Р Е Ш Е Н И Е
№ 811
гр.Плевен, 17.12. 2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Плевен, седми състав, в публично
съдебно заседание на седми декември две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕНЕЛИН НИКОЛАЕВ
при секретар
Десислава Добрева изслуша докладваното от съдията НИКОЛАЕВ адм. дело №
927 по описа на Административен съд - Плевен за 2020 год. и на основание
доказателствата по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по чл. 145 и сл. от АПК.
Образувано е по
жалба на "ДАРИ ГРУП" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Плевен, бул***, представлявано от управителя П.Р.М., ЕГН **********,
против Заповед за налагане на принудителна
административна мярка № 10876/09.10.2020 г. издадена от Началник отдел
"Оперативни дейности" - Велико
Търново при ГД "Фискален контрол" в ЦУ на НАП.
В
жалбата си жалбоподателят излага доводи за незаконосъобразност на заповедта за
налагане на ПАМ. Твърди, че при издаване на
обжалваната заповед административният орган е действал в нарушение на принципа
на съразмерност и по-специално на правилото, посочено в чл. 6, ал. 5 от АПК,
съгласно което административните органи трябва да се въздържат от актове и
действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел.
Посочва, че в Протокола за извършена проверка е отразено обстоятелство, че в
хода на проверката, при извършената от органите по прихода контролна покупка,
преди тяхната легитимация, продавач-консултантът е приела плащането, върнала е
ресто и е издала и представила фискална касова бележка № 244826/06.10.2020 год.
от наличното и работещо в обекта фискално устройство. Сочи, че при проверката е
установено наличие на допустимо минимална разлика в отчетената и действителната
касова наличност, което се явява индиция, че продажбите в търговския обект се
отчитат при спазване правилата на ЗДДС и Наредба №Н-18/13.12.2006 год. Излага
оплаквания, че мотивите относно
продължителността на наложената мярка са бланкетни и абстрактни. В същите е
посочено, че е взето предвид вида и обема на упражняваната в съответния обект
дейност, но липсва конкретизация по какъв начин това е относимо към
продължителността на налаганата мярка. Твърди, че при определяне продължителността на
наложената мярка не е съобразено, че в следствие на извършвани предишни
периодични проверки от органите по прихода, по отношение на дейността на
търговеца, не са констатирани нарушения, за които да са съставяни АУАН, както и
няма издадени НП с наложени имуществени санкции. Счита, че административният
орган издал оспорваната заповед не е извършил правилна преценка относно продължителността на наложената
ПАМ, тъй като принудителна мярка, с продължителност от 14 /четиринадесет/ дни,
като административна принуда засяга не само правата на представляваното от него
дружество, чрез отнемане на възможността за реализиране на приходи от
извършването на регистрирани продажби, но засяга и интересите на фиска за
пропуснати приходи от данъчни и осигурителни приходи. Моли за отмяна на заповедта. Претендира
деловодни разноски
Ответната страна, началник
отдел "Оперативни дейности" – Велико Търново при ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, чрез процесуален
представител юрк. Ж. пледира издадената заповед за налагане на ПАМ да бъде
потвърдена като правилна и законосъобразна. Претендира разноски.
След като разгледа оплакванията, изложени в
жалбата, доказателствата по делото, становищата на страните и в рамките на
задължителната проверка по чл. 168 от АПК,
административният съд приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок,
от легитимирано лице и при наличие на интерес от обжалване, поради което е
допустима.
Предмет на проверка е Заповед за налагане на
ПАМ № 10876/09.10.2020 г. издадена от началник отдел "Оперативни
дейности" Велико Търново при ГД "Фискален контрол" при ЦУ на
НАП, упълномощен със Заповед № ЗЦУ-1148/2508.2020 г. на изпълнителния директор
на НАП, с която на „Дари Груп“ ЕООД, представлявано от П.Р.М. е наложена
принудителна административна мярка "запечатване на търговски обект“ – магазин
„***“, находящ се в гр. Плевен, ул. ***,
стопанисван от „Дари Груп“ ЕООД и забрана за достъп до него за 14 дни на
основание чл. 186, ал. 1, вр. чл. 187, ал. 1 от ЗДДС.
След извършване на служебна проверка, съдът
установи, че обжалвания акт е издаден от компетентен орган, в предвидената
форма и е валиден акт, годен за съдебна проверка.
Между страните не се спори, че:
На 06.10.2020 г. е извършена проверка на
търговски обект по смисъла на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС – магазин „***“, находящ се в гр. Плевен, ул. ***, стопанисван от „Дари
Груп“ ЕООД.
При проверката е установено, че в обекта има
1 бр. ПОС-терминално устройство, свързано с „Райфайзен банк“. Плащанията,
извършени чрез наличното в обекта ПОС-терминално устройство до момента на
проверката са в размер на 11, 05 лв., както следва: - покупка на стойност 5, 00
лева и покупка на стойност 6, 05 лева, според отпечатания пълен и съкратен
отчет от ПОС-терминалното устройство. След направена разпечатка на КЛЕН за
периода 06.10.2020 г. до момента на
проверката е установено, че за направената покупка в размер на 5, 00 лв. на
06.10.2020 г., заплатена с карта чрез наличното в обекта ПОС-терминално
устройство няма издадена фискална касова бележка на стойност 5, 00 лева.
Преди легитимацията от страна на органите по
приходите е извършена контролна покупка на 1 бр. минерална вода с единична цена
от 0, 65 лв., заплатена изцяло и в брой от инспектор по приходите с една монета
от 0,50 лв. и две монети от 0,10 лв. на работещата в обекта на длъжност
продавач в проверявания обект, която е приела плащането, върнала е ресто и е
издала и предоставила фискална касова бележка № 244826/06.10.2020 г. от
наличното и работещо в обекта ФУ марка Тremol ZM-KL V2 с идентификационен номер на ФУ ТК062708,
идентификационен номер на фискалната памет 50143723.
При проверката е констатирана, съгласно стр.
2 на Протокол сер. АА № 0294425 от 06.10.2020 г. разчетена касова наличност по
ФУ – 144, 19 лева, фактическа наличност – 144, 78 лв., въведени пари в касата 128,
72 лв. и извеждане на пари от касата – 144, 19 лв.
При проверката е констатирана разлика между
фактическата и касовата наличност в размер на 0, 59 лв.
Административният
орган е приел, че са нарушени разпоредбите на чл. 25, ал. 1 от Наредба № Н-18 от
13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите
в търговските обекти, изискванията към
софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, които извършват
продажби чрез електронен магазин и на основание чл. 186, ал. 1,
т. 1, б. „а“ от ЗДДС е приел, че освен санкцията по чл. 185, ал. 1 от ЗДДС
следва да наложи кумулативно и принудителна административна мярка по чл. 186, ал. 1
от ЗДДС.
Жалбоподателят
оспорва наличието на основанията по ЗДДС за налагане на ПАМ. Намира, че при
налагане на мярката е нарушен принципа за съразмерност заложен в АПК.
В настоящото производство в тежест на
административно – наказващият орган е да установи всички фактически основания
породили необходимостта от налагане на ПАМ.
Съдът намира, че от представените писмени
доказателства се установява формалното извършването на административно
нарушение на чл. 25, ал. 1 от
Наредба № Н – 18 / 13.12.2006 г. на МФ – не е издадена фискална касова бележка
или бележка от кочан. Съставомерните признаци на нарушението не включват като
елемент от него въвеждането на сумата във ФУ, а се ограничават до издаването на
фискална бележка или бележка от кочан за приетата сума.
Видно от приложения в копие протокол за
извършена проверка сер. АА № 0294425 проверяващите са констатирали, че
разликата между касовата наличност и данните по ФУ, в размер на + 0.59 лв.
По отношение на определената от
административния орган продължителност на наложената мярка, съдът намира, че
органът действа при оперативна самостоятелност, поради което на съдебен контрол
подлежи единствено съответствието на акта с целта на закона и спазването на
пределите на оперативната самостоятелност. Определеният 14-дневен срок на ПАМ е
в рамките на законоустановения максимален срок от 30 дни.
Съдът намира, че при правилно установени
факти оспорения административен акт е незаконосъобразен, тъй като
1. не са изложени конкретни мотиви относно
определения от органа срок на мярката;
2. не е направен анализ на съразмерността на
наложената административна мярка към извършеното нарушение;
3. наложената мярка е в противоречие с целта
на закона;
4. наложената мярка по характера и
последиците си се явява второ наказание за търговеца.
Оспореният акт е постановен в противоречие с
целта на закона – определен е срок на ПАМ в размер на 14 дни за нарушението,
което се установява от констатациите на контролния орган, като не са изложени
мотиви относно необходимостта за действие на мярката в такъв срок. В заповедта
бланкетно е посочено, че при определяне
продължителността на запечатване на
обекта са взети предвид вида и обема на упражняваната дейност, както и че срокът
е подходящ с оглед постигане на целите на мярката, състоящи се в защита на интереса на държавния бюджет, но изложеното не може да се определи като
мотиви, тъй като представлява цитиране на основни принципи при прилагане на
административната принуда, а не е посочване на конкретни факти, обстоятелства
или съображения свързани с поведението на нарушителя, с други негови предходни
нарушения /относими към този обект на търговска дейност/, обусловили
определянето на конкретната степен на административната принуда, в случая срока
за налагане на ПАМ за този търговски обект.
Не са представени доказателства за налични
задължения на дружеството към фиска за обосноваване на извод, че наложената с
НП санкция няма да бъде събрана или събирането й ще бъде осуетено. Запечатването
не би довело до предотвратяване или преустановяване на нарушението, за което е
издадена обжалваната заповед, тъй като то е довършено към момента на
установяването му. Доколкото липсва презумпция, че във всеки един случай
продължаването на търговската дейност в обекта ще бъде в нарушение на
изискванията за отчитане на продажбите, запечатването не може да бъде оправдано
от предотвратяване на други нарушения от същия вид.
Съдът счита, че непосочването на фактическите
основания за издаване на обжалваната мярка в срок от 14 дни по отношение на
конкретното дружество, представлява съществено нарушение на административно
производствените правила, тъй като не дава възможност на съда да прецени дали
са налице предвидените в закона предпоставки и нарушава правото на защита на
страната, която следва да е запозната с твърденията на органа по фактите, за да
ангажира доказателства в обратна посока.
Съдът намира още,
че при издаване на обжалваната заповед административният орган е действал в
нарушение на принципа на съразмерност.Съгласно чл. 6, ал. 2 от АПК, административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права
и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която
актът се издава. От съдържанието на оспорената заповед за налагане на ПАМ не се
констатира анализ за съобразяването й с разпоредбата на чл. 6, ал. 2 от АПК. Не е направен анализ как ще се отрази на възможността на наказаното
лице да продължи да осъществява икономическа дейност и да изплаща заплати на
наетите лица и дали този период на невъзможност за осъществяване на търговска
дейност няма да доведе до изцяло прекратяване на дейността на дружеството.
Липсва и анализ на възможността на дружеството след изпълнение на мярката, ще
има ли възможност да продължи да осъществява дейност, ще има ли възможност да
изплаща заплати и осигуровки и няма ли това изпълнение на мярката да доведе до
препятстване изобщо на възможността му да развива дейност и в този смисъл до
закриване на обекта и освобождаване на работниците, т. е. липсва анализ за
последиците от изпълнението на мярката по отношение на дружеството и
действително обосноваване на съразмерността между евентуалните щети, които ще
бъдат нанесени на фиска /не е посочено в какъв размер биха могли да бъдат тези
щети/ и предвидимите последици за дружеството и за работниците в обекта, които
би следвало или да бъдат освободени или да бъдат в отпуск по време на
изпълнението на мярката, а това ще се отрази на доходите им. Работниците са
част от обществото и последиците за тях също следва да са съразмерни с
извършеното от някой от тях деяние. При липса на мотиви относно последиците от
изпълнението на мярката за други прокламирани като защитени интереси на
обществото – осигуряване на работни места, изплащане на трудови възнаграждения
и внасяне на осигурителни вноски, възможност за извършване на търговска дейност
и излагане на мотиви само относно събираемостта на приходи от фиска се налага
извод за липса на анализ на съразмерността на мярката с конкретно извършеното
нарушение и целените правни последици при изпълнението й.
Непосочването на конкретни мотиви относно
срока, за който се налага принудителната административна мярка включително и
липсата на анализ за начина на засягане на икономическата дейност на
дружеството, съставлява нарушение на изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, тъй като лишава съда от възможност да установи дали
актът е постановен в съответствие с целта на закона - чл. 146, т. 5 от АПК или представлява мярка със скрита цел – прекратяване на дейността на
търговеца. Мярката е наложена в размер към средния на предвидения от закона
срок. След като законодателят е предвидил срок до един месец за налагане на
тази мярка, то административният орган е бил длъжен да обоснове защо е определил
точно размер от 14 дни на срока на мярката, а не по-кратък срок. Като не е
изложил факти и мотиви относно цитираните обстоятелства имащи значение за
определяне на срока на ПАМ, съдът не би могъл да прецени дали административният
орган е упражнил правомощията си в съответствие с целите на закона, което е
едно от основанията, посочени в чл. 146 АПК,
за оспорване на индивидуалните административни актове. Това нарушение е особено
съществено и е самостоятелно основание заповедта да бъде отменена като
незаконосъобразна.
Заповедта
за налагане на ПАМ се явява постановена преждевременно /няма данни за издадено
НП/ и затова е издадена в противоречие с целта на закона и по следните
съображения:
Съгласно чл. 186, ал. 1 от ЗДДС принудителната административна мярка запечатване на
обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени
санкции, се прилага на лице, осъществило състава на нарушенията изброени в т. 1
до 3 на същата алинея. Съгласно чл. 187, ал. 1 от ЗДДС при прилагане на принудителната административна мярка
по чл. 186, ал. 1 от ЗДДС се забранява и достъпът до обекта или обектите на
лицето, а наличните стоки в тези обекти и прилежащите към тях складове се
отстраняват от лицето или от упълномощено от него лице.
От съдържанието на ЗНПАМ следва, че органът я
прилага за да обезпечи събирането на санкцията по издадено НП, която е вече
наложена. Този извод следва и по арг. от чл. 187, ал. 4 от ЗДДС, доколкото е предвидено предварителното прекратяване
на ПАМ от органа, който я е наложил, след като административнонаказаното лице
направи искане за това и след като бъде доказано от него, че глобата или
имуществена санкция е заплатена изцяло. В случая обаче НП към момента на
издаване на ЗНПАМ не е издадено, съставен е само АУАН, за който има данни, че е
връчен на дружеството.
Заповедта за налагане на ПАМ е издадена и в
противоречие с чл. 22 от ЗАНН,
съгласно който за предотвратяване и преустановяване на административните
нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от
тях могат да се прилагат принудителни административни мерки. Доколкото
твърдяното от органа нарушение е довършено преди съставяне на протокола от
проверката се налага извод, че така наложената ПАМ няма да изпълни
превантивната или преустановителната си функция, нито е относима към
поправянето на вредните последици от деянието /по арг. от неспазването на срока
по чл. 187, ал. 4 от ЗДДС – да бъде издадена едновременно с НП/, т. е. ПАМ е
наложена в противоречие с целта на закона. Запечатването на търговският обект
за 14 дни и забраната на достъпа до него е разпоредено от административния
орган след преустановяване на нарушението, т. е. наложената мярка вече има
характер на наказание за вече извършено и преустановено нарушение, а ПАМ не
следва да бъде наказание. За извършеното административно нарушение е предвидена
имуществена санкция по арг. от чл. 118 ЗДДС
вр. чл. 185 от ЗДДС
и тази имуществена санкция, в размера предвиден в закона е приета от
законодателя, като достатъчно административно наказание за този вид
административни нарушения. По изложените съображения съдът намира, че
оспорената заповед като незаконосъобразна следва да се отмени.
При този изход на спора, съгласно чл.143, ал.1 АПК следва на жалбоподателя да бъдат
възстановени действително сторените от него разноски, за които са приложени
доказателства по делото, в общ размер на 350 лв., от които 50 лв. държавна такса и 300 лв.
възнаграждение за един адвокат.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по
жалбата на "ДАРИ ГРУП" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Плевен, бул***, представлявано от управителя П.Р.М., ЕГН **********,
Заповед за налагане на принудителна
административна мярка № 10876/09.10.2020 г., издадена от Началник отдел "Оперативни
дейности" - Велико Търново при ГД
"Фискален контрол" в ЦУ на
НАП.
ОСЪЖДА Национална агенция за приходите с ЕИК *********, гр.
София, бул. "Княз Дондуков" № 52, да заплати в полза
на „ДАРИ ГРУП" ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. Плевен, ***, представлявано от П.Р.М.,
сумата в
размер на 350 /триста и петдесет/ лева разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен
съд в 14 – дневен срок от получаването му.
СЪДИЯ:/п/