ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 142
гр. гр. София , 21.07.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СПЕЦИАЛИЗИРАН НАКАЗАТЕЛЕН СЪД, IV-ТИ
ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и първи юли, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Емилия В. Петкова
Членове:Венелин Б. Иванов
Аделина Иванова
като разгледа докладваното от Венелин Б. Иванов Въззивно частно
наказателно дело № 20211010600296 по описа за 2021 година
за да се произнесе, съобрази следното:Производството е по реда на Глава 22
НПК.
Образувано е по частни въззивни жалби от адв.И. Л. – САК, защитник на
подсъдимия Д. А. М. и адв.Д. В. САК, защитник на подсъдимия Д. А. К., срещу
протоколно определение на СНС, 5-ти състав от 02.07.2021г., постановено след
обявяване на присъда по НОХД №214/2013г. по реда на чл.309 НПК, с което съдът се е
произнесъл по мерките за неотклонение на подсъдимите.
В частната жалба на адв.Л. се оспорва правилността на постановения съдебен
акт, в частта относно изменената мярка за неотклонение на подсъдимия М., от
„Гаранция в пари“ в размер на 10 000лв. в такава в размер от 5000лв. Според
твърденията на защитника, съдът е постановил незаконосъобразен съдебен акт в тази
му част, доколкото с присъда от 02.07.2021г. в наказателно-осъдителната и част в
пункт V е признал за виновен подс. М., за две престъпления и на основание чл.23 ал.1
НК е групирал наложените за всяко едно от тях наказания, като определил едно общо
наказание от 3(три) години лишаване от свобода, което на основание чл.66 ал.1 НК
отложил за срок от 5(пет) години. Към него изцяло е присъединил и наложеното
наказание „конфискация“ на 1/3 от имуществото му. Въз основа на така определеното
невлязло в сила наказание, защитата претендира, че съдът не е съобразил, че
приложението на чл.66 ал.1 НК го обвързва със задължението да измени мярката за
неотклонение на подс.М. от „Гаранция в пари“ в размер на 10 000лв. с най – леката
мярка за неотклонение „Подписка“ или да я отмени изцяло.
1
В частната жалба на адв.Д. В. САК, защитник на подсъдимия Д. А. К., се твърди,
че съдът неправилно е изменил мярката за неотклонение „Гаранция в пари“ на подс.К.,
като е намалил размера и. Претендира се, на същото основание (доколкото му е
наложено наказание от 1(една) година лишаване от свобода, чието изпълнение е
отложено на основание чл.66 ал.1 НК за срок от 3(три) години) изменение на мярката
му в „Подписка“ или нейната отмяна.
На 15.07.2021г. с допълнителна Молба с вх.№266530/15.07.2021г. частната
въззивна жалба е оттеглена, доколкото обективно, съдът в атакуваното определение е
потвърдил прилаганата мярка за неотклонение срещу подс.К. „Подписка“, а не е
изменял мярка за неотклонение „Гаранция в пари“. В този смисъл въззивната
претенция на защитата в така депозираната жалба е била лишена от основание.
Въззивният съд, като взе предвид доводите в депозираната въззивна частна
жалба на адв.Л., жалбата и молбата за оттеглянето и на адв.В., като се запозна и обсъди
доказателствата по делото и съдържанието на атакувания съдебен акт на
първостепенният съд, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Производството е образувано по Глава 22 НПК, по частни въззивни жалби от
адв.И. Л. – САК, защитник на подсъдимия Д. А. М. и адв.Д. В. САК, защитник на
подсъдимия Д. А. К. срещу протоколно определение на 5-ти състав СНС от
02.07.2021г., постановено след обявяване на присъда по НОХД №214/2013г. по описа
на СНС, по реда на чл.309 НПК, с което съдът се е произнесъл по мерките за
неотклонение на подсъдимите.
Въззивната частна жалба на адв.В., следва да бъде оставена без разглеждане и
делото прекратено, поради обстоятелството, че не е налице правен интерес у
подсъдимия К., доколкото претендираната мярка за неотклонение е била вече изменена
от преди в „Подписка“, която именно с атакувания в съответната част съдебен акт е
била само потвърдена. Поради оттеглянето на въззивната частна жалба от подс.К. с
Молбата с вх.№266530/15.07.2021г., настоящото въззивно производство в тази му част,
следва да бъде прекратено.
Въззивна частна жалба на адв.Л. е процесуално допустима, доколкото е
депозирана срещу акт подлежащ на обжалване, от лице което има правен интерес и е
представена в определеният от закона седмодневен срок пред въззивната съдебна
инстанция, какъвто се явява именно АСНС.
Разгледана по същество въззивната жалба, в частта с която се претендира
изменение на мярката за неотклонение в „Подписка“ е основателна по следните
съображения:
2
Първостепенният съд, с присъда от 02.07.2021г. по НОХД №214/2013г. по описа
на СНС е признал за виновен въззивния жалбоподател Д. А. М. и го осъдил за две
престъпления, а именно по чл.321 ал.3 вр. ал.2 НК и по чл.255 ал.3 вр. ал.1 т.2 пр.1 т.3
пр.1 вр. чл.20 ал.2 вр. чл.26 ал.1 НК, след което на основание чл.23 ал.1 НК е групирал
наложените му наказания „Лишаване от свобода“ за всяко едно от тях, като определил
едно общо най – тежко наказание в размер на 3(три) години „Лишаване от свобода“,
чието изпълнение отложил за срок от 5(пет) години на основание чл.66 ал.1 НК, а
наложеното наказание „Конфискация“ на 1/3 от имуществото му е присъединил изцяло
към така определеното му едно общо най-тежко наказание.
След като постановил отлагане изпълнението на така определеното му, невлязло
в сила наказание, решаващият съд е следвало да съобрази императивната норма на
чл.309 ал.4 НПК, която ангажира приложението само на най-леката предвидена в
закона мярка за неотклонение, а именно „Подписка“, доколкото са налице основанията
за това. В случая, решаващия съдебен състав, в атакуваното определение не е
съобразил правилно изискването на закона, в тази му част по отношение мярката за
неотклонение на под.М. и е изменил прилаганата до съответния момент мярка
„Гаранция в пари“ от 10000 лв. в такава в размер на 5000лв., вместо изменението и в
най-леката предвидена в закона „Подписка“.
С прилагането на мярка за неотклонение „Подписка“, на подсъдимия М. се
вменява единствено процесуално задължение по чл.60 ал.1 НПК да уведомява съда,
при възникнала необходимост от промяна на местоживеенето му. Това процесуално
ограничение при прилагането на определената в закона най-лека мярка за
неотклонение „Подписка“, на този етап от наказателния процес се обуславя от
процесуалната перспектива за касационно разглеждане на делото във ВКС и от
значителния обем на доказателствените материали и брой на подсъдимите, поради
което е съобразено с необходимостта от обезпечаване на целите за прилагането и,
предвидени в чл.57 НПК.
Настоящия състав намира за неоснователно, претендираното алтернативно
искане на защитата на подс.М. за цялостна отмяна на мярката му за неотклонение на
този процесуален етап, поради наличието на невлязъл в законна сила, наказателно –
осъдителен съдебен акт, с който подсъдимия и въззивен жалбоподател М. е бил
признат за виновен за извършени две тежки умишлени престъпления, едното от които
извършено и в условията на чл.26 ал.1 НК. В този смисъл направеното като
алтернативно искане във въззивната частна жалба от подсъдимия М., за цялостна
отмяна на мярката за неотклонение, следва да бъде оставено без уважение като
неоснователно.
Воден от горното и на основание чл.341 ал.2 вр. чл.309 ал.4 и чл.345 ал.2 от
3
НПК, IV въззивен състав на АСНС
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ протоколно определение от 02.07.2021г., на 5-ти съдебен състав на
СНС, по НОХД №214/2013г., в частта, с която е изменена мярката за неотклонение на
подсъдимия Д. А. М. от „Гаранция в пари“ в размер на 10 000лв. в „Гаранция в пари“ в
размер на 5000лв., като вместо това:
ИЗМЕНЯ мярката за неотклонение на подс. Д. АТ.. М. ЕГН ********** от
„Гаранция в пари“ в размер на 10 000лв., в мярка за неотклонение „ПОДПИСКА“.
ОСТАВЯ без разглеждане молбата на подсъдимия Д. А. К. и прекратява ВНЧД
296/2021г. в тази му част.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване и
протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4