№ 544
гр. В., 07.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., 13 СЪСТАВ, в публично заседание на пети април
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Сияна Генадиева
при участието на секретаря Цветанка Ив. Кънева
като разгледа докладваното от Сияна Генадиева Административно
наказателно дело № 20233110200367 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по
жалба на К. В. Д. ЕГН ********** срещу: Електронен фиш за серия К №
6370389 издаден от ОД-МВР В., с който за нарушение на чл. 21, ал.1 от
ЗДвП му е било наложено адм. наказание глоба в размер на 100 лв. на
основание чл.189, ал.4, вр. чл. 182, ал.4, вр. ал.1, т.2 от ЗДвП.
С жалбата се моли да бъде отменен издаденият електронен фиш като
незаконосъобразен и неправилен.
В съдебно заседание, въззивникът не се явява, депозирани са писмени
бележки, с които поддържа жалбата на посочените в нея основания.
Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание не
изпраща представител, ангажира писмено становище.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за
установено от фактическа страна следното:
Електронният фиш серия К № 6370389 е съставен от ОД на МВР-В.,
против въззивника, за това че на 31.08.2022г. в 11:15 часа в гр. В. на бул.
„Народни будители“, кръстовището с ул. „П.“ в посока кв. „Г.“ е извършено
нарушение за скорост с автомобил ”РЕНО МЕГАН” с рег.№ В7063ВН
установено и заснето с автоматизирано техническо средство ATCC (ARH
CAM S1 120cc8e), като при разрешена скорост 50 км./ч. е установена скорост
1
64 км./ч.– нарушение на чл. 21, ал.1 от ЗДвП. Нарушението е извършено в
условията на повторност, в едногодишния срок от влизане в сила на ЕФ Серия
К № 5535950.
Посочено било, че е нарушена нормата чл.21 ал.1 от ЗДвП и
наказващият орган наложил административно наказание „глоба“ на
жалбоподателя, като ползвател, в размер на 100лв. на основание чл.189 ал.4q
вр.чл. 182 ал.ал.1 т.2 от ЗДвП, тъй като било прието, че нарушението е
извършено повторно в едногодишен срок от влизане в сила нае ЕФ К №
5535950.
При обработка на заснетите данни, било установено извършеното
нарушение. В последствие като собственик на превозното средство бил
установен въззивника Д.. Последният в законоустановеният 14 дневен срок
от връчване на ЕФ не е депозирал в Сектор ПП-В. декларация по реда на
чл.189, ал.5 от ЗДвП.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства.
Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото
му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно
постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и
справедливостта на наложеното административно наказание, прави
следните правни изводи:
Жалбата е подадена в срока за обжалване и от надлежна страна, поради
което същата е процесуално допустима.
Спазени са разпоредбите на чл.57 от ЗАНН и чл.189, ал.4 от ЗДП. В ЕФ
са посочени териториалната структура на Министерството на вътрешните
работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата,
точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на
моторното превозно средство, собственика на когото е регистрирано
превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби,
размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й
заплащане.
В ЕФ мястото на извършване на нарушението е детайлно отразено в
ЕФ, а именно в гр. В., на бул. „Народни будители“, кръстовището с ул. „П.“ в
2
посока кв. „Г.“. От така отразеното в ЕФ, може недвусмислено да бъде
определено къде е извършено нарушението, като детайлно е посочено
мястото в разпечатката от джи пи ес системата. При така посоченото място
безспорно е видна компетентността на органите на ОД на МВР-В. да издават
ЕФ, както и компетентността на настоящия съд да се произнесе по спора.
Административнонаказателното производство е проведено в рамките на
сроковете по чл.34 от ЗАНН.
От събраните по делото доказателства безспорно е установено, че
извършването на процесното административно нарушение на чл.21, ал.1 от
ЗДвП е установено и заснето с автоматизирано техническо средство, което
представлява мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата
за движение.
Както се установява от мотивите на Тълкувателно решение № 1 от
26.02.2014 година по т.д. № 1/2013 година на ВАС, издаването на
електронния фиш е строго ограничено и възможно само в случаите на
предварително стационарно позиционирани технически средства със
съответните предварителни обозначения за съществуването им (чл. 165, ал. 2,
т. 6 и т. 7 ЗДвП), същите да работят на автоматичен режим без нужда от
обслужване от съответен контролен орган. В останалите случаи при
използване на мобилни технически средства, обслужвани и използвани
непосредствено от контролен орган, тази разпоредба е неприложима и за
констатираните с тези технически средства нарушения на ЗДвП е приложим
общият ред за съставяне на АУАН и издаване на наказателно постановление.
Редакцията на чл.189, ал.4 от ЗДвП към момента на установяване на
нарушението гласи, че при нарушение, установено и заснето с
автоматизирано техническо средство или система, в отсъствие на контролен
орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в
размер, определен за съответното нарушение. Точка 65 (Нова – ДВ, бр. 19 от
2015 г.) от ДР на ЗДвП определя, че "Автоматизирани технически средства и
системи" са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно
свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които
установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие
на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни – прикрепени към
земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни –
3
прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от
пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който
поставя начало и край на работния процес.
В конкретния случай изготвеният снимков материал установява, че
посоката на движение на отразения в снимката автомобил съвпада с посоката,
указана от радара, ясно е отразен процесният автомобил, като ясно се вижда и
регистрационният му номер.
Атакуваният ЕФ съдържа всички реквизити, установени в чл.189,ал.4 от
ЗДвП.
От доказателствата по АНП се установява, че контролните органи са
изпълнили изискванията на чл.4 от Наредбата- контролът да се осъществява
със АТСС, одобрени по реда на Закона за измерванията, притежаващи
удостоверение за одобрен тип средство за измерване и преминали
първоначална или последваща проверка от Българския институт по
метрология или от лица, оправомощени от председателя на Държавната
агенция за метрологичен и технически надзор, удостоверено с представени по
административната преписка Протокол от проверка на мобилна система за
видеоконтрол и Удостоверение за одобрен тип средство за измерване.
Електронният фиш съдържа всички предвидени реквизити в
разпоредбата на чл. 189, ал.4 от Закона за движение по пътищата. В тази
насока следва да бъде съобразено и естеството на електронните фишове,
които съгласно § 6, т.63 от ДР на ЗДвП представляват електронно изявление,
записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез
административно-информационна система въз основа на постъпили и
обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства.
Доколкото в електронния фиш е посочено ясно мястото на извършване на
нарушението, което на територията на гр. В., и ясно е посочено, че фишът е
издаден от ОД на МВР – В..
Ирелевантно за законосъобразността на електронния фиш е и
обстоятелството, че във фиша не бил посочен вида на използваното АТСС,
тъй като това не е задължителен реквизит на ЕФ. А както бе споменато по-
горе от материалите по АНП безспорно е ясен както вида на използваното
АТСС, така и обстоятелството, че същото е одобрен тип средство за
измерване, преминало първоначална или последваща проверка от Българския
4
институт по метрология или от лица, оправомощени от председателя на
Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, удостоверено с
представени по преписката удостоверение за одобрен тип средство за
измерване.
Измерената скорост на движение на автомобила е 67 км/ч./видно от
приложената снимка от видеоклип/, този вид автоматизирано техническо
средство има допустимата грешка при измерването на скоростта. Отчетен е
толеранс от +/- 3 км.и скоростта е определена на 64 км. Съобразно на това е
определена правилно санкционната норма – за превишение от 14 км. в
населено място.
От анализа на доказателствените източници се достига до недвусмислен
извод, че на посочената в електронния фиш дата, час и място с техническо
средство радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения е
било заснето движение на процесния лек автомобил със скорост от 64 км./ч.
при ограничение от 50 км./ч. за населено място, с което е нарушена
разпоредбата на чл. 21, ал. 1 ЗДвП, като е установено превишение на
скоростта с 14 км./ч.
Съобразно изискването на закона е съставен Протокол за използване на
техническото средство надлежно попълнен с всички изискуеми реквизити и
подписан от съответното длъжностно лице.
Не са налице предпоставките на чл. 28 ЗАНН, доколкото констатираното
нарушение е превишаване на разрешената скорост с 14 км/ч. в населено
място, следователно обществената опасност на това формално нарушение се
отличава с достатъчен интензитет, който не позволява на съда да приеме, че
деянието представлява маловажен случай.
По наведеното възражение, че не ставало ясно кой точно е допуснал
нарушение съда следва да посочи следното:
Основният спор по делото се съсредоточава върху авторството на
деянието.
Следва да се отбележи, че не е налице процесуално нарушение тъй като
в съдържанието на самия електронен фиш се намира информация, с която е
указана възможността лицето да попълни декларация, с която да посочи
друго лице, което е управлявало автомобила.
5
По делото липсват данни жалбоподателят да е представил писмена
декларация по чл. 189, ал. 5, изр. 2-ро от ЗДвП за друго лице, което да е
управлявало автомобила в деня на нарушението. Едва за първи път с жалбата
се въвежда такова твърдение, като съдът го намира за неоснователно.
Личната отговорност за извършено административно нарушение е дерогирана
от чл. 188 ЗДвП, който въвежда презумпция за отговорност на собственика на
МПС, който може да обори законовата презумпция по регламентирания в чл.
189, ал. 5 ЗДвП ред, което не е било сторено. За наказващия орган не
съществува законово разписано задължение да установява кой е
действителният водач на МПС, с което е извършено нарушението по чл. 21,
ал. 1 ЗДвП, защото законът е създал презумпция относно извършителя на
нарушението и в тежест на този презюмиран извършител е да обори
законовата презумпция с разписаните в нормата на чл. 189, ал. 5 ЗДвП
декларация и свидетелство за управление на моторно превозно средство на
действителния водач.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че в
случая производството по ангажиране на административнонаказателна
отговорност чрез издаването на електронен фиш се е развило при спазване на
установените процесуални правила, подробно разписани в издадената въз
основа на ЗДвП НАРЕДБА № 8121з-532 от 12.05.2015г.
Гореописаното нарушение е извършено повторно в едногодишен срок
от влизането в сила на ЕФ серия К № 5535950 за същото нарушение, като
този ЕФ е влязъл в сила на 16.03.2022г. Управлението на ППС с превишена
скорост е санкционирано в разпоредбата на чл. 182 от ЗДвП, като за
конкретното превишение след приспадане на допустимата грешка, от 14
км./ч. законодателят в разпоредбата на чл.182 ал. 1 т.2 от същия текст е
предвидил наказание глоба в размер на 50лв., а при условията на повторност,
съгласно чл.189 ал.4 от ЗДвП, наказанието е в двоен размер, т.е. 100лв.,
поради което съдът намира наложеното наказание за справедливо и е лишен
от възможност да го ревизира.
Съгласно разпоредбата на чл. 182, ал. 4 от ЗДвП: „Когато нарушението
поал. 1, т. 1 - 5, ал. 2иал. 3, т. 1 - 5еповторно, наказанието е
предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер, а за повторно
нарушение по ал. 1, т. би ал. 3, т. 6 - предвидената за съответното нарушение
6
глоба в двоен размер и лишаване от право да се управлява моторно превозно
средство за срок три месеца.". При така даденото в ЕФ описание на
нарушението става ясно, че шофьорът на автомобила е карал в населено
място с превишение на скоростта с 14 км./ч. над ограничението.
Следователно нарушението следва да се квалифицира по чл. 182, ал. 1, т.
2 от ЗДвП.
Съгласно разпоредбата на § 6, т. 33 от ДР на ЗДвП „Повторно" е
нарушението, извършено в едногодишен срок, а в случаите по чл. 174, ал. 2 -
в двегодишен срок, от влизането в сила на наказателното постановление, с
което на нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение,
включително и когато първото наказание му е било наложено като нов водач.
По безспорен начин е доказано, че административното „нарушение" е
извършено повторно, с представените в тази насока писмени доказателства, а
именно ЕФ серия К № 5535950, за нарушение извършено на 02.01.20222 г.,
който е влязъл в сила на 16.03.2022г. Процесното нарушение е извършено на
31.08.2022 г., което е извършено в рамките законоустановения едногодишен
срок. Поради това правилно АНО е приел, че нарушението е извършено при
повторност.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, ред. ДВ, бр. 94 от 2019
г., в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на
разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Съгласно
разпоредбата на чл. 143, ал. 3 от АПК, "Когато съдът отхвърли оспорването
или подателят на жалбата оттегли жалбата, страната, за която
административния акт е благоприятен, има право на разноски". От
изложеното следва, че в полза на АНО, следва да бъдат присъдени разноски
за юрисконсултско възнаграждение, което Съдът определи в размер на 80
лева, които следва да бъдат заплатени от жалбоподателя на АНО.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш серия К № 6370389, с който на К.
В. Д. ЕГН **********, за нарушение на чл. 21, ал.1 от ЗДвП и е било
наложено адм. наказание глоба в размер на 100 лв. на основание чл. 189, ал.4,
7
вр. с чл. 182, ал.1 т.2 от ЗДвП.
ОСЪЖДА К. В. Д., ЕГН **********, да заплати на ОД на МВР-
В. сумата от 80 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред
Административен съд- В. в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че
решението и мотивите са изготвени.
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
8