Р Е Ш
Е Н И Е
№ 2135 25.06.2020 година град Пловдив
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско
отделение, XVIII
състав, в публично заседание на трети юни две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛАЙ СТОЯНОВ
при участието на секретаря Радка Цекова,
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 2742 по описа на съда за 2019 г. и, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са искове с правна
квалификация по чл. 422 ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1, т. ГПК, вр. чл. 79 във
вр. с чл. 232, ал. 2 ЗЗД.
Ищецът „Венжор Агро“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Стара Загора, бул. „Цар
Симеон Велики“ № 158, офис 17, представлявано от у. Г.С.Г., чрез пълномощника
адв. И.И. е предявил против З.пр. Д.К.С, ЕГН **********, с адрес: *** искове за
признаване за установено, че ответницата дължи следните суми: 3623,68 лева – главница за незаплатени
наемни вноски за стопанската 2014 г. – 2015 г. по договор за наем на земеделска
земя от 23.07.2014 г., от 18.08.2014 г., от 18.08.2014 г. и от 23.01.2015 г. за
наем на общо 90,592 дка земеделска земя в землището на с. К., въз основа на
издадена фактура № 1010/31.07.2015 г.; 4006,36
лева – главница за незаплатени наемни вноски за стопанската 2015 г. – 2016
г. по договор за наем на земеделска земя от 24.07.2015 г. за аренда на общо
100,159 дка земеделска земя в землището на с. К., въз основа на издадена
фактура № 1521/05.08.2016 г.; 4713,48
лева – главница за незаплатени наемни вноски за стопанската 2016 г. – 2017
г. по договор за наем на земеделска земя от 27.07.2016 г. за наем на общо
117,837 дка земеделска земя в землището на с. К., въз основа на издадена
фактура № 2051/18.08.2017 г., ведно със законната лихва върху главниците от
датата на постъпване на заявлението в съда - 03.10.2018 г. до окончателното
изплащане на вземането, които суми са присъдени със заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 15681/18 ПРС.
Претендира разноски.
В исковата молба се твърди, че общия
размер на наетата земя от ЗП Д.К.С за стопанската 2014/2015 година е 90,592
дка. Дължимият наем за стопанската 2014/2015 год. в размер на 3623,68лв е
формиран въз основа на предоставената земя общо в размер на 90,592 дка. Цялата
предоставена земеделска земя е с определен наем съгласно раздел III от договори
от 23.07.2014 г., от 18.08.2014 г., от 18.08.2018 г. и от 23.01.2015 г. в
размер на 40 лева за декар за стопанска година. Общо за стопанската 2014/2015
год. се дължи наем в размер на 3623,68 лв., за което е издадена фактура №
1010/31.07.2015год. Общия размер на наетата земя от ЗП Д.К.С за стопанската
2015/2016 год. е 100,159 дка. Дължимият наем за стопанската 2015/2016 год. в
размер на 4006,36 лв. е формиран въз основа на предоставената земя общо в
размер на 100,159 дка. Цялата предоставена земеделска земя е с определен наем
съгласно раздел IV от договор от 24.07.2015 г. в размер на 40 лева за декар за
стопанска година. Общо за стопанската 2015/2016 год. се дължи наем в размер на
4006,36 лв., за което е издадена фактура № 1521/05.08.2016год. Общия размер на наетата земя от ЗП Д.К.С за
стопанската 2016/2017 год. е 117,837
дка. Дължимият наем за стопанската 2016/2017 год. в размер на
4713,48 лв. е формиран въз основа на предоставената земя общо в размер на 117,837 дка. Цялата
предоставена земеделска земя е с определен наем съгласно раздел IV от договор
от 27.07.2016 г. в размер на 40 лева за декар за стопанска година. Общо за стопанската 2016/2017 год. се дължи
наем в размер на 4713,48 лв., за което е издадена фактура № 2051/18.08.2017 год.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът,
чрез особения си представител – адв. К., е депозирал писмен отговор, с който
оспорва иска по основание и размер.
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 вр.
чл. 12 ГПК, намира следното:
От приложеното ч.гр.д.№ 15681/2018 г.
по описа на ПдРС се установява, че в полза на ищеца е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК против ответника за следните
суми: 3623,68 лева – главница за
незаплатени наемни вноски за стопанската 2014 г. – 2015 г. по договор за наем
на земеделска земя от 23.07.2014 г., от 18.08.2014 г., от 18.08.2014 г. и от
23.01.2015 г. за наем на общо 90,592 дка земеделска земя в землището на с. К.,
въз основа на издадена фактура № 1010/31.07.2015 г.; 4006,36 лева – главница за незаплатени наемни вноски за стопанската
2015 г. – 2016 г. по договор за наем на земеделска земя от 24.07.2015 г. за
аренда на общо 100,159 дка земеделска земя в землището на с. К., въз основа на
издадена фактура № 1521/05.08.2016 г.; 4713,48
лева – главница за незаплатени наемни вноски за стопанската 2016 г. – 2017
г. по договор за наем на земеделска земя от 27.07.2016 г. за аренда на общо
117,837 дка земеделска земя в землището на с. К., въз основа на издадена
фактура № 2051/18.08.2017 г., ведно със законната лихва върху главниците от
датата на постъпване на заявлението в съда - 03.10.2018 г. до окончателното
изплащане на вземането. Заповедта за изпълнение е била връчена на ответника по
реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради това съдът е указал на кредитора да предяви иск
за установяване на вземането си. Искът е предявен в преклузивния едномесечен
срок, поради което е допустим и подлежи на разглеждане по същество.
По делото като писмени доказателства
са приети договори за наем на земеделски земи от 23.07.2014 г., от 18.08.2014
г., от 23.01.2015 г., от 24,07,2015 г. , от 27.07.2016 г. и фактури с №№
1010/31.07.2015 г., 1521/05.08.2016 г., 2051/18.08.2017 г.
При така установената по делото фактическа
обстановка, съдът от правна страна намира следното:
От приложените по делото договори за
наеми на земеделски земи 23.07.2014 г., от 18.08.2014 г., от 23.01.2015 г., от
24,07,2015 г. и от 27.07.2016 г. се
установява, че между страните по делото са възникнали валидни наемни
правоотношения, по които ищецът в качеството си на наемодател е изпълнил своите
задължения по договорите за наем, като е предоставил на наемателя да ползва
наетите земеделски земи през процесния период.
Ищецът е изпълнил
договорното си задължение и е предоставил на наемателя – ответник да ползват
временно земеделски земи, подборно посочени във всеки един от договорите за
наем. Ето защо съдът намира, че ищецът в
качеството си на наемодател е изпълнил задълженията си по договорите за наем,
като е предоставил възможност на наемателя- ответник да ползват наетите земеделски
земи, за уговорения срок, поради което за
последния е възникнало задължението по
чл. 232, ал. 2 ЗЗД да заплаща наемната цена.
Видно от договори за наем на земеделска земя
от 23.07.2014 г., от 18.08.2014 г., от 18.08.2014 г. и от 23.01.2015 г. ищецът
е предоставил за временно ползване общо 90,592 дка, като във всеки един от
договорите в раздел III от тях е посочена наемна цена в размер на 40 лева за
декар за стопанска година. Дължимият
наем за стопанската 2014/2015 год. е в размер на 3623,68лв., за което е
издадена фактура № 1010/31.07.2015год.
Видно от договор за наем от 24.07.2015 г.
ищецът е предоставил за временно ползване общо 100,159 дка, като в раздел IV от договора, чл. 7, ал. 2 е посочено, че наемна цена е в размер на 40
лева за декар за стопанска година. Договорът
е сключен за една стопанска година-
2015/2016 год. Общо дължимият наем за стопанската 2015/2016 год. е в
размер на 4006,36 лв., за което е издадена фактура № 1521/05.08.2016год.
Видно от договор за наем от 27.07.2016 г. ищецът е
предоставил за временно ползване общо 117,837 дка, като в раздел IV от договора, чл. 7, ал. 2 е посочено, че наемна цена е в размер на 40
лева за декар за стопанска година. Договорът
е сключен за една стопанска година-
2016/2017 год. Общо дължимият наем за стопанската 2016/2017
год. е в размер на 4713,48 лв., за което е издадена фактура № 2051/18.08.2017 год.
По
делото няма данни тази суми да са била заплатени от ответницата.
Гореизложеното налага извода, че предявените
от ищеца искове за посочените по горе суми, представляващи незаплатена наемна
цена за предоставени за временно
ползване на земеделски земи е изцяло основателен и доказан по размер, поради
което следва да се уважи изцяло.
Като законна последица ще се присъди и законна лихва от
датата на подаване на заявлението – 03.10.2018 г. до окончателното изплащане.
По отношение на
разноските:
С оглед изхода на делото, на основание
чл. 78 ал. 1 от ГПК на ищеца се дължат направените по делото разноски в пълния
им направен размер. Такива надлежно се претендират, като са налице и
доказателства, че те са реално заплатени. В тях се включват внесената държавна
такса в размер на 246,87 лева, 1200 лева за адвокатско възнаграждение и 900,31
лева – депозит за особен представител.
Съгласно т. 12 от ТР № 4/18.06.2014г.
на ВКС, ОСГТК, съдът, който
разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва
да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното
производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за
разноските, както в исковото, така и в заповедното производство. В мотивната
част на тълкувателното решение е указано, че съдът по установителния иск следва
да се произнесе с осъдителен диспозитив и за разноските, сторени в заповедното
производство, тъй като с подаване на възражение от длъжника изпълнителната сила
на заповедта за изпълнение в частта й относно разноските отпада. Поради това
следва да бъдат присъдени изцяло и направените по ч. гр. дело № 15681/18 г. по
описа на ПдРС разноски, които са в общ размер от 1246,87 лева.
По изложените съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, че със
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 9112/22.10.2018
г., издадена по частно гр. дело № 15681/ 2018 г. на ПдРС, З.пр. Д.К.С, ЕГН **********,
с адрес: ***, ДЪЛЖИ на „Венжор Агро“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. Стара Загора, бул. „Цар Симеон Велики“ № 158, офис 17,
представлявано от у. Г.С.Г. следните суми: 3623,68
лева – главница за незаплатени наемни вноски за стопанската 2014 г. – 2015
г. по договор за наем на земеделска земя от 23.07.2014 г., от 18.08.2014 г., от
18.08.2014 г. и от 23.01.2015 г. за наем на общо 90,592 дка земеделска земя в
землището на с. К., въз основа на издадена фактура № 1010/31.07.2015 г.; 4006,36 лева – главница за незаплатени
наемни вноски за стопанската 2015 г. – 2016 г. по договор за наем на земеделска
земя от 24.07.2015 г. за наем на общо 100,159 дка земеделска земя в землището
на с. К., въз основа на издадена фактура № 1521/05.08.2016 г.; 4713,48 лева – главница за незаплатени
наемни вноски за стопанската 2016 г. – 2017 г. по договор за наем на земеделска
земя от 27.07.2016 г. за наем на общо 117,837 дка земеделска земя в землището
на с. К., въз основа на издадена фактура № 2051/18.08.2017 г., ведно със
законната лихва върху главниците от 03.10.2018 г. до окончателното изплащане на
вземането.
ОСЪЖДА
З.пр. Д.К.С, ЕГН **********,
с адрес: ***, да заплати на „Венжор Агро“ ООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Стара Загора, бул. „Цар
Симеон Велики“ № 158, офис 17, представлявано от у. Г.С.Г. направените по делото
разноски в размер на 2347,18 лева, както
и направените по частно гр. дело № 15681/18 г. по описа на ПдРС разноски в общ
размер от 1246,87 лева, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: /п/ Николай Стоянов
Вярно
с оригинала!
РЦ