№ 441
гр. Ловеч , 07.07.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ в закрито заседание на седми юли,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Членове:ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА
ПОЛЯ ДАНКОВА
ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА Въззивно частно
гражданско дело № 20214300500285 по описа за 2021 година
за да се произнесе, съобрази:
Производството е по реда на чл.418,ал.4 ГПК.
Постъпила е частна жалба от “ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ”АД с ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление в гр*******, представлявана от изпълнителните директори Д. Ш.
и прокурист Милена Ванева, чрез пълномощник адв.Х.И.-САК, срещу Разпореждане
№427/19.03.2021г.,пост.по ч.гр.д.№554/2021г. на РС-Ловеч. Обжалва съдебния акт в частта,с която
е отхвърлено заявлението за такси в размер на 87лв.,за периода от 15.07.2020г. до 10.03.2021г.
Счита,че в тази част разпореждането е незаконосъобразно и неправилно. В чл.2,ал.2 от договора
страните се съгласяват,че освен таксите, посочени в чл.5,кредитополучателят дължи и такси и
комисионни за обслужването и изпълнението на платежни операции от разплащателната сметки по
ал.1,съгласно Тарифата на банката,налична на интернет страницата й. Уговорена по този начин
таксата не противоречи на добрите нрави и не цели неоснователно обогатяване на
заявителя,непротиворечи и на чл.10а,ал.1 и ал.4, чл.33,ал.2 от ЗПК. Обяснява,че тази такса
представлява разходи за управлението на кредита и кредиторът не може да предвиди
начисляването й,съотв.включване в договорната лихва или обезщетението за забава,тъй като не
съществува правна и фактическа възможност за кредитора да предвиди предварително по какъв
начин ще бъде изпълнявано задължението,т.е.дали ще е редовно или с просрочия. Таксите за
обслужване на разплащателна сметка се дължат от длъжника и при редовно изпълнение на
договора,и при забава на плащанията.Тази такса се дължи на основание обслужването на
разплащателната сметка по договора за потребителски кредит.
Уточнява,че предявените със заявлението такси в общ размер от 87лв.,за периода от
13.07.2020г. до 10.03.2021г.,включват- 6бр.месечни такси за обслужване на разплащателна
1
сметка,разкрита по потребителски кредит на обща стойност 21лв., начислена съгласно чл.5,т.2 от
договора и 7бр.такси за действия по ограничаване на негативни последици при просрочие на обща
стойност 66лв.,начислени съгл.р-л ХІV,б.“В“,т.10 от Тарифа за таксите и комисионните на банката.
Таксата се дължи за предоставените услуги на кредитополучателя и не следва да се класифицират
като услуги,свързани с усвояване и управление на кредита,за които дейности законът забранява
регламентирането на допълнителни такси.Твърди,че процесните такси не попадат в забраната на
чл.33,ал.1 от ЗПК.
По изложените съображения моли да се отмени разпореждането в обжалваната част и
се уважи заявлението и за това вземане. Моли да се присъдят и разноските за държавна такса.
Окръжен съд Ловеч, като съобрази приложеното ч.гр.д.№554/2021г. по описа на РС-
Ловеч и становището на жалбоподателя, приема за установено следното:
По допустимостта на частната жалба.
За атакуваното разпореждане жалбоподателят е уведомен на 14.04.2021г.,а жалбата е
подадена на 15.04.2021г.-т.е.спазен е срокът по чл.275 от ГПК. Подадена е от надлежна страна и
срещу акт,подлежащ на обжалване съгл.чл.418, ал.4 от ГПК. С оглед на тези констатации съдът
приема,че частната жалба е допустима.
По същество.
Установява се,че пред РС-Ловеч е подадено заявление по реда на чл.417,т.2 от ГПК от
„Юробанк България“АД, с ЕИК *******, срещу АЛ. АЛБ. Г. от с.******* Претенцията е за
вземане по Договор за потребителски кредит с № FL1028875 от 12.11.2019г.,по който банката е
предоставила кредит в размер на 17 612.80лв. Сочи,че кредитополучателят е усвоил кредита по
посочена разплащателна сметка. Уговорено е, че погасителните вноски, включително и
дължимите лихви и такси,се заплащат на съответната падежна дата, съгласно погасителния
план,който е неразделна част от договора.Предвидена е и лихва за забава, в размер, определен от
Министерски съвет. Сключено е и Допълнително споразумение от 29.06.2020г.,с което е изменен
начинът на погасяване на кредита и е съставен нов погасителен план.Твърди,че длъжникът не е
изпълнил договорните си задължения,като не е погасил вноската с падеж на 12.07.2020г. Затова и
на основание чл.14 от договора банката е обявила предсрочна изискуемост на кредита без да
прекратява договора.До длъжника е изпратено уведомление –писмо с изх.
№10385/20.01.2021г.,изпратено чрез „Български пощи“ЕАД на посочения в договора адрес,с дата
на пощенското клеймо 22.01.2021г. Претендира и направените разноски-387.39лв.-платена
държавна такса и 977.08лв.-заплатено адвокатско възнаграждение.
Към заявлението са приложени Договор за потребителски кредит с № FL1028875 от
12.11.2019г., Извлечение от счетоводните книги на „Юробанк България“АД, Методология за
определяне на референтен лихвен процент,Погасителен план, Допълнително споразумение към
договора от 29.06.2020г., Тарифа за таксите и комисионните,които „Юробанк България“АД
прилага по извършвани услуги на клиенти-физически лица,уведомление за обявяване на
задължение за незабавно изискуемо, доказателства за пълномощия.
Образувано е ч.гр.д.№554/2021г.по описа на РС-Ловеч,по което с Разпореждане
2
№427/19.03.2021г. съдът е уважил заявлението за претенцията за главница,заедно със законната
лихва върху нея от подаване на заявлението до окончателното изплащане, възнаградителна лихва,
мораторна лихва,както и разноски съразмерно с уважената част от вземанията. Заявлението е
отхвърлено по отношение претенцията за такси в размер на 87лв.,за периода от 15.07.2020г. до
10.03.2021г. и съответстващата част от разноските-6.13лв.
При произнасянето си съдът съобразява,че по отношение критериите за редовност на
заявлението разпоредбата на чл.410,ал.2 от ГПК изрично препраща към тази на чл.127,ал.1 и ал.3
от ГПК. С оглед спецификите на едностранното и формално заповедно производство, редовното
заявление следва да представя конкретно и ясно изложение на индивидуализиращите вземането
елементи- основание, от какво произтича, фактическите обстоятелства по възникването,
съществуването и изискуемостта му.
В съответствие с изложеното съставът намира,че с настоящето заявление са изпълнени
изискванията за индивидуализиране на претенцията по отношение на главницата и търсените
лихви. Посочено е основанието на вземането, срока на договора, падежът и просрочените вноски,
ясно е от какво е формирана претенцията за главница. Уточнени са и начинът и периодът на
вземанията за лихви, такси и как са формирани. По отношение на тези вземания може да се
приеме, че е налице формална редовност на заявлението.
По правилото на чл.410,ал.3 от ГПК заявителят е представил и всички
документи,създадени по процесното кредитно правоотношение и от тях съдът прави служебна
проверката по реда на чл.411,ал.2,т.2 от ГПК - дали искането не противоречи на закона и добрите
нрави,а по т.3 и дали не се основава на неравноправна клауза,съотв.налице ли е обоснована
вероятност за това.
Съставът намира,че по отношение на главница и лихви вземането е обосновано, не се
откриват противоречия с императивни норми и правилно съдът ги е уважил. Те не са предмет на
въззивна проверка.
За таксите още в заявлението е уточнено,че сумата от 87лв. представлява сбор на два
вида такси за периода от 15.07.2020г. до 10.03.2021г.,
- 6 бр.месечни такси за обслужване на разплащателна сметка,разкрита по
потребителски кредит на обща стойност 21лв., начислена съгласно чл.5,т.2 от договора и
- 7 бр.такси за действия по ограничаване на негативни последици при просрочие на
обща стойност 66лв.,начислени съгл.р-л ХІV,б.“В“,т.10 от Тарифа за таксите и комисионните на
банката.
Първоинстанционният съд е приел,че таксите противоречат на нормата на чл.33,ал.1 от
ЗПК,предвиждаща,че в случай на забава на потребителя,кредиторът има право само на лихва
върху неизплатената сума за периода на забавата,поради което е отхвърлил заявлението в тази
част.
Съставът намира,че частната жалба е неоснователна.
3
Съгласно чл.10а, ал.1 от ЗПК кредиторът може да събира такси и комисионни за
допълнителни услуги,свързани с договора за потребителски кредит. Не може да се събират такси
за действия,свързани с усвояването и управлението на кредита. Съгласно чл.58,ал.2 от ЗКИ -
разходите по кредита се определят изрично и изчерпателно с договора за кредит, включително за
случаите на предсрочно погасяване.
Тук в чл.5 от договора изрично е предвидено,че се дължи месечна такса за обслужване
на разплащателна сметка,разкрита по потребителския кредит,в размер на 3.50лв.Посочено е, че
това е сметката по чл.2,ал.1 от договора-т.е.сметката,по която се отпуска и обслужва кредита. От
това пояснение става ясно,че поддържането на тази сметка е част от договорния ангажимент и
като дейност представлява такава по управление на кредита. Затова и на основание чл.10а,ал.2 от
ЗПК кредиторът не може да изисква заплащане на такси за поддържането й. Предвиждането на
такава такса противоречи на закона и добрите нрави и се явява неравноправна клауза.
По отношение на таксата за действия по ограничаване на негативни последици при
просрочие,съставът намира,че също противоречи на забраната на чл.33,ал.1 от ЗПК. Основанието
за присъждането й е наличие на просрочие, в която хипотеза съгласно чл.33,ал.1 от ЗПК
кредиторът има право единствено на законната лихва за времето на забавата. Също така като
механизъм за изчислението й е предвидено нарастване на дължимата сума според периодите на
просрочие (от 2 до 30 дни; от 31 до 60 дни и т.н.) без ограничение в срока и размера. Уговорена по
този начин тази таксата нарушава изискването за добросъвестност, тъй като води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя – чл.143
от ЗЗП. На следващо място след като таксата е предвидена за възмездяване на определен вид
дейности,то условие за плащането й е да са реално извършени. Видно от Тарифата с нея се
покриват разходите за телефонни обаждания, изпращане на писма, покани и т.н.,а към заявлението
не са приложени доказателства реално да са извършвани такива действия.
По изложените съображения съставът приема,че уговорката за дължима такса за
действия по ограничаване на негативни последици при просрочие- 7 бр. вноски, на обща стойност
66лв., също е неравноправна,поради което правилно е отхвърлена от първоинстанционния съд.
По изложените съображения съдът намира,че обжалваното Разпореждане
№427/19.03.2021г., пост.по ч.гр.д.№554/2021г.на РС-Ловеч,следва да се потвърди като правилно и
законосъобразно.
По изложените съображения ОС-Ловеч
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 427/19.03.2021г.,пост.по ч.гр.д. №554/2021г. на
РС-Ловеч, в обжалваната част обжалвана част, в която е отхвърлено заявлението за вземане за
такси в общ размер от 87лв.,за периода от 13.07.2020г. до 10.03.2021г., като правилно и
4
законосъобразно.
Определението не подлежи на касационно обжалване
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3._______________________
5