№ 28096
гр. София, 10.07.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в закрито заседание на
десети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ЯНА М. ФИЛИПОВА
като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Гражданско дело №
20241110104353 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 126, ал. 1 вр. чл. 130 ГПК.
Образувано е по искова молба с вх. № 21934/24.01.2024 г. на Е. Д. М. против
Прокуратурата на Република България, с която е предявен осъдителен иск за сумата в размер
на 24 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от противоправно
деяние на ответника, претърпени в периода от 12.01.2021 г. до 08.01.2024 г.
В исковата молба са изложени твърдения, че противоправното поведение на
ответника се изразява в нарушение на правото на ЕС и ООН във връзка с жалба с вх. №
12603/2020 г. до Върховна касационна прокуратура, която жалба е с правно основание чл. 6
от ХОПЕС, чл. 5, ап. 4 от ЕКЗПЧ и др., и представлява искане за незабавно освобождаване
от незаконно задържане във връзка с незаконно осъждане на лицето по непредявени
обвинения по дело № 102/2018 г. по описа на АСНС и КНОХД 1018/2019г. по описа на ВКС.
Ищецът поддържа, че ответникът има задължение да го освободи незабавно, тъй като е
незаконно задържан поради произволно осъждане по непредявени обвинения.
Съдът намира, че предявеният иск е недопустим, поради следните съображения:
На първо място съдът намира, че изложените от ищеца доводи не очертават
фактическия състав на непозволено увреждане, а по същество касаят правилността на влязъл
в сила съдебен акт по наказателно производство, тъй като ищецът поддържа съображения за
неправилност на приведената в изпълнение присъда по ВНОХД № 102/2018 г. по описа на
АСНС. Не е допустимо по пътя на исковото производство съдът да проверява дали в друго
съдебно производство, приключило с влязъл в сила съдебен акт, са допуснати процесуални
нарушения, респ. дали постановеният акт (на съда или прокуратурата) е правилен. Подобна
преценка излиза извън правомощията на гражданския съд и предвидения от закона
процесуален ред за проверка правилността на съдебните актове.
На следващо място след извършена проверка, съдът констатира, че между същите
страни, на същото основание и за същото искане вече са образувани множество дела по
описа на Софийски районен съд. Преди образуване на настоящото производство по гр. д.
№4353/2024 г. по описа на СРС, 127 състав, в деловодството на СРС са постъпили
множество идентични искови молби, а именно искова молба с вх. № 15729/18.01.2024 г., по
която е образувано производството по гр. д. 3253/2024 г., искова молба с вх. №
172774/19.06.2023 г., по която е образувано производството по гр. д. 33733/2023 г., искова
молба с вх. № 198390/11.07.2023 г., по която е образувано производството по гр. д.
38640/2023 г., искова молба с вх. № 205357/18.07.2023 г., по която е образувано
производството по гр. д. 40076/2023 г., искова молба с вх. № 259848/20.09.2023 г. въз основа
на която е образувано производството по гр. д. 51819/2023 г. и др., които са образувани по
предявени от Е. М. срещу Прокуратурата на Република България искове за заплащане на
1
обезщетение в размер на 24 000 лева за нарушаване на правото на Европейския съюз,
изразяващо се в неосвобождаване на лицето от изтърпяване на наказание „лишаване от
свобода“, тъй като е незаконно осъдено по непредявени обвинения. Независимо, че в част от
исковите молби ищецът основава твърденията си на жалби депозирани пред различни
институции ( СГП, ГД „Изпълнение на наказанията“), с всяка една от тях е заявено едно и
също искане, а именно незабавното му освобождаване, респ. предметът им е идентичен,
както идентичен е и предмета на образуваните искови производство за осъждане на
ответника за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди. Както в
посочените по-горе искови молби, така и в исковата молба, по която е образувано
настоящото производство, ищецът поддържа, че са нарушени правата му на свобода и
сигурност, и е налице бездействие от страна на Прокуратурата на Република България,
чийто представители не са взели съответните действия по освобождаване на ищеца като
незаконно задържано лице. В този ред на мисли разликата във входящия номер на жалбата,
както и на органите, пред които е депозирана, не променя извода за идентичност на делата,
тъй като съдебно предявеното право е за защита от продължило непроизнасяне от
правозащитния орган по искане за освобождаване на ищеца от изтърпяване на наказание
„лишаване от свобода“, което е защитимият интерес и за което е без значение колко пъти
такова идентично искане е направено пред органа, дължащ произнасяне. Следователно
основанието на исковата претенция, обоснована от изложените в исковите молби
фактически твърдения, е идентична и искането по тях, обосновано от тези твърдения, също
е идентично, което несъмнено предпоставя недопустимост на по-късно заведеното дело - в
случая настоящото производство.
В горния смисъл са и влезли в сила актове на въззивната инстанция, недопуснати до
касационно обжалване - Определение № 2837 от 06.03.2023 по ч. гр. д. № 1469/2023 г. по
описа на СГС и Определение № 4011 от 28.03.2023 г. постановено по ч. гр. д. 2678/2023 по
описа на СГС, всички постановени при въззивна проверка на определения на СРС, с които
производствата са прекратени на основание чл. 126 ГПК в сходна хипотеза.
При тези факти настоящият състав на съда приема, че са налице множество
производства, по които страни са едни и същи лица – Е. М. и Прокуратурата на Република
България, и които имат идентичен предмет, поради което досежно предявената искова
претенция по настоящото исково производство – гр. дело № 4353/2024 г. е налице
отрицателна процесуална предпоставка, осуетяваща надлежното упражняване на правото на
иск от ищеца Е. М., респ. водеща до недопустимост на исковата му претенция.
Настоящият съд намира за необходимо да отбележи още, че депозирането на
множество идентични искови молби от ищеца води до извод за злоупотреба с процесуални
права и нарушаване на принципа за добросъвестност при упражняване на субективни права.
Правилото на чл. 126, ал. 1 ГПК цели да се предотврати постановяването на
противоречиви съдебни решения, съдържащи разнопосочно произнасяне по повод на едно и
също спорно право или правоотношение, за да се избегне обвързването на страните с
противоречива по съдържание сила на пресъдено нещо. Затова съдът, пред който е
образувано по-късно заведеното дело, е длъжен да го прекрати служебно, след като
констатира недопустимостта на предявения иск – арг. от чл. 126, ал. 1 от ГПК.
С оглед на горното, съдът счита, че настоящото дело, което е по-късно заведено от
образуваното по искова молба с вх. № 21934/24.01.2024 г., по която е образувано гр.д. №
4353/2024 г. по описа на СРС, което към настоящия момент е висящо, следва да се прекрати.
Така мотивиран и на основание чл. 126, ал. 1 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 126, ал. 1 ГПК производството по гр. д. № 4353/2024
2
г. по описа на Софийски районен съд, 127 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване от ищеца с частна жалба пред Софийски
градски съд в едноседмичен срок от връчване на съдебния акт.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3