№ 378
гр. София, 22.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на девети май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Виктор Б. Чаушев
Членове:Емилия Ат. Колева
Виктория В. Грънчарска
при участието на секретаря Бранимира В. Иванова Пенова
като разгледа докладваното от Виктор Б. Чаушев Въззивно наказателно дело
от частен характер № 20251100602486 по описа за 2025 година
Производството е по реда на глава двадесет и първа НПК.
В Софийски Градски съд е депозирана жалба от частния тъжител Д. Г.
М.,чрез упълномощените му повереници, срещу присъда на Софийски
районен съд – Наказателно отделение, 97 състав от 16.12.2024г. по НЧХД
4387/2024г., с която подсъдимата В. Л. Д. е призната за невиновна по
обвинение за извършено престъпление по чл.182,ал.2;вр.чл.26,ал.1 НК.
С коментираната присъда подсъдимата Д. е призната за невиновна и
оправдана за това, че в периода от 03.02.2024г. до 18.02.2024г. в гр.София,
ж.к.“*********, в условията на продължавано престъпление, като родител не
изпълнила решение № 228555, от 30.09.2019г. по гр.д.№ 65272/18г. на СРС,
влязло в сила на 08.12.2022г. относно режима на лични контакти на Д. Г. М. с
децата му К. Д. М.а, В.Д. М. и М.Д. М., като не му предала децата К., В. и М.
на следните дати: на 03.02.2024г., на 04.02.2024г., на 17.02.2024г. и на
18.02.2024г.
С въззивната жалба се претендира отмяна на атакуваната присъда и
постановяване на нова, с която подсъдимата Д. да бъде призната за виновна и
1
осъдена по така поддържаното срещу нея обвинение по
чл.182,ал.2;вр.чл.26,ал.1 НК. Повереникът на частния тъжител обосновава
това си искане с изнасяне на твърдения за необоснованост на атакуваната
присъда и с посочване на съображения ,в които се изразява, според него,
неправилната оценка на доказателствената съвкупност като коментира
показанията на разпитаните свидетели и заключението на КСППЕ. Навеждат
се доводи за неправилно кредитиране на показанията на посочените от
подсъдимата свидетели и отхвърляне достоверността на показанията на
свидетелите, допуснати до разпит по инициатива на частния тъжител.
Изразява се становище,че в резултат на тези нарушения,допуснати от
първоинстанционният съд при анализа на доказателствената съвкупност, била
приета за установена некоректна фактическа обстановка, което довело и до
неправилно приложение на материалния закон относно липсата на
съставомерни признаци на състава на чл.182,ал.2; вр. чл.26 , ал.1 НК.
В хода на съдебните прения пред въззивната инстанция повереникът на
частния тъжител поддържа доводите за неправилност и незаконосъобразност
на присъдата, изложени във въззивната жалба,както и искането за нейната
отмяна и постановяване на нова, с която Д. да бъде признат за виновна и
осъдена по повдигнатото й обвинение.
Частният тъжител Д. М. редовно призован, се явява в съдебното
заседание и взема лично участие във въззивното съдебно производство, като
поддържа изцяло претенцията, отправена от неговия повереник.
Защитникът на подсъдимата Д. намира първоинстанционния акт за
правилен и законосъобразен и моли същия да бъде потвърден изцяло,като
претендира присъждане на сторените от подсъдимата пред въззивния съд
разноски.
Подсъдимата Д. подкрепя становището на защитника си и при
упражняване правото си на последна дума изразява становище за
потвърждаване на присъдата на районния съд.
Въззивният съдебен състав след като съобрази доводите на страните и
събраните по делото доказателства прецени, че жалбата е допустима,но по
същество неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение, а
атакуваната присъда – потвърдена.
При извършения собствен анализ на събраните в хода на
2
първостепенното съдебно производство доказателствени източници,
настоящият съдебен състав достигна до фактическа обстановка, сходна с
възприетата от контролирания съд, а именно:
Частният тъжител Д. М. и подсъдимата В. Д. съжителствували заедно на
съпружески начала до 2017г.,когато се разделили. При това съжителство
между тях се родили децата им К. Д. М.а с ЕГН **********, В.Д. М. с ЕГН
********** и М.Д. М. с ЕГН **********. През 2018г. между М. и Д.
възникнали конфликтни отношения, породени от възникнал спор за начина на
осъществяване на контакти между М. и едно от децата им-В.. През същата
2018г. по искова молба от подсъдимата Д. било образувано гражданско дело №
65272/18г. пред Софийски районен съд с предмет упражняване на
родителските права върху трите им деца и определяне режим на лични
контакти с тях. Гражданското дело приключило с решение № 228555, от
30.09.2019г., което влязло в сила на 08.12.2022г. С това влязло в сила съдебно
решение родителските права върху трите малолетни деца били предоставени
на тяхната майка-подсъдимата Д., а на баща им- частния тъжител М., бил
определен режим за осъществяване на лични контакти с тях. Съобразно това
съдебно предписание М. следвало да взема децата от дома на майка им всяка
първа и трета събота и неделя в месеца , за времето от 08,00 часа до 18,00
часа/без преспиване за В. и М. и с преспиване за К./, както и един ден от
седмицата-сряда, за времето от 18,00 часа до 20,30 часа, като следвало да ги
връща пак в дома на тяхната майка Д.. През цялата 2023г., след влизане на
съдебното решение в сила, частния тъжител М. не проявил инициатива да
упражни правата си за осъществяване на лични контакти с трите си деца,
които реално не бил виждал от 2018г. Същевременно през 2023г. подсъдимата
Д. няколкократно потърсила съдействие от дирекция „Социално подпомагане“
при район Люлин в гр.София с искане за организиране и провеждане на
опознавателни срещи между частния тъжител М. и трите му деца.
Положените от социалните работници усилия за организиране и провеждане
на такива срещи не дали резултат, тъй като отправяните към М. покани
неизменно били отклонявани от него. На 02.02.2024г. подсъдимата В. Д.,
заедно с трите си деца и свидетеля Я.А. заминали за град Враца, където
останали до 04.02.2024г., когато се прибрали в жилището си в гр.София,
ж.к.“*********. Междувременно на 03.02.2024г./събота/, около 08,00 часа,без
предварително да осъществи връзка с подсъдимата Д., за да я уведоми,че ще
3
упражни правото си на личен контакт с децата си, частния тъжител М.,
придружаван от свидетелите П. и Д., отишъл пред дома на Д., намиращ се на
горния адрес. М. позвънил на няколко пъти в дома на Д. по домофонната
уредба на жилищния вход и след като не успял да осъществи контакт с
живущи там си тръгнал заедно с двамата свидетели,които го придружавали.
На 04.02.2024г./неделя/, около 08,00 часа, М. отново без опит за предварителен
контакт с подсъдимата, отишъл пред дома на Д., придружаван от св.Д. и от
св.В., позвънил на няколко пъти по домофонната уредба и след като не се
свързал с никой от живущите там си тръгнал. По идентичен начин, без
предварително да уведоми подсъдимата Д., частния тъжител М. се опитал да
осъществи личен контакт с децата си и на 17.02.2024г./събота/ и на
18.02.2024г./неделя/. На всяка от посочените две дати,около 08,00часа,
М.,придружаван от свидетелите П., Д. и В., отивал до жилището, обитавано от
Д. и трите им деца, осъществявал позвънявания по домофонната уредба на
входа в апартамента на Д. и след като не успявал да осъществи връзка с
подсъдимата или с някое от трите им деца, които били в жилището, си
тръгвал.
При постановяване на атакувания съдебен акт първостепенният съд е
обсъдил задълбочено/заедно и поотделно/ събраните пред него и на досъдебно
производство относими гласни и писмени доказателства и способи за
доказване: обясненията на подсъдимата Д. ; показанията на свидетелите П., Д.,
В., А., Д., , Т. и К. М.а, писмени доказателства –копия от съдебно решение,
социални доклади,материали по преписки на ДСП, фискални бонове, справка
за съдимост, способи за доказване – КСППЕ. Въззивният съд преценява ,
че вътрешното убеждение на първоинстанционния съдебен състав по
съставомерните факти е формирано въз основа на правилен анализ на
събрания по делото доказателствен материал , като споделя доводите и
съображенията му, отразени в мотивите към оспорваната негова присъда.
Показанията на свидетелите П., Д. и В. , в качеството им на очевидци на
поведението на частния тъжител М., са носители на пряка доказателствена
информация за времето /датите/ и мястото на предприетите от него действия
за осъществяване на лични контакти с децата си в периода от 03.02.2024г. до
18.02.2024г., за извършваните позвънявания по домофонната уредба в
жилището на подсъдимата; за липсата на отговор на тези позвънявания от
страна на Д., поради което М. не успявал да упражни тези си права и да вземе
4
малолетните си деца от дома на майка им. В тези им части показанията на
тримата свидетели са еднопосочни, последователни и не се опровергават от
другия доказателствен материал. Правилно районния съд не е кредитирал
показанията на свидетелите П., Д. и В. в частта им, в която същите изнасят
твърдения за правени от частния тъжител безуспешни опити за осъществяване
на комуникация с подсъдимата Д. през 2023г. и през инкриминирания период с
цел уведомяването й за времето и мястото на упражняване на личните му
контакти с децата,както и за полагани от него усилия да реализира това си
право. В тези им части показанията на коментираните свидетели, от една
страна са лишени от конкретика и категоричност, а от друга се опровергават
не само от другите гласни доказателства, но и от писмените такива, закрепени
в приложените по делото материали от водените от ДСП преписки,касаещи
същите тези страни и обстоятелства, и сочещи на значително по-малка
заинтересуваност от страна на М. и инициативност от негова страна към
срещи с децата му, от тези декларативно заявявани от свидетелите П., Д. и В..
От показанията на свидетелите А. и К. М.а, както и от обясненията на
подсъдимата Д., еднопосочно се обосновават обстоятелствата, касаещи
тяхното/на подсъдимата и трите деца, а и на св.А./ отсъствие от обитаваното
съвместно от тях жилище в гр.София,ж.к.“Люлин“ в периода от 02.02.2024г.
до 04.02.2024г., поради заминаването им в гр.Враца, както и присъствието им
на инкриминирания адрес ,около 08,00 часа, на всяка от датите 17.02.2024г. и
18.02.2024г. Показанията на свидетелите А. и К. М.а,както и обясненията на
подсъдимата Д. ,в частта им, в която същите изнасят информация за своето
присъствие в жилището им, на 17 и 18.02.2024г., за липсата на възприети от
тях позвънявания по домофонната им уредба, както и на знание за
присъствието на частния тъжител М. пред жилищния блок, за да вземе децата,
съобразно предписанията на съдебното решение, се оценяват и от въззивния
съд, като достоверен доказателствен източник. И в тази им част показанията
на горепосочените свидетели и обясненията на подсъдимата, са еднопосочни,
последователни и непротиворечиви помежду си. Наред с това коментираните
гласни доказателства не се опровергават от други доказателствени източници.
Приетите и от районния съд обстоятелства относно установения към
инкриминирания период режим за осъществяване на лични отношения между
5
частния тъжител М. и трите му деца се обосновават категорично от
приложеното по делото копие от съдебно решение № 228555, от 30.09.2019г.,
което влязло в сила на 08.12.2022г. Непротиворечиво от приложените по
делото копия на социални доклади и материали по преписки, водени от ДСП-
Люлин по молби от подсъдимата, се установяват обстоятелствата ,касаещи
предприетите от Д. действия за организиране и провеждане на опознавателни
срещи между децата й и техния баща М. през 2023г., осъществяваните от
социалните работници мероприятия в тази връзка и липсата , на каквото и да е
съдействие от страна на М..
Заключението на извършената в хода на съдебното производство КСППЕ
на К. М.а обосновават обстоятелствата, касаещи психичното й състояние- за
запазено психично здраве, за липса на „разстройство на личността или
болестна промяна на личността“, за липса на нарушения в мисловния процес,
интелекта, паметта и емоциите й, за налична и запазена у К. М.а свидетелска
годност-да възприема събитията,да ги запамети и правилно да ги
възпроизведе, които способности не се накърняват от малолетната й възраст.
И въззивния съд цени,като процесуално валиден доказателствен способ,
заключението на извършената по делото КСППЕ относно отразените в него
обстоятелства, отчитайки нейното извършване по процесуалния ред на чл.144-
152 НПК, специалните знания на вещите лица в съответната област и
обстоятелството, че са отговорили ясно и обосновано на поставените им
въпроси, включително и на въпросите поставени им от страните при разпита
на вещите лица в хода на съдебното следствие и касаещи допуснатите при
писменото му обективиране технически грешки. Необходимо е да бъде
посочено, че отправената от страна на частния тъжител критика към
процесуалната допустимост и обосноваността на коментираното заключение,
е лишена от фактическо и правно основание. Това е така, тъй като в
конкретния случай спрямо ,което и да било от двете вещи лица, изготвили
заключението не са налице предпоставките на чл.148,ал.1 НПК, като това не
се и твърди от поверениците на частния тъжител. Лишена от фактическо
основание е и претенцията на частния тъжител за „недопустимо“ участие на
едно от тези вещи лица в съдебното производство в качеството му на психолог
при разпита на св.М.а, проведен на 16.09.2024г. Видно от съдебния протокол
от 16.09.2024г., в качеството на психолог, съобразно изискванията на
чл.140,ал.1 НПК, при разпита на свидетелката К. М.а е участвала С. Д., която
6
не е взела участие при изготвянето на КСППЕ, извършена от д-р А. и
психолога Н.И.. Не може да бъде споделен и отправения от поверениците на
частния тъжител упрек относно научните методи, използвани от вещите лица,
за провеждане на възложеното им експертно изследване, тъй като
събеседването с освидетелствуваното лице, при липса на обективни пречки за
осъществяването му, е задължителен такъв. Именно такова събеседване
осигурява на вещите лица непосредствени впечатления за лицето, а именно
обстоятелствата, които изследваното лице е възприело и за които евентуално
ще свидетелства, са тези ,които са от характер да позволят на експертите
набавянето на необходимата им за обосноваване на тяхното професионално
мнение информация.
Въззивният съд, както това е сторил и районния съд, приема,че
подсъдимата В. Д. е осъществила от обективна страна състава на
престъпление по чл.182,ал.2;вр.чл.26,ал.1 НК - като в периода от 03.02.2024г.
до 18.02.2024г. в гр.София, ж.к.“*********, в условията на продължавано
престъпление, като родител не изпълнила решение № 228555, от 30.09.2019г.
по гр.д.№ 65272/18г. на СРС, влязло в сила на 08.12.2022г. относно режима на
лични контакти на Д. Г. М. с децата му К. Д. М.а, В.Д. М. и М.Д. М., като не
му предала децата К., В. и М. на следните дати: на 03.02.2024г., на
04.02.2024г., на 17.02.2024г. и на 18.02.2024г.
Това е така, тъй като с гореописаните действия на 03.02.2024г., на
04.02.2024г., на 17.02.2024г. и на 18.02.2024г. в гр.София, ж.к.“********* – не
е предала децата си К. Д. М.а, В.Д. М. и М.Д. М. на техния баща Д. Г. М.,
подсъдимата В. Д. обективно не е изпълнила вмененото й с влязлото в сила,
на 08.12.2022г., съдебно решение по гр.дело № 65272/18г. на СРС относно
режима на лични контакти на Д. Г. М. с децата му К. Д. М.а, В.Д. М. и М.Д.
М., свое задължение.
За да бъде ценено, като престъпление по чл.182,ал.2 НК, от субективна
страна е необходимо инкриминираното деяние/деяния/ да е извършено при
форма на вина умисъл – деецът да е съзнавал качеството си на родител /в
конкретния случай/ на дете; да е съзнавал ,че е налице влязъл в сила съдебен
акт, който е уредил упражняването на родителските права от единия родител и
режима за лични контакти на другия родител, да е съзнавал ,че действията му
не са в съответствие с възложените му с това съдебно решение конкретни
7
негови задължения и да е предвиждал,че с поведението си не изпълнява
предписанията на съдебния акт , с който тези обществени отношения са били
уредени и пряко да е целял или да е допускал настъпването на именно този
престъпен резултат.
Правилен е извода на районния съд,че субективната съставомерност на
осъществените от В. Д. деяния не се обосновава по необходимия безспорен и
категоричен начин от събрания и проверен по делото доказателствен
материал. Установените ,чрез по-горе обсъдените
доказателства/обясненията на подсъдимата Д., показанията на свидетелите А.
и К. М.а, от писмените доказателства- социални доклади и материали по
преписки на ДСП /, обстоятелства за липса на каквато и да е, пряка лична
ангажираност на Д. М. към осъществяване и поддържане на комуникация с
подсъдимата Д. за осигуряване на възможност за лични контакти между него и
трите им деца в значителен период от време от влизане на съдебното решение
в сила до инкриминирания период,за отклоняваните от него предложения на
социалните работници за организиране на срещи между тях в същия този
период, за липсата на предварително и своевременно уведомяване на
подсъдимата Д. от страна на М. за планираните от него посещения на адреса
й,за да вземе децата на всяка от инкриминираните дати, както и обективните
причини, поради които подсъдимата и трите деца не са били в дома си на 03 и
04.02.2024г.,а така също и липсата на доказателства за знание у Д. за
присъствието на М. пред дома й на 17 и 18.02.2024г. с цел вземане на децата,
са все обстоятелства, които по-скоро опровергават извода, че на всяка от
инкриминираните дати на подсъдимата Д. било известно,че частния тъжител
М. ще пожелае да упражни правото си на лични контакти с малолетните им
деца, съобразно условията на съдебното решение ,както и че е съзнавала ,че
следвайки установения за продължителен период от време преди това ритъм
на тяхното/нейно и на децата й/ ежедневие през почивните съботно-неделни
дни, реално няма да изпълни предписанията на влязлото в сила съдебно
решение, които предписания несъмнено са й били известни. Тези
обстоятелства , аргументиращи продължителната лична неангажираност на
частния тъжител към изпълнението на съдебното решение и към
осъществяването на личните му контакти с децата му през 2023г./а и преди
това/, както и липсата на доказателства, които да обосновават извод за знание
у Д. за планираните и реализирани от М. посещения на адреса й, на всяка от
8
инкриминираните дати, за да вземе малолетните деца К., В. и М., мотивират и
настоящия въззивен съдебен състав да приеме,че инкриминираните с частната
тъжба деяния се явяват несъставомерни от субективна страна, поради което не
съставляват продължавано престъпление по чл.182,ал.2 НК.
Правилно, съблюдавайки принципа за постановяване на осъдителна
присъда единствено при несъмнена доказаност на обвинението и отчитайки
липсата на достатъчно категорични и непротиворечиви доказателства,
обосноваващи субективната съпричастност на подсъдимата В. Д. към тези
инкриминирани деяния, районният съд я е признал за невиновна в извършване
на престъпление по чл.182,ал.2;вр.чл.26,ал.1 НК,за което й е било предявено
обвинение от частния тъжител.
Горните обстоятелства сочат,че направения от районния съд извод за
субективната несъставомерност на инкриминираното с частната тъжба
поведение на подсъдимата В. Д., е правилен и обоснован, а атакуваната
присъда законосъобразна, поради което същата следва да бъде потвърдена.
Предвид оправдателния характер на постановената присъда, потвърдена
от настоящия въззивен съдебен състав, и с оглед разпоредбата на чл.190,ал.1
НПК направените от подсъдимата В. Д. във въззивното производство разноски
за адвокатско възнаграждение в размер на 1000лв. следва да бъдат възложени
на частния тъжител.
При служебна проверка на материалите по наказателното производство
въззивният състав не установи допуснати процесуални нарушения от
категорията на съществените, налагащи отмяна на атакувания съдебен акт.
Поради гореизложените съображения СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда на Софийски районен съд – Наказателно
отделение, 97-ми състав, от 16.12.2024г., по НЧХД 4387/ 2024г.
На основание чл.190,ал.1 НПК осъжда частния тъжител Д. Г. М. да
заплати на В. Л. Д. направените по делото разноски,представляващи
заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лева.
9
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10