№ 233
гр. Плевен, 24.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, І ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на шестнадесети септември, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Стефан Ас. Данчев
Членове:Татяна Г. Бетова
Светла Й. Димитрова Ковачева
при участието на секретаря АЛЕКСАНДЪР Г. ПЕТРОВ
като разгледа докладваното от Стефан Ас. Данчев Въззивно гражданско дело
№ 20214400500335 по описа за 2021 година
Въззивно обжалване.
С решение № 52 / 01.03.2021г. ,постановено по гр.д.№ 837/2020г. Районен
съд- Червен бряг признал за установено по отношение на М. АС. М.,че
вземането на „ *** „ АД за сумата 206,90лв. главница ; сумата от 65,53 лв.
лихва за периода 16.08.2017г.до 18.06.2020г. и законна лихва от датата на
подаване на заявлението / 30.06.2020г./до окончателното изплащане на
вземането , както и направи деловодни разноски от заявителя в размер на 92
лв. / от които 25 лв. внесена държавна такса и 67 лв. адвокатско
възнаграждение / за които суми е издадена Заповед за изпълнение № 271 /
30.07.2020г. по ч. гр.д.№ 618/2020г. ,съществува. Осъдил М. АС. М.,да
заплати на ищеца деловодни разноски в исковото производство в размер на
417 лв.
М. АС. М. е бил уведомен за решението на РС-Червен бряг на
16.03.2021г. ,видно от разписката за връчване на препис от решението.
Постъпила е на 17.03.2021г. въззивна жалба от М. АС. М. против решение
№ 52 / 01.03.2021г. , постановено по гр.д.№ 837/ 2020г. на РС-Червен бряг. В
жалбата е било направено и особено искане за освобождаване на
жалбоподателя от внасяне на държавна такса за въззивната жалба ,като
жалбоподателят е посочил правно основание на това свое искане по чл. 83 ,
ал.1 и ал. 2 т. 4 ,т. 5 и т. 6 от ГПК. Плевенски окръжен съд е върнал жалбата
1
за администриране от РС-Червен бряг ,който с определение № 164/
22.04.2021г. е освободил жалбоподателя М.М. от заплащането на държавна
такса по депозираната въззивна жалба. С оглед на това, ПлОС със свое
определение № 591 / 28.04.2021г. е приел ,че недостатъкът на възивната
жалба,свързан с липсата на документ за внесена държавна такса, е отстранен.
Решението, което се обжалва, е било съобщено на М.М. на 16.03.2021г. с
оглед на което срокът за въззивно обжалване по чл. 259, ал.1 от ГПК се явява
спазен. Жалбата съдържа твърдения в какво се състои порочността на
обжалваното решение. С оглед на това, ПлОС е приел въззивната жалба за
редовна и допустима и е насрочил разглеждането и в открито съдебно
заседание с призоваване на страните по делото.
Срещу въззивната жалба е постъпил писмен отговор от противната страна
според която въззивната жалба е неоснователна.
С въззивната жалба са били представени нот.акт № 102 ,том ІV, нот.дело
№ 425/03.07.2014г. ,експертно решение № 1351 от 11.04.214г. , разпореждане
на ТП на НОИ- Плевен от 01.01.2021г. за отпускане на пенсия за
инвалидност на М.М.. Плевенски окръжен съд,като е съобразил датите на
издаване на процесните документи, е приел ,че по отношение на експертното
решение и разпореждането от ТП на НОИ не е имало пречка същите да бъдат
представени пред първоинстанционния съд ,което не е било сторено от
жалбоподателя и поради това за тях е настъпило преклузивното действие на
чл. 266, ал.1 от ГПК . Що се отнася до нотариалния акт ,то същият е бил
представян и пред РС-Червен бряг, но не е бил приет от първоинстанционния
съд, като неотносим към спора,тъй като М.М. не е страна по отразената в него
сделка. Плевенски окръжен съд е приел ,че в т.см. не е допуснато от РС-
Червен бряг процесуално нарушение по смисъла на чл. 266, ал.3 от ГПК,
което да е станало причина за недопускане на въпросния нот.акт като
писмено доказателство по делото ,тъй като действително както се вижда от
него , М.М. е действал само като пълномощник на продавачите на процесния
имот ,но не е бил самият той продавач ,така че този нот.акт не установява
прехвърляне на вещното право на собственост върху процесния имот от М.М.
на трети лица , което би имало значение за решаването на спора . Поради това
и този нот.акт не е приет от въззивната инстанция като писмено доказателство
по делото.
С оглед на назначената в производството пред ПлОС правна помощ на
въззивника и направените от самия жалбоподател и от неговия служебен
адвокат Е.Р. възражения в с.з. от 10.06.2021г. и от 24.06.2021г. ,че
процесният недвижим имот никога не е бил негова собственост ,нито пък е
живял в него някога, нито пък е подавал заявление / молба за откриване на
партида за процесния имот на негово име , ПлОС извърши ново
разпределение на доказателствената тежест между страните по делото в с.з. от
24.06.2021г., като указа изрично на „ *** „ АД,че е негова доказателствената
тежест за установяване възникването и съществуването на облигационно
2
правоотношение с М.М. относно процесния недвижим имот за доставка на
електроенергия , което преминава през представяне на доказателства за
причината ,поради която е била открита партида за този имот на името на
М.М. ,което означава да се представи пред съда евентуално подадена от
самия него молба или от негов пълномощник с такова искане за откриване на
партида ,респ. да се удостовери правото му на собственост върху процесния
имот или пък че е носител на друго ограничено вещно право върху този имот
, или пък че има сключен договор за наем за същия имот ,страна –наемател по
който да е М.М..
Нито пред РС-Червен бряг ,нито пред Плевенски окръжен съд са
ангажирани от страна на „ *** „ АД доказателства за посочените по-горе
обстоятелства,обосноваващи наличие на облигационно правоотношение с
М.М. относно процесния недвижим имот за доставка на електроенергия.
Действително по делото са представени извадки от електронна програма на
ЧЕЗ / вложени на л. 25-29 от делото на ПлОС /,озаглавени „справка за
заявление“ в които се съдържа информация за обработка на заявления за
които е отразено ,че са подадени от М.М. до търговски офис Луковит
,първото от които е за пререгистрация на потребител от 11.04.2008г. ;второто
от същата дата – за възстановяване на ел. захранване на прекъснат за
неплатена ел. енергия потребител; ; третото – от 14.08.2008г. за промяна на
месечни вноски ,начислени след пререгистрацията ; четвъртото отново от
14.08.2008г. за промяна на месечни вноски.
Във всички тези извадки от електронната програма, като заявител е посочен
М. АС. М..Би могло да се приеме ,че в случая се касае за представяне на
хартиен носител във вид на заверен от страната препис от електронен
документ ,който пък съставлява част от вписвания в счетоводните книги на
ищеца ,водени в електронен вариант. Вписванията в счетоводните книги на
ищеца „ *** „ АД конкретно, както и изобщо вписванията в счетоводните
книги, не се ползват с материалната доказателствена сила на официалните
документи за съдържащата се в тях информация. Това налага
доказателствената им сила да се преценява с оглед на всички релевантни за
спора данни по делото, включително и за тяхната редовност. Тъй като те
представляват вторични счетоводни документи съобразно класификацията по
чл. 6 ЗСч, защото са носител на преобразувана информация за стопанска
операция или за факт, получена от първичен счетоводен документ, който ги
удостоверява, редовността им е обусловена от съставянето им въз основа на
такъв документ. В това се изразява едно от основните изисквания, при
съобразяване на които се осъществява счетоводството на предприятията - за
документалната обоснованост на стопанските операции и факти. Тежестта за
установяване както на редовността на счетоводните книги, така и на
осъществяването на възпроизведени в счетоводните записи факти, е на
страната, позоваваща се на тях.В т.см. е Решение № 88 от 11.06.2015 г. на
ВКС по гр. д. № 4559/2014 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Бойка Стоилова.
3
В конкретния случай ,обаче , липсват изобщо първичните документи въз
основа на които са извършени процесните вписвания в електронната
програма на ищеца. Това става ясно както от изявлението на пълномощника
на „*** „ АД пред ПлОС ,така и от изричния писмен отговор от „*** „АД с
вх.№ 5137/09.08.2021г.,депозиран пред ПлОС в който се признава ,че
оригиналните документи при постъпване на искане / заявление за
сключване на договор за продажба от М.М. ,регистрирано с вх.№
286398/11.04.2008г. не са открити. Не са представени оригинали и на другите
,посочени в извадката от ел. програма заявления за възстановяване на ел.
захранване на прекъснат за неплатена ел. енергия потребител и за промяна
на месечни вноски ,начислени след пререгистрацията.
Поради това съдът приема,че въпросната извадка от електронна деловодна
програма на „*** „АД не може да послужи като годно доказателство на
осн. чл. 182 от ГПК за възникването на валидно облигационно
правоотношение с М.М. за процесния недвижим имот за доставка на ел.
енергия ,доколкото не се подкрепя от оригинални първични документи
,съдържащи изявена воля от М.М. за възникване на такава
облигационна връзка.
Заедно с това не са налице и никакви доказателства М.М. в някакъв
период от време ,считано от 2008г. насам / и по –конкретно към датата на
извършване на техническата проверка на СТИ в имота - 22.03.2017г. / да е
имал качеството на собственик на процесния имот или пък да е бил
носител на вещно право на ползване върху същия имот ,нито пък дори да
е бил наемател на този имот и да го е ползвал в това си качество и със
съгласие на собственика на имота ,партидата да е била открита на името
на наемателя .
По силата на законовата уредба в ЗЕ,продавач на доставената ел. енергия е
крайният снабдител / субекта по чл. 94а от ЗЕ / , а купувач – крайният клиент
/ чл. 91-92 във вр. с чл. 97-98 а от ЗЕ /След изменението на ЗЕ / Дв бр.
54/2012г. /битов клиент по смисъла на §1т.2а от ДР на ЗЕ е клиент ,който
купува електрическа енергия за собствени нужди , а съгласно § 1 т. 41б
от ДР на ЗЕ потребител на енергийни услуги е краен клиент , който купува
енергия . Легалната дефиниция на понятието „битов клиент „ дадена в § 1 т2 а
от ДР на ЗЕ се отнася и за правоотношението по договора по чл. 97 ,ал.1 т. 4
от ЗЕ ,уреждащ отношенията между крайните снабдители и битови крайни
клиенти –за обекти присъединени към електроразпределителната мрежа на
ниво ниско напрежение. По този начин ЗЕ свързва качеството на
длъжник за доставена ел. енергия с качеството на собственик или
носител на ограничено право на ползване върху електроснабдения имот
,доколкото доставената ел. енергия е за собствени битови нужди .Вярно е
също така ,че договорната свобода в чл. 9 от ЗЗД допуска клиент на доставена
ел. енергия за битови нужди да е и друг правен субект / различен от
собственика или носителя на правото на ползване /- напр. този ,който ползва
електроснабдения имот със съгласието на собственика,респ. на титуляра на
4
вещното право на ползване и който заедно с това е сключил договор за
продажба на ел. енергия за същия имот. В т.см. е и нормата на чл.4 , ал. 2 от
Общите Условия според която потребител на ел. енергия за битови нужди е
физическо лице ,което е собственик или ползвател на имот ,присъединен към
електроразпределителната мрежа ,което ползва ел. енергия за домакинството
си , а съгласно чл. 4, ал.3 от същите ОУ правата и задълженията на
потребител на ел. енергия за битови нужди може да упражнява и други лице
при условие ,че собственикът или титулярът на вещното право на ползване по
отношение на ел.снабдения имот е предоставил изрично писмено съгласие
,дадено пред продавача или пред нотариус с нот. заверка на подписа , това
друго лице да бъде потребител на ел. енергия за определен срок .
В случая според ПлОС не е установена нито една от посочените по –
горе хипотези в които М.М. да се явява в качеството на клиент на
доставена ел. енергия за битови нужди,респ.потребител на ел. енергия за
битови нужди по отношение на процесния недвижим имот с адм. адрес в
с.*** ,ул.“*** „ № 23 . Няма доказателства той да е бил в някакъв
релевантен за делото момент нито собственик на имота ,нито носител на
вещно право на ползване за същия, нито пък да го е ползвал с изрично
писмено съгласие на собственика на имота или на носителя на това
вещно право на ползване.
Поради това Плевенски окръжен съд намира,че той не следва да носи
отговорност изобщо за каквито и да било задължения за доставена ел. енергия
за процесния недвижим имот ,а още по –малко пък има основание да се търси
неговата отговорност за констатираната при извършената техническа
проверка на 22.03.2017г. в имота, промяна на схемата за свързване в резултат
на което не е била отчитана изцяло потребяваната ел. енергия.
Тези съображения налагат отмяна на обжалваното решение на РС-Червен
бряг ,като неправилно и вместо това постановяване на друго решение по
съществото на спора ,с което предявеният установителен иск по чл. 422 във
вр. с чл. 415 от ГПК да бъде изцяло отхвърлен като неоснователен.
Поради изложеното , Плевенски окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло обжалваното решение № 52 / 01.03.2021г. ,постановено
по гр.д.№ 837/2020г. на Районен съд- Червен бряг,като вместо това
ПОСТАНОВЯВА :
ОТХВЪРЛЯ , като НЕОСНОВАТЕЛЕН предявеният от „*** „ АД гр.София
,бул.“*** „ №***,Столична община ,р-н *** ,София 1784 ,*** , иск с правно
осн. чл. 422 във вр. с чл. 415 , ал.1 от ГПК за признаване за установено по
отношение на М. АС. М.,ЕГН-********** , че вземането на „ *** „ АД за
сумата 206,90лв.- главница ; сумата от 65,53 лв. - лихва за периода
5
16.08.2017г.до 18.06.2020г. и законна лихва от датата на подаване на
заявлението / 30.06.2020г./до окончателното изплащане на вземането , както и
за направените деловодни разноски от заявителя в размер на 92 лв. / от
които 25 лв. внесена държавна такса и 67 лв. адвокатско възнаграждение / за
които суми е издадена Заповед за изпълнение № 271 / 30.07.2020г. по ч. гр.д.
№ 618/2020г., съществува.
Решението не подлежи на касационно обжалване на осн. чл. 280, ал. 3 т.1 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6