Р Е Ш Е Н И Е
№ 974 / 7.7.2020г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА – 2 състав,
на шестнадесети юни две хиляди и двадесета година, в открито съдебно заседание,
в следния състав :
РАЙОНЕН СЪДИЯ :
Антони Николов
като разгледа докладвано от
съдията АНД № 730 / 2020 г. по описа на РС – Варна, за да се произнесе, взе
предвид следното :
Производство по реда на чл. 59 и
сл. от ЗАНН.
Образувано
е по въззивна жалба от „К.е.“ ЕООД, ЕИК : *********, срещу НП № 03 – 010910 /
06. 03. 2019 г. на Директор Д – ИТ – Варна. Със същото на жалбоподателя :
- за
нарушаване разпоредбата на чл. 28, ал. 3, т. 2 от ЗНЗ и на основание чл.
81, ал. 2 от ЗНЗ е наложено административно наказание „Имуществена
санкция“ в размер на хиляда и деветстотин лева.
Жалбоподателят моли съда да
отмени НП, а в условията на евентуалност да намали размера на наложеното, с
довод незаконосъобразност, в частност процесуални нарушения, необоснованост.
Претендира за присъждане на разноски и прекомерност на такива от другата
страна.
Жалбата е подадена в срока по чл.
59, ал. 2 от ЗАНН, от надлежна страна и следва да бъде разгледана.
Въззивникът, редовно призован, в
съдебно заседание се представлява от процесуални представители. Поддържат
жалбата. Депозират писмени бележки в тази насока.
Въззиваемата страна, редовно
призована, в съдебно заседание се представлява от процесуален представител. Счита,
че жалбата е неоснователна и моли съда да потвърди НП. Сочи, че същото е
законосъобразно, като наложената санкция
е в рамките на закона и е съобразена с тежестта на нарушението.
Претендира за присъждане на
разноски и прекомерност на такива от другата страна.
Съдът
като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено
следното от фактическа страна :
На 05. 02. 2019 г. свид. Н.Й.З. ***
извършил проверка в обект – офис, находящ се в гр. Варна, използван от възз. „К.е.“
ЕООД. Проверяващият приел за установено, че на 26. 12. 2018 г. в гр. Варна,
въззивникът не е сключил посреднически договор с работодател – „*“, наел на
работа търсещо работа лице – Н. Г.Ф., сключило трудов договор с посочения
работодател на 21. 12. 2018 г., за работа като „служител в ресторантьорство“, в
гр. Вилдшонау, Австрия, хотел „*“. Съставен бил АУАН, предявен и подписан без
възражения. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не били депозирани писмени такива.
Административно – наказващият орган приел констатациите на актосъставителя,
като ангажирал отговорността на въззивника.
Изложената фактическа обстановка
съдът прие за установена въз основа на свидетелските показания, както и от
приложените и приети по делото писмени документи. Съдът кредитира така
посочените доказателства като единни, непротиворечиви, взаимно допълващи се,
логични, безпристрастни, обективно и компетентно съставени, кореспондиращи с
приетата от съда фактическа обстановка и относими към основния факт, включен
към предмета на доказване по делото.
Така
установената фактическа обстановка обуславя следните правни изводи на съда :
С оглед задължението на съда за
цялостна проверка, констатира се, че в хода на административно - наказателното
производство са били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
В АУАН и НП 26. 12. 2018 г. е посочена
като дата за извършване на нарушението. Същото се изразява в несключване на
посреднически договор между възз. „К.е.“ ЕООД – като лице, осъществило
посредническа дейност по наемане на работа на Н. Г. Ф. – търсещо работа лице и
работодател – „*“ – наел на работа горепосоченото лице. По делото беше безспорно
доказано, че отношенията между посочените работодател и служител са уредени с
трудов договор, сключен между тях на 21. 12. 2018 г. В контекста на изложеното,
доколкото отговорността на въззивника е във връзка с посредническа дейност по
наемане на работа /в частност несключване на посреднически договор с
работодател/, след сключване на конкретен трудов договор безспорно няма как да
се извършва каквато и да е посредническа дейност по наемане на работа,
доколкото е налице такова наемане. В този смисъл резонен се явява извода, че
евентуална посредническа дейност в случая е била възможна до сключване на
трудовия договор между работодател и работник. Доколкото това е станало на 21.
12. 2018 г., приетата от актосъставител и административно – наказващ орган дата
на извършване – 26. 12. 2018 г. се явява обективно невъзможна, респективно на
същата не е възможно въззивнника да е осъществил твърдяното нарушение. Това, че
наетото на работа лице е следвало да започне да изпълнява своите задължения от
друга дата по никакъв начин не променя горния извод, доколкото отношенията
между него и работодателя са възникнали със сключването на трудовия договор,
респективно след този момент обективно не е възможно да се осъществява
посредническа дейност по наемане на работа.
Предвид горното съдът приема, че
визираната от актосъставител и административно – наказващ орган дата на
извършване не е относима към конкретния случай, което налага извода за липса на
дата на извършване и неосъществяване на твърдяното на посочената от тях дата,
което е съществено нарушение на процесуалните правила и е одсаттъчно основание
за отмяна на НП, тъй като води до нарушаване правото на защита на
санкционираното лице. Същото е лишено от възможност да разбере в
извършването на какво нарушение е
обвинено, при какви приети за установени факти, за да организира адекватно
защитата си. Датата на извършване на нарушението е съществен елемент от обективната
страна на всяко нарушение и непосочването или неправилното такова винаги
съставлява съществено нарушение на процесуалните правила. В тази връзка следва
да се отбележи, че датата на нарушението е от значение не само за правото на
защита на привлечения към отговорност, но лишава и съда от възможност за
преценка на преклузивни и давностни срокове.
Горното е достатъчно основание за
цялостна отмяна на атакуваното НП, но за пълнота следва да бъде добавено, че
същевременно липсват безспорни и категорични доказателства в подкрепа на
административно - наказателното обвинение.
По делото няма спор, че между работодател – „*“ и работник – Н. Г. Ф., на 21. 12. 2018 г. е сключен трудов договор за работа като „служител в ресторантьорство“ в гр. Вилдшонау“, Австрия, хотел „*“. В конкретния случай обаче липсват безспорни доказателства, които да установят по категоричен начин, че възз. „К.е.“ ЕООД е извършвал посредническа дейност по наемането на работа. Напротив, налице са такива в подкрепа на това, че дружеството няма касателство в тази връзка. Видно от показанията на свид. К. Г. С. същата е извършвала конкретни действия но не от името на въззивника, а на база лични контакти. Това, че свидетелят е използвал служебен компютър и поща по никакъв начин не следва да обвързва въззивника, най – малкото да се твърди, че има отношение към този случай. На следващо място твърдяното нарушение е прието въз основа на писмени материали, но между тях липсва конкретен договор за посредничество между „К.е.“ ЕООД и Н. Г. Ф., т. е. доказателство за съпричасност на санкционираното дружество. Действително е направен опит в тази насока, но предвид това, че същия е неуспешен, не е следвало да се ангажира административно – наказателната отговорност на дружеството за нещо, което се предполага, но липсват доказателства. Нещо повече, налице са писмени материали, че „К.е.“ ЕООД няма никакви отношения нито с „*“, нито с Н. Г. Ф. В тази връзка и на база събрания доказателствен материал, не е съществувало пречка да се ангажира отговорността, но на нарушилото законовите разпоредби лице – К. Г. С., доколкото законодателят е предвидил в чл. 81 от ЗНЗ да се санкционират физически лица.
Предвид чл. 63, ал. 3 от ЗАНН,
страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. С оглед оказаната
правна помощ като вид и количество, изхода на спора, своевременно направено
искане и приложени доказателства, в полза на въззиваемата страна следва да се
присъди юрисконсултско възнаграждение, което съобразно чл. 37, ал. 1 от ЗПП,
чл. 27 Е от Наредба за заплащането на правната помощ, съдът определя на
осемдесет лева и да не се присъжда
адвокатско възнаграждение предвид липсата на доказателства в тази насока.
С оглед на горното съдът счита,
че разглежданото НП следва да бъде отменено, поради което и на основание чл.
63, ал. 1 от ЗАНН
РЕШИ :
ОТМЕНЯ НП № 03 – 010910 / 06. 03.
2019 г. на Директор Д – ИТ – Варна, с което на „К.е.“ ЕООД, ЕИК : ********* :
- за
нарушаване разпоредбата на чл. 28, ал. 3, т. 2 от ЗНЗ и на основание чл.
81, ал. 2 от ЗНЗ е наложено административно наказание „Имуществена
санкция“ в размер на хиляда и деветстотин лева.
ОСЪЖДА Д – ИТ – Варна да заплати
на „К.е.“ ЕООД, ЕИК : ********* юрисконсултско възнаграждение по делото в
размер на осемдесет лева.
Решението подлежи на съдебен
контрол в 14 – дневен срок от съобщаването пред Административен съд – Варна.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :