Р Е Ш Е Н И
Е № 966
гр. Пловдив,
16.03.2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, ХХII състав, в публично съдебно заседание на 12.02.2020 г., в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛЮДМИЛА МИТРЕВА
при секретаря Величка Грабчева, като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 12328 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.439, вр. с чл.124, ал.1 ГПК.
Образувано е по искова молба
от Л.П.С.
- З. срещу „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД - Пловдив, с която е предявен
отрицателен установителен иск за признаване за установено между страните, че
ищецът не дължи на ответника сумите в размер на 1556.62 лева, представляваща
стойността на топлинната енергия,доставена за обект на потребление, находящ се
в ***
за периода 01.03.2006 г. до 30.04.2009 г., сумата в размер на 354.16 лева –
обезщетение за забава за периода от 01.05.2006г. до 22.11.2009 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 23.11.2009г. до окончателното
плащане, както и сумата в размер на 138 лева - деловодни разноски, за които
вземания е издаден изпълнителен лист от 04.01.2010 . по ч.гр.д. № 15419/2009 г.
по описа на ПРС и въз основа на който е
образувано ***.
В исковата
молба се излагат твърдения, че посочените вземания са погасени по давност от
25.01.2010 г. до 25.01.2013 г., като през този период давността не е спирана и
прекъсвана. Сита, че *** е прекратено по силата на закона на 25.01.2012 г.,
доколкото в продължение на 2 години не са извършвани принудителни изпълнителни
действия. С допълнителна молба се излагат твърдения, че по изпълнителния лист
са заплатени суми в общ размер на 1004 лева, събрана чрез принудителни
изпълнителни действия чрез запор на трудовото възнаграждение на ищцата
В срока по
чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответното дружество. Счита иска за недопустим.
Твърди се, че доколкото по *** са постъпили плащания от ищцата, то няма интерес за
установяване на недължимост на цялата сума по изпълнителния лист. Счита, че с
извършените плащания е прекъсната давността и че ищцата се е отказала от
нея. Иска се прекратяване на
производството като недопустимо, евентуално отхвърляне на иска като
неоснователен. Претендират се разноски.
Относно
възраженията за недопустимост на предявения иск съдът не ги споделя, същите
поставят въпроси по същество на спора, а не по неговата допустимост.
Пловдивският районен съд, като прецени събраните по
делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл.
12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е отрицателен установителен иск с правна квалификация чл.439, вр.
с чл.124, ал.1 ГПК.
В тежест на ищеца е да установи, че срещу него е издаден изпълнителен лист
за посочените суми, че ответното дружество се е легитимирало като кредитор за
процесните вземания, както и да докаже твърдените от него положителни факти, в т.ч.
правопогасителното си възражение – че е изтекла предвидената в закона погасителна
давност за остатъка от дължимата главница. В тежест на ответника е да докаже
съществуването на задължението, респ. спирането или прекъсването на предвидения
в закона давностен срок.
С Определение от 09.10.2019 г. като безспорно между страните, че срещу ищеца в
полза на ответника е издаден изпълнителен лист от 04.01.2010 г.
по ч.гр.д. № 15419/2009 г. по описа на ПРС и въз основа на който е образувано ***.
Безспорно между страните е и обстоятелството,
че
ищецът е потребител на предоставяните от ответника услуги за периода 01.03.2006 г. до 30.09.2009 г.
Между страните няма спор, че
Заповедта за изпълнение по ч.гр.д. № 15419/2009 г. по описа на
ПРС е влязла в законна сила най-късно
на 04.01.2010 г., на която дата е издаден изпълнителен лист.
Спорът по делото се свежда до това изтекла ли е
предвидената в закона погасителна давност по отношение на процесните вземания.
Задълженията на потребителите на услугите на ответното дружество,
представляват задължения за периодично плащане, тъй като са налице повтарящи се
през определен период от време еднородни задължения, с посочен в Общите условия
падеж, поради което и по отношение на тях е приложима давността по чл. 111,
б."в" ЗЗД – кратката тригодишна давност. В този смисъл са
разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 3/2011 г. от 18.05.2012 г. на
ОСГТК на ВКС.
В исковата молба не са изложени твърдения давността за
вземането да е изтекла преди образуване на *** производство, поради което съдът
следва да обсъди спирането и
прекъсването на давността от момента на издаване на изпълнителния лист и
образуване на *** производство, на което именно се позовава ищеца по делото.
Съгласно чл.116
б. „в” ЗЗД и разясненията, дадени в мотивите по т.10 от ТР№2/2013г. на ОСГТК на ВКС, давността се прекъсва от предприемането на кое и да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ. В цитираното
тълкувателно решение примерно и неизчерпателно са изброени изпълнителните
действия, прекъсващи давността, както и действията, с които давността не се
прекъсва.
Съдът приема, предвид разясненията, дадени в мотивите
по т.10 от ТР№2/2013г. на ОСГТК на ВКС, че първото изпълнително действие, довело до
прекъсване на давността за вземанията по изпълнителния лист е подадената от „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД молба от 25.01.2010
г. /л.54/ за
образуване на *** срещу ищеца, доколкото в нея кредиторът е възложил на ***,
по реда на чл.18 ЗЧСИ, извършване на всички изпълнителни действия.
Следващото изпълнително действие, което съдът приема, че прекъсва давността
е разпореждането на *** от 18.04.2012 г.
/л.85/, с което е насрочен опис на движими вещи на длъжника. *** е пристъпило
към изпълнение на този изпълнителен способ, изпратил е уведомления до длъжника
и взискателя за насрочения опис, като същият не се е състоял по причина, че
длъжникът не е открит, а не поради бездействие на *** и взискателя.
В периода от 25.01.2010 г. /образуването на *** дело/ до 18.04.2012 г.
/насрочения опис/, съдът приема, че не са
предприемани действия по изпълнението, които да водят до прекъсване на давността.
В тази връзка, съдът счита, че не води
до прекъсване на давността, подадената от длъжника молба 22.02.2010 г. до *** с искане за разсрочване на задълженията
към „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, доколкото същата не съдържа изрично
признание на дълга. Признанието на
задължението от длъжника, по смисъла на чл.116,б.”а” ЗЗД следва да обективира
изрично потвърждаване съществуването към момента на конкретния размер на
задължението /респ. на остатъка от дълга/, частичното изпълнение или обещание
за регулярно плащане не съставлява признание за съществуването на целия
непогасен остатък. В този смисъл Определение № 440 от 19.10.2018 г. по т.д. №
697/2018 г. на ВКС, ТО.
Наред с това, за да породи ефекта си да прекъсне давностния
срок признанието следва да е адресирано до кредитора, а не до трето лице,
включително и длъжностно такова, какъвто е настоящия случай. В този смисъл
Решение № 26 от 24.07.2018 г. по т.д №. 1853/2017 г. на ВКС, ТО.
Дори и да се приеме обратното, че с подаването на тази молба е признато
задължението спрямо взискателя по *** дело и настоящ ответника и е прекъсната
давността, то от подаването й 22.02.2010 г. до насрочване на опис 18.04.2012 г.
са изминали повече от две години без да е извършвано изпълнително или друго действие,
което да е от естеството си да прекъсне новата давност.
Съгласно чл. 433, ал. 1,
т. 8 ГПК, по силата на закона, изпълнението се счита за прекратено, когато в
продължение на две години взискателят не поиска извършване на изпълнителни действия,
без за това да е необходимо изрично постановление на ***. Прекратяването на ***
производство поради т. нар. „перемпция” настъпва по силата на закона чл. 433,
ал. 1, т. 8 ГПК, а *** може само да прогласи в постановлението си вече
настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно
релевантни факти. Без правно значение е дали съдебният изпълнител ще постанови
акт за прекратяване на принудителното изпълнение и кога ще направи това, тъй
като този акт има само декларативен, а не конститутивен ефект. Прекратяването
на *** става по право.
В настоящият случай, съдът намира, че
считано от 26.01.2012 г. *** е прекратено по силата на закона – чл.433, ал.1,
т.8 ГПК.
В този случай новата давност започва да
тече от предприемането на последното по време валидно изпълнително действие.
Каквото и да е основанието за прекратяване на ***, всички предприети по него
изпълнителни действия се обезсилват по право /с изключение на изпълнителните
действия, изграждащи тези изпълнителни способи, от извършването на които трети
лица са придобили права и редовността на извършените от трети задължени лица
плащания/, а изпълнителните действия предприети след прекратяването не могат да
доведат до прекъсване на давността. В този смисъл т.10 от ТР №2/2013г. на ОСГТК на ВКС.
С оглед изложеното съдът намира, че считано от 25.01.2010 г., когато е
извършено последното валидно изпълнително действие по *** производство срещу
ищеца, е започнала да тече нова погасителна давност, която безпрепятствено е
изтекла на 25.01.2013 г.
/включително/ за главницата и за лихвите, без да е спирана и прекъсвана и
вземането по издадения изпълнителен лист и заповед за изпълнение е погасено по
давност.
Действително в периода от 2016 г. до 2019 г. са извършвани редица
изпълнителни действия, включително и плащания на дълга по издадения
изпълнителен лист, но в случая те са без правно значение и не водят до
прекъсване на давността.
В тази връзка по делото е изслушана и приета, без възражение на страните,
Съдебно-счетоводна експертиза /л.198/, от която е видно, че в периода от
14.12.2016 г. до 14.10.2019 г. са постъпвали плащания по *** дело за
задълженията на длъжника в общ размер на 1980 лева, като не се установява дали
сумите са заплащани лично от ищеца или в резултат на принудително изпълнение.
Съгласно експертизата от така платените от ищеца суми са платени следните суми
по изпълнителния лист 354.16 лева – обезщетение за забава, 138.22 лева –
деловодни разноски и 266.62 лева, натрупана законна лихва, както и 95 лева –
такси по изп.дело и 150 лева – юрисконсултско възнаграждение в *** – общо 1004
лева.
Непогасени задължения по изпълнителния лист са останали 1556.62 лева –
главница и 216.80 лева – законна лихва
Всички извършени плащания са след изтичането на погасителната давност. Така
извършените от ищеца плащания, съдът намира за ирелевантни за спорното право, факти. Същите са извършени
след изтичане на давностния срок, поради което и, както се посочи по-горе, те
не прекъсват давността и нямат никакво правно действие по отношение на вече изтеклата
давност.
На първо място не се установява по
делото, че плащанията са извършени лично от длъжника доброволно, а не чрез прилагането
на принудителен способ за изпълнение. Дори и да са направени от длъжника, съдът
не приема, че са извършени доброволно, доколкото сумите са платени на *** по ***
дело, след наложен запор и под заплахата, че ще се пристъпи към принудително събиране
на вземането, поради което съдът намира, че не е приложима разпоредбата на
чл.118 ЗЗД.
По изложените съображения съдът не
приема, че тези плащания представляват отказ от изтекла давност. Наред с това липсва
изрично изявление на длъжника в тази насока, както и мълчаливо такова. Отказът
може да бъде изричен или мълчалив, но от съдържанието му трябва да може да се
направи несъмнен извод, че длъжникът не желае да се ползва от последиците на
изтеклата погасителна давност. Не може да има валиден отказ от погасителна
давност при неиндивидуализирани по размер парични задължения. От приложените
платежни нареждания не може по несъмнен начин да се направи извод точно относно
кои парични задължения – главно или акцесорни, изцяло или отчасти за всяко едно
от тях, длъжникът не желае да се ползва от последиците на погасителната
давност. В този смисъл Решение № 186 от 19.06.2013 г. по гр.д. № 927/2012 г., IV ГО на ВКС.
Действително друго щеше да бъде, ако плащанията са настъпили преди изтичане
на погасителната давност, тогава същите следва да бъдат съобразени от съда,
като надлежно изпълнение. Ищецът има
правен интерес от отрицателен установителен иск за платените в хода на *** суми,
доколкото същите са били преди това погасени по давност, тъй като
плащането принципно не изключва погасителния ефект на изтеклата преди това
давност. Още повече по делото
липсват данни те да са били платени доброволно, а не в резултата на
незаконосъобразни изпълнителни действия. Ето защо и
не следва да се прекрати производството като
недопустимо за платените по изпълнително дело суми, респективно искът за тях да
се отхвърли. В смисъл, че е допустим отрицателен установителен иск за платени
по изпълнителното дело суми след настъпване на погасителната давност, както и
искът следва да се уважи и за тях, са Решение № 112/11.02.2010 г. по гр.д. №
179/2009 г. III ГО на ВКС, Решение № 99 от
28.06.2012 г. по т.д. № 667/2011 г. II ТО на ВКС.
Предвид изложените съображения съдът намира, че искът е доказан изцяло по
основание и размер и следва да бъде уважен.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора и на основание
чл.78, ал.1 ГПК право на разноски се пораждат за ищеца, който е направил своевременно
искане в тази насока. Ищецът
доказа слените разноски – 84.14 лева, платена държавна такса, 5 лева – държавна
такса за издаване на обезпечителна заповед, 60 лева – депозит за ССчЕ. Общо
разноски на ищежа, които на основание чл.78, ал.1 ГПК ще му се присъдят в
размер на 149.14 лева.
По делото е представен
договор за правна помощ и съдействие /л.4 /, съгласно който на ищеца е
предоставена безплатна правна помощ по реда на чл.38 ЗА от Адвокатско дружество „***“. Съгласно чл.38, ал.2 ЗА на
адвоката се определя размер не по-малък от предвидения в Наредбата за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
На основание чл.7, ал.2, т.2, вр. с
пар.2а от ДР от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
съдът определя адвокатско възнаграждение за Адвокатско дружество „***“ в размер на 448.39 лева с ДДС /с оглед интереса в общ размер на 2048.78 лева/, която
сума ще се присъди в пълен размер.
Така мотивиран, Пловдивският районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Л.П.С.-З., ЕГН **********, с адрес: *** НЕ ДЪЛЖИ на „ЕВН
България Топлофикация“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ №
37, представлявано от Ж. П. С. и С. Г. С., сумата в размер на 1556.62 лева, представляваща стойността на топлинната енергия, доставена за обект на потребление,
находящ се в *** за
периода 01.03.2006 г. до 30.04.2009 г., сумата в размер на 354.16 лева – обезщетение за забава за периода от 01.05.2006г. до
22.11.2009 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
23.11.2009г. до окончателното плащане, както и сумата в размер на 138 лева - деловодни разноски, за които
вземания е издаден изпълнителен лист от 04.01.2010 . по ч.гр.д. № 15419/2009 г.
по описа на ПРС и въз основа на който е
образувано ***
по описа на ***
***.
ОСЪЖДА „ЕВН
България Топлофикация“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ №
37, представлявано от Ж. П. С. и С. Г. С. ДА ЗАПЛАТИ НА Л.П.С.-З., ЕГН **********, с адрес: *** сумата в
размер на 149.14 лева – разноски в производството.
ОСЪЖДА „ЕВН
България Топлофикация“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ №
37, представлявано от Ж. П. С. и С. Г. С. ДА ЗАПЛАТИ НА Адвокатско дружество „***“, Булстат;
********* сумата в размер на 448.39 лева с ДДС – адвокатско възнаграждение, на основание чл.38 ЗА.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ /п/
Вярно с оригинала!ВГ