Р А З
П О Р Е Ж
Д А Н Е
Гр.София,11.06.2018г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VІ 11 св, в закрито съдебно заседание на единадесети юни през две хиляди и осемнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ
ВРАНЕСКУ
като разгледа докладваното от съдията ВРАНЕСКУ гр. д. № 599
по описа за 2018г. и за да
се произнесе взе в предвид следното:
Постъпила е молба от частния
жалбоподател, с която иска да бъде освободен от заплащане на ДТ пред съда.
Твърди, че дружеството не притежава имущество и финансови средства, като
дейност не се осъществява поради икономическата конюнктура в страната. Цитира и
съдебна практика на ЕСПЧ и се позовава на чл.6 от ЕКПЧОС, тъй като предвид
липсата на средства се ограничава достъпа му до правосъдие.
Съдът, като съобрази разпоредбите на
чл.83,ал.2 от ГПК, намира, че молбата е неоснователна. Законът изрично
предвижда недължимост на държавна такса за определена категория ищци и дела,
между които нито делото, нито частния жалбоподател попада. Във втората алинея на нормата е предвидена
възможност за освобождаване от ДТ, при конкретна преценка на имуществото
състояние на ищеца от съда, но само за физически лица. Разбира се нормата на
чл.6 от ЕКПЧОС има директно приложение и правото на достъп до съд е основно
право и за физическите лица, и е приложимо и за юр.лица. Същото обаче предполага конкретна преценка по направеното искане за
освобождаване от внасяне на ДТ.
От извършената служебна справка по
партидата на дружеството частен жалбоподател в ТР се установява, че същото за
последните три години не подава ГФО и за 2017г. е подало декларация, че не
осъществява дейност. Не би могло обаче всички фирми неосъществяващи дейност да
бъдат освободени от ДТ. Такова правомощие има само законодателя т.е.
освобождаване на фирмите неосъществяващи дейност от дължимите държавни такси
във връзка с услугите, които държавните органи им предоставят следва да се
уреди със закон.
В конкретния случай при директното приложение на чл.6 от ЗКПЧОС следва да
се направи преценка, относно размера на ДТ и какво право на юридическото лице би
се защитило чрез достъпа до съд. В конкретния случай ДТ е само 10 лева и
предвид, че собственик на фирмата е юридическо лице, а на последната също
юр.лице може да се направи извод, за наличие на финансова Г.а, то таксата не се
явява прекомерна за юридическо лице част от финансова група, която като правило
има обща финансова политика. Наред с това таксата е дължима за да се разгледа
частна жалба на юр.лице срещу отказ на АВ – ТР за вписване на ГФО. Видно от
отказа такса не е представена още със заявлението, такава липсва за пред АВ –
ТР и към частната жалба, въпреки че се твърди наличието й. Съдът намира, че в
конкретния случай минималния изискуем размер на таксата не е непосилен за всеки
един търговец, или поне за собственика на фирмата, която е преустановила
дейността си, а освобождаването в конкретния случай само би послужило за да се
даде възможност за злоупотреба с права на търговеца, предвид констатираното
по-горе. Освобождаването би имало смисъл, само ако би се защитило право което е
нарушено и с това се препятства реално осъществяване на дейността на фирмата
или нейното възстановяване, като една такса в такава хипотеза би се явявала
непосилна за търговеца. Конкретния случай съвсем не е такъв, поради което
настоящия състав намира, че правото на достъп до съд на частния жалбоподател не
е нарушено.
Предвид на горното съдът намира, че като
не е изпълнил указанията в срок частния жалбоподател е нарушил разпоредбата на
чл.261,т.4 ГПК вр.чл.275,ал.2 ГПК, поради което на осн.чл.275,ал.2
вр.чл.262,ал.2,т.2 ГПК частната жалба подлежи на връщане.
Водим от горното съдът
Р
А З П
О Р Е
Д И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на частния жалбоподател за освобождаване от
ДТ.
ВРЪЩА частната жалба предявена от Ю Е.Д.Г.ЕООД ЕИК *******.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО може да се обжалва с ЧЖ в едноседмичен срок от уведомяването
пред САС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :