РЕШЕНИЕ
гр. ЛЕВСКИ, _18.12._
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд гр. Левски, ІV състав, в публичното съдебно
заседание на деветнадесети ноември_
Председател: _СТОЙКА МАНОЛОВА_
при
участието на секретаря _Ваня Димитрова_ и прокурора __, като
разгледа докладваното от съдия Манолова гр. дело № _310_ по описа за _2020_ год., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл. 422, във вр. с
чл. 415 от ГПК, във вр. с чл. 79 от ЗЗД.
В РС – Левски е постъпила искова молба от „******” ЕАД, с
ЕИК/код по БУЛСТАТ:******, със седалище и адрес на управление: гр.*********,
чрез адв. Виолета Герова, САК, против
В.И.В., с ЕГН**********, с адрес: ***.
В исковата молба се твърди, че въз основа на подадено
заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на
чл.410 от ГПК, срещу В.И.В. е образувано ч.гр.д. №77/ 2020г., по описа на PC
Левски. Против длъжника била издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение в размер на 418.70лв. за дължими и незаплатени месечни абонаментни
такси за потребление па мобилни услуги, както и за начислена договорна
неустойка.
Във връзка с връчване на заповедта за изпълнение на парично
задължение на длъжника при условията па чл.47, ал.5 ГПК, от името на ищеца
предявява на основание чл. 422, във вр. с чл. 415 ГПК иск за установяване на
вземането по издадената заповед за изпълнение в размер на 418.70лв.
Твърди се, че ответникът В.И.В. бил абонат на дружеството
доставчик на мобилни услуги с клиентски номер №****** и титуляр по
предпочетения мобилен номер ****** с избрана абонаментна програма Тотал
24.99лв. с неограничени национални минути и роуминг в зона ЕС, с уговорен срок
на действие 24 месеца до 20.07.2019г. Въз основа на посочения договор
ответникът ползвал предоставяните от Дружеството мобилни услуги, като
потреблението е фактурирано под клиентския номер на абоната №******. Ищецът се
позовава на чл. 26 от Общите условия на мобилния оператор, че „при ползване на
услуги чрез индивидуален договор заплащането на ползваните услуги се извършва
въз основа на фактура, която се издава ежемесечно на името на потребителя. При
сключване на индивидуален договор всеки потребител - страна по договора бива
уведомен за датата от месеца, на която ще му бъде издавана фактура.
Неполучаването на фактурата не освобождава потребителя от задължението му за
плащане на дължимите суми".
За потребените от абоната-ответник услуги за периода от
25.12.2018г. до 24.02.2019г., *** е издал:
фактура
№**********/25.01.2019г. за отчетния период на потребление от 25.12.2018-24.01.2019г.
с дължима стойност за плащане в размер на 82.51лв. за месечни абонаментни такси
за потребените услуги, като дължимата сума била платима в срок до 09.02.2018г.
фактура №**********/25.02.2019г. за отчетния период на
потребление от 25.01.2019-24.02.2019г. с дължима стойност за плащане в размер
на 63.85лв. за месечни абонаментни такси за потребените от абоната по договора
услуги.
Твърди се, че дължимата сума е платима в срок 12.03.2018г.
Към фактурата е приложено извлечение от потреблението на ползвания мобилен
номер.
За посочените месечни отчетни периоди длъжникът не е
изпълнил задължението си да заплати на ****** дължимите месечни абонаменти,
съобразно използваните от него услуги в общ размер на 146.36 лв., като към
всяка от фактурите имало приложено извлечение детайлизирана справка от
потреблението па ползвания номер.
Неизпълнението на абоната-ответник да заплати стойността на
потребените и фактурирани услуги на стойност 146.36лв., е ангажирало
договорната отговорност на абоната по т.11 от процесния договор за услуги, като
във връзка с чл.75, вр.с чл. 19б, в) от ОУ на мобилния оператор, ****** е
прекратил едностранно индивидуалните договори на ответника В.И.В. за ползваните
абонаменти и е издал по абонатен номер №****** на дата 25.04.2018г. крайна
фактура №********** с начислена обща сума за плащане в размер на 418.70лв.
В издадената крайна фактура била начислена неустойка за
предсрочно прекратяване на договорите за мобилни услуги в размер на 272.34 лв.
и била включена сумата за потребените мобилни услуги от предходните два отчетни
периода в размер на 146.36лв.
Неизпълнението на ответника обусловило правото на мобилния
оператор да ангажира договорната отговорност на абоната, съгласно изричната
клауза, съдържаща се и в t.IV-З от Допълнително споразумение от дата
11.09.2018г, като начисли в крайната издадена фактура неустойка за предсрочно
прекратяване на сключения абонамент. Предвид влизане в сила на постигната
Спогодба между ****** и Комисия за защита на потребителите относно начина на
формиране на неустойките, претендирани при предсрочно прекратяване на договорен
абонамент, начислената на абоната неустойка в размер на 272.34 лв. била
формирана съобразно новите правила за изчисление, уговорен в t.IV-З от
Допълнителното споразумение.
Твърди се, че претендираната неустойка в размер на 272.34лв.,
представляваща стойността на три месечни абонаменти такси на ползваната
програма за всеки ползван номер. Съгласно t.IV-З от Допълнителното
споразумение., в случай на прекратяване на подписан договор преди изтичане на
уговорения срок по вина или инициатива на Потребителя или по нарушение на
задълженията му по договора или приложения/документи свързани с него, същият е
длъжен да заплати за всяка СИМ карта, по отношение на която е налице
прекратяване неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаменти за
периода от прекратяване на договора до изтичане на уговорения срок, като сумата
не може да надвишава трикратния размер на стандартните месечни абонаменти,
взети без ДДС. В случай, че е предоставяна отстъпка от цената на месечния
абонамент, потребителят дължи и възстановяване на част от стойността на
ползваните отстъпки, съответстващи на оставащия срок на договора. В случаите, в
които на абоната е предоставено мобилно устройство за ползване на услуги,
съгласно посоченото в подписания договор или по предходно подписан документ,
чийто срок не е изтекъл, Потребителят дължи такава част от разликата между
стандартната цена на устройството (в брой и без абонамент) съгласно ценовата
листа, действаща към момента на сключване на договора и заплатената от него при
предоставянето му (в брой или съответно обща лизингова цена по договора за
лизинг), какъвто съответствал на оставащия срок на договора. Счита, че
уговорената клауза е в унисон с предписанията на Комисия за защита на
потребителите и с уговореното в постигнатата Спогодба.
Твърди се, че като абонат на обществената
телекомуникационна мрежа на мобилния оператор „******" ЕАД ответникът В.И.В.
се с съгласил и е приел Общите Условия на Оператора за взаимоотношения с
потребителите на мобилни телефонни услуги. Позовава се на чл. 49 от Общите
Условия, според които **** има право да получава в срок всички плащания,
дължими от потребителя в уговореното количество и на уговореното място; чл.71
„Потребителят е длъжен да заплаща определените от ****** цени по начин и в
срокове за плащане, посочени в т. 27 от тези Общи условия, а именно в срока,
указан на фактурата, но не по-късно от 18 дни след датата на издаването
й". Незаплащането в срок на издадените от Оператора на абоната фактури за
ползваните мобилни услуги е обусловило правото на ****** /чл.75 от ОУ/ да
прекрати едностранно индивидуалния договор на В.И.В.. При неспазване на което и
да е задължение по част XIII от тези Общи условия или в случай, че е налице
неизпълнение на някое от другите задължения на потребителя, ****** имал право
незабавно да ограничи предоставянето на услугите, или при условията на т. 19б,
в) да прекрати едностранно индивидуалния договор с потребителя или да откаже
сключване на нов договор с него".
Сочи, че по силата на чл. 26 неполучаването на фактура не
освобождавало потребителя от задължението му за плащане на дължимата сума.
Потребителят отговарял и дължал връщане па оператора и на всякакви допълнителни
/извънредни/ разходи, свързани със събирането па вземания, които са присъдени
по съдебен ред. Съгласно чл. 27 от Общите условия плащането на посочената във
фактурата сума се извършвало в срока указан на фактурата, по не по-късно от 18
дни след датата па издаването й. При неспазване на срока, потребителят дължал
неустойка за забава в размер на законната лихва за всеки ден закъснение.
Твърди се, че в конкретният случай ответникът В.И.В. е
подписал договори за услуги с мобилния оператор, ползвал е мобилен номер ******
и не е изпълнил задължението си по договор да заплаща стойността на
предоставените услуги, като с това си поведение е изпаднал в забава. Издадени
били фактури и в срок не ги е заплатил.
Отправя искане съдът да постановите Решение, с което да
признае за установено по отношение на ответника В.И.В., ЕГН: **********, че към
него съществува изискуемо вземане на ищеца „******" ЕАД, ЕИК ******, в
размер на 146.36лв., представляваща дължими и незаплатени месечни абонаментни
такси за потребление на мобилни услуги, за които са издадени фактури
№**********/25.01.2019г., №**********/25.02.2019г. за периода от 25.12.2018г.
до 24.02.2019г., ведно със законната лихва за забава, считано от датата на
подаване на заявлението по реда на чл. 41 ГПК до окончателното плащане на
сумата.
Моли съда да признае за установено по отношение на
ответника В.И.В., ЕГН:**********, че към него съществува изискуемо вземане на
ищеца „******" ЕАД в размер на 272.34лв., представляваща неустойка за
предсрочно прекратяване на договорен абонамент за услуги, за която е издадена
Крайна фактура № **********/25.04.2019г..
Моли да постанови осъдителен диспозитив спрямо ответника за
разноските, положени в настоящото исково производство, представляващи доплатена
държавна такса и адвокатски хонорар.
В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК не е постъпил писмен
отговор от страна на ответника, не е изразено становище по иска, не са
направени доказателствени искания.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства приема
за установено следното:
Въз основа на подадено заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК срещу В.И.В. е
образувано ч.гр.д. № 77/2020г. по описа на РС – Левски. Против длъжника е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение в размер на 418.70 лв., от
които 146.36 лв., представляващи дължими и незаплатени месечни абонаментни
такси за потребление на мобилни услуги и 272.34 лв., представляващи неустойка
за предсрочно прекратяване на договорен абонамент за услуги, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 07.02.2020г. – датата на подаване
на заявлението, до изплащането на вземането и 25 лв. държавна такса и 180 лв.
адвокатско възнаграждение.
Ответникът В.И.В. е абонат на дружеството доставчик на
мобилни услуги, което се установява от приложения по делото препис от договор
за мобилни услуги от дата 20.07.2017г. Безспорно се установява възникването и
съществуването на валидни облигационни правоотношения между „******” ЕАД и
ответника В.И.В. с предмет предоставяне на далекосъобщителни услуги.
Със сключване на договора за мобилни услуги от дата
20.07.2017г. страните са поели насрещни задължения, като основно задължение на
ответника е заплащането на уговорената месечна абонаментна такса за ползваните
номера. Договорът е сключен при предварително определени Общи условия.
Представеният договор е валидно сключен и обвързва страните
по делото.
Същият не е оспорен от ответната страна и доколкото носи
подписите на лицата, посочени в тях, съставляват доказателство, че изявленията,
които се съдържат в тях, са направени от тези лица. С подписването на
договорите в правната сфера на всяка от страните са възникнали права и
задължения.
Не се оспорва, че ищецът е изпълнил задължението си по
договорите – да предостави достъп до своята електронна съобщителна мрежа и да
осигури достъп до конкретни мобилни услуги чрез мобилен номер ****. Към
абонамента за мобилния номер абонатът е взел мобилно устройство ALCATEL на
преференциална цена с абонаментен план Тотал.
С оглед представените по делото писмени доказателства съдът
приема за безспорно установено, че ответникът е подписал процесния договор,
като ответникът се е съгласил с условията по договора, както и се е съгласил да
заплаща стойността на уговорените месечни абонаментни такси.
Страните са договорили дата на фактуриране на ползваните
услуги на 25 число на месеца. Съгласно Общите условия, чл. 27, дължимите
месечни суми са платими в указаните във фактурите срокове, но не по – късно от
18 дни от издаването на месечната фактура. Неполучаването на фактура не
освобождава абоната от заплащането на дължимата сума.
Основанието за плащане са доставените абонатни услуги на
ответника, като същият с подписването на договорите е приел да заплаща месечните
абонаментни такси.
Ответникът не твърди, а и не сочи доказателства във връзка
с изпълнението на своите задължения. Безспорен е и фактът, че ответникът не е
заплатил дължимата сума по издадените фактури в уговорения срок.
Ищцовото дружество е изпълнило задълженията си, като е
издало процесната фактура, отразяващо ползването на мобилни услуги от конкретен
мобилен номер, предоставен на ответника.
По изложените съображения съдът приема, че ответникът е
неизправна страна по договора, тъй като не е предложил на кредитора изпълнение в уговорените срокове.
Услугите, предоставени на абоната – ответник са фактурирани
под Клиентски номер №******, за който са издадени процесните фактури за периода
25.12.2018г. до 24.02.2019г., с приложено извлечение от детайлна справка на
месечното потребление.
Абонатът е потребил и не е заплатил мобилните услуги. Не са
представени доказателства от страна на ответника, че е заплатил дължимите
парични суми по фактурите, тежестта на доказване на които факти е негова, както
му е указано с доклада по делото.
Установява се, че абонатът е потребил и не е заплатил
мобилни услуги на обща стойност 146.36 лв., поради което искът се явява
основателен и доказан и като такъв следва да бъде уважен.
По
отношение на претенцията за неустойка
Ищецът претендира неустойка в размер на 272.34 лв.
Съгласно константната практика на ВКС, неустойката следва
да се приеме за нищожна на основание чл. 26, ал.1 ЗЗД, когато единствената цел,
за която е уговорена, излиза извън присъщата й обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функция, като преценката за нищожност се прави за всеки конкретен
случай към момента на сключване на договора.
Налице е установена съдебна практика, според която
уговорката за неустойка в полза на мобилен оператор при предсрочно прекратяване
на договор за услуга поради неплащане на сума по договор за услуга поради
неплащане на сума по договора от потребителя, определена в размер на оставащите
абонаментни такси, е нищожна, тъй като позволява на оператора да получи
престация в значителен размер за сравнително дълъг период от време, без да
предоставя услуга, при което се създават условия за неоснователно обогатяване и
е налице противоречие с добрите нрави на осн. чл. 26, ал.1 от ЗЗД.
В случая се твърди, че в случай на прекратяване на подписан
договор преди изтичане на уговорения срок по вина или инициатива на потребителя,
същият е длъжен да заплати за всяка СИМ карта, по отношение на която е налице
прекратяване неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаменти за
периода на прекратяване на договора до изтичане на уговорения срок, като сумата
не може да надвишава трикратния размер на стандартните месечни абонаменти,
взети без ДДС.
Т.е. операторът получава очакваната и уговорена печалба от
договора, без да дължи насрещна престация до края на срока, предвид
предсрочното му прекратяване. Така уговорената неустойка е установена в
противоречие с добрите нрави и конкретно с нормите на добросъвестността, доколкото
излиза извън обичайната обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция на
неустоечните клаузи.
Така установените клаузи за неустойка, като нищожни и установени
в противоречие с добрите нрави, не пораждат задължение за потребителя на
мобилни услуги.
Поради така изложените съображения и доколкото тази клауза
не поражда права и задължения за страните, предявеният иск с правно основание
чл. 92 от ЗЗД следва да се отхвърли за пълния му предявен размер.
Ищецът е
заявил искане за присъждане на сторените разноски в заповедното производство в
размер на 25 лв. държавна такса и 180 лв. адвокатски хонорар, както и в настоящото производство в
размер на 25 лв. държавна такса и 180 лв. адвокатски хонорар.
Разноски
се дължат в полза на ищеца на основание чл. 78, ал.1 от ГПК.
Направено
е съответно искане, представен е списък по чл. 80 от ГПК и доказателства за
сторени такива. В настоящото производство договореното възнаграждение е в
размер на 120 лв., платим в брой, като внесената сума е 120 лв. внесена е
държавна такса в размер на 25 лв.
В
заповедното производство разноските са 25 лв. държавна такса и адвокатско
възнаграждение в размер на 180 лв.
Съдът,
който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422 от ГПК следва да се произнесе
за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като
съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в
исковото, така и в заповедното производство. Съдът по установителния иск следва
да се произнесе и по дължимостта на разноските за заповедното производство
относно размера им, както и разпределя отговорността за заплащането на тези
разноски съобразно с отхвърлената и уважената част от иска.
С оглед
на частичното отхвърляне на иска, на ищеца следва да се присъди сумата от 122.35
лв.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на В.И.В., с ЕГН**********, с адрес: ***, че към него съществува
изискуемо вземане на „******” ЕАД, с
ЕИК/код по БУЛСТАТ: ******, със седалище и адрес на управление: гр.***********,
представлявано от Д. К. К.и М. С., в размер на 146,36 лв., представляваща дължими и незаплатени месечни
абонаментни такси за потребление на мобилни услуги, за които са издадени
фактури №**********/25.01.2019г., №**********/25.02.2019 г. за периода от
25.12.2018г. до 24.02.2019г., ведно със законната лихва за забава, считано от
датата на подаване на заявлението по реда на чл. 410 от ГПК - 07.02.2020г. до
окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ
ПРЕДЯВЕНИЯ иск за признаване на установено по отношение на ответника В.И.В., ЕГН**********, че към него съществува изискуемо
вземане на ищеца ****** в размер на 272.34
лв., представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договорен
абонамент за услуги, за която е издадена крайна фактура
№**********/25.04.2019г.
ОСЪЖДА В.И.В., с ЕГН**********,
с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на „******” ЕАД, с ЕИК/код по БУЛСТАТ: ******,
направените в заповедното и настоящото производство разноски съобразно
уважената част на иска в размер на 122.35 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок пред
ОС - Плевен от съобщението.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: