Р Е Ш Е Н И Е
№5691/12.12.2019г.
гр.
Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
районен СЪД, гражданско ОТДЕЛЕНИЕ, ХХІ състав, в публично заседание на двадесет и девети ноември, през две хиляди
и деветнадесета година, проведено в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИХАИЛ МИХАЙЛОВ
при участието секретаря Даяна Петрова,
като разгледа докладваното от съдия Михайлов гр. дело
№14718 по описа на Варненски районен съд за
2019г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството по
делото е образувано по предявен иск
с правно осн. чл. 86, ал.1 ЗЗД от Д.М.М., ЕГН ********** ***
срещу „* - *******************“ ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление *** за осъждане на ответника да заплати сумата от 100 лева, съставляваща частично
предявена претенция от общия размер на задължението от 224,02 лева,
представляваща законна лихва за забава върху присъдената със съдебно решение
№3135/09.07.2019г., постановено по гр. дело № 1156/2019г. на ВРС главница, за
периода 08.11.2018г.-24.01.2019г.
В срока по чл. 131 ГПК е
депозиран писмен отговор, с която ответното дружество призвана задължението в размер на 224,02 лева, с което намира, че
не е станало повод за завеждане на делото в съда, поради което счита, че
разноски следва да бъдат възложени в тежест на ищеца.
Съдът, след съвкупна
преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно и по вътрешно
убеждение, приема за установено следното от фактическа страна:
С писмо
№0-92-15387/08.11.2018г. ответникът е отказал на ищеца да изплати
застрахователно обезщетение по щета № 44010311806906.
С решение №
3135/09.07.2019г., постановено по гр. дело № 1156/2019г. на ВРС ответникът * -
******************* ЕАД е осъден да заплати на ищеца сумата в размер на 10
338.42лв. /десет хиляди
триста тридесет и осем лева и 42ст./, заявена като
частична от общ размер 13
500 лв. /тринадесет хиляди и петстотин лева/, представляваща обезщетение за претърпени от ищеца
имуществени вреди в резултат от настъпилото
на 23.08.2018г. застрахователно
събитие /кражба/ с лек автомобил БМВ 530 Д, с ДК № Т
0587 АК, ведно със законна лихва върху
нея считано от датата на подаване
на исковата молба –
25.01.2019г. до окончателното изплащане на сумата, на основание 405, ал. 1 КЗ.
При тази установеност на фактите, съдът възприе следните
правни изводи:
Не се спори в производството по
делото, че въз основа на искова молба депозирана във ВРС на 25.01.2019г. е
образувано гр. дело № 1156/2019г., по което е постановено съдебно решение, с
което ответникът в качеството му на застраховател е осъден да заплати на ищеца
застрахователно обезщетение вследствие ПТП. Не е спорно също така, че преди
депозиране на исковата молба в съда ищецът е сезирал застрахователя да изплати
дължимото му обезщетение, като и че е получил изричен отказ за плащане на 08.11.2018г.
По силата на съдебно решение е присъдено застрахователно обезщетение, поради
което за длъжника се явява задължението за заплащане и на акцесорната последица
от уважаване на предявения иск, която последица се претендира като
самостоятелен иск в настоящото производство.
Изложеното налага извода, че
предявения иск е основателен по същество, съдът след осъществяване на служебна
проверка с помощта на изчислителна система „АФ”, приема че същия е основателен
и по размер, поради което следва бъде уважен в цялост. Ответникът признава
изцяло предявения иск, както по основание, така и по размер.
По отношение на разноските:
При признание на иска в частта досежно съдебно –
деловодните разноски се състои от възможност да се предпази ответната страна от
заплащане на разноски, но при условие че не е оспорвала твърдяното от ищеца
право преди завеждане на исковата молба в съда. В този смисъл
е и съдебната практика и в случая Определение №709/28.12.2012г., постановено по
ч.гр. дело № 592/2012г. на ВКС, І-во г.о., в което се
приема разбирането, че предпоставките за недължимост
на разноските по делото от ответника, когато искът е уважен, са посочени в чл.78 ал.2 ГПК и те са две: ответникът да
не е дал повод за предявяване на иска и да го е признал. Тези предпоставки са
кумулативни и следва да се преценяват във връзка с предмета на конкретното
дело. Смисълът на разпоредбата е, че ответникът не трябва да се натоварва с
разноски когато неговото поведение нито е обусловило предявяването на иска,
нито в хода на производството са оспорени правата на ищеца. Когато обаче
сезирането на съда е условие за упражняване на субективни права на ищеца,
признанието на иска не е достатъчно, за да се освободи ответника от
отговорността за разноски, защото липсва първата предпоставка на чл.78 ал.2 ГПК.
В конкретния случай с отговорът
на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК ответникът е признал предявения иск.
Липсват обаче доказателства към нея за осъществено плащане по предмета на
претенцията, което да бъде отнесено като обстоятелство, при което ответната
страна да не е станала повод за завеждане на исковата молба в съда, доколкото
доброволно и извънсъдебно е заплатила задължението си към ищеца. При тези
съображения ответникът не следва да бъде освобождаван от разноски.
Уговореното възнаграждение в
размер на 360 лева с вкл. ДДС е в минимални размери, поради което в полза на
ищеца следва да бъдат присъдени разноски в общо 410 лева, включващи и
заплатената по делото ДТ от 50 лева.
Водим от горното съдът
Р
Е Ш И:
осъжда „* - *******************“ ЕАД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление *** да заплати на Д.М.М., ЕГН ********** ***00
сто) лева, съставляваща частично предявена претенция от общия размер на
задължението от 224,02 лева, представляваща законна лихва за забава върху
присъдената със съдебно решение №3135/09.07.2019г., постановено по гр. дело №
1156/2019г. на ВРС главница от 10
338.42 лева, за
периода 08.11.2018г.-24.01.2019г.,
на осн. чл. 86, ал.1 ЗЗД.
осъжда
„* - *******************“ ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
*** да
заплати на Д.М.М., ЕГН ********** ***
сумата от 410 (четиристотин и десет)
лева, от които 50 лева съдебно – деловодни разноски и 360 лева
възнаграждение за процесуално представителство, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК.
Банкова сметка, ***жението:BG30STSA93000026233782.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване с въззивна жалба
пред Варненски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :