Решение по дело №17/2020 на Административен съд - Кюстендил

                                              Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е    № 39

                                            гр.Кюстендил, 17.02.2020год.

                                              В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

            Административен съд - Кюстендил, в публичното заседание на пети февруари  през две хиляди и двадесета година в състав:

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА  СТОЙЧЕВА

                                                                     ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА

                                                                                      АСЯ  СТОИМЕНОВА          

при секретаря Антоанета Масларска  и с участието на прокурора Марияна Сиракова, като разгледа докладваното от съдия Стойчева  КАНД № 17  по описа за 2020год.,  за да се произнесе, взе предвид:

 

            Производството е по реда на  чл.63 ЗАНН  във вр. с чл.208 и сл. АПК.

Районно управление – Кюстендил при Областна дирекция на МВР – Кюстендил, представлявано от ВПД началник Б. М., оспорва решението на Кюстендилския районен съд от 29.11.2019год.  по  НАХД № 802/2019год., с което е отменено Наказателно постановление № 1910а-826/02.05.2019г.  Изложени са доводи за неправилност на оспорения съдебен акт  при касационните  отменителни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2  от НПК.  Твърденията са за това, че липсва съществено нарушение на процесуалните правила относно съдържанието на АУАН и на реда за съставянето му; че съдът не е изпълнил вмененото му от закона задължение за пълно, всестранно и обективно изследване и установяване на обстоятелствата по делото, както и че неправилно е тълкувал и приложил санкционната норма на чл.45, ал.3 вр. с чл.8, ал.3 и ал.4 от Закона за закрила на детето. Сочи се доказаност на административното нарушение. Претендира се отмяна на решението и постановяване на друго за потвърждаване на наказателното постановление.

Ответникът М.  П.М. ***, чрез пълномощника си адв. К.С., изразява становище за неоснователност на касационната жалба като счита оспореното решение за обосновано и правилно.

Представителят на Окръжна прокуратура - Кюстендил дава заключение за основателност на касационната жалба.

Кюстендилският административен съд, извършвайки преценка на доказателствата по делото, на касационните основания и на доводите на страните, както и след служебна проверка на атакувания съдебен акт на осн.чл.218, ал.2 от АПК, приема следното:

Касационната жалба е подадена от страна с право на касационно оспорване, срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване по реда на чл.208 от АПК, в преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК  и отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл.212 от АПК, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, касационната жалба се приема за основателна.

Предмет на обжалване е решение на районния съд, с което е отменено  Наказателно постановление № 1910а-826/02.05.2019г., издадено от ВПД началник на  Районно управление – Кюстендил, с което на ответника по касация М.  П.М. е наложено административно наказание глоба в размер на 300,00лв.  на основание чл.45, ал.3 от Закона за закрила на детето.

Административнонаказателната отговорност на нарушителя е ангажирана за това, че на 14.03.2019год., около 23,40 часа  в гр.Кюстендил, на ул. Овощарска, в качеството си на родител, не е придружил и не е осигурил  пълнолетно дееспособно лице за придружител след 22,00 часа  на обществено място на детето си Г. М. М., което  е навършило  14 години, но не е навършило 18 години, с което е нарушил  разпоредбите на чл.8, ал.3 и ал.4 от ЗЗДет.

За деянието е съставен АУАН № 1910а-575/17.03.2019г., а към административната преписка са приложени докладна записка на полицейски служител – и-р Димитър Ерков, както и сведение на нарушителя.

В производството  пред КРС са разпитани актосъставителят и свидетелят по акта, като последният е констатирал съставомерното деяние и с показанията си потвърждава обстоятелствата по АУАН и НП.

При изложените данни, районният съд е отменил  наказателното постановление по съображения за незаконосъобразност. Приема се, че е налице съществено нарушение на процесуалните правила по чл.40, ал.1 от ЗАНН, поради това, че АУАН не е съставен от лице, което  е присъствало  при извършване или при установяване на нарушението; че в АУАН и в НП не е описано ясно времето и мястото на нарушението, а  посочено ЕГН на непълнолетното дете е различно от надлежно установеното въз основа на справка по реда на Наредба № 14/18.11.2009г. Извън горното, въззивният съд счита, че субекта на задължението по чл.8, ал.3 и ал.4 от закона, респ. на отговорността по чл.45, ал.3 от закона е избран произволно от АНО, който не се е мотивирал защо приема за нарушител бащата, а не майката на непълнолетното дете, както и че  с нарушаване на правилото на чл.8, ал.3 и ал.3 от ЗЗДет., са осъществени две отделни административни нарушения. Формирани са доводи и  за недоказаност на релевираното деяние.

Касационната инстанция, при служебната проверка на атакувания съдебен акт съобразно изискванията на чл.218, ал.2 от АПК, не констатира основания за нищожност и недопустимост на същия. Преценката за съответствието с материалния закон на оспореното решение, както и относно посочените в жалбата пороци, сочещи касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2  от НПК, обосновава следните изводи:

Въззивното решение е неправилно.  Същото е постановено в нарушение на материалния закон и на процесуалните правила, поради което изложените в касационната жалба  доводи са основателни.

Районният съд незаконосъобразно е приел, че е налице съществено нарушение на процесуалните правила,  доколкото АУАН е съставен  от лице, което не е присъствало нито при извършване, нито при установяване на нарушението. Действително АУАН е съставен в хипотезата на чл.40, ал.3 от ЗАНН без да са налице предпоставките за приложение на нормата. Горното обаче не съставлява съществено нарушение на процесуалните правила и в този смисъл правните изводи на въззивния съд са неправилни. Безспорно е, с оглед на представената административнонаказателна преписка, че е приета докладна записка на  полицейски служител, в която се съдържа изложение на фактически обстоятелства, касаещи процесното деяние, т.е.  установяването на съставомерното деяние е извършено въз основа на писмени доказателства. От друга страна, съставеният акт е връчен на нарушителя, който е депозирал възражения по реда на чл. 44, ал.1 от ЗАНН, с което е обезпечено правото му на защита.  Горното дисквалифицира допуснатото нарушение на правилото на чл.40, ал.1 от ЗАНН като съществено процесуално нарушение и основание за отмяна на НП. Доводите в оспореното решение в обратния смисъл са неправилни. 

Идентични са констатациите на касационната инстанция и по отношение на изводите за това, че в АУАН и в НП са посочени време и  място на извършване на нарушението, различни от фактически установеното, както и че субекта на задължението по чл.8, ал.3 и ал.4 от закона, респ. на отговорността по чл.45, ал.3 от закона е избран произволно от АНО, без яснота  защо приема за нарушител бащата, а не майката на непълнолетното дете. По отношение на последния довод следва да се посочи, че изцяло в компетентността на АНО е да прецени с оглед на конкретните обстоятелства по случая, отговорността на кой от родителите на детето да ангажира с издаване на НП на основание  чл.45, ал.3 от ЗЗДет.  За горното не се изискват изрични мотиви, а  съдът дължи проверка дали субекта на наказанието е осъществил релевираното  административното нарушение.

Обратно на соченото в оспореното решение, касационният съд  счита, че административното нарушение е описано пълно, точно и ясно, вкл. във връзка с  времето и мястото на извършването му, а именно около 23,40часа, в гр. Кюстендил, на ул. Овощарска. Налице е неточност относно ЕГН на непълнолетното дете, но същото е надлежно идентифицирано с трите си  имена, както и чрез връзката си с нарушителя  М. и адреса на който живее.

Касационният съд счита за незаконосъобразни доводите в оспореното решение по съществото на релевираното деяние. В противоречие със събраните доказателства и относимите разпоредби на специални закон, са мотивите на съда за недоказаност на нарушението. Обратно на приетото, касационната инстанция счита, че е осъществен фактическият състав на нарушението по чл.8, ал.3 и ал.4 от ЗЗДт. Нарушителят е баща, т.е. родител на непълнолетното дете Г. М. М. и в това качество е бил длъжен  да го придружи на посоченото в НП публично място след 22.00 часа, което не е сторил, респ. е имал задължение да осигури пълнолетно дееспособно лице за негов придружител, което задължение не е изпълнил. Деянието е осъществено чрез бездействие и е доказано по безспорен начин от доказателствата по делото.  

Неоснователни са доводите на районния съд и в частта, в която се приема,  че  с нарушаване на правилото на чл.8, ал.3 и ал.4 от ЗЗДет., са осъществени две отделни административни нарушения и предявеното обвинение е неясно. Административнонаказателната  отговорност на нарушителя е ангажирана за нарушение по чл.45, ал.3 във вр. с чл.8, ал.3 и ал.4 от ЗЗДет.,  като и в АУАН, и в НП се съдържат обстоятелства, покриващи съставомерните признаци по сочената правна норма. Безспорно е, че законодателят вменява две задължения за родителя, съотв. настойника, попечителя или лицата, които полагат грижи за дете. Безспорно е, че неизпълнението на визираните задължения е основание за ангажиране на административнонаказателната отговорност на субекта на същите по чл.45, ал.3 от ЗЗДетето,  при констатиране  идентичност на обекта, субекта и субективната страна на нарушението. Касае се  отделни задължения на родителите, попечителите и лицата, полагащи грижи за дете, които са заместими и между тях съществува връзка на евентуалност. Основното задължение на родителя  /каквото качество има въззивния жалбоподател/  е това по чл.8, ал.3 от ЗЗДетето - да придружи ненавършилото пълнолетие дете на обществено място след визирания в закона час и ако неизпълнението на това задължение е невъзможно, негов сурогат е задължението по чл. 8, ал.4 от ЗЗДетето - да осигури пълнолетен дееспособен придружител. Следователно предпоставка по чл.45, ал.3 от ЗЗД за отговорността на родителя на непълнолетния е неизпълнението на задълженията по ал.3 и ал.4 на чл.8 от закона. В контекста на изложеното и с оглед на конкретните фактически обстоятелства, следва да се приеме, че изцяло в правомощията на АНО е да ограничи обема на обвинението, респ. на отговорността до неизпълнението на едно от двете задължения или и за двете задължения, както е процедирал в случая. Налице е повдигнато обвинение и за двете нарушения, което не води нито до неяснота, нито до невъзможност или затруднения за нарушителя да разбере за какво деяние се ангажира отговорността му.

Изложеното налага извод за неправилност на решението на районния съд, поради което на основание чл.221, ал.2, пр.2 от АПК същото ще се отмени. Решавайки спора по същество, на основание чл.222, ал.1 от АПК, съдът ще потвърди НП.

Водим от горното, съдът

                                                          Р   Е   Ш   И:

           

ОТМЕНЯ решение № 406 на Районен съд – Кюстендил от 29.11.2019год. по НАХД № 802/2019год.  и  вместо него постановява:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 1910а-826/02.05.2019г., издадено от ВПД  началник на  Районно управление – Кюстендил, с което на  М.  П.  М., ЕГН **********,***,  е наложено административно  наказание „глоба“ в размер на 300,00лв.  на основание чл.45, ал.3 от Закона за закрила на детето.

Решението не подлежи на обжалване.

            Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от същото.

           

            Председател:                                              Членове: 1.                           2.