МОТИВИ към НОХД 2080/09г.
Производството е образувано въз основа на внесен от РП – Пазарджик
обвинителен акт.
Обвинението е против Н. Г. Т. и М. Г. Т. *** за това, че на 20.08.2009г. на ул.”Марица”№16 в гр.Пазарджик в
съучастие като съизвършители чрез повреждане на прегради, здраво направени за
защита на имот- взломен катинар на врата на таванско помещение, са отнели чужда
движима вещ- хладилник „Мраз 200”
на стойност 50.00 лева от владението на Я И Я без негово съгласие с намерение
противозаконно да я присвоят -Престъпление по чл.195 ал.1 т.3 предл.2 вр. чл.194
ал.1 вр. чл.20 ал.2 от НК.
Производството по делото се
проведе по реда на гл. 27 от НПК.
Представителят на РП Пазарджик
дава становище за налагане на наказание с приложение на императивната норма на
чл. 55, ал.1,т.2, б.Б и определяне на наказание пробация при двете задължителни
мерки и тази по чл. 42 а, ал.2 т.6 от НК за престъпление по чл. 197 т.3 от НК.
Защитникът на подсъдимите
принципно не оспорва съставомерността на деянието, но претендира предвид
възстановяването на щетите чрез заплащане на паричната равностойност на вещите
деянието за се квалифицира по леконаказуемия състав на чл. 197 и се нали
наказание пробация само при двете задължителни мерки.
Подсъдимите се признават за
виновни.
Районният съд, като обсъди и
прецени поотделно и в съвкупност събраните по съответния процесуален ред доказателства
, потвърждаващи самопризнанието на подсъдимия , при спазване на разпоредбите на
чл.301 НПК, ръководейки се от закона и по вътрешно убеждение, прие за
установено следното:
Пострадалият Я Я *** в гр.П. В същата
сграда живеят и подсъдимите
Николай Торков и Мариян Торков. Всички живеещи
в блока притежават тавански помещения, находящи се на осмия етаж на сградата.
Постр. Яков съхранявал в своето таванско помещение хладилник „Мраз 200” с вградена алуминиева
камера.
На 20.08.2009г. Н Т и М Т отишли до
таванското помещение на пост. Я. Те счупили катинара, с който помещението се
заключвало и влезли вътре. Двамата взели хладилника „Мраз 200” и го отнесли в тяхното
таванско помещение. Там демонтирали алуминиевата камера и компресора на
хладилника. Около 18.00 часа на същия ден Н Т и М Тв предали компресора и
камерата в пункт за изкупуване на метали в кв. „Изток”, където работела свид.
Надежда Спасова.
Вечерта постр. Я отишъл до таванското си
помещение и видял взломения катинар. Той влязъл вътре и установил липсата на
хладилника. Постр. Яков си спомнил, че през деня е видял двамата подсъдими при таванските помещения. Затова погледнал в тяхното
помещение и разпознал личния си хладилник. Постр. Яков незабавно уведомил
полицията за станалото.
В хода на разследването М Т предал на
полицейските служители с протокол за доброволно предаване хладилника без
алуминиевата камера, компресора и капака.
Стойността на хладилника възлиза на 50.00 лева. По експертна оценка.
Горната фактология съдът възприе
като взе предвид направените самопризнания от страна на подсъдимите, които са
напълно подкрепени от събраните по надлежен процесуален ред – показанията на
свидетелите Яков, Спасова, протоколите за оглед и за доброволно предаване, писмените
доказателства. доказателствата са напълно непротиворечиви, взаимнодопълващи се
, като в своята цялост същите изграждат ясна картина на инкриминираното
престъпно деяние.
Установено е, че на
инкриминираната дата двамата подсъдими са разбили катинара на таванското
помещение на св. Яков и са изнесли от там без негово знание и съгласие
процесната вещ – хладилник на стойност 50 лв. според експертната оценка.
В субективно отношение са
съзнавали противоправността на деянието си, предвиждали са и са целели
настъпването на обществено опасните последици. Съзнателно са разбили катинара,
като по този начин са си осигурили достъп до помещението, в което се съхранявал
хладилника. Действали са заедно, налице е общност на умисъла.
Предвид горното и доколкото преди
приключване на съдебното следствие подсъдимите заплатиха на пострадалия
равностойността на предмета на престъпно посегателство, съдът ги призна за
виновни в извършване на престъпление по чл. 197 т.3 вр. Чл. 195, ал1.,т. 3 вр.
Чл. 194, ал.1 вр. Чл. 20, ал.2 НК.
Предвиденото наказание за това
престъпление е до осем години лишаване от свобода без предвиден минимум. При
това и предвид разпоредбата на чл. 373, ал.2 НПК вр. Чл. 58а вр. Чл. 55, ал.1,
т.2 б.Б от НК съдът наложи наказание пробация на двамата подсъдими.
За да определи конкретните по вид
и продължителност мерки за въздействие и контрол по отношение на всеки от тях
съдът взе предвид стойността на вещта , която е пет пъти по-ниска от
установената за страна минимална работна заплата. Наред с това прецени като
отегчаващи обстоятелства предходните им осъждания, които са за тежки умишлени
престъпления ( вкл.измама, изнасилване на непълнолетна ) , както и негативните
характеристични данни .
Като взе предвид горното, както и
необходимостта наказанието да постигне необходимите промени в съзнанието на
подсъдимите към поправяне, превъзпитание и предупредително-възпиращо
въздействие, както и общопревантивен ефект съдът определи следните пробационни
мерки по чл. 42 а, ал.2, т.1 , 2, и 6 от НК за всеки от двамата подсъдими: задължителна
регистрация по настоящ адрес с честота на явяване два пъти седмично за срок от
една година и десет месеца, задължителни периодични срещи с пробационен
служител за срок от една година и десет месеца и безвъзмезден труд в полза на
обществото 200 часа годишно в рамките на две поредни календарни години.
Предвид изхода на делото
подсъдимите се осъдиха да заплатят съдебно-деловодни разноски в размер на по
47.50 лева за всеки един от тях.
По изложените мотиви
съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: