довела до трайно затруднение движението на десния
долен крайник.
Правилно и в съответствие с наличния доказателствен материал първата
инстанция е заключила, че подсъдимият с активно и съзнателно поведение,
при управление на процесния товарен автомобил марка „Рено Канго“ е
нарушил правилата за движение по чл.20, ал.2, изр.2 и чл.16, ал.1, т.1 от ЗДП.
Първата цитирана разпоредба задължава водача на пътно превозно средство
да намали скоростта и в случай на необходимост да спре, когато възникне
опасност за движението. От своя страна нормата на чл.16, ал.1, т.1 от ЗДП
забранява на водача на пътно превозно средство да навлиза и да се движи в
лентата за насрещно движение, освен при изпреварване и при заобикаляне.
Изяснено е по делото, че пътният участък, в който е настъпило
разгледаното ПТП, представлява четвъртокласен път с неравности, без
начертана на място хоризонтална пътна маркировка, по който се осъществява
двупосочно движение. Категорично установено е, че процесните автомобили
са се движили в срещуположни посоки и поради това дистанцията помежду
им намалявала. Установено е също, че пострадалият водач на автомобила
„ВАЗ“, в нарушение на чл.16, ал.1, т.1 от ЗДП, е навлязъл с управлявания от
него автомобил в насрещната за него пътна лента, без да извършва
изпреварване или заобикаляне, като по този начин е създал опасност за
водача на насрещно движещия се автомобил „Рено Канго“ и е поставил
началото на причинно-следствения процес, довел до настъпване на пътно-
транспортното произшествие. Описаното поведение на пострадалия К.И. Д.
представлява възникнала опасност по смисъла на чл.20, ал.2, изр.2 от ЗДП,
като в тази ситуация, възприемайки посочената опасност, подсъдимият е имал
задължение единствено да промени режима на движение чрез намаляване на
скоростта или да предприеме аварийно спиране, но без да напуска своята
пътна лента, като е без значение дали опасността е възникнала в опасната
зона за спиране на автомобила му или извън нея. Подсъдимият обаче не е
спазил предписаните от нормата на чл.20, ал.2, изр.2 от ЗДП варианти на
19
правомерно поведение за избягване на опасността, а е предприел в нарушение
на чл.16, ал.1, т.1 от ЗДП завиване наляво и навлизане в пътната лента за
насрещно движение, където междувременно се е завърнал насрещно
движещият се лек автомобил „ВАЗ“. В резултат на това поведение на подс. Б.,
в лявата за него лента / тази за насрещно движение / е настъпил челен кос
удар между управлявания от него товарен автомобил и правомерно
прибралия се в своята дясна лента за движение лек автомобил „ВАЗ“,
управляван от пострадалия К.И. Д.. В подкрепа на това становище на съда са
изводите на кредитираната допълнителната тройна автотехническа
експертиза относно механизма на ПТП, техническите причини за неговото
настъпване и възможностите за неговото предотвратяване. Според
посоченото заключение подсъдимият е имал техническата възможност да
предотврати ПТП, като предприеме аварийно спиране и продължи
движението си в своята пътна лента без да я напуска, в който случай двата
автомобила не биха влезли в съприкосновение и биха се разминали
безпрепятствено. Следователно произшествието е било предотвратимо по
начина, предписан от нормата на чл.20, ал.2, изр.2 от ЗДП. Ако подсъдимият
се бе ограничил с предприемането на действия по намаляване на скоростта
или аварийно спиране на управлявания от него автомобил, но без да напуска
своята пътна лента, при евентуално настъпване на съставомерни последици
той не би бил наказателно отговорен за тях, тъй като за него деянието би се
явило случайно по смисъла на чл.15 от НК. Наред с това, предприетото от
подсъдимия като водач на товарния автомобил отклоняване на автомобила
наляво и навлизане в лентата за насрещно движение, са били неадекватни и
крайно опасни действия, поради което не могат да се характеризират като
„спасителна маневра”. Категоричен е изводът, изложен в допълнителното
заключение на тройната автотехническа експертиза, че ако товарният
автомобил „Рено Канго” беше запазил първоначалната си праволинейна
траектория на движение в собствената си дясна лента с намаляване на
скоростта, то при фактическото движение на лек автомобил „ВАЗ” надясно,
към дясната за него пътна лента, не би настъпил удар между насрещно
движещите се превозни средства и ПТП щеше да бъде предотвратено.
За случаи като процесния, с аналогична фактология, е налице достатъчна
съдебна практика, включително задължителни указания в действащото и към
момента Тълкувателно решение №106 от 31.10.1983г. по н. д. №90/1982г. на
ОСНК на ВС. В мотивите на посоченото Тълкувателно решение е прието, че:
„ Спасителната маневра е правомерна, когато водачът се намира в състояние
на крайна необходимост по смисъла на чл.13, ал.1 от НК. Следователно тя се
предприема, за да се спаси живота и здравето на хора, като при извършването
на деянието се уврежда имущество. Водачът не може да се позове на крайна
необходимост, когато уврежда здравето и живота на хора. Например, той не
може, за да спаси своя живот, този на пътниците или на други участници в
движението, да причини смърт или телесна повреда другиму. Спасителната
20
маневра е неправомерна, когато водачът е нарушил правилата за движение и
виновно се е поставил в положение да я извърши. Спасителната маневра
може да се предприеме само в опасната зона за спиране, когато от
неправомерното поведение на участник в движението или поради случайно
събитие, възникнало внезапно и изненадващо, е създадена непосредствена
реална опасност за настъпване на вредни последици. Освен това, необходимо
условие се явява опасността да не може да бъде предотвратена по
предвидените в чл.20, ал.2, от ЗДП начини, а именно намаляване на скоростта
и спиране на моторното превозно средство. Когато водачът се намира в
положение на крайна необходимост по чл.13, ал.1 от НК при извършване на
спасителна маневра, той няма да носи наказателна отговорност, само когато
от неговото деяние се уврежда имущество….Отговорността не отпада, ако се
увреди друго лице, което не участва в създаване на опасността”.
В изложения смисъл са и други конкретни решения на върховната ни
съдебна инстанция – решение №172 от 10.01.1995г. по н. д. №97/1994г. на
Трето н. о., решение №1132 от 08.12.1980г. по н. д. №1035/1980г. на Трето н.
о. и решение №466 от 13.05.1977г. по н. д. №290/1977г. на Трето н. о., всички
на Върховния съд. В тези актове е прието, че при възникване на опасност за
движението, водачът на МПС има единствено задължение съгласно чл.20,
ал.2, изр.2 от ЗДП да намали скоростта или да спре. Предприемането на
спасителна маневра в този случай чрез завиване наляво или надясно е
неправомерно, поради което, ако при извършването й настъпят
общественоопасни последици за трети участващи в движението лица, водачът
следва да носи наказателна отговорност. Прието е още, че спасителна маневра
с изменение на посоката на движението в опасната зона за спиране за
предотвратяване настъпването на общественоопасни последици, е
правомерна, когато водачът се намира в състояние на крайна необходимост и
се предприема, за да се спасят живота и здравето на хора, като при
извършването на деянието се уврежда имущество. Водачът обаче не може да
се позове на крайна необходимост и носи наказателна отговорност, ако в
резултат на извършената от него маневра се причини смърт или телесна
повреда на лица, които не са участвали в създаването на опасността. В новата
съдебна практика на ВКС се подхожда изключително предпазливо при
преценка за правомерно извършена от водач на МПС спасителна маневра и
21
нетърсене на наказателна отговорност от него при евентуално настъпване на
вредни последици.
В настоящия случай подс. Б., управлявал процесния товарен автомобил,
не е направил всичко възможно и изискуемо от чл.20, ал.2, изр.2 от ЗДП - да
намали скоростта или да спре превозното средство в своята дясна лента при
създадената на пътя конфликтна ситуация от движещия се в неговата лента
лек автомобил „ВАЗ“, управляван от пострадалия К.И. Д.. Извършеното от
подсъдимия в повече - завиването наляво в насрещната лента представлява
маневра, която е предприел неправомерно, макар и с желание да предотврати
удар с насрещно движещия се в неговата лента автомобил. Направената от
водача Б. преценка, че лекият автомобил „ВАЗ” ще продължи
неправомерното си движение в неговата лента и че единствената възможност
за предотвратяване на удара е навлизането в лявата /насрещната/ лента, е
неправилна, поради което предприетата от него маневра има неправомерен
характер и не може да се квалифицира като спасителна. Не може да се
приеме, че тя е извършена при условията на крайна необходимост, както
задължително указва Тълкувателно решение №106 от 31.10.1983г. по н. д.
№90/1982г. на ОСНК на ВС. Съобразно изискването на чл.13, ал.1 от НК,
който регламентира крайната необходимост, водачът може да извърши
маневра за завиване наляво или надясно при внезапно възникнала в опасната
му зона опасност, застрашаваща човешки живот, само ако при тази маневра
биха се увредили по-малоценни блага, т. е. имуществени такива. В
конкретния случай това условие не е изпълнено, защото при настъпилото
ПТП са причинени не само имуществени вреди по процесните автомобили, но
и средна телесна повреда на пострадалия К. Б. Д., който като пътник в лек
автомобил „ВАЗ“ не е участвал в създаването на опасността на пътя, както и
смърт на пострадалия водач К.И. Д., макар и същият да има принос в
създаването на опасността на пътя. По тези съображения въззивният съд
прие, че извършеното от подсъдимия отклоняване на товарния автомобил
наляво и навлизането му в лентата за насрещно движение не притежават
характеристиките на „спасителна маневра“, която да изключи наказателната
отговорност на водача.
Обосновано и правилно е становището на съда, че в случая е налице
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия К.И. Д..
22
Това е така, защото пострадалият водач Д. е допуснал нарушение на чл.16,
ал.1, т.1 от ЗДП, доколкото неправомерно е навлязъл с управлявания от него
лек автомобил „ВАЗ“ в лявата /насрещната/ за него пътна лента, с което
поведение той несъмнено е допринесъл за възникването на критичната пътна
ситуация, довела в развитие до общественоопасния резултат, но това не
изключва причинно-следствената връзка между допуснатите от подсъдимия
нарушения на правилата за движение и настъпилите съставомерни
общественоопасни последици
Така мотивиран, въззивният съд се присъедини към извода на първата
инстанция, че разгледаното ПТП е настъпило по взаимна вина на двамата
участници в него – подс. Б. като водач на товарния автомобил „Рено Канго“ и
пострадалия К.И. Д. като водач на лекия автомобил „ВАЗ“. Действително
двамата участници в движението имат принос за настъпването на пътния
инцидент, доколкото всеки от тях е допуснал нарушения на правилата за
движение. Нужно е обаче да се отбележи, че първопричина за катастрофата е
неправомерното поведение на пострадалия водач Д., който като водач на
процесния лек автомобил „ВАЗ“ е допуснал грубо нарушение на правилото
по чл.16, ал.1, т.1 от ЗДП, като е управлявал посочения автомобил
непосредствено преди ПТП по мислената лента за насрещно движение, така
че това МПС се е движило преимуществено в лявата половина на пътя по
посока на движението си, вместо да се движи възможно най-вдясно по
платното и така водачът му предварително е създал предпоставки за
възникването на автопроизшествието.
При безпротиворечиво установените и напълно изяснени фактически
констатации, изложени по-горе и признати от подсъдимия, обосновано е
заключението на съда, че между допуснатите от водача Б. нарушения на
правилата за движение по чл.20, ал.2, изр.2 и чл.16, ал.1, т.1 от ЗДП и
настъпилия вредоносен резултат съществува пряка и непосредствена
причинно - следствена връзка. Именно вследствие на разгледаното ПТП,
настъпило по вина на двамата водачи на процесните автомобили, на
пострадалия К. Б. Д. - пътник в лек автомобил „ВАЗ“ е била причинена
средна телесна повреда, изразила се в трайно затруднение движението на
десния долен крайник, а на пострадалия водач К.И. Д. са били причинени
травматични увреждания, детайлно описани по-горе, от чиито усложнения и
23
като последица от тях по-късно е настъпила смъртта му.
Освен коментираните обективни признаци на разгледаното деяние,
първостепенният съд правилно е приел, че в случая е налице и субективният
елемент на престъплението по чл.343 от НК – непредпазливост. Поведението
на подсъдимия е било виновно. Той е извършил деянието по
непредпазливост, изразила се в небрежност, тъй като не е целял пряко
настъпването на престъпния резултат и не е предвиждал общественоопасните
последици, но е бил длъжен и обективно е могъл да ги предвиди, както и да
ги предотврати. В подкрепа на този извод следва да се посочат заключенията
на автотехническите експертизи досежно предотвратимостта на ПТП при
предприемане намаляване на скоростта или аварийно спиране на процесния
товарен автомобил „Рено Канго“ в мислената дясна за него лента за движение
и без да навлиза безпричинно в мислената лента за насрещно движение при
наличие на завърнал се правомерно там лек автомобил „ВАЗ“. Подсъдимият е
съзнавал, че е могъл да продължи намаляването на скоростта на товарния
автомобил до пълното му спиране в неговата дясна лента и да не навлиза в
лявата лента за насрещно движение, като при тази ситуация щеше
безпрепятствено да се размине с насрещно движещия се лек автомобил
„ВАЗ“, а пътуващите в този автомобил лица нямаше да пострадат. Иначе
казано, подсъдимият е съзнавал, че разполага с обективната възможност да
предотврати ПТП и настъпването на съставомерния резултат.
Законосъобразен е изводът на първата инстанция за извършено от подс.
Б. престъпление по по-тежко наказуемия състав на чл.343, ал.3, предл.3, б.„б“,
предл.1 от НК. Безспорно установеният по делото факт на двама пострадали
при ПТП, като е настъпила смърт на единия – К.И. Д., а на втория пострадал –
К. Б. Д. е причинена средна телесна повреда, подробно описана по-горе,
обуславя наличието на обективния съставомерен признак „телесна повреда
и/или смърт на повече от едно лице” и налага правна квалификация на
деянието по по-тежко наказуемия състав на чл.343, ал.3, предл.3 б.”б”,
предл.1 от НК.
Водим от по-горе изложеното, въззивният съд прие, че атакуваната
присъда е правилна и законосъобразна. Същата е постановена в пълно
съответствие с разпоредбите на 343, ал.3, предл.3, б. „б“, предл.1 от НК,
24
чл.11, ал.3, предл.1 от НК, чл.20, ал.2, изр.2 и чл.16, ал.1, т.1 от ЗДП.
Изпълнени са предписанията на тези законови норми за ангажиране
наказателната отговорност на подсъдимия за коментираното престъпление по
транспорта с цитираната правна характеристика и липсват предпоставките,
визирани в чл.304 от НПК за оправдаването му.
Въззивната инстанция, изпълнявайки задължението си за цялостна
служебна проверка на обжалваната присъда и съобразявайки оплакването на
подсъдимия и неговия защитник за несправедливост на акта в частта му
относно наложеното на подс. Б. наказание лишаване от право да се управлява
МПС за срок от три години, осъществи прецизен съдебен контрол и намери,
че размерът на наложеното на основание чл.58а, ал.4 вр. чл.55, ал.1, т.1 от НК
наказание лишаване от свобода е неправилно определен, а наложеното
наказание лишаване от право на управление на МПС е явно несправедливо,
тъй като размерът му е завишен.
Решавайки въпроса за наказанието на подсъдимия, съдът правилно е
съобразил, че престъпленията по транспорта поначало са такива с висока
степен на обществена опасност и укоримост, предвид обществените
отношения – предмет на защита, които са свързани най-вече с опазване
здравето и живота на хората при управление на МПС, както и предвид
постоянно нарастващия им брой в страната, включително и в района на
Бургаска област. Тази опасност е законодателно отчетена с предвидените за
въпросните престъпления високи наказания в санкционната част на
съответните специални разпоредби от Особената част на НК.
Преценявайки механизма на разгледаното ПТП и причините за него,
броя, вида и тежестта на допуснатите от всеки от участниците в пътния
инцидент - водача З.Б. и пострадалия водач К.И. Д. - нарушения на правилата
за движение и тяхната значимост, както и минималния брой пострадали –
един загинал и един с една средна телесна повреда, изпълващ минималните
законови изисквания за квалифициране на деянието по чл.343, ал.3, предл.3
от НК, въззивната инстанция се присъедини към оценката на първата, че
конкретното деяние има по-ниска степен на обществена опасност от
типичните случаи на престъпления от настоящия вид. На следващо място,
възприе мнението на окръжния съд, че подс. Б. е деец с ниска степен на
25
обществена опасност, предвид липсата на предходни престъпления и противо-
обществени прояви, извършени от него и наличието на добри
характеристични данни за личността му.
Обсъждайки основното наказание на подсъдимия, въззивният съд взе
предвид подбудите и причините за извършване на престъплението, което е
пропуснал да стори първият съд, състоящи се в незачитане на основни
правила за движение по пътищата, каквито са тези, регулиращи пътните
ленти и движението на МПС по тях, както и тези, уреждащи дължимото
поведение на водача при внезапно възникнала опасност на пътя.
Коментирайки обстоятелствата, значими за размера на наказанието,
първоинстанционният съд обосновано е приел наличието на многобройни
смекчаващи вината обстоятелства, но неправилно е приложил нормите на
чл.58а, ал.4 и чл.55, ал.1, т.1 от НК при определяне размера на наложеното
наказание лишаване от свобода.
Съдът правилно е съобразил като смекчаващи вината фактори чистото
съдебно минало на подсъдимия, позитивната му характеристика, трудовата му
ангажираност, виновното поведение на пострадалия водач Д., който е
управлявал процесния лек автомобил в нарушение на чл.16, ал.1, т.1 от ЗДП –
движил се е по лентата за насрещно движение, без да извършва изпреварване
или заобикаляне, и така е поставил началото на причинно-следствения
процес, довел до съставомерните последици, респ. значителния принос на
пострадалия водач за настъпилото ПТП.
Въззивната инстанция се съгласи със становището на първата, че
продължителният период от време, изминал от извършване на деянието и до
налагане на наказанието, следва да се преценява като смекчаващо
отговорността обстоятелство, но не и като изключително такова.
Продължителността на настоящото наказателно производство, макар и да е
значителна, не следва да се цени като прекомерна и не придобива
изключителен характер. Наред с това, следва да се подчертае, че въпреки че
от деня на извършване на деянието да са изминали вече шест години, самото
привличане на подс. Б. като обвиняем е станало значително по-късно – на
14.06.2019г. /т. 1, л. 121-122 от ДП/, от който момент той е започнал да търпи
ограниченията и неблагоприятните последици, произтичащи от това
процесуално качество, поради което и преценката дали продължителността на
наказателното производство съответства на изискванията на ЕКПЧОС следва
да се извършва съобразно този момент. Съгласно установената съдебна
26
практика, само когато срокът на наказателното производство е продължил
прекомерно дълго, необходимо е за това да бъде предоставена компенсация
на подсъдимия чрез съществено намаляване на наказанието. Самият
компенсаторен механизъм не представлява самостоятелно основание за
определяне на наказание под най-ниския предел на предвидената в
българския наказателен закон санкция.
В обхвата на облекчаващите наказателната отговорност обстоятелства
следва да се добави и адекватно да се оцени проявеното от подсъдимия
желание да помогне на пострадалите, като веднага след пътния инцидент се е
обадил на тел. 112, съобщил е за настъпило ПТП с пострадали лица и е
поискал изпращането на линейка.
От кръга на смекчаващите отговорността обстоятелства следва обаче да
се изключи посочената от съда възраст на подсъдимия, защото понастоящем
той е на 34 навършени години, която възраст предпоставя достатъчно
житейски опит на лицето. „Младата възраст” може да се приеме като
смекчаващо обстоятелство, само ако същата е близка до непълнолетието,
характеризиращо се с недостатъчна зрялост на индивида.
Правилно съдът не е отчел като смекчаващо отговорността обстоятелство
признанията на подс. Б. досежно фактите и обстоятелствата, съдържащи се в
обстоятелствената част на обвинителния акт, тъй като тези признания са били
преценени и съобразени като необходимо условие за прилагане на особената
процедура на съкратено съдебно следствие по чл.371, т.2 от НПК. Повторното
отчитане на самопризнанията като смекчаващо обстоятелство, изискващо по-
леко наказание, е недопустимо, защото това противоречи на принципите за
справедливост и съответност между наказание и престъпление по чл.35, ал.3
от НК.
Съдебната практика приема, че самопризнанието може да се третира като
смекчаващо обстоятелство и да обоснове допълнително занижаване на
наказанието, само ако то е спомогнало своевременно и съществено за
разкриване на престъпното посегателство и неговия автор още на досъдебното
производство. В настоящия случай това е точно така, защото съдържанието
на показанията, които З.Б. е дал в качеството му на свидетел на 12.10.2015г.
/т.1, л.180 от ДП/, т. е. само два дни след пътния инцидент, представлява
форма на съдействие при установяване на обективната истина, спомогнало за
своевременното разкриване на престъплението и неговия извършител още в
началото на досъдебното производство, а не това разкриване да е било
резултат на ефективни действия по разследването. С оглед на това правилно е
27
изложеното самопризнание на З.Б. да бъде преценено и като допълнително
смекчаващо отговорността обстоятелство, извън признаването по чл.371, т.2
от НПК на обстоятелствата и фактите от обстоятелствената част на
обвинителния акт, а в контекста на т.7 от Тълкувателно решение №1 от
06.04.2009г. по т. д. №1/2008г. на ОСНК на ВКС.
Въззивният съд, в отличие от първоинстанционния, прие че наложените
на подсъдимия административни санкции по ЗДП не представляват
отегчаващо отговорността обстоятелство и счита, че те не следва да се
оценяват при определяне размера на наказанието и да обосноват неговото
завишаване. Това е така, защото при анализа на допуснатите от подс. Б.
нарушения по ЗДП се установява, че те са били реализирани през
сравнително дългия му 15-годишен стаж като водач на МПС; те са значително
отдалечени във времето, като последното датира от 02.10.2015г. и за всички
тях негативните за нарушителя Б. последици от предходната
административнонаказателна отговорност са отпаднали с изтичането на
съответен давностен срок, определен в съгласие със задължителните
указания, дадени в Тълкувателно решение №2 от 28.02.2018г. на ОСНК на
ВКС, т. 7 и т.8, и Тълкувателно постановление №1 от 27.02.2015г. на ОСНК
на ВКС и ОСС на Втора колегия на ВАС.
Видно от справката за нарушител/водач за четирите нарушения по ЗДП,
за които подс. Б. е санкциониран с фишове от 25.04.2010г., 25.05.2011г.,
30.04.2015г. и 02.10.2015г. с глоби от 10 лева до 30 лева, същите са платени,
поради което при съблюдаване на указанията в цитираните тълкувателни
актове на върховните ни съдебни инстанции, следва да се приеме, че
отрицателните за нарушителя Б. последици са отпаднали с изтичането на
едногодишен срок от изплащането на глобите.
Видно от същата справка за нарушител/водач за четирите нарушения по
ЗДП, за които подс. Б. е санкциониран с наказателни постановления
съответно от 20.03.2009г. и в сила от 14.04.2009г., от 17.07.2009г. и в сила от
28.08.2009г., от 29.07.2011г. и в сила от 01.09.2011г., от 21.02.2013г. и в сила
от 02.04.2013г., с глоби от 10 лева до 50 лева, същите са платени, поради
което при съобразяване на указанията в същите цитирани тълкувателни
актове на върховните ни съдилища, следва аналогично да се приеме, че
неблагоприятните за нарушителя Б. последици от предишната
административна отговорност са отпаднали с изтичането на едногодишен
срок от изплащането на глобите.
Въпросната справка за нарушител/водач установява, че с наказателно
постановление от 05.01.2007г., в сила от 24.02.2007г., подс. Б. е санкциониран
за допуснато нарушение по ЗДП с глоба от 30 лева, както и че с наказателно
постановление от 11.05.2007г., в сила от 08.06.2007г., той е санкциониран за
28
допуснато нарушение по ЗДП с глоба от 40 лева, като и двете глоби не са
платени. Няма данни за образувано срещу подс. Б. изпълнително
производство за принудително събиране на посочените глоби.
Съгласно т.1 от Тълкувателно постановление №1 от 27.02.2015г. на
ОСНК на ВКС и ОСС на Втора колегия на ВАС сроковете по чл.34 от ЗАНН
са давностни. А според т.2 от същото тълкувателно постановление
разпоредбата на чл.11 от ЗАНН препраща към уредбата относно погасяване
на наказателното преследване по давност в Наказателния кодекс. При това
положение следва да се приеме, че давностният срок за изпълнението на
наложените на подс. Б. административни наказания глоби от 30 лева и 40 лева
е двегодишен, който е започнал да тече от влизане в сила на съответното
наказателно постановление -24.02.2007г. за първото и 08.06.2007г. за второто
постановление, като за първото наказателно постановление двегодишният
давностен срок е изтекъл на 24.02.2009г., а за второто постановление този
срок е изтекъл на 08.06.2009г. Липсата на образувано изпълнително
производство не препятства изтичането на давност. От 24.02.2009г.
изпълнението на административното наказание глоба от 30 лева по първото
наказателно постановление е станало невъзможно заради изтеклата давност.
Аналогично, от 08.06.2009г. изпълнението на административното наказание
глоба от 40 лева по второто наказателно постановление е станало невъзможно
заради изтеклата давност. Когато изпълнението на наказанието глоба е
погасено по давност, обективно е невъзможно неговото изпълнение. При
съобразяване указанията, дадени в Тълкувателно решение №2 от 28.02.2018г.
на ОСНК на ВКС, т. 7 и т.8, и Тълкувателно постановление №1 от
27.02.2015г. на ОСНК на ВКС и ОСС на Втора колегия на ВАС и в
съответствие с преобладаващата съдебна практика следва да се приеме, че от
момента, в който изпълнението на административното наказание глоба е
станало невъзможно поради изтекла давност, започва да тече срок, равен на
този по чл.86, ал.1, т.3 от НК, т. е. едногодишен срок, с изтичането на който се
заличават последиците от наложената глоба.
Предвид гореизложеното, следва, че преценката на предходната
административнонаказателна отговорност на подс. З.Б. на плоскостта на
отегчаващите вината му обстоятелства задължително трябва да се прави при
съблюдаване указанията, съдържащи се в Тълкувателно решение №2 от
28.02.2018г. на ОСНК на ВКС, т. 7 и т.8, и Тълкувателно постановление №1
от 27.02.2015г. на ОСНК на ВКС и ОСС на Втора колегия на ВАС, което
първоинстанционният съд не е сторил. Неправилен е изводът му, че
наложените на подс. З.Б. административни наказания за други нарушения на
правилата за движение, допуснати преди датата на инкриминираното деяние
– 10.10.2015г., следва да се ценят при индивидуализацията на наказанието
като отегчаващо отговорността обстоятелство, макар и с неголяма
относителна тежест. Верен е противният извод - подс. Б. не следва да търпи
неблагоприятни последици от предишните си административни наказания,
29
наложени му за нарушения по ЗДП, тъй като отговорността му за тях,
независимо от плащането или неплащането на наложените глоби, е погасена
по давност, поради и което въпросните санкции не следва да се отчитат като
отегчаващо вината обстоятелство.
В заключение, не е налице отегчаващо отговорността обстоятелство,
изразило се в предишни нарушения на правилата за движение, допуснати от
подс. Б. и наложени му за тях административни наказания глоба. Приетото за
такова от първата инстанция единствено утежняващо обстоятелство следва да
се игнорира и да не се цени при индивидуализацията на наказанието.
Изчерпателно изброявайки и коментирайки по-горе всички налични
смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, въззивната
инстанция счете, че същите са многобройни по смисъла на чл.55 от НК и
съобразно константната съдебна практика по този въпрос. Наред с това
прецени, че предвиденият в приложимата за казуса правна норма на чл.343,
ал.3, предл.3, б.”б”, предл.1 от НК минимален размер на наказанието от три
години лишаване от свобода се оказва несъразмерно тежко на извършеното и
се налага определяне на наказанието съгласно изискванията на чл.55, ал.1, т.1
от НК – под най-ниския фиксиран предел, както правилно е счел и първият
съд. Отчитайки всички фактори, значими за индивидуализацията на
наказанието, въззивният състав прие, че за резултатното репресиране на
подсъдимия следва да се наложи наказание лишаване от свобода за срок от
една година и десет месеца. В случая текстът на чл.55 от НК очевидно е по-
благоприятен в сравнение с този на чл.58а, ал.1 от НК, защото позволява и
обуславя налагане на наказание лишаване от свобода за срок по-малък от две
години, до който размер на наказанието лишаване от свобода се достига при
определяне на същото при условията на чл.58а, ал.1 вр. чл.54 от НК за
коментираното престъпление по чл.343, ал.3, предл.3, б.”б”, предл.1 от НК, т.
е. след намаляване на фиксирания в закона минимален размер от три години
лишаване от свобода с една трета. В тази връзка следва да се отбележи, че
наложеното от първостепенния съд наказание от две години лишаване от
свобода в действителност е определено при условията на чл.54 и чл.58а, ал.1
от НК, а не при тези на чл.58а, ал.4 вр. чл.55, ал.1, т.1 от НК, както изрично е
посочено в присъдата и мотивите към нея.
Приемайки, че в случая разпоредбата на чл.55 от НК е по-благоприятна
за подс. Б. и налагайки му наказание лишаване от свобода за срок от две
години съгласно чл.58а ал.4 вр. чл. 55, ал.1, т.1 от НК, първоинстанционният
съд е нарушил материалноправните норми, уреждащи правилата за
определяне на наказание в хипотезата на съкратено съдебно следствие по
чл.371, т.2 от НПК и е игнорирал задължителните указания, дадени с
Тълкувателно решение №2 от 19.06.2015г. по т. д. №2/2015г. на ОСНК на
30
ВКС.
В мотивите към цитираното тълкувателно решение е прието, че по дела с
проведено съкратено съдебно следствие, на основание чл.371, т.2 от НПК,
при установени изключителни или многобройни смекчаващи обстоятелства и
при извод, че и най-лекото, предвидено в особената част на НК наказание се
оказва несъразмерно тежко, следва да се приложи един от двата института –
чл.55 или чл.58а от НК, като едновременното им прилагане в едно
наказателно производство е невъзможно. В тълкувателното решение е прието
също, че с нормата на чл.58а, ал.4 от НК е предвидена изричната възможност
правният институт на чл.58а от НК да отстъпи пред приоритетното
приложение на чл.55 от НК, като преценката за по-благоприятен закон се
извършва според конкретните обстоятелства по делото и спрямо конкретен
деец. Специално е подчертано, че за да направи преценка кое от двете
наказания лишаване от свобода – по чл.55 от НК или по чл.58а от НК – е по-
благоприятно, съдът задължително излага в мотивите на присъдата
съображения за начините на определяне на всяко едно от тях по двете правни
норми, съпоставя ги помежду им и налага по-лекото от тях. Отделено е
особено внимание на хипотезата, когато при еднородни наказания лишаване
от свобода, едновременно определени според правилата на чл.55 и на чл.58а
от НК, по-благоприятното между тях е това с по-нисък размер, като в този
случай е възможно съдът да приложи един от двата института – или чл.55 от
НК, или чл.58а от НК.
В конкретния случай първоинстанционният съд, при несъблюдаване
задължителните указания, дадени с Тълкувателно решение №2 от 19.06.2015г.
по т. д. №2/2015г. на ОСНК на ВКС, в мотивите си не е определил две
наказания лишаване от свобода, съответно по чл.55 от НК и по чл.58а от НК,
нито е изложил дължимите съображения за начините на определянето им по
всяка от двете норми, нито ги е съпоставил помежду им, за да направи вярна
преценка кое наказание е по-леко и именно него да наложи. С изложеното по-
горе въззивната инстанция допълва липсващите мотиви към присъдата и
приема, че наказанието лишаване от свобода за срок от една година и десет
месеца, определено при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК, е по-благоприятно
от наказанието лишаване от свобода, определено по чл.54 от НК в
минималния предвиден в чл.343, ал.3, предл.3 от НК размер от три години,
31
което след императивната редукция с една трета по чл.58а, ал.1 от НК,
възлиза на две години лишаване от свобода.
Наложеното от първостепенния съд наказание две години лишаване от
свобода при условията на чл.58а, ал.4 от НК е неправилно определено,
завишено е по размер и следва да бъде намалено.
По изложените съображения и отчитайки най-вече виновното поведение
на водача К.И. Д., допуснал нарушение на правилото за движение по чл.16,
ал.1, т.1 от ЗДП и неговия съществен принос за настъпването на ПТП и на
общественоопасните последици, въззивният съд прие, че на основание чл.337,
ал.1, т.1 от НПК следва да измени обжалваната присъда в частта относно
наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода, като на
основание чл.58а, ал.4 вр. чл.55, ал.1 т.1 от НК намали неговия размер от две
години на една година и десет месеца лишаване от свобода.
Въззивната инстанция се съгласи със становището на първата, че
институтът на условното осъждане ще може да се приложи успешно спрямо
подсъдимия. Законосъобразен е изводът, че в случая са налице абсолютно
задължителните условия на чл. 66, ал.1 от НК за отлагане изпълнението на
наложеното наказание – то е лишаване от свобода за срок по-малък от три
години, подсъдимият досега не е осъждан с влязла в сила присъда за никакви
престъпления и не са му били налагани наказания по НК, включително и
лишаване от свобода. Едновременно с това, позитивната му характеристика в
съвкупност с постоянната му трудова заетост и липсата на
противообществени прояви са достатъчни, за да се направи положителен
извод за резултатно прилагане на условното осъждане спрямо него. Правилна
е преценката на съда, че за постигане целите на специалната и генералната
превенция и преди всичко за поправянето и превъзпитанието на подсъдимия,
който има утвърдени навици да полага общественополезен труд, а настоящата
проява е инцидентна в живота му, не е наложително да търпи ефективно
наложеното му наказание лишаване от свобода, като бъде изолиран от
обществото и откъснат от нормалната среда, в която живее и работи и бъде
поставен при ограниченията на пенитенциарно заведение, за да се поправи.
Установените му черти на трудолюбив човек, съвестен гражданин, личност с
утвърдено правомерно поведение и положителен социален облик указват, че
32
неговото поправяне и превъзпитание може да се постигне и при запазване на
обичайното му място в обществото. Отчитайки положителната персонална
характеристика на подсъдимия, сочеща убедително на възможност да се
превъзпита и докато той е на свобода, въззивният съд се солидаризира с
разбирането на първоинстанционния, че постигането на целите на санкцията
по чл.36 от НК може да се обезпечи с отлагане изтърпяването на
определеното наказание лишаване от свобода. С изложените допълнителни
съображения въззивният съд се присъедини към направеното от
първоинстанционния заключение за липса на необходимост от ефективно
изтърпяване на наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода. И
чрез условното осъждане спрямо него ще се въздейства ефикасно и може
обосновано да се очаква положителен резултат на поправяне и превъзпитание
от наказателната репресия. Съзнанието му за наложено наказание и
възможността от привеждане на същото в изпълнение в продължение на
години гарантират трайността на въздържанието му от извършването на друга
престъпна проява.
В пълно съответствие с нормата на чл.66, ал.1 от НК съдът е отложил
изтърпяването на въпросното наказание лишаване от свобода за изпитателен
срок от четири години, който се оказва съобразен с размера на определеното
от тази инстанция наказание, с позитивната характеристика на подсъдимия, с
очакванията за неговото успешно поправяне, без ефективно изтърпяване на
наказанието, както и с константната съдебна практика в тази насока. Данните
за личността на подсъдимия, която е изцяло положително определена
/трудово ангажиран, социално вграден в обществото, без данни за други
неправомерни прояви извън процесната, които да са били основание за
ангажиране на наказателна отговорност/ обосновават заключението, че
посоченият размер на изпитателния срок е напълно достатъчен за преоценка
на поведението на подсъдимия и за успешното му поправяне и
превъзпитание.
Проверявайки справедливостта на атакуваната присъда и отчитайки
наличието на изрично искане във въззивната жалба на защитника на
подсъдимия за намаляване размера на определеното наказание лишаване от
право да се управлява МПС, въззивната инстанция обсъди наложеното такова
в размер на три години и намери, че то е явно несправедливо като определено
33
в завишен размер. Посоченият срок на коментираното наказание не е
съобразен с ниската степен на обществена опасност на конкретното
престъпление по чл.343, ал.3, предл.3, б.”б“, предл.1 от НК, с ниската степен
на обществена опасност на подсъдимия като деец, с виновното поведение и
значителния принос на пострадалия водач К.И. Д. за настъпването на ПТП и
причиняването на вредоносния резултат, както и с наличните многобройни
смекчаващи отговорността обстоятелства и липсата на отегчаващи такива.
Всички тези факти, значими за точната индивидуализация на наказанието,
бяха подробно изложени и обсъдени по-горе по повод на следващото се на
подсъдимия основно наказание. Същите аргументи са релевантни и имат
същото значение при определяне размера на кумулативно предвиденото за
престъпленията по транспорта наказание лишаване от право да се управлява
МПС. Индивидуализиращите отговорността на подсъдимия обстоятелства,
преценени в тяхната съвкупност, налагат извод, че коментираното наказание
следва да бъде за срок от две години, който незначително надвишава
минималната продължителност на наказанието в случая - една година и десет
месеца. Това е така, защото, тълкувайки в тясна връзка разпоредбите на чл.37,
ал.1, т.6 и т.7 и чл.49 от НК и съобразявайки установената съдебна практика
по приложението им, следва да се приеме, че наказанията лишаване от права,
когато се налагат заедно с наказанието лишаване от свобода, не могат да са за
срок по-малък от срока на лишаването от свобода. Аргумент в подкрепа на
този извод е и обстоятелството, че срокът на лишаването от права по чл.37,
т.6 и т.7 от НК започва за тече от влизане в сила на присъдата, но осъденият
не може да се ползва от правата, от които е лишен, преди да е изтърпял
наказанието лишаване от свобода. Съблюдавайки това положение и
направения извод, че подсъдимият преди не е пренебрегвал често правилата
за движение по пътищата, настоящият съдебен състав счита за адекватно на
извършеното и на дееца и най-вече за справедливо наказанието лишаване от
право да се управлява МПС за срок от две години. Изложеното обосновава
прилагането на чл.337, ал.1, т.1 от НПК и в унисон с него въззивната
инстанция следва да упражни правомощието си да измени обжалваната
присъда в коментираната й част, като намали срока на посоченото наказание
от три години на две години.
Неоснователен е доводът във въззивната жалба на защитника за
незаконосъобразност на присъдата в частта й, с която подсъдимият е осъден
34
да заплати в полза на държавата сумата 11 327,86 лева, представляваща
направени разноски по делото.
Съгласно чл.189 ал.3 изр.1 от НПК, когато подсъдимият бъде признат за
виновен, съдът го осъжда да заплати разноските по делото, включително
адвокатското възнаграждение за служебно назначения защитник, а когато
осъдените са няколко, съдът определя частта, която всеки от тях трябва да
заплати. Посочената норма се отнася за случаите, в които наказателното дело
приключва с осъдителна присъда или друг осъдителен акт и държавата е
направила определени разноски за изясняване на спора, както е в казуса.
Изискването, което цитираната разпоредба поставя, за да се присъдят в полза
на държавата направените от нея разноски по делото, е едно единствено -
признаването на подсъдимия за виновен, като е без значение дали
подсъдимият е бил признат за виновен в извършване на престъплението, за
което е бил привлечен и обвинен или той е бил признат за виновен за друго
престъпление – по-леко или по-тежко наказуемо при спазване на съответните
процесуални правила. Коментираната правна норма не поставя други условия
за присъждане в полза на държавата направените от нея разноски по делото,
като например задължително и категорично изясняване на фактите по делото
от заключението на назначената експертиза.
В случая, след като държавата чрез разследващите органи при ОД на
МВР – Бургас и чрез Окръжна прокуратура - Бургас е направила определени
разходи за заплащане на възнаграждения на вещи лица, които чрез
специалните си знания са спомогнали за изясняване на спора посредством
изготвените в досъдебното производство писмени експертни заключения, то
подс. Б., който е бил признат за виновен в извършване на разследваното
престъпление, следва да поеме в своя тежест всички направени по делото
разноски по повод на неговото обвинение, включително и платените чрез ОД
на МВР – Бургас и Окръжна прокуратура – Бургас възнаграждения за вещи
лица. Размерът на възнагражденията на отделните вещи лица от различните
експертизи е бил определен от разследващия орган или от прокурора
съгласно чл.23, ал.1 и ал.2, чл.24, ал.1 и чл.25, ал.1 от Наредба № 2 от
29.06.2015г. за вписването, квалификацията и възнагражденията на вещите
лица. Съдът, включително въззивният, не разполага със законова възможност
да определя, изменя или отменя размера на възнагражденията за вещи лица от
състава на експертизи, назначени в досъдебното производство.
В случая размерите на конкретните възнаграждения на вещите лица са
били определени с акт на разследващия орган и на наблюдаващия прокурор,
съответно назначили отделните експертизи, въз основа на справка -
декларация от всяко вещо лице съгласно приложение № 2 към Наредба №2 от
29.06.2015г. за вписването, квалификацията и възнагражденията на вещите
лица. Първоинстанционният съд е бил обвързан от определените от
съответния компетентен орган размери на възнагражденията за вещи лица и
35
не е могъл да се отклони от въпросните суми. От своя страна, въззивната
инстанция не може да намали размера на присъдените възнаграждения за
вещи лица, назначени в досъдебното производство, както претендира
защитникът, независимо от поставянето на идентични въпроси към
експертите и получаването на еднакви отговори.
В заключение, следва да се направи извода, че съблюдавайки нормата на
чл.189, ал.3 от НПК, първостепенният съд правилно е осъдил признатия за
виновен в извършване на разгледаното престъпление З.Б. да заплати в полза
на държавата общо сумата 11 327, 86 лева, от които по сметка на ОД на МВР
– 9 292,06 лева и по сметка на Окръжна прокуратура – Бургас – 2 035,80 лева.
Мотивиран от всичко по-горе изложено въззивният съд намери, че на
основание чл.337, ал.1, т.1 от НК следва да измени първоинстанционната
присъда, като бъдат намалени наложените наказания лишаване от свобода и
лишаване от право да се управлява МПС съответно до размер на една година
и десет месеца за първото наказание и до две години за второто наказание.
В останалите й части, в които присъдата не подлежи на изменение, тя
следва да бъде потвърдена като правилна, законосъобразна и обоснована,
съгласно чл.338 от НПК.
Ръководен от изложените съображения, Бургаският апелативен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯВА присъда №46 от 11.11.2020г. по НОХД №902/2020г. на
Бургаския окръжен съд, както следва:
НАМАЛЯВА размера на наложеното на подсъдимия З. Н. Б. наказание
от две години лишаване от свобода на една година и десет месеца лишаване
от свобода.
НАМАЛЯВА срока на наложеното на подсъдимия З. Н. Б. наказание
лишаване от право да управлява МПС от три години на две години.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалите й части.
36
Решението подлежи на касационно обжалване и протестиране пред ВКС
на Република България в 15 – дневен срок от съобщаването на страните, че е
изготвено.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
37