Р Е Ш Е Н И Е
№ VIII-365 05.03.2015г.
гр.Бургас
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ОСМИ
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
на десети февруари две хиляди и петнадесета
година
в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Валентина Кърпичева-Цинцарска
секретар К.К.
като разгледа докладваното от съдия Кърпичева-Цинцарска
гр. дело № 7324 по описа на БРС за
2014г.
Производството е образувано по повод
искова молба от Р.Н.Д., с ЕГН **********,***, със съдебен адрес: гр. Бургас,
ул. И.Б. 1, ет. 1, адв. Т.И. срещу С.Н.Д., с ЕГН ********** ***, ул. И 18.
Предявени са два обективно кумулативно съединени искове с правно основание
чл. 31, ал. 2 от Закона за собствеността. Иска се осъждането на ответника да
заплати на ищцата сумата от 1 050 лева, представляваща дължимо обезщетение за
ползваните ¼ ид.ч. от него в повече от съсобствения между страните имот,
представляващ апартамент, находящ се в гр. Бургас, ул. О 120, ет. 3 за периода
27.11.2013г.-12.08.2014г. Иска се осъждането на ответника да заплати на ищцата
сумата от 775 лева, представляваща дължимо обезщетение за ползваните ¾
ид.ч. от него в повече от от съсобствения между страните имот, представляващ
апартамент, находящ се в гр. Бургас, ул. О 120, ет. 3 за периода
13.08.2014г.-15.10.2014г. Претендира се присъждане на законна лихва и разноски.
В съдебно заседание се поддържат предявените искове, като се иска тяхното
уважаване. Ангажират се доказателства.
В законоустановения срок е
постъпил писмен отговор от ответника, който счита предявените искове за
неоснователни и недоказани и иска тяхното отхвърляне. Ответникът не оспорва
наличието на съсобственост между него и ищцата в процесния апартамент в
посочените в исковата молба квоти. Същият обаче твърди, че страните са съсобственици
и по отношение на апартамент, находящ се в гр. Бургас, ул. О 120, ет. 3 при
квоти по ½ ид.ч. Твърди се, че между страните е имало уговорка за
ползването на съсобствените апартаменти, като семейството на ответника обитава
това не третия етаж, а семейството а ищцата този на първия етаж. С оглед така
наличната уговорка, ответникът счита, че неоснователно ищцата претендира
обезщетение за неползване на апартамента, находящ се гр. Бургас, ул. О 120, ет.
3. В случай, че съдът приеме претенциите за основателни се прави възражение за
прихващане с дължима от ищцата на ответника сума в размер на 911,25 лева,
представляваща обезщетение за лишаването от ползване на ответника на ¼ ид.ч.
от апартамент, находящ се в гр. Бургас, ул. О 120, ет. 1 за периода 27.11.2013г.-12.08.2014г.,
като прихващането се извърши с първия от предявените от ищцата два иска.
Направено е възражение за прихващане с втория от предявените от ищцата искове
за лишаване на ответника от правото на ползване на ½ ид.ч. от апартамента,
находящ се в гр. Бургас, ул. О 120, ет. 1 за периода 13.08.2014г.-15.10.2014г. в
размер на 397,84 лева /възраженията за прихващане са конкретизирани с молби на
лист 43 и 82-83 от делото/.
След
запознаване със становището на страните по делото, като разгледа събрания по
делото доказателствен материал и съобрази приложимите нормативни разпоредби,
съдът намира за установено следното:
Предявени са два обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл. 31, ал. 2 от Закона за
собствеността, като съдът намира същите за допустими с оглед предвидената
законова възможност лишения от ползване на съсобствен имот собственик да търси
обезщетение за това.
Относно основателността на исковете
съдът намира следното:
Съдът намира, че страните по делото
не спорят относно изложената в исковата молба фактическа обстановка, че същите
са съсобственици на апартамент, гр. Бургас, ул. О 120, ет. 3, представляващ
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 07079.608.8.1.5 при квоти ¾
ид.ч. за ищцата и ¼ ид.ч. за ответника. Това се установява и от
представените писмени доказателства на лист 5, 6, 10 и 11, от които съдът
констатира, че ищцата е придобила по силата на продажба от своята майка
½ ид.ч. от посочения апартамент,
1/6 ид.ч. по наследство от баща си и 1/12 ид.ч. по наследство от майка си, а
ответникът е придобил 1/6 ид.ч. по наследство от баща си и 1/12 ид.ч. по
наследство от майка си. Не е спорно по делото, че съсобствения между страните
апартамент се обитава от семейството на ответника, включително за процесните
периоди, за които се претендира обезщетение за лишаване на ищцата от ползване.
При така установените по делото
безспорно факти, съдът намира, че ищцата доказва своите претенции на заявеното
от нея основание. Съгласно разпоредбата на чл. 31, ал. 2 от Закона за
собствеността, когато общата вещ се използува лично само от някои от
съсобствениците, те дължат обезщетение на останалите за ползата, от която са
лишени, от деня на писменото поискване.
Видно е, че на 22.11.2013г. ищцата е
отправила покана до ответника, че иска да бъде парично обезщетена за
неползваната от нея ¼ ид. ч. от
имота. Следователно за претендирания по делото период 27.11.2013г.-12.08.2014г.
е налице писмена покана до ответника, че ищцата има претенции за ползване на
имота, като безспорно е лишена от ползването на същия, за което и се дължи
обезщетение. Видно от изготвената по делото съдебно-техническа експертиза от
вещото лице Р. средния пазарен наем за ¼ ид.ч. от този имот за посочения
период възлиза на 911,25 лева. Претендираното по делото обезщетение е в размер
на 1 050 лева, като същото е неоснователно над доказания размер от
експертизата в размер на 911,25 лева.
Видно е, че на 12.08.2014г. ищцата е
отправила покана до ответника, че иска да бъде парично обезщетена за
неползваната от нея ¾ ид. ч. от
имота. Следователно за претендирания по делото период 13.08.2014г.-15.10.2014г.
е налице писмена покана до ответника, че ищцата има претенции за ползване на
имота, като безспорно е лишена от ползването на същия, за което и се дължи
обезщетение. Видно от изготвената по делото съдебно-техническа експертиза от
вещото лице Р. средния пазарен наем за ¾ ид.ч. от този имот за посочения
период възлиза на 663,40 лева. Претендираното по делото обезщетение е в размер
на 775 лева, като същото е неоснователно над доказания размер от експертизата в
размер на 663,40 лева.
Следва да се отбележи, че по делото
не се доказа твърдението на ответника, че между него и ищцата е налична
уговорка, по силата на която ищцата е следвала да ползва апартамента на първия
етаж, а ответника- този на третия етаж, без да имат претенции по съответните
ид. ч. на собственост в тези апартаменти. Освен това такава уговорка би била в противоречие
на закона, който дава възможност на всеки един съсобственик да иска да ползва
съсобствената вещ съобразно правата си във всеки един момент, като отказа от
тези права е нищожен.
С оглед становището на съда за
частична основателност на предявените по делото искове, следва да се разгледат
направените от ответника възражение за прихващане с всеки един от исковете на
ищцата.
Предявените от ответника възражения
също са с правно основание 31, ал. 2 от Закона за собствеността и същите са
допустими. Видно е, че ответникът твърди, че той и ищцата са съсобственици и по
отношение на апартамента, находящ се в гр. Бургас, ул. О 120, ет. 1,
представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 07079.608.8.1.1 при
квоти по ½ ид. за всеки.
Ответникът твърди, че е лишен от
ползването на притежаваната от него ¼ ид.ч. от имота за периода 27.11.2013г.-12.08.2014г.,
тъй като апартаментът се ползва от ищцата. Възражението му за прихващане е на
стойност 911,25 лева и се прави по отношение на предявения от ищцата иск за
обезщетение за лишаването и от право н ползване на ¼ ид.ч. от
апартамента на третия етаж за периода 27.11.2013г.-12.08.2014г. Така
направеното от ответника възражение за прихващане с посочения иск е
неоснователно. Както беше споменато по-горе, за да е основателна претенция с
правно основание чл. 31, ал. 2 от ЗС, ищецът по същата следва да докаже, че
писмено е поискал от останалите съсобственици, да ползва своята част от имота
или да получава парично обезщетение за лишаването му от ползване. Макар, че по
делото се установи, че само ищцата ползва апартамента, находящ се в гр. Бургас,
ул. О 120, ет. 1, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор
07079.608.8.1.1, съдът констатира, че за посочения период от време, Р.Н.Д., с
ЕГН ********** не е била съсобственичка в посочения апартамент. Видно от нот.
акт за дарение на недвижим имот номер 123 от 1989г. на 08.03.1989г. същата е
дарила своите ½ ид. ч. от имота на дъщеря си. Едва на 25.08.2014г.
ищцата придобива отново собственост в посочената квота, като дъщеря и дарява
обратно прехвърлените и по-рано ид.ч. от имота. Следователно за периода 27.11.2013г.-12.08.2014г.
неоснователно се търси обезщетение от ищцата, тъй като същата не е съсобственичка
в посочения апартамент и направеното възражението за прихващане с правно
основание чл. 31, ал.2 от ЗС е неоснователно и следва да бъде отхвърлено.
Видно е, че ответникът е направил възражение
за прихващане с предявения от ищцата иск за обезщетение лишаването и от право на
ползване на ¾ ид.ч. от апартамента на третия етаж от за периода 13.08.2014г.-15.10.2014г.
Възражението за прихващане на ответника е с правно основание чл. 31, ал. 2 от
ЗС. Същото е в размер на 397,84 лева, касае периода 13.08.2014г.-15.10.2014г. и
е по отношение на лишаването на ответника от ползването на ½ ид.ч. от апартамент,
гр. Бургас, ул. О 120, ет. 1, представляващ самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 07079.608.8.1.1. Така предявеното възражение за прихващане е
частично основателно. На първо място, както беше споменато по-горе, ищцата до
24.08.2014г. не е притежавала съсобственост в посочения имот, следователно за
периода 13.08.2014г.-24.08.2014г. неоснователно ответника претендира от ищцата
обезщетение по реда на чл. 31, ал.2 от ЗС, защото последната не е
съсобственичка по отношение на посочената вещ. За периода от 25.08.2014г. до 15.10.2014г.
ищцата се легитимира като собственичка на ½ ид.ч. от апартамента, находящ
се в гр. Бургас, ул. О 120, ет. 1, представляващ самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 07079.608.8.1.1., като няма спор, а и свидетелските показания
установяват, че единствено тя ползва въпросния апартамент. За периода
25.08.2014г. -01.10.2014г. обаче няма доказателства по делото, че ответникът е
поискал писмено от ищцата да ползва своята съсобствена част или да получава
парично обезщетение за това. Такова писмено искане има от датата 02.10.2014г.,
когато ищцата е получила наличната по делото на лист 84 нотариална покана.
Следователно само за периода 02.10.2014г.- 15.10.2014г. се доказват всички
предпоставки за уважаване на възражението за прихващане на ответника. Видно от даденото
заключение по съдебно-техническата експертиза за един месец средния наем на
този апартамент възлиза на 397,80 лева или това са 12,83 лева на ден.
Следователно за дните от периода 02.10.2014г.- 15.10.2014г. за целия апартамент
се дължи наем в размер на 14 дни по 12,38 лева или 179,62 лева. Претенцията
обаче касае лишаването от ползване на ½ ид.ч. на ответника или за посочения период
възражението за прихващане възлиза на 89,81 лева. Следователно след извършване
на прихващане, претенцията на ищцата следва да бъде уважена до размера от
573,59 лева.
Предвид становището на съда за частична
основателност на претенциите и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ищцата има
право на част от направената по делото разноска за платен адвокатски хонорара,
а именно 224 лева. Предвид становището на съда за частична неоснователност на
претенциите и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, ответникът има право на част
от направената по делото разноска за възнаграждение за вещо лице, а именно 7,45
лева. След компенсиране на разноските е видно, че ответникът дължи на ищцата
сума за съдебно-деловодни разноски в размер на 216,55 лева.
Мотивиран от горното Бургаският районен съд
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА С.Н.Д., с ЕГН ********** ***, ул. И 18 да
заплати на Р.Н.Д., с ЕГН **********,***, със съдебен адрес: гр. Бургас,
ул. И.Б. 1, ет. 1, адв. Т.И. сумата от 911,25 /деветстотин и
единадесет лева и двадесет и пет стотинки/ лева, представляваща обезщетение
за лишаване от правото и на ползване на ¼ ид.ч. от собствеността на апартамент,
находящ се в гр. Бургас, ул. О 120, ет. 3, представляващ самостоятелен обект в
сграда с идентификатор **, за периода 27.11.2013г.-12.08.2014г., ведно със
законната лихва върху присъдената сума от 16.10.2014г. до окончателното и
заплащане, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска над уважената сума от 911,25 лева до
претендираната от 1 050 лева.
ОСЪЖДА С.Н.Д., с ЕГН ********** ***, ул. И 18 да
заплати на Р.Н.Д., с ЕГН **********,***, със съдебен адрес: гр. Бургас,
ул. И.Б. 1, ет. 1, адв. Т.И. сумата от 573,59 /петстотин седемдесет и
три лева и петдесет и девет стотинки/ лева, представляваща обезщетение за
лишаване от правото и на ползване на ¾ ид.ч. от собствеността на
апартамент, находящ се гр. Бургас, ул. О 120, ет. 3, представляващ
самостоятелен обект в сграда с идентификатор *-* за периода 13.08.2014г.-15.10.2014г.,
ведно със законната лихва върху присъдената сума от 16.10.2014г. до
окончателното и заплащане, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за сумата от 663,40 лева
до 775 лева като неоснователен и за сумата от 573,59 до 663,40 като ПОГАСЕН
ЧРЕЗ ПРИХВАЩАНЕ с насрещно вземане на С.Н.Д., с ЕГН ********** към Р.Н.Д., с
ЕГН ********** в размер на 89,81 лева, представляващо дължимо обезщетение за
лишаване от правото му на ползване на ½ ид.ч. от собствеността на
апартамент, находящ се в гр. Бургас, ул. О 120, ет. 1, представляващ
самостоятелен обект в сграда с идентификатор **., за периода 02.10.2014г.-
15.10.2014г.
ОТХВЪРЛЯ възражението за прихващане, предявено от С.Н.Д.,
с ЕГН ********** ***, ул. И 18 срещу Р.Н.Д., с ЕГН **********,***, със съдебен
адрес: гр. Бургас, ул. И.Б. 1, ет. 1, адв. Т.И. за дължима сума от 911,25 лева,
представляваща дължимо обезщетение за лишаване от правото му на ползване на
¼ ид.ч. от собствеността на апартамент, находящ се в гр. Бургас, ул. О
120, ет. 1, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор **., за
периода 27.11.2013г.-12.08.2014г.
ОТХВЪРЛЯ възражението за прихващане, предявено от С.Н.Д.,
с ЕГН ********** ***, ул. И 18 срещу Р.Н.Д., с ЕГН **********,***, със съдебен
адрес: гр. Бургас, ул. И.Б. 1, ет. 1, адв. Т.И. за дължима сума над 89,81 лева
до претендираната от 397,84 лева, представляваща дължимо обезщетение за
лишаване от правото му на ползване на ½ ид.ч. от собствеността на
апартамент, находящ се в гр. Бургас, ул. О 120, ет. 1, представляващ
самостоятелен обект в сграда с идентификатор ** за периода 13.08.2014г.-01.10.2014г.
ОСЪЖДА С.Н.Д., с ЕГН ********** ***, ул. И 18 да
заплати на Р.Н.Д., с ЕГН **********,***, със съдебен адрес: гр. Бургас,
ул. И.Б. 1, ет. 1, адв. Т.И. сумата от 216,55 /двеста и шестнадесет лева
и петдесет и пет стотинки/ лева, представляваща направените по делото
разноски след извършена компенсация на дължимите между страните разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: В. Кърпичева-Цинцарска
Вярно с оригинала!
С. Добрева