№ 2993
гр. Благоевград , 14.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и втори
октомври, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
Членове:Владимир Ковачев
Габриела Тричкова
Секретар:Герасим Ангушев
като разгледа докладваното от Николай Грънчаров Въззивно гражданско
дело № 20201200501047 по описа за 2020 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.
Образувано е въз основа на въззивна жалба от „К.Б.“ ООД, ЕИК .., със седалище и
адрес на управление: гр. София, р-н „..“, бул. „...“ № 48, ет. 3, представлявано от Г.П.Ч., чрез
пълномощника му адв. А.Г., срещу Решение № 1230 от 06.03.2020г., постановено по гр.д. №
257/2019г. по описа на РС Р..
С въззивната жалба срещу обжалваното решение са наведени оплаквания за
неправилност поради неправилното приложение на материалния закон, съществено
нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост от доказателствената
съвкупност.
Оспорват се изводите на първоинстанционния съд за наличието на предпоставките за
допускането на съдебна делба- а именно че страните са съсобственици на общата вещ, която
не могат да поделят доброволно, както и че законът не разпорежда друго и поисканата делба
на недвижимия имот не е несъвместима с неговото естество и предназначение.
Навадени са доводи с жалбата, че от събраните пред първата съдебна инстанция
доказателства се установява, че страните по делото са били собственици на по един
недвижим имот, като ищецът е посочил че същите са „обединени“, но без да посочи как и на
1
какво основание е станало това. Поддържа се с въззивната жалба, че ако обединяването е
извършено с административен акт, то същият не е правна сделка по смисъла на чл. 77 от ЗС,
като той не създава право на собственост/Решение № 628 от 05.10.2010г. по гр. Дело №
1684/2009г. на I г.о. на ВКС на РБ/.
Поддържа се с въззивната жалба, че ако обединяването на имота е извършено по друг
начин, делбата на недвижимия имот е недопустима на осн. чл. 34 от ЗС, поради естеството и
предназначението на имота поради разпореждането на закона.
Според чл. 201 ал. 2 от ЗУТ- УПИ са неподеляеми, когато не може да се изготви
проект за разделянето им на две или повече части без да се създава недопустимо по закон
раположение на съществуващите сгради или на разрешени строежи и без да се създава УПИ
с лице и повърхност под минимално установените по закон с определените с плана за
застрояване за разделяния имот характер и начин на застрояване. Сочи се с въззивната
жалба, че видно е от приложения към исковата молба нотариален акт за учредяване на право
на строеж и Разрешение за строеж № 100/20.07.2007г. на Главния архитект на Община Р.,
имотът чиято делба е поискана по настоящото дело, е предназначен за средноетажно
застрояване/ с височина на застрояването до 15м./ В изпълнение на учреденото му право на
строеж, ответникът е започнал извършването на строителство, за което е издадено
посоченото по- горе разрешение за строеж.
Сочи се още с въззивната жалба, че съгласно чл. 15 ал.2 от Наредба № 7 от
22.12.2003г. за правилата и нормите на устройство на отделните видове територии и
устройствени зони при урегулиране на ПИ за средно застрояване, размерите на УПИ се
определят с ПУП. Поддържа се с въззивната жалба, че в този случай с ПУП на имота са
предвидени такива размери, които не позволяват неговото разделяне предвид установената
от чл. 201 ал. 2 от ЗУТ забрана.
С въззивната жалба са развити съображения, че съгласно чл. 38 ал.1 от ЗС в случаите,
когато отделни обекти в една сграда, са собственост на различни лица и УПИ е бил
предназначен за строежа на тази сграда, земята е обща част. Когато УПИ е застроен с повече
от една сграда/ какъвто е настоящия случай/ и сградите са индивидуална собственост на
различни лица, то УПИ е обща част във всички случаи, когато е невъзможно разделянето на
дворното място на толкова УПИ-та, колкото са собствениците на сградите изградени в него,
при спазване на изискванията на закона за лице и повърхност за всеки новообразуван УПИ,
отстояния на съществуващото застрояване, достъп до улици и др. изисквания на
благоустройственото законодателство. В този случай преценката за допустимостта на
делбата по арг. от чл. 201 от ЗУТ, се извършва въз основа на действащия ПУП. С
изложеното се поддържа недопустимост на допуснатата от първоинстанционния съд
съдебна делба.
Навадени са с въззивната жалба доводи и за това, че делбата на съсобствено дворно
2
място е недопустима, ако собственикът може да получи разрешение за нов строеж. В случая
дори и да се докаже по делото че учреденото от ищца право на строеж в полза на ответника
е погасено по давност, няма пречка страните по делото да получат ново разрешение за
строеж, което би направило делбата на процесния имот недопустима.
Поради изложените съображения с жалбата, иска се от въззивния съд, да отмени
обжалваното решение на РС Р., като неправилно и постановено в нарушение на
материалния закон, като необосновано от събраните доказателства, и да постанови ново
решение с което да отхвърли предявения иск за делба, като присъди направените от
жалбоподателя разноски по делото.
В предвидения по чл. 263 ал.1 от ГПК двуседмичен срок, по делото е депозиран
писмен отговор на въззивната жалба от „М.Х.З” ООД, ЕИК .., със седалище и адрес на
управление: гр. Р., ул. „.“ № 73, представлявано от Управителят Г.В.Б, чрез адв. Т.Р., с
който се оспорва депозираната жалба и се иска от въззивния съд да остави същата без
уважение.
Поддържа се с писмения отговор, че обжалваното първоинстационното решение е
допустимо, правилно и обосновано, постановено при спазване на процесуалните правила и
съобразено с материалния закон, поради което същото следва да бъде потвърдено от
въззивния съд.
Като несъстоятелно се определя с отговора на въззивната жалба възражението, че не
е доказана по несъмнен начин съсобствеността върху процесния имот, което е предпоставка
за неговото допускане до делба. Сочи се за безспорно установено и доказано по делото, че
обединяването на двата имота, собственост преди това на страните по делото, е извършено
чрез обединяването в нов имот с идентификатор 61813.559.8, който е станал съсобствен на
страните по делото при квоти- за „К.Б.“ ООД- 2664/5810 идеални части, а за „М.Х.З” ООД-
3146/5810 идеални части, като невярно е твърдението на представителят на дружеството
въззивник, че не е посочен начина по който е извършено обединяването на имотите. В този
смисъл оспорва се твърдението на въззивника, че страните са запазили собствеността си
върху двата обединени имота, тъй като обединяването е извършено с административен акт,
поради което не са налице основанията на чл. 77 от ЗС, тъй като не е налице правна сделка.
С писмения отговор се сочи, че самият текст на чл. 77 от ЗС опровергава тезата на
въззивника, тъй като в текста му се съдържа- „…по други начини, определени в закона.“
Оспорва се тезата на въззивника, за недопустимост на делбата на новообразувания
имот, поради естеството и предназначението на същия. Сочи се с писмения отговор на
жалбата, че първоинстанционният съд правилно е посочил в мотивите към решението си, че
това е въпрос, относим към втората фаза на делбата, а не към фазата на нейното допускане.
Макар според представителят на въззиваемото дружество, да е безпредметно да се обсъждат
тези възражения по същество, следва да се отбележи за пълнота, че по делото е приложен
проект за реално разделяне на имота на реални части, т.е. възможно е новообразуваните
3
вследствие на делбата недвижими имоти, да имат изискуемите по закон лице и повърхност,
поради което възраженията основани на приложението на чл. 201 ал.2 от ЗУТ, също са
неоснователни.
Оспорват се доводите наведени с въззивната жалба, свързано със застрояването на
процесния имот, което прави поисканата съдебна делба недопустима. Излагат се
съображения, че към настоящия момент в имота няма построени каквито и да е било сгради,
а също така имота не е обременен с право на строеж към настоящия момент, тъй като
учреденото право на строеж е погасено по давност, а ново право на строеж не е учредявано.
Поради изложеното не може да се твърди, че в имота съществуват сгради или разрешение за
строеж на такива, за които да се създава недопустимо по закон разположение, според
предвиденото в разпоредбата на чл. 201 ал. 2 от ЗУТ.
Оспорва се като неоснователно и възражението направено с въззивната жалба, че
делбата на съсобствения недвижим имот е недопустима, тъй като всеки собственик може да
се снабди с ново разрешение за строеж. Излагат се съображения, че съгласно чл. 183 ал. 4 от
ЗУТ, собственикът може да строи в съсобствения имот, без разрешението на останалите
съсобственици, но цитираната норма е неприложима към настоящия случай. Няма никакви
доказателства, че някой от собствениците е реализирал, започнал или има право за
съответното строителство в имота. Следователно единствената възможност за строителство
в имота е по реда на чл. 183 ал. 2 от ЗУТ. С оглед депозирания иск за делба пред съда,
очевидно е че липсва съгласие на съсобствениците да се строи в съсобствения имот, нито
има сключен в този смисъл договор в предвидената в закона форма. При извод за липса на
предпоставките както на чл. 183 ал.4 от ЗУТ, така и на чл. 183 ал. 2 от ЗУТ, налага се извода
че никой от съсобствениците не може да се снабди с ново разрешение за строеж, поради
което и това възражение на въззивника, наведено с въззивната жалба е неоснователно.
Поради изложеното с писмения отговор на въззивната жалба се иска от съда, да
потвърди обжалваното решение на РС Р., с което предявения иск е бил уважен като
основателен, а въззивната жалба да бъде оставена без уважение.
Претендират се и направените пред въззивната инстанция съдебни разноски.
Съдът при проверката си в закрито заседание по реда на чл. 267 във вр. с чл. 262 ГПК
намери подадената въззивна жалба за допустима, като подадени в срока за обжалване, от
легитимирана страна, с правен интерес от обжалване. Същата отговаря на изискванията на
закона и е редовна, като е насочена срещу съдебен акт на първоинстанционния съд, за които
е изрично предвидена от закона възможност за инстанционен контрол от по- горната
съдебна инстанция.
Писменият отговор от насрещната страна по въззивната жалба е своевременно
депозиран пред съда, от надлежна страна, като изложените с него съображения следва да
бъдат обсъдени от въззивния съд при постановяването на решението.
4
За насроченото от въззивния съд открито съдебно заседание, страните са радовно
призовани, но не се явяват представители или процесуалните пълномощници за да вземат
становище по допустимостта и основателността на въззивната жалба.
С писмена молба от „М.Х.З” ООД, чрез пълномощника си адв. Т.Р., поддържа
доводите изложени в отговора на исковата молба, като моли съда да отмени обжалваното
съдебно решение. Претендират се направените разноски пред настоящата инстанция.
Съставът на ОС Благоевград, при осъщствяване на правомощията си на въззивна
съдебна инстанция, съобрази следното:
Производството е образувано въз основа на депозирана пред съда искова молба от
„М.Х.З“ ООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. Р., ул. „.“ № 73,
представлявано от управителя Г.В.Б срещу „К.Б.“ ООД, ЕИК .., със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „...“ № 48, район „..“, представлявано от управителя Г.П.Ч..
Искането е с правно основание чл. 34 от ЗС и е за допускане на съдебна делба на
съсобствен недвижим имот: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № 61813.559.8/шестдесет
и една хиляди осемстотин и тринадесет, точка, петстотин петдесет и девет, точка, осем/,
находящ се в гр. Р., община Р., област Благоевград, по Кадастрална карта на гр. Р., одобрена
със Заповед № РД-18- 33/15.05.2006 г. на Изпълнителния директор на Агенцията по
Кадастъра, вписан с административен адрес- местност В., целият имот с площ от 5810 кв. м.
/пет хиляди осемстотин и десет кв. м./, с трайно предназначение на територията-
Урбанизирана, при граници на имота съгласно скица № 15-330331-25.05.2018г., издадена от
АК Благоевград: съседи 61813.559.859, 61813.559.860, 61813.559.521, 61813.559.12,
61813.559.438, 61813.544.506, при следните квоти:
-за „М.Х.З“ ООД, ЕИК ... - 3146/5810 ид.ч. от имота;
-за „К.Б.“ ООД – 2 664/5810 ид.ч. от имота.
Искането е основано на твърденията изложени в обстоятелствената част на исковата
молба, за възникнала съсобственост между страните по делото, въз основа на обединяване
на два отделни имота: ПИ с идентификатор 61813.559.783 и ПИ с идентификатор
61813.559.784, в изпълнение на сключен между страните Договор от 02.03.2007г., с
нотариална заверна на подписите, въз основа на който „М.Х.З” ООД е учредило право на
строеж върху обединения имот, в полза на „К.Б.“ ООД, с НА № 132, том ІV, рег. № 3283,
дело № 706 от 23.05.2007г. по описа на Нотариус К.М..
Поддържа се още с исковата молба пред районния съд, че учреденото в полза на
изпълнителя „К.Б.“ ООД, не е било реализирано в предвидения в закона/чл. 67 от ЗС/
петдогишен срок и същото е погасено по давност.
След изтичане на срока за строителство въз основа на учреденото право на строеж, от
5
страна на „М.Х.З” ООД многократно са правени постъпления пред „К.Б.“ ООД за подялба
на образувания съсобствен недвижим имот, но тези опити са останали безуспешни, което е
мотивирало страната от предявяването на иск за делба на съсобствения имот пред съда.
В срока за отговор на исковата моба по чл. 131 от ГПК, изказва се становище, че
предявения иск е процесуално допустим, но неоснователен. Оспорва се твърдението на
ищцовата страна за възникване на съсобственост на недвижимия имот на който се иска
извършване на съдебна делба, при квотите посочени в петитума на ИМ. Наведени са
възражения, че правото на собственост се придобива съгласно чл. 77 от ЗС- чрез правна
сделка, по давност или по друг начин, определен от закона. Възразява се, че твърдяното с
исковата молба „обединяване” на два имота, на които дружествата са били собственици
преди това, не поражда съсобственост върху образувания имот между „М.Х.З” ООД и „К.Б.“
ООД, тъй като административния акт не е правна сделка по смисъла на чл. 77 от ЗС.
С писмения отговор е наведено възражение че искането за допускане на съдебна
делба върху ПИ с идентификатор 61813.559.8 е неоснователно, доколкото съгласно чл. 201
ал. 3 от ЗУТ, УПИ са неподеляеми, ако не може да се изготви проект за разделянето им на
две или повече части, без да се създава недопустимо по закон разположение на
съществуващите сгради или на разрешени строежи и без да се спазени изискванията за
минимални размери на лице и повърхност, установени по закон съгласно одорения план за
застрояване на разделения имот, определящ характера и начина на застрояване за всеки от
имотите.
Поддържа се с отговора на исковата молба, че въз основа на учреденото право на
строеж и представените с исковата молба писмени доказателства, имотът чиято делба се
иска, е предназначен за средноетажно застрояване, като изпълнението на строежа въз основа
на издаденото резрешение за строеж е започнато. Навадено е в този смисъл възражение, че
имота не може да бъде допуснат до делба, тъй като такава не може да бъде извършена с
оглед на неговото актуално положение съобразно одобрения ПУП, както и поради забраната
на чл. 38 ал.1 от ЗС, тъй като в имота се намират сгради, които са индивидулна собственост
на всеки от съсобствениците на УПИ, поради което имота следва да остане обща част.
С писмения отговор са наведени възражения за недопустимост на съдебна делба на
посочения в ИМ недвижим имот, доколкото е налице основанието на чл. 183 ал.1 и ал. 2 от
ЗУТ, като за съсобствениците съществува възможност да получат разрешение за нов строеж,
дори и да се установи и докаже в процеса че първоначално учреденото право на строеж е
погасено по давност.
С обжалваното Решение № 1230 от 06.03.2020г., постановено по гр.д. № 257/2019г.
по описа на РС Р., първоинстанционният съд излагайки изводите си от фактическа страна и
правните съображения във връзка с доводите на страните, е приел че е налице съсобственост
между тях по отношение на недвижим имот: ПИ с идентификатор 61813.559.8, като е приел
че съсобствеността върху обединения имот е възникнала въз основа на одобрения ПУП и по
6
общата воля на страните по делото. Съдът не е приел за основателни доводите за наличие на
пречка за допускане на съдебна делба поради липсата на доказателства че не са налице
основанията на закона за разделяне на имота на два отделни имота, съобразно изискванията
на чл. 201 ал. 2 от ЗУТ, като е приел че това е въпрос касаещ втората фаза на делбата и
неотносим към преценката за нейното допускане. Първоинстационният съд е приел че не са
налице и основанията на чл. 38 ал. 1 от ЗС, при които земята върху която са построени
сградите в съсобствения имот, следва да остане обща част. Приел е че от една страна
учреденото право на строеж не е реализирано от суперфициара в 5 годишен срок и поради
това е погасено по давност, а съгласно т. 46 от ДР на ЗУТ, в имота липсват построени въз
основа на отстъпеното право на строеж сгради до кота „груб строеж”, което да обуславя
извада за наличи на сграда в имота, поради което съдът е намерил разпоредбата на чл. 38
ал.1 от ЗС е неприложима към настоящия казус.
Видно е от мотивите на първоинстационния съд към обжалвания съдебен акт, че
съдът е намерил че не са налице основанията на чл. 183 ал.1 от ЗУТ, тъй като право на
строеж върху съсобствения имот може да бъде учредено само от съсобственик в полза на
другия съсобстевник, а по настоящото дело липсва воля за такова учредяване, а не са налице
основанията на чл. 183 ал. 4 от ЗУТ, за учредяване на право на строеж върху имота, без
съгласието на останалите съсобственици на имота.
При изложените съображения, съставът на РС Р. е допуснал извършването на съдебна
делба между страните по делото, върху съсобствения им имот: ПИ с идентификатор
61813.559.8, при квоти: 3146/5810 ид.ч. от имота за „М.Х.З“ ООД, ЕИК ... и 2 664/5810 ид.ч.
за „К.Б.“ ООД.
Предявеният иск е с правно основание чл. 34 от ЗС, като производството се намира в
първата си фаза по допускането на съдебната делба.
Пред въззивния съд не са навеждани и не са събирани доказателства.
За да постанови решението си по съществото на делото, въззивната инстанция въз
основа на събраните пред първоинстанционния съд доказателства, счита за установено от
фактическа страна следното:
Не е спорно по делото, а устаноявва се и от събраните по делото писмени
доказателства, че страните „М.Х.З” ООД и „К.Б.“ ООД, са били собственици на два съседни
недвижими имота в землището на гр. Р.- ПИ с идентификатор 61813.559.783 и ПИ с
идентификатор 61813.559.783, собствеността върху които са придобили с правни сделки.
Така видно от приетия като писмено доказателство- Нотариален акт за покупко–
продажба на недвижим имот № 44, том ІІ, рег. № 2259, н. дело № 284/2007 по описа на
Нотариус Сашка Витанова, Г.В.Б и Мария Георгиева Бележкова са продали на „М.Х.З”
ООД, собствения си недвижим имот- Поземлен имот с идентификатор 61813.559.783 по КК
7
на гр. Р., одобрена със Заповед №-18-33/15.05.2006г., в м. „В.”, целия с площ от
3 146.00кв.м., урбанизирана територия, с предназначение- средно застрояване/до 10-15м./,
представляващ част от ПИ № 001563 по КВС на гр. Р., срещу заплащането от купувача на
цена от 12 000лв.
Дружеството въззивник също се легитимира по делото като собственик на съседния
Поземлен имот с идентификатор 61813.559.784 по КК на гр. Р., одобрена със Заповед № -18-
33/15.05.2006г. Видно е от приетия като писмено доказателство от първоинстанционния съд-
Нотариален акт за покупко- продажба на недвижим имот № 55, том І, рег. № 668, дело №
52/2007г. по описа на Нотариус Наталия Мавродиева, че Николинка Иванова Самарджиева,
действаща като пълномощник на Венцеслав Емилов Иванов, е продала на „К.Б.“ ООД, своя
собствен недвижим имот, находящ се в землището на гр. Р.: ПИ с идентификатор
61813.559.784 по КК и КР одобрени със Заповед № -18-33/15.05.2006г. на ИД на АК, в м.
„В.”, целият с площ от 2 664.00кв.м., с трайно предназначение- урбанизирана територия и
начин на ползване- средно застрояване/до 10-15м./, срещу заплащането на продажна цена от
11 450.20лв.
С Договор за учредяване на право на строеж срещу задължение за построяване на
жилищна сграда, с нотариална заверка на подписите, подписан от представителите на
„М.Х.З” ООД и „К.Б.“ ООД, страните са се съгласили да обединят собствените си поземлени
имоти в един общ имот- ПИ с идентификатор 61813.559.8/чл. 1.1/, като са сключили и
договор за строителство, въз основа на който възложителите са се споразумели да учредят
право на строеж в полза на строителя, който след одобряване на инвестиционен проект и
одобрен ПУП и ЗРП, се задължава да финансира, проектира и построи за своя сметка и със
свои средства за възложителите или трети лица, посочените в пункт 2.4 от сключения
писмен договор- обекти в жилищно- курортен комплекс, за което възложителите си запазват
правото на строеж- представляващ 30% от площта на обединения недвижим имот.
Предвидено е строителството да се извърши на две фази. Възложителите са се съгласили и
задължили да учредят право на строеж в полза на Строителя върху собствения им обединен
имот, както и да придобият правото на собственост върху построените обекти съгласно чл.
2.4 от договора- чрез подписването на окончателен договор в съответната форма. В т. 2.4 са
описани самостоятелните обекти, които ще бъдат придобити в собственост от Възложителя
срещу учреденото право на строеж след изграждане на сградата. Строителят е следвало да
придобие правото на собственост върху останалите обекти от построеното и отстъпеното
право на строеж и да има правото да пордава на трети лица обособените обекти при
условията, които договори с купувачите/чл. 2.8/ Уговорени са и други условия със
сключения договор между страните, включително за неизпълнение на задълженията,
срокове за изпълнение, неустойки и др.
В изпълнение на постигнатите договорености с писмения договор от 02.03.2007г.
възложителят- „М.Х.З” ООД и изпълнителя- „К.Б.“ ООД, чрез своите представители са
предприели действия по обединяване на двата съседни имота, на които са били собственици,
8
като са депозирали заявление до СК-гр.Благоевград. Със Заповед № КД–14-01-
366/16.04.2007г. на Началника на СК Благоевград, на осн. чл. 54 ал.1 от ЗКИР е одобрено
изменението на КК и КР на гр. Р., ЕКАТТЕ 61813, състоящо се в обособяване на нов
поземлен имот с идентификатор 61813.559.8,с административен адрес: м.„В.“, получен при
обединяване на два имота с идентификатори 61813.559.783 и 61813.559.784 в одобрената
перди това КК и КР на гр. Р.. Заповедта с която е одобрено изменението на КК е съобщена
на заинтересованите страни и по делото няма данни да е била обжалвана по
административен ред, пред АС Благоевград.
От приетия като писмено доказателство по делото- Нотариален акт за учредяване
право на строеж върху недвижим имот № 132, том IV, рег. № 3283, дело № 706/2007г. на
Нотариус К.М., е видно че Г.В.Б, в качеството си на управител на „М.Х.З” ООД и Георги
Василев Чемширов като управител на „К.Б.“ ООД, като съсобственици на нов обединен
имот с идентификатор 61813.559.8, състоящ се от двата съседни- ПИ с идентификатор
61813.559.783 и ПИ с идентификатор 61813.559.784, целият с площ от 5 810кв.м., учредяват
безсрочно право на строеж, като в пункт 4 е посочено, че дружеството строител „К.Б.“ ООД,
се задължава да извърши строителството в срок до 30.11.2009г., с посочена степен на
завършеност, вкл. и издадено разрешение за ползване. В пункт 1 са описани
самостоятелните обекти, които получава възложителя- „М.Х.З” ООД, а в пункт 2
самостоятелните обекти, които получава строителя- „К.Б.“ ООД.
Въз основа на Заповед № РД 15-0681 от 20.07.2007г. на Кмета на Община Р.,
издадена на осн.чл. 129 ал. 2, във вр. с чл. 150 от ЗУТ и Решение № 23 от 12.07.2007г. от
Протокол на ОЕС по устройството на територията № 6, е одобрен ПУП – план за отреждане
и застрояване в ПИ с идентификационен № 61813.559.8, м. „В.“, землището на гр. Р. за
„Апартаментен комплекс“, при определени ограничителни линии за застрояване при
височина – до 15 метра /заверено копие от който е приет като доказателство по делото/.
Изменението на ПУП е извършено въз основа на одобрен инвестиционен проект за
изграждане на „Апартаментен комплекс”, в ПИ с идентификатор 61813.559.8, при спазване
на устройствените показатели за зона „ОК”, курорт и допълващи дейности и ограничителни
линии за застрояване, при условията на чл. 16 ал.1 от ЗУТ, за прилагане на първа улична
регулация.
За извършването на строителството по сключения между страните договор, е
издадено приетото като писмено доказателство- Разрешение за строеж № 100 от 20.07.2007г.
на „М.Х.з“ ООД и „К.Б.“ ООД, издадено от гл. архитект на Община Р. за обект
„апартаментен комплекс за временно обитаване“– блок А, В и С– средно жилищно
застрояване, височина до 15м., в ПИ с идентификатор 61813.559.8, м. „В.“, землището на гр.
Р..
Пред първоинстанционния съд е допусната и изслушана съдебно–техническа
експертиза, от която се установява, че ПИ с идентификатор 61813.559.8 представлява
9
обединен имот от ПИ с идентификатор 61813.559.783, описан в нотариален акт № 94, том II,
рег. № 2259, дело № 284 от 2007г. и ПИ с идентификатор 61813.559.784, описан в
нотариален акт № 55, том I, рег. № 668, дело № 52 от 2007г. Площта на обединения ПИ с
идентификатор 61813.559.8 е 5810кв.м., като същият е образуван от ПИ с идентификатор
61813.559.783, с площ от 3 146 кв.м. и ПИ с идентификатор 61813.559.784, с площ от 2 664
кв.м., като в него няма включени площи от други поземлени имоти.
При изследване на регулационния статут на имота, вещото лице посочва, че
първоначално Георги Бележков и Мария Бележкова са собственици на имот № 001563 по
КВС на гр. Р., целият с площ от 5 810 кв.м., като върху него се е намирал дърводелски цех,
краварник и друга постройка. В последствие част от имота е продаден на Н.С., а по– късно
същата го е продава на „К.Б.“ ЕООД, като поземлен имот с идентификатор № 61813.559.784
е с площ от 2 664кв.м. В заключението си вещото лице сочи, че съгласно договора за
учредяване на суперфиция двата имота съответно ПИ с идентификатори 61813.559.783 и
61813.559.784 са обединени в един общ имот- ПИ с идентификатор 61813.559.8 с площ от 5
810 кв.м., като е издадена Заповед № РД 1401-60 от 05.10.2006г. за промяна на КК. Вещото
лице е констатирало, че за строителството са изготвени проекти, които са одобрени от Гл.
архитект на Община Р. и е издадено строително разрешение № 100 от 20.07.2007г. за
изграждане на обект „Апартаментен комплекс за временно обитаване“ – блок А, В и С –
средно етажно застрояване, височина до 15м., което е следвало да се извърши в ПИ
61813.559.8, в м. „В.“, землището на гр. Р..
При така изложените обстоятелства от фактическа страна, въззивният съд навежда
следните доводи от правна страна:
Обжалваното решение на РС Р. е валидно постановено, от надлежен съдебен състав,
компетентен да се произнесе по предявен иск за съдебна делба, като е изготвено в
изискуемата от закона писмена форма, при спазване на процесуалните правила на
разпоредбата на чл. 236 от ГПК.
Съобразно разпоредбата на чл. 269 ал.1 от ГПК, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на обжалваното решение, а по допустимостта му- в обжалваната
част. Доколкото с въззивната жалба се обжалва решението на първоинстанционния съд
изцяло, съставът на ОС Благоевград счита предявения иск за процесуално допустим и
същият следва да бъде разгледан и решен от съда по същество. Ищецът поддържа пред
първоинстанционния съд, че страните по делото не са могли да постигнат съгласие за
доброволна делба на съсобствения недвижим имот, поради което е налице правен интерес от
сезирането на съда с предявения иск за извършване на съдебна делба. Съобразно
разпоредбата на чл. 34 от ЗС всеки от тях може да поиска извършване на съдебна делба на
общата вещ, като правото на иск не се погасява по давност. /чл. 34 ал.2 от ЗС/.Съгласно
разпоредбата на чл. 344 ал.1 от ГПК, предмет на преценка от съда в първата фаза от
производството за съдебна делба е установяването на принадлежността на правото на
10
собственост по отношение на недвижимия имот, както и кои имоти, между кои лица и при
какви квоти да бъдат допуснати до извършване на делбата във втората същинска фаза от
нейнотно извършване. Обусловеността на едно позитивно съдебно решение за допускане на
съдебна делба върху съсобствен недвижим имот от така посочените въпроси налага извода,
че съдът е длъжен да изследва фактите които са релевантни за изводите му в тази посока.
Именно с тези въпроси съдът следва де са занимае в първата фаза на делбеното
производство и да се произнесе с решението си по допускане на делбата, което е предмет и
на настоящото въззивно производство.
При дейността си като въззивна инстанция, съдът е обвързан освен от оплакванията
наведени с въззивната жалба и от навадените основания с исковата молба, които очертават и
пределите на въззивната проверка в рамките на подадената въззивна жалба и при
съобразяване с основните принципи и целта на делбеното производство, като изпълват и
съдържанието на проверката за съответствие на обжалваното решение с разпоредбите на
материалния и процесуалния закон.
Както с отговора на исковата молба, така и с въззивната жалба, оспорено е от
жалбоподателя наличието на съсобственост на страните по отношение на недвижимия имот
чиято съдебна делба е поискана от съда. Възражението на процесуалния представител на
дружеството ответник са основани на доводи, за липса на основания съгласно разпоредбата
на чл. 77 от ЗС за възникване на съсобственост между „М.Х.З” ООД и „К.Б.“ ООД, върху
образувания по административен ред поземлен имот с идентификатор 61813.559.8 то КК и
КР на гр. Р.. Въззивният съд намира така направеното оплакване с въззивната жалба за
неоснователно.
Не е спорно между страните по делото, а установява се по несъмнен начин от
събраните писмени доказателства, че страните по делото са индивидуални собственици на
ПИ с идентификатор 61813.559.783 и ПИ с идентификатор 61813.559.784, като правото на
собственост върху тези имоти „М.Х.З” ООД и „К.Б.“ ООД са придобили чрез валидни
правни сделки, извършени в нотариална форма. Въз основа на събраните пред
първоинстанционния съд писмени доказателства и заключието на вещото лице по приетата
СТЕ, безспорно се установява че процесния поземлен имот с идентификатор 61813.559.8 е
образуван изцяло от обединяването на ПИ с идентификатор 61813.559.783 и ПИ с
идентификатор 61813.559.784, като в новообразувания имот не са включени части от други
поземлени имоти.
Неоснователни са доводите, че съсобственост между страните по делото върху
новообразувания поземлен имот не е възникнала, тъй като не са налице основанията на чл.
77 от ЗС. Анализът на събраните пред РС Р. писмени доказателства сочи на обща воля за
образуване на обединен поземлен имот за съвместна търговска дейност. Представителите на
„М.Х.З” ООД и „К.Б.“ ООД са постигнали съгласие за това в чл. 1.1 от сключения между тях
договор за учредяване на право на строеж, срещу задължения за построяване на жилищна
11
сграда, където са се договорили да обединят в общ имот, притежаваните от тях в
индивидуална собственост два съседни поземлени имота. Съглашението е въз основа на
сключен между страните валиден писмен договор, с нотариална заверка на подписите, като
клаузата на чл. 1.1 е с обвързваща сила за страните по делото. Въз основа на изложеното
въззивният съд приема, че обединяването на ПИ с идентификатор 61813.559.783 и ПИ с
идентификатор 61813.559.784 в един общ по- голям по площ недвижим имот- процесния
поземлен имот с идентификатор 61813.559.8, е извършено въз основа на валидно
съглашение между страните, подписали писмения договор от 02.03.2007г., който не е
оспорен по делото, не е бил развален или пракратен, при условията изрично предвидени в
него, както и не е бил обявяван за нищожен.
При решението си дали да допусне извършването на съдебна делба и върху кои
имоти, съдът следва да се ръководи от основния принцип, че съдебна делба на недвижими
имоти се допуска във вида в който те реално съществуват на терена и съобразно действащия
към този момент кадастрален и регулационен план, но и съобразявайки и характерните
особенности на отделните устройствени планове и техното правно значение.
Безспорно е от събраните по делото писмени доказателства и от заключението на
експерта по приетата СТЕ, че към момента на депозирането на иска за делба пред съда,
процесният имот съставлява поземлен имот с идентификатор 61813.559.8, образуван изцяло
от обединяването на ПИ с идентификатор 61813.559.783 и ПИ с идентификатор
61813.559.784, като изменението на кадастралния план е извършено въз основа на влязла в
законна сила Заповед № КД–14-01-366/16.04.2007г. на Началника на СК Благоевград,
издадена на осн. чл. 54 ал.1 от ЗКИР, като имота е незастроен, с площ от 5 810кв.м., находящ
се в м. „В.”, в зезмлището на гр. Р., с предназначение на територията- урбанизирана и с
трайно предназначение- средно застрояване/от 10 до 15м./ Съдът приема за безспорно
установено въз основа на събраните по делото доказателства актуалното регулационно
положение на недвижимия имот, чиято съдебна делба е поискана, като ищецът е провел
успешно пълно и пряко доказване, от което се установява че процесния имот е съсобствен
на страните по настоящото дело- „М.Х.З” ООД и „К.Б.“ ООД.
При иск за съдебна делба относно ликвидиране съсобствеността на един поземлен
имот, в процеса за делбата следва да участват всички съсобственици на недвижимия имот,
тъй като извършването на делба без участието на някой от съсобствениците е нищожна. За
участието на всички съсобственици, съдът следи и служебно, като в случай че установи че
част от съсобствениците не са конституарани като страни в процеса, той следва да остави
исковата молба без движение и да даде указания за конституирането им като задължителни
другари по делото.
С иска за делба на съсобствен имот не просто се осъществява потестативното право
на отделен съсобственик, насочено към прекратяване на имуществената общност, а също
така се цели установяване наличието на съсобственост между определени лица, както и
12
размерът на тяхното участие в съсобствеността. С оглед на това, решението за допускане на
делбата има преди всичко една установителна част, с която се признава наличието на
съсобственост между страните по образуваното производство. Ако не бъде установено
наличието на съсобственост, то не би следвало да се допуска и съдебна делба. Следователно,
без доказване на собствеността на делбения имот този ефект не би могъл да настъпи и да се
постанови решение за допускане на делбата /Р 996 – 95 – I г. о./ В настоящия казус не само е
установена по безспорен начин съсобствеността на страните по делото по отношение на
поземлен имот с идентификатор 61813.559.8, но установява се по безспорен и несъмнен
начин от писмените доказателства и от заключението на експерта по приетата СТЕ, че
процесния недвижим имот е образувано само от обединяването на предишни ПИ с
идентификатор 61813.559.783 и ПИ с идентификатор 61813.559.784 по КК и КР на гр. Р.,
като други имоти не са включени в площта на обединения поземлен имот, поради което
безспорно е доказано по делото, че „М.Х.З” ООД и „К.Б.“ ООД, са единствените
съсобственици на процесния недвижим имот и именно между тях може да бъде допасната
съдебна делба, ако се налице и останалите изисквания на закона за това.
Въззивният съд намира за неоснователно възражението наведено с въззивната жалба
за недопустимост на съдебната делба, поради неподеляемост на процесния недвижим имот
на основанията предвидени в чл. 201 ал.2 от ЗУТ. Поделяемостта на един поземлен имот на
два или повече по- малки поземлени имота, при спазване на изизскванията на закона за
минимални установени от разпоредбите на закона лице и повърхност и при съблюдавана на
правилата на допустимост с оглед на разположнеите в имота сгради, е извън предметния
обхват на проверката на съда по чл. 344 ал.1 от ГПК, поради което е въпрос относим към
извършването на съдебната делба, а не към нейното допускане. Въпроса за наличието на
основанята на чл. 201 ал. 2 от ЗУТ е предмет на обсъждане от съда във втората фаза на
съдебната делба, а становището за наличието на основанията за допустимост за вазделянето
на един поземлен имот на два или повече по- малки поземлени имоти, се дава пред съда от
Главният архитект на съответната община и по строго установен от закона процесуален ред
за това. Така направеното оплакване е преждевременно заявено в процеса и следва да бъде
оставено към настоящия момент без разглеждане от съда.
Въззивният съд не намира основания въз основа на събраните по делото писмени
доказатлества и приетата СТЕ да приеме че са налице основанията на чл. 38 ал. 1 от ЗС,
поради което делбата на съсобствения поземлен имот с идентификатор 61813.559.8 да е
недопустима. Цитираната законова разпоредба съдържа забрана за допускане на делба в
случаите, когато отделни обекти от построена в съсобствения имот сграда са собственост на
различни лица или УПИ е бил предназначен за строеж на такава сграда, като в този случай
земята следва да остане обща част. Проблемът дали земята следва да остане обща част е
предмет на разглеждане от закона и обсъждане от съдебната практика и в случаите, когато
поземления имот е застроен с повече от една сграда и същите са в индивидуална
собственост на съсобствениците на земята или на трети лица.
13
Настоящият състав на ОС Благоевград намира за неоснователно възражението за
недопустимост на искането за извършване на съдебна делба на процесния по делото
поземлен имот, поради забраната на чл. 38 ал.1 от ЗС. От събраните по делото писмени
доказателства се установи по безспорен и несъмнен начин, че процесния поземлен имот с
идентификатор 61813.559.8 към настоящия момент е назастроен и върху него няма
изградени или заварени сгради или други постройки. Установява се по делото, че
изпълнителят по сключения между страните по делото договор за строителство, не е
изпълнил задължението си поето със сключения договор от 02.03.2007г.- да изгради със
собствени сили и средства постройките съставляващи „апартаментен комплекс”, съобразно
одобрения ПУП- ПР и ПЗ за УПИ с идентификатор 61813.559.8 и въз основа на остъпеното
право на строеж, в срок до 30.11.2009г. Липсват доказателства така отстъпеното право на
строеж да се е преобразувало в право на собственост на страните по делото- „М.Х.З” ООД и
„К.Б.“ ООД върху вече изградените сгради в апартаментния комплекс, съобразно
уговореното с писмения договор от 02.03.2007г. и НА за учредяване право на строеж № 132,
том IV, рег. № 3283, дело № 706/2007г. по описа на Нотариус К.М..
Установява се от събраните по делото писмени доказателства, че със сключения
договор от 02.03.2007г. и приетия като писмено доказателство нотариален акт за учредяване
на право на строеж, страните по делото са учредили безсрочно право на строеж върху
съсобствения им поземлен имот с идентификатор 61813.559.8, като са сключили и договор
за строителство за изграждане на апартаментен комплекс и придобиването в индивидуална
собственост върху отделните обекти от него след изграждането му. Макар и учреденото
право на строеж да е безсрочно, то съгласно императивната разпоредба на чл. 67 от ЗС,
правото на строеж се погасява по давност, ако не бъде реализирано в 5 годишен срок от
неговото учредяване./т. 2 от ТР № 1/2011г. на ОСГК на ВКС/. С исковата молба по делото,
страната поискала извършването на съдебна делба/ „М.Х.З” ООД/ е въвела в процеса
възражение за погасяване на учреденото право на строеж върху съсобствения поземлен
имот по давност. Така наведеното възражение е процесуално допустимо, а по съществото си
и основателно. По делото не са представени доказателства за това строежът въз основа на
отстъпеното с НА № 132, том IV, рег. № 3283, дело № 706/2007г. по описа на Нотариус К.М.
право на строеж да е било започнато от строителя и реализирано в сроковете, уговорени
между страните в цитирания нотариален акт. Съобразно приетото от съдебната практика,
правото на строеж върху една сграда се счита за реализирано от момента в който е завършен
покрива на сградата и същата е изградена на етап „груб строеж”/т. 46 от ДР на ЗУТ/. След
като учреденото право на строеж не е реализирано от страната в чиято полза е отстъпено, то
това право се счита за погасено по давност и същото не може да бъде осъществено въз
основа на същото право на строеж. Поради изложеното в настоящия казус следва да се
приеме за установено от съда, че правото на строеж на осн. чл. 67 от ЗС е погасено по
давност, поради изтичане на пет годишен срок от неговото учредяване, като към настоящия
момент съсобствения недвижим имот не е обременен от правото на строеж, за което е
издадено Разрешение за строеж № 100/20.07.2007г. на Главния архитект на Община Р. и
14
което е учредено с НА за учредяване право на строеж № 132, том IV, рег. № 3283, дело №
706/2007г. по описа на Нотариус К.М..
Тъй като правото на делба на съсобствен недвижим имот е ограничено от закона при
наличието на учредено върху него право на строеж, то съществен за настоящия казус е и
въпроса може ли такова право на строеж да бъде повторно учредено в полза на някой от
съсобствениците на имота- „М.Х.З” ООД или „К.Б.“ ООД. Въззивният съд е обвързан и от
оплакване наведено с въззивната жалба по делото- за наличието на предпоставките на
разпоредбата на чл. 183 ал. 4 от ГПК- разрешение за право на строеж върху съсобствен
недвижим имот, предназначен за ниско жилищно или вилно застрояване, да бъде издадено и
без да е необходимо съгласието на останалите съсобственици на имота, при наличието на
предпоставките изрично предвидени в цитираната законова разпоредба.
Принципно с разпоредбата на чл. 183 ал.1 от ЗУТ изрично е предвидено, че
учредяване на право на строеж и извършване на строеж на нова сграда, надстрояване или
пристрояване на вече съществуваща такава, от един или от повече съсобственици, е
допустимо със съгласието на съсобствениците, въз основа на писмен договор, с нотариална
заверка на подписите. В настоящия процес ясно е изразена волята на страната поискала
съдебната делба- „М.Х.З” ООД, че няма да даде писмено съгласие за учредяване на ново
право на строеж върху съсобствения недвижим имот на други съсобственик- „К.Б.“ ООД,
поради което не би могло да възникне за насрещната страна правото на строеж на нова
сграда, със съгласието на съсобственика „М.Х.З” ООД, поради което приложението на
нормата на чл. 183 ал.1 от ЗУТ. Нещо повече- за да бъде пречка за допускането на съдебна
делба върху съсобствения недвижим имот- поземлен имот с идентификатор 61813.559.8,
такова право вече следва да е учредено или да съществува към момента на разглеждане на
делото, за да се приеме същото като пречка за допускане на съдебна делба по смисъла на чл.
38 ал.1 от ЗС. Иначе безспорна е съдебната практика на ВКС, изразена в Решение № 87 от
07.07.2011г. на ВКС по гр.д. № 825/2010г. на II гр.о. на ГК, че при действието на ЗУТ е
отпаднало тълкуването на разпоредбата на чл. 58 ал. 1 и чл. 61 ал. 4 от ЗТСУ/отм./ и делбата
на съсобствено УПИ е недопустима, само ако същият е застроен с обекти, индивидуална
собственост на собствениците на терена, тъй като в този случай земята е обща част, или в
случаите, когато намира приложение нормата на чл. 183 ал.4 от ЗУТ.
Настоящият състав на ОС Благоевград въз основа на анализа на събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за неприложима към настоящия
казус разпоредбата на чл. 183 ал. 4 от ЗУТ, поради което счита че не са налице
ограниченията на закона за допускане на съдебна делба на съсобствбения на страните
поземлен имот с идентификатор 61813.559.8 на посоченото правно основание.
Преди всичко въззивният съд намира че разпоредбата на чл. 183 ал.4 от ЗУТ е
неприложима по настоящото дело, доколкото същата визира съсобствен имот, предназначен
за ниско жилищно или вилно застрояване, а процесния недвижим имот/ поземлен имот с
15
идентификатор 61813.559.8/, е с друго предназначение- за средно застрояване/ от 10 до
15м./. Съдът намира за неприложима забраната на чл. 183 ал. 4 от ЗУТ за допускане на
съдебна делба върху съсобствен недвижим имот и поради това, че от събраните по делото
доказатлества по никакъв начин не се установиха предпоставките на цитираната законова
разпоредба, обосноваващи наличието на специалната забрана на закона за допускането на
съдебна делба върху съсобствения имот. Не се установява от събраните по делото писмени
доказателства и от заключението на експерта по приетата и неоспорена от страните СТЕ, в
процесния недвижим имот да е започнато или реализирано строителството на сгради въз
основа на одобрения ПУП- ПР и ПЗ, нито се установява върху съсобствения недвижим имот
някой от съсобствениците да притежава надлежно учредено право на строеж или да
съществува законова възможност такова да бъде учредено- със съгласието или без
съгласието на другия съсобственик, при спазване на предвидените в закона условия за това.
При изложените съображения от фактическа и правна страна, настоящият въззивен
състав на ОС Благоевград намира, че се налице основанията за допускане на съдебна делба
върху съсобствения на стрените по делото недвиж имот- поземлен имот с идентификатор
61813.559.8, между страните по делото, тъй като не са налице ограниченията на закона по
смисъла на чл. 38 ал.1 от ЗС и по чл. 183 ал. 1 и ал. 4 от ЗУТ. Тъй като съсобствения
недвижим имот е образуван от обединяването единствено и само на собствените на страните
от преди това два съседни имота- ПИ с идентификатор 61813.559.783 и ПИ с идентификатор
61813.559.783, то всяка от страната е собственик на идеална част съответна на площта на
недвижимите имоти от които общия недвижим имот е образуван- по волята на страните и
след одобряването и заснемането на КК и КР на гр. Р..
Поради изложените съображения от фактическа и правна страна и на основание чл.
271 ал. 1 от ГПК, обжалваното решение на РС Р. за допускане на съдебна делба следва да
бъде изцяло потвърдено като правилно, обосновано и постановено в съответствие с
материалния закон.
Присъждането на разноски по иска за съдебна делба, както и заплащането на
дължимата държавна такса се извършва с решението по втора фаза на делбата. С оглед
разпоредбата на чл. 355 ГПК, в първата фаза на делбеното производство страните не си
дължат разноски, а присъждането им се прави с решението по извършване на делбата,
съобразно стойността на дяловете на съделителите. Решението по първата фаза на делбата
не слага край на процеса, поради което не се дължи и присъждане на разноски, като същите
се присъждат с решението по извършване на делбата във втора фаза./ в този см. Решение №
3 от 6.02.2012г. на ВКС по гр. д. № 189/2011г./.
При обжалване на решението за допускане на делбата или извършване на съдебна
делба, различно е приложението на закона пред въззивната съдебна инстанция. В тази фаза
на процеса страните участват в делото в качеството си жалбоподатели или на ответници по
жалбата. Настоящият състав на ОС Благоевград споделя съображенията изложени в тази
16
насока в Определение № 93 от 18.05.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1667/2018 г., II г. о., ГК,
докладчик съдията Веселка Марева, съгласно които разноските за въззивното и касационно
обжалване се присъждат съобразно разпоредбата на чл. 78 ГПК, която урежда отговорността
за разноски като санкция срещу страната, която е предизвикала неоснователен правен спор,
по повод на който са сторени разноските. В горния смисъл е практиката по Определение №
4 от 06.01.2011г. по ч.гр.д. № 542/2010г. на II г.о. и Определение № 252 от 11.07.2014г. по
гр.д. № 2024/2014г. на I г.о. на ВКС на РБ, съответно и указанията в Постановление №
7/1973г. на Пленума на ВС.
Поради изложените съображения и с оглед на изхода на делото пред настоящата
въззивна съдебна инстанция, следва да бъде осъдено дружеството жалбоподател- „К.Б.“
ООД да заплати на въззиваемото дружество- „М.Х.З” ООД, сумата 1700лв. за адвокатски
хонорар, за разноските направени пред настоящата съдебна инстанция, съобразно
представените списък за разноски по чл. 80 от ГПК и договор за правна помощ от
17.08.2020г.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1230 от 06.03.2020г., постановено по гр.д. №
257/2019г. по описа на РС Р., като ПРАВИЛНО И ОБОСНОВАНО.
ОСЪЖДА „К.Б.“ ООД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„...“ № 48, район „..“, представлявано от управителя Г.П.Ч., да заплати на „М.Х.З“ ООД,
ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. Р., ул. „.“ № 73, представлявано от
управителя Г.В.Б, сумата 1700лв./хиляда и седемстотин лева/ за адвокатски хонорар,
съставляваща разноските направени пред настоящата съдебна инстанция, съобразно
представените списък за разноски по чл. 80 от ГПК и договор за правна помощ от
17.08.2020г.
Решението подлежи на обжалване, с касационна жалба, в едномесечен срок от
съобщаването му на страните, пред ВКС на РБ.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
17