Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София, 13.04.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-А състав в публично съдебно заседание на тридесети
януари двехиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР
ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
СВЕТЛОЗАР ДИМИТРОВ
при
секретаря Емилия Вукадинова, като разгледа докладваното от съдия Йовчева гр.
дело № 10402 по
описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение от 05.03.2019г. по гр.д. № 28997/2017г.
по описа на СРС, 64 с-в е отхвърлен предявения
от Т.Ф.Т. – П. срещу Софийски районен съд иск с правно основание чл. 217, ал.1 КТ за сумата от 15 600
лева – обезщетение при неизпълнение на предписание за трудоустрояване за
периода 19.03.2015г. – 29.08.2016г., ведно със законната лихва от 19.03.2015г.
до датата на постановяване на решението; осъден е Софийски районен съд да
заплати на Т.Ф.Т. – П., на основание чл.
49 вр. 45 ЗЗД, сумата от 1000 лева – обезщетение за неимуществени вреди от
поведение на председателя на СРС – съдия М.Л., който на 13.07.2016г. подложил
ищцата на психически тормоз чрез отправяне на упреци и заплахи за дисциплинарно
уволнение, които вреди се изразяват в понесени психически страдания, болки,
унижение и намалено самочувствие, накърнен авторитет като служител на съда,
като е отхвърлил иска за разликата до пълния предявен размер от 20 000 лева,
както и за вреди, вследствие на получен инсулт и са присъдени разноски
съобразно изхода на спора.
В срока по чл. 259, ал.1 ГПК е постъпила
въззивна жалба от ищцата срещу постановеното решение в частта, с която са
отхвърлени исковете, с оплаквания за неправилност и необоснованост, поради
нарушения на съдопроизводствените правила и неправилно приложение на
материалния закон. Жалбоподателката поддържа, че съгласно предписанията на
ТЕЛК, водещата й диагноза е астма, поради което със сключеното с нея
допълнително споразумение от 31.07.2015г., с което е останала на длъжността
„архивар“, работодателят не е изпълнил предписанието на здравния орган. Сочи,
че изводите на първоинстанционния съд
досежно липсата на твърдения от нейна страна, че е подложена на продължително
ходене и тежък физически труд и наличието на възражения от нейна страна относно
преместването й на друга длъжност, са неправилни. Твърди, че мотивите на СРС
досежно факта, че експертното решение на ТЕЛК съдържа предписания за
трудоустрояване при форма на преместване на същата длъжност, при облекчени
условия, са вътрешно противоречиви. Излага съображения, че експертното
заключение е задължително за работодателя, който не е изпълнил задължението си да я премести на
друга длъжност, доколкото досегашната среда в служба „Архив“ влошава астматичното
й заболяване, поради прашната среда. Твърди, че отказът на СРС на подадените от
нея молби за преместване на друго работно място е неоснователен. Счита, че
оставянето ѝ на същото работно място е довело до влошаване на
здравословното й състояние и изводите на СРС за отхвърлянето на иска по чл. 217 КТ са неправилни и необосновани. По отношение на иска с правно основание чл. 49 ЗЗД поддържа,
че поведението на председателя на СРС представлява нарушение на чл. 31 § 1 от Хартата
на основните права на ЕС, както и на други разпоредби от визирания международен
нормативен акт. Поддържа, че влошаването на здравословното й състояние –
припадъци и инсулт, са в резултат от
стреса от инцидента на 13.07.2016г., като искът е доказан до пълния предявен
размер от 20 000 лв. от заключението на приетата в хода на въззивното
производство СМЕ. Моли съда отмени решението в обжалваната отхвърлителна част и
да уважи исковете.
Въззиваемият – ответник Софийски районен
съд оспорва жалбата в депозиран писмен
отговор. Поддържа, че е изпълнил посочените в експертните решения на ТЕЛК
противопоказни условия на труд, като, при спазване на нормата на чл. 317, ал. 1 КТ, е
трудоустроил въззивницата на същата работа при облекчени условия на труд с
допълнителното споразумение от 31.07.2005г. Сочи, че по отношение на иска с
правно основание чл. 49 ЗЗД не се установява качеството възложител на СРС по
отношение на неговия председател, а такъв е ВСС, който назначава и освобождава
административните ръководители на съдилищата. Евентуално поддържа, че независимо от различните изводи
на вещите лица на приетите в първоинстанционното и във въззивното производство СМЕ,
относно причините за състоянието на ищцата на 13.07.2016г., вещите лица са
единодушни, че наличните в ищцата хронични заболявания са причина и могат да
причинят и в бъдеще състояния на нервност, напрежение, мозъчно съдови проблеми,
нарушено равновесие и др. Предвид изложените съображения, моли съда остави
жалбата без уважение, като потвърди обжалваното решение. Претендира разноски.
Решението в частта за уважаване на иска
по чл. 49 ЗЗД за сумата 1000 лв. е влязло в сила, като необжалвано.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по
делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата
на чл. 235,
ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба, с която е сезиран
настоящият съд, е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е процесуално
допустима.
Съгласно нормата на чл. 269 ГПК съдът се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси съдът е ограничен от посоченото
в жалбите.
По същество решението е правилно и
законосъобразно като краен резултат. С оглед доводите в жалбата, следва да се
отбележи следното:
По иска с правно основание чл. 217, ал.
1 КТ:
В исковата молба ищцата е навела твърдения, че работи по трудов договор при
ответника на длъжността „Съдебен архивар“, като с решение на ТЕЛК № 1070/19.03.2015г. й е призната трайно
намалена работоспособност поради бронхиална астма. С решение № 2496-124/07.07.2015г.
на ТЕЛК било дадено предписание за трудоустрояване, което не било направено от
работодателя, който не й е предлагал друга подходяща работа. Навела е доводи,
че било сключено допълнително споразумение за изпълнение на същата длъжност при
облекчени условия – „без тежък физически труд и продължително ходене“, но с
това допълнително споразумение не се стигнало до предписаното трудоустрояване,
тъй като посочените в него условия на труд не облекчават състоянието й. Твърди,
че се случвало да припада по време на работа вследствие на здравословните й
проблеми.
По делото не е спорно, а се установява и
от представените доказателства, че между страните е било налице трудово
правоотношение, като ищцата е била назначена на длъжност „Съдебен архивар“ в
служба „Архив“. С решение № 2496-124/07.07.2015г.
на ТЕЛК на ищцата е призната 80 % трайно намалена работоспособност за срок от 3
години, поради водеща диагноза астма, като са описани и други заболявания. В решението
на ТЕЛК се сочи, че лицето може да изпълнява длъжността съдебен архивар, при
спазване на следните противопоказни условия – негодна за тежък физически труд и
продължително ходене. С допълнително
споразумение от 31.07.2015г., сключено на основание чл. 317 КТ и решението на
ТЕЛК от 07.07.2015г., ищцата е трудоустроена на същото място при облекчени
условия и спазване на противопоказните условия на труд, а именно - без тежък
физически труд и продължително ходене – по време на работа теглото на
пренасяния единичен товар да не надвишава 2 килограма, а когато се налага да
пренася по – тежък товар, да ползва количка и да спазва индивидуален режим за
почивка по време на работа – на всеки два часа да почива 5 минути в седящо
положение.
Съгласно чл. 317, ал. 1 КТ,
необходимостта от преместване на работника или служителя на друга подходяща работа
или на същата работа при облекчени условия, характерът на работата, условията
на труда и срокът на преместването се определят по предписание на здравните
органи. При неизпълнение на предписанието на здравните органи от работодателя той
дължи на работника обезщетение по чл. 217 КТ – чл. 317, ал. 4 КТ. Съгласно чл.
317, ал. 2 КТ предписанието за трудоустрояване, издадено от здравните органи,
задължава работника или служителя да не изпълнява работата, от която се
премества, а работодателя - да не го допуска до тази работа, като е длъжен да
премести работника или служителя на подходяща работа съгласно предписанието на
здравните органи в 7-дневен срок от получаването му /ал. 3 на чл. 317 КТ/.
В настоящия казус изводите на
първоинстанционния съд, че със сключеното допълнително споразумение от
31.07.2015г. е изпълнено предписанието на здравните органи за трудоустрояване, са
правилни и законосъобразни. Не е налице релевираното в жалбата противоречие в
мотивите на обжалвания акт, а същите са ясни и логични. Именно в изпълнение на
решението на ТЕЛК, с допълнителното споразумение е запазена длъжността на
ищцата при изключване на противопоказните условия на труд от организацията на
трудовия процес. Съгласно чл. 113, ал. 3 от Закона за здравето, влезлите в сила
решения на органите на медицинската експертиза /каквото е решението на ТЕЛК от
07.07.2015г./ са задължителни за всички лица, органи и организации в страната.
Ето защо работодателят и служителят нямат право на преценка за това дали дадена
длъжност или условия на работа са подходящи за здравословното състояние на
работника /служителя, има ли нужда от трудоустрояване или под каква форма, като
това заключение се прави единствено от компетентния здравен орган – арг. от чл.
317, ал.1 КТ вр. чл. 61, ал. 1, т. 8 от вр. чл. 78, ал. 2 от Наредба за
медицинската експертиза от 2010г. /отм/,
действала към релевантния минал момент. При липса на предписание от
компетентните органи ищцата бъде преместена на друга длъжност, а да изпълнява
същата длъжност – „Архивар“, но без да извършва тежък физически труд и продължително
ходене, то работодателят не е имал задължение да предлага на ищцата друга
длъжност или да бъде премествана в друга работна среда, а единствено да облекчи
работата ѝ. Всички поддържани в хода на производството в тази връзка
доводи, че водещо е астматичното й заболяване, са ирелевантни, тъй като в
настоящия исков процес изводите на здравните органи, че не се налага трудоустрояване на друга длъжност,
не могат да бъдат преодоляни, включително и чрез заключение на СМЕ.
Наведените във въззивната жалба
оплаквания за необоснованост на обжалвания акт, поради необсъждане на приетата
съдебно-счетоводна експертиза, са изцяло неоснователни. Първоинстанционният съд
не е обсъждал размера на претендираното обезщетение, тъй като е приел искът за
недоказан по основание. Предвид изложеното, жалбата в посочената част е изцяло
неоснователна-
По иска с правно основание 49 ЗЗД:
Отговорността по чл. 49 от ЗЗД е обективна, има
гаранционно-обезпечителна функция и е за чужди виновни противоправни действия.
По така предявения иск следва да се установят следните елементи от фактическия
състав, пораждащ тази отговорност: противоправно действие или бездействие от
страна на лице, на което е възложено извършване на някаква работа, причиняване
на вреда - при или по повод изпълнението на възложената работа, както и
причинна връзка между противоправното поведение и вредоносния резултат.
За да уважи иска за сумата 1000 лв., СРС е приел, че
искът е доказан по основание, като е приел за справедлив размер на дължимото
обезщетение сумата 2000 лв., при съпричиняване от страна на ищцата в размер на
½ част от вредите, изразяващо се в репликата от нейна страна, че сама си
купува служебните химикали, с което е предизвикала реакцията на председателя на
съда.
В случая по делото е безспорно
установено, че на 13.07.2016г. е възникнал инцидент в сградата на СРС, на
работното място на ищцата, която по молба на гражданин да му подаде химикал, в
служебно качество отговорила: „Чакайте да видя дали ще намеря, защото ние сами
си ги купуваме“. Председателят на съда М.Л. е чул репликата на ищцата, при
което се разкрещял, че тя уронва престижа на съдебната власт и се заканил да я
уволни дисциплинарно, ако не подаде сама
молба за напускане. Впоследствие същия ден ищцата била приета в Центъра за
спешна медицинска помощ с диагноза „инсулт“.
По отношение доводите на въззиваемия СРС
за липса на качеството възложител на работа на ищцата , следва да се отбележи, че този факт е обхванат от силата
на присъдено нещо с влязлата в сила част на решението за уважаване на иска по
чл. 49 ЗЗД, като е налице сила на присъдено нещо досежно наличието на целия
фактически състав на непозволено увреждане – деликтно поведение на председателя
на СРС на сочената дата, изразяващо се в заплаха за дисциплирано уволнение и непочтително отношение към служител на СРС,
което излиза извън служебните му правомощия на магистрат на ръководна длъжност,
включително и като орган на дисциплинарна власт и качеството възложител на СРС
спрямо неговия председател, в резултат на което са настъпили неимуществени
вреди от психологически стрес за ищцата.
В настоящото въззивно производство е
спорен само размера на претендираното обезщетение по чл. 49 ЗЗД, с оглед
наличието на причинно-следствена връзка между инсулта и влошено здравословно
състояние на ищцата и поведението на председателя на СРС, установено на 13.07.2016г.
В жалбата се релевирани възражения
относно приетото от СРС съпричиняване по реда на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, но по
съображения , които са изцяло ирелевантни за спора, а именно - за неправилно
приложение на нормата на чл. 201, ал. 2 КТ.
Независимо от изложеното, въззивният съд
намира, че в случая не е налице съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД.
Такова е налице когато поведението
на пострадалия е в пряка причинна връзка с вредоносния резултат.
Съпричиняването е обективен факт, който се определя единствено от наличието на
такава причинно-следствена връзка, като обективно е необходимо поведението на
пострадалия да е предизвикало поведението на делинквента, в резултат на което
да е настъпило и увреждането. В случая репликата на ищцата не е била насочена
въобще към председателя на СРС, нито е в причинно-следствена връзка с
вредоносния резултат. Не може да се приеме, че е налице уронване на престижа на
съдебната власт от страна на ищцата с горецитираната реплика, което действие да
е в обективна причинно-следствена връзка с поведението на председателя на СРС,
довело до причинения вредоносен резултат.
Независимо от изложеното, като краен
резултат въззивният съд намира, че присъденото обезщетение в размер на сумата 1000
лв. обезщетява в пълна степен установените по делото неимуществени вреди в
резултат на поведението на председателя на СРС.
Съгласно приетата в първоинстанционното
производство СМЕ, установената хипогликемия
е най – вероятната причина за прилошаването на ищцата и за припадъка и
разтреперването й, но хипогликемията сама по себе си не е провокирана от стрес.
Вещото лице сочи, че при ищцата има много рискови фактори, предразполагащи към
получения исхемичен инсулт, като причина за това не е непременно психологически
стрес. Наличните хронични заболявания при ищцата са предпоставка и за в бъдеще
за мозъчно – съдови и други инциденти, без задължително условие за това да е
преживян психически стрес. Съгласно допълнителното заключение на приетата СМЕ, полученото
от ищцата разтреперване и припадък е клинична изява на хипогликемия /спадане на
кръвната захар в условия на хронична мозъчно съдова недостатъчност/, която не е
провокирана от процесния инцидент. Предвид изложеното, изводите на
първоинстанционния съд, че полученият от ищцата инсулт е в резултат на
предходни нейни заболявания, а не в резултат на процесния инцидент, са правилни
и законосъобразни.
Не се налага различен извод от
заключението на приетата във въззивното производство тройна комплексна СМЕ. Вещите
лица дават идентични констатации, че причиненият исхемичен мозъчен инсулт в
БЛСМА с десностранна хемипареза и частична моторна афазия, за който ищцата е
лекувана от 17.07.2016г. до 21.07.16г., диагностициран с нервнообразно
изследване, не е пряко свързан с получената „нервна криза", описана във
фиша на ЦСМП от 13.07.16г. Съгласно тройната СМЕ, са налице няколко рискови
фактора за мозъчно-съдова болест, които ищцата като заболявания е притежавала -
артериална хипертония 3-та степен с исхемична кардиомиопатия и левокамерна
диастолна дисфункция; хипертонично сърце; хиперлипидемия; застойна сърдечна
недостатъчност; хронична обструктна белодробна болест. Предвид изложеното, оплакванията
в жалбата за наличие на причинно-следствена връзка между инсулта и процесния
деликт са неоснователни и недоказани, включително и от заключението на тройната
СМЕ във въззивното производство.
Съгласно заключението на тройната СМЕ,
стресът от процесния инцидент е причина за нервната криза, протекла с
разтреперване, повишаване на кръвното налягане до 170/80 и припадък без загуба на съзнание. Вещите
лица дават констатации, че причините за появата на нервна криза са строго
индивидуални за различните хора и зависят от темперамента, чувствителността и
начин на живот, като в случая според фиша на ЦСМП, при ищцата не е имало нарушения
на дишането, описано било везикуларно дишане, без симптоми на остра дихателна
недостатъчност, характерни за астматичен пристъп. Съгласно чл. 51, ал. 1 ЗЗД, за вреди от деликт
обезщетението обхваща всички вреди, пряка и непосредствена последица от
увреждането. Размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя от
съда по справедливост, по арг. от чл. 52 ЗЗД. Съгласно задължителните разяснения, дадени с ППВС №
4/23.12.1968г.,
понятието "справедливост" не е абстрактно понятие, а е свързано с
преценка на обективно съществуващи конкретни обстоятелства - начинът на
увреждането, обстоятелствата, при които е извършено, възрастта на увреденото
починало лице, отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение
за неимуществени вреди и др. При съобразяване на всички
релевантни обстоятелства, въззивният съд намира, че присъденото на ищцата обезщетение
в размер на сумата 1000 лв. репарира в пълна степен доказаните по делото вреди
от психологическия стрес, включително и от причинената нервна криза от
уронването на личното й достойнство от поведението на председателя на СРС. По
делото не е доказан по –голям размер на неимуществени вреди.
По
изложените съображения, жалбата е неоснователна като краен резултат и
обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло като правилно и
законосъобразно.
По разноските:
С оглед изхода на спора, на въззиваемия
следва да се присъдят претендираните разноски за юрисконсултско възнаграждение
в размер на сумата 100 лв., определено на основание чл. 78, ал. 8 ГПК,
съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото.
Така мотивиран, Софийски градски съд
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
решение от 05.03.2019г. по гр.д. 28997/2017г. по описа на СРС в обжалваната
част за уважаване на исковете.
ОСЪЖДА
Т.Ф.Т. – П., ЕГН ********** да заплати на Софийски районен съд, съдебен адрес ***
на, основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата 100 лв. – юрисконсултско
възнаграждение.
Решението в частта за уважаване на иска
по чл. 49 ЗЗД за сумата 1000 лв. е влязло в сила, като необжалвано.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС
в едномесечен срок от връчването му на страните при условията на чл. 280, ал.1
и 2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
ПОТВЪРЖДАВА
решение от 05.03.2019 г. по гр.д. 28997/2017г. по описа на СРС в обжалваната
част за уважаване на исковете. ОСЪЖДА
Т.Ф.Т. – П. да заплати на Софийски районен съд, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК,
сумата 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение. Решението в частта за уважаване
на иска по чл. 49 ЗЗД за сумата 1000 лв. е влязло в сила, като необжалвано.