Р Е
Ш Е Н
И Е
№……………
гр. Варна................2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Варна, ІХ касационен състав, в
публично заседание на тридесет и първи октомври две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Даниела Станева
ЧЛЕНОВЕ: Кремена Данаилова
Мария
Иванова-Даскалова
при секретаря Мая Вълева и с участието на прокурора
Александър Атанасов като разгледа докладваното от съдия Кремена Данаилова
к.н.а.х.д. № 2774 по описа за 2019 г. на Административен съд – Варна, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.208 и следващите от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63 от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на ОД на МВР – Варна
срещу Решение № 1605/28.08.2019 г., постановено по НАХД № 2081/2019 г. по описа
на Районен съд – Варна, в частта, с която е отменено Наказателно постановление
/НП/ № 19-0819-001331/12.04.2019 г. на Началник група към ОД на МВР – Варна, сектор
„Пътна полиция“ – Варна, в частта по т.1, с която на И.К.А. е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 200,00 лева, на основание чл.179,
ал.2, предложение първо от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/, за
нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП.
С жалбата се поддържа, че решението на Районен съд –
Варна в оспорената част е постановено в нарушение на закона – отменително
основание по чл.348, ал.1, т.1 от Наказателно-процесуалния кодекс /НПК/. Сочи
се, че нарушението на чл.20, ал.2 от ЗДвП е описано в достатъчна степен с
всичките му съставомерни признаци и се доказва от събраните по делото
доказателства. Твърди се, че непосочването на точната скорост, с която е
управляван автомобилът, нито дисквалифицира нарушението, нито води до неяснота
у нарушителя. Отправя се искане за отмяна на решението в обжалваната част и потвърждаване
на издаденото наказателно постановление в частта по т.1, с която на И.К.А. е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева, на основание
чл.179, ал.2, предложение първо от ЗДвП.
Ответникът по касация – И.К.А., не изразява становище
по касационната жалба.
Представителят на Окръжна прокуратура – Варна дава
заключение за неоснователност на касационната жалба. Пледира решението на
Районен съд – Варна да бъде оставено в сила.
След като
обсъди оплакванията в жалбата, становищата на страните, доказателствата по
делото и с оглед проверката по чл.218 от АПК, Административен съд – Варна
намира следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в
законния срок, поради което производството по нея е процесуално допустимо.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Производството пред районния съд е образувано по жалба
на И.К.А. срещу НП № 19-0819-001331/12.04.2019 г. на Началник група към ОД на
МВР – Варна, сектор „Пътна полиция“ – Варна, с което са му наложени следните
административни наказания: по т.1 – административно наказание „глоба“ в размер
на 200,00 лева, на основание чл.179, ал.2, предложение първо от ЗДвП, за
нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП, и по т.2 – административно наказание „глоба“
в размер на 200,00 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 2
месеца. Наказанията са наложени за това, че на 26.11.2018 г., около 16:00 ч., в
гр. Варна на ул. Без име – Аспарухов мост, като водач на лек автомобил Рено 19
Шамад, с рег. ***, движейки се по Аспарухов мост от кв. Аспарухово посока
Варна, при избиране на скоростта на движение не се съобразява с характера и
интензивността на движение и блъска спрелия пред него лек автомобил с рег. № ***,
от което следва ПТП с материални щети, неспазвайки задължението си като участник
в ПТП с материални щети, го напуска и не
спира да установи щетите от него и не уведомява компетентния орган на МВР. За
горното срещу А. бил съставен акт за установяване на административно нарушение
/АУАН/, който бил подписан без възражения. Въз основа на фактите, отразени в
АУАН, и правната квалификация на деянията, било издадено и атакуваното пред
районния съд наказателно постановление.
С Решение № 1605/28.08.2019 г., постановено по НАХД №
2081/2019 г., Районен съд – Варна е отменил НП № 19-0819-001331/12.04.2019 г.,
в частта по т.1, с която на касационния ответник е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 200,00 лева, на основание чл.179, ал.2,
предложение първо от ЗДвП, за нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП, и е изменил НП,
в частта по т.2, като е намалил размера на наложеното административно наказание
„глоба“ от 200,00 лева на 50,00 лева и размера на наложеното административно
наказание‚ „лишаване от право да управлява МПС“ от 2 месеца на 1 месец.
Предмет на касационен контрол пред настоящата съдебна
инстанция е частта от решението на Районен съд – Варна, с която е отменено НП,
в частта по т.1. В останалата част съдебният акт на въззивния съд не е обжалван
и е влязъл в законна сила.
Районният съд е отменил оспореното пред него НП, в
частта по т.1, като е приел от правна страна, че не е доказано извършването на
нарушение по чл.20, ал.2 от ЗДвП, тъй като по делото липсват данни за
конкретната скорост на движение на управлявания от А. автомобил и не са
представени доказателства, че причината за настъпване на ПТП е именно
движението на ответника по касация с несъобразена скорост.
Обжалваното решение на Районен съд – Варна е допустимо
и валидно, постановено при правилно установена фактическа обстановка, но при
неправилно приложение на материалния закон.
С оспореното пред районния съд НП №
19-0819-001331/12.04.2019 г., в частта по т.1, И.А. е наказан за допуснато
нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП. Според цитираната разпоредба водачите на
пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се
съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на
пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в
състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да
намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност
за движението. Тълкуването на цитираната разпоредба налага да се
приеме, че скоростта на движението е въпрос на лична преценка и избор на всеки
участник в движението по пътищата, при съблюдаване на ограниченията и рамките,
поставени от ЗДвП /вж. чл.20 – чл.24а от ЗДвП/. При това положение, в случаи от
категорията на процесния, за да бъде ангажирана административнонаказателната
отговорност на водача на превозното средство по чл.179, ал.2 от ЗДвП, достатъчно
е същият да не е съобразил скоростта си на движение /с атмосферните условия,
релефа на местността, състоянието на пътя и на превозното средство, характера и
интензивността на движението, конкретните условия на видимост/, каквото
безспорно е сторено в конкретния случай, в резултат на което, поради
невъзможността му да спре пред всяко предвидимо препятствие /в случая намиращия
се пред него автомобил/, е станал причина за възникване на ПТП по смисъла на §
6, т.30 от Допълнителните разпоредби на ЗДвП.
Основателно е касаторовото възражение срещу основния
довод на въззивния съд за отмяна на НП в тази част, свързан с липсата на данни
за конкретната скорост на движение на управлявания от А. автомобил в момента на
настъпване на ПТП. Точната скорост на движение на автомобила в момента на
настъпване на ПТП, освен че е почти невъзможно да бъде установена, не е
съставомерен признак от фактическия състав на административното нарушение по чл.20,
ал.2 от ЗДвП, поради което непосочването й не създава неяснота у нарушителя
относно вмененото му нарушение. От описания в съставения протокол за ПТП
механизъм на настъпване на същото и схемата на ПТП е видно, че инцидентът е
настъпил именно поради движението на управлявания от ответника по касация
автомобил с несъобразена спрямо конкретната пътна обстановка скорост. В
подкрепа на горното са и останалите събрани по делото доказателства –
обяснението на нарушителя, жалба и сведение от другия участник в ПТП и докладна
записка.
Изложеното дотук обуславя извод за доказаност на
административнонаказателното обвинение, повдигнато на касационния ответник по
т.1 от процесното наказателно постановление. Правилно е преценено от АНО, че
неспазването на императивната разпоредба на чл.20, ал.2 от ЗДвП покрива от
обективна страна фактическия състав на нормата на чл.179, ал.2, предложение
първо от ЗДвП, предвиждаща административнонаказателно санкциониране на
лице, което поради движение с
несъобразена скорост причини пътнотранспортно произшествие. Правилно е
определен и размерът на наложеното административно наказание, който е фиксиран
от законодателя и не подлежи на редуциране от съда.
С оглед горното следва да се приеме, че издаденото НП,
в частта по т.1, с която на касационния ответник е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 200 лева, на основание чл.179, ал.2, предложение
първо от ЗДвП, за нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП, е законосъобразно. Достигайки
до противоположен извод, въззивният съд е постановил решението си в нарушение
на материалния закон – касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК.
Предвид изложеното, касационната инстанция намира, че
решението на Районен съд – Варна, в обжалваната част, е незаконосъобразно и
като такова следва да бъде отменено и вместо него следва да бъде постановено
друго по съществото на спора, с което да бъде потвърдено издаденото наказателно
постановление, в частта по т.1.
Водим от горното и на основание чл.221 ал.2 от АПК,
във връзка с чл.63 от ЗАНН, Административен съд – Варна
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение №
1605/28.08.2019 г., постановено по НАХД № 2081/2019 г. по описа на Районен съд
– Варна, в частта, с която е отменено Наказателно постановление №
19-0819-001331/12.04.2019 г. на Началник група към ОД на МВР – Варна, сектор
„Пътна полиция“ – Варна, в частта по т.1, с която на И.К.А. е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева, на основание чл.179,
ал.2, предложение първо от ЗДвП, за нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП, като
вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 19-0819-001331/12.04.2019
г. на Началник група към ОД на МВР – Варна, сектор „Пътна полиция“ – Варна, в
частта по т.1, с която на И.К.А. е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 200 лева, на основание чл.179, ал.2, предложение първо от ЗДвП, за
нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.