Р
Е Ш Е
Н И Е
№ …75…
30.07.2020 г. гр. Хасково
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Хасковският
окръжен съд, на тридесети юни две хиляди и двадесета година, в публично
заседание, в следния състав:
Председател:
Миглена Тянкова
Членове:
Красимир Димитров
Мария Иванова - Георгиева
секретар
Петя Делчева…………………………………..…………………..……………….
прокурор
Петър Мидов…………………………………..……………………………………
като
разгледа докладваното от председателя съдия Тянкова ВНОХД № 49 по описа на
Окръжен съд – Хасково за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 318
и сл. от НПК.
С присъда № 53 от 10.12.2019 г., постановена по НОХД № 393/2019 г.,
Районен съд – Димитровград е признал подсъдимия Б.Г.У., ЕГН: **********, роден
на *** ***, за невиновен в това, че на 04.12.2018 г. в гр. Д., пред РС –
Димитровград, в състав председател – съдия Иван Маринов, в публично заседание
по НОХД № 360/2018 г. по описа на РС – Димитровград, като свидетел, устно
съзнателно е потвърдил неистина (че в края на 2015 г. в гр. С. З. се е срещнал
с М. Г. Д., на когото
е дал сумата от 10 000 лв. във връзка с образувано и водено от Д.
изпълнително дело срещу **** му Г. Б. У.) – престъпление по чл. 290, ал. 1 НК, поради което и на основание чл. 304 НПК го е оправдал по повдигнатото
обвинение.
Присъдата е протестирана от
представител на Районна прокуратура – Димитровград с доводи, че същата се явява
неправилна и необоснована. От събраните по делото доказателства се
установявало, че подсъдимият У. е осъществил състава на престъплението по чл.
290, ал. 1 НК. Наказателната му отговорност била ангажирана за това, че е
потвърдил неистина в предходно наказателно производство, водено срещу неговия **** за
извършено престъпление по чл. 293а НК. Това производство завършило с решение на
Районен съд – Димитровград, потвърдено от Окръжен съд – Хасково, като в
съдебните актове Г. У. бил признат за виновен и същевременно бил извършен анализ на показанията
на подсъдимия, които не били кредитирани. В подкрепа на този извод се
проследяват действията, извършени в наказателното производство срещу Г. У., който първоначално твърдял, че
не е заплатил дължимите суми на свидетеля М. Д., а в последното съдебно заседание
се явил подсъдимия, който изложил твърдения в друга насока. Изглеждали
нелогични твърденията на подсъдимия, че е дал на ръка сумата от 10 000 лв.
на свидетеля Д., без да
бъде съставен документ за това. Изводите на съда относно обективната страна на
деянието не се подкрепяли от обективните факти по делото. Отправя се искане за
отмяна на присъдата и осъждането на подсъдимия по първоначално повдигнатото му
обвинение.
В с.з. представителят на Окръжна прокуратура
– Хасково заявява, че протестът е основателен, а присъдата – неправилна и
следва да бъде отменена. Разсъжденията на съда имали само предполагаем
характер, подкрепени от неуместни и несъвместими аналогии. Основният въпрос се
свеждал до верността на твърденията на подсъдимия дали е имало извършено
частично плащане от негова страна или не. Тъй като не били представени
доказателства в насока, че е извършено такова плащане, следвало да се приеме,
че обвинителната теза е доказана.
Защитникът на подсъдимия, адв. Ч.,
оспорва подадения протест и изложените в него съображения. Смята, че районният
съд е положил достатъчно усилия да разкрие обективната истина. С деянието по
чл. 290 НК конкретните неистински твърдения следвало да са такива, че с тях да
се повлияе на съда при правилната му преценка на фактите и обстоятелствата
довели до постановяване на осъдителна или оправдателна присъда. В конкретния
случай обаче пред първоинстанционния съд по това дело било посочено, че
независимо от твърденията на У. те по никакъв начин не повлияли на
първоинстанционния съд при вземане на неговото решение. Отправя се искане за
потвърждаване на присъдата и оставяне на протеста без уважение.
Подсъдимият У. заявява, че не е
излъгал при разпита си пред съда и поддържа твърдението си за даване на пари на
ръка. Посочва, че три дни преди последното съдебно заседание по настоящото дело
пристигнало съобщение от частен съдебен изпълнител, че свидетелят Д. вече нямал
претенции към баща му за плащане на суми. Отправя искане да се потвърди
първоинстанционната присъда.
В хода на въззивното производство
пред Окръжен съд – Хасково не са отправяни доказателствени искания и не са
събирани нови доказателства.
Хасковският Окръжен съд, като взе
предвид депозирания въззивен протест, съобрази доводите на страните в съдебно
заседание и служебно провери изцяло на основание чл. 313 и чл. 314, ал. 1 от НПК правилността на протестирания акт, намира за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият Б.У. е *** на Г. У., който развивал търговска дейност
като ЕТ „Магабит – Г. У.“. Между свидетеля М. Д. и Г. У., действащ в качеството си на
едноличен търговец с фирма ЕТ „Магабит – Г. У.“, съществували облигационни
отношения във връзка със сключен между тях договор за изработка. Поради неизпълнение
от страна на Г. У. на задължението да плати
възнаграждение по договора, свидетелят Д. предявил осъдителен иск пред
Районен съд – Стара Загора, който бил уважен и въз основа на влязло в сила
решение бил издаден изпълнителен лист от 09.07.2015 г. за заплащане от
едноличния търговец на сумата от 14 400 лв. главница, сума от 124.37 лв.
лихва за забава върху главницата за периода от 01.01.2013 г. до 31.01.2013 г.,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата
молба 31.01.2013 г. до изплащането й, както и сумата от 2397.03 лв. разноски по
делото.
Въз основа на изпълнителния лист се
образувало изп.д. № 367/2015 г. по описа ЧСИ Иван Стръмски, с район на действие
Окръжен съд – Стара Загора. По изпълнителното дело се извършили проучвания на
имущественото състояние на длъжника, връчена му била покана за доброволно
изпълнение, наложен е запор върху превозни средства. Преди да се извърши
осребряване на имущество, само около 3 месеца след образуване на делото,
свидетелят Д. в
качеството си на взискател подал молба до съдебния изпълнител, с която поискал
да му бъде върнат оригинала на изпълнителния лист. ЧСИ Стръмски уважил молбата,
върнал оригинала на изпълнителния лист и на 27.11.2015 г. прекратил
изпълнителното производство по своя опис. Впоследствие Д. сезирал ЧСИ
Самуил Пеев, с район на действие Окръжен съд – Хасково, и на 15.01.2016 г. се
образувало изп.д. № 25/2016 г., но след първоначално проучване на имуществото и
изпращане на покана за доброволно изпълнение, на 18.10.2016 г. изпълнителното
производство било прехвърлено при ЧСИ Людмила Мурджанова, с района на действие
Окръжен съд – Пловдив, поради промяна в адреса и седалището на едноличния
търговец. Образувало се изп.д. № 781/2016 г., по което въпреки извършените
изпълнителни действия, не било събрани суми за погасяване на вземанията на
взискателя. Ето защо същият подал сигнал до прокуратурата, която образувала
досъдебно производство за извършено престъпление по чл. 293а НК от Г. У.. С оглед на събраните
доказателства бил изготвен и внесен в съда обвинителен акт, по който се
образувало НОХД № 360/2018 г. по описа на Районен съд – Димитровград – за това,
че в гр. Д., след като
бил осъден с решение № 1222 от 24.10.2013 г. по гр.д. № 2070/2013 г. на Районен
съд – Стара Загора (влязло в сила на 12.06.2015 г.) да изпълни парично
задължение (сумата от 14 400 лв. – главница, представляваща неизплатен
остатък от възнаграждение по договор за изработка от 15.11.2012 г., сумата от
124.37 лв. лихва за забава върху главницата, за периода от 01.01.2013 г. до
31.01.2013 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
подаването на исковата молба – 31.01.2013 г. до изплащането й, както и сумата
от 2397.03 лв. – разноски по делото) към „ЖС – Тракия“ ЕООД, гр. Д.,
представлявано от М. Г. Д., в продължение на една година от
влизане на решението в сила (а именно в периода от 13.06.2015 г. до 12.06.2016 г.)
не изпълнил задължение към кредитора си – „ЖС – Тракия“ ЕООД, гр. Д., въпреки
наличие на имущество за това. По внесения обвинителен акт е образувано НОХД №
360/2018 г. на Районен съд – Димитровград. В с.з. от 04.12.2018 г. бил допуснат
до разпит в качеството си на свидетел Б.У.. В разпита си същият е заявил, че
във връзка със задълженията на неговия ***** било образувано изпълнително дело в
град Стара Загора пред ЧСИ Иван Стръмски. Впоследствие подсъдимият e заявил, че е
платил лично на кредитора М. Д. сумата от 10 000 лв. пред
офиса на ЧСИ Иван Стръмски, като двамата се разбрали, че по този начин
задълженията са уредени, и след като получил парите Д. подал молба за прекратяване на
изпълнителното дело. Поради противоречия в така изложените показания с
показанията на свидетеля Д. в същото с.з. е извършeна очна
ставка между двамата. Д. твърдял, че няма плащане и не е
имало подобна среща пред кантората на частния съдебен изпълнител в Стара
Загора, а Б.У. твърдял противното. В допълнително зададени въпроси след
провеждането на очната ставка подсъдимият твърдял, че е останал с впечатление,
че след даването на парите всичко е уредено, а дадените от него 10 000 лв.
били лично негови пари. Изказал предположение, че фирмата на неговия **** вероятно е
разполагала с необходимата парична сума за покриване на задълженията. В това
съдебно заседание приключило и производството по делото. Районният съд
постановил присъда № 66 от 04.12.2018 г., с която признал подсъдимия Г. У. за виновен в повдигнатото му
обвинение за престъпление по чл. 293а НК и на основание чл. 78а НК го освободил
от наказателна отговорност, като му наложил административно наказание „глоба“ в
размер на 1500 лв. В мотивите към присъдата съдът посочил, че не кредитира
показанията на Б.У. в качеството на свидетел по това дело. Съображенията са, че
според съда не било логично да се приеме, че лице, което се занимавало дълги
години с търговска дейност можело да предаде крупна сума в брой на взискателя и
то „на ръка“, без подписване на някакъв писмен документ. Впоследствие присъдата
е обжалвана и е образувано ВНОХД № 107/2019 г. на Окръжен съд – Хасково, който
с решение № 47 от 20.03.2019 г. потвърдил първоинстанционния съдебен акт. Въззивният
състав е посочил в потвърдителното решение, че описаните от Б.У. действия по
заплащане на сумата от 10 000 лв. били лишени от житейска и търговска
логика и съпоставени с останалите доказателства по делото не следвало да бъдат
кредитирани, като изложил допълнителни съображения в тази насока.
Така установеното от фактическа страна
настоящият състав на Окръжен съд – Хасково възприе въз основа на събраните по
делото доказателства – обясненията на подсъдимия П. (прочетени по реда на чл. 279, ал.
1, т. 2 НПК), разпита на свидетелите М. Д., И. С., И. И., както и от писмените
доказателства, приобщени по реда на чл. 283 НПК,
включително и представените копия от изп.д. № 367/2015 г. на ЧСИ Иван Стръмски,
изп.д. № 25/2016 г. на ЧСИ Самуил Пеев и изп.д. № 781/2016 г. на ЧСИ Лиляна
Мурджанова.
При така установената и приета от
първата инстанция фактическа обстановка е постановена присъдата, предмет на настоящата
проверка. Възприетите от въззивната инстанция констатации от фактическа страна
съответстват и на установеното от състава на първостепенния съд.
Присъдата, предмет на настоящата
въззивна проверка, е постановена при спазване на всички съдопроизводствени
правила, гарантиращи нейната правилност и законосъобразност. Мотивите към
присъдата не страдат от процесуален порок, тъй като отговарят на изискванията
по чл. 305, ал. 3 НПК: посочени са кои факти са приети за установени, въз
основа на кои доказателствени източници и какви са изведените от тях правни
изводи.
Настоящата инстанция споделя
крайните изводи на първоинстанционния съд, че от обективна и субективна страна
подсъдимият не е осъществил състава на престъплението, в чието извършване е
обвинен. Своите констатации районният съд е направил въз основа на пълен,
обстоен, обоснован и правилен анализ на събраните по делото доказателства.
На първо място, следва да се определи
дали показанията на подсъдимия в качеството на свидетел по НОХД № 360/2018 г. касаят
пряко предмета на доказване по това дело. За да се отговори на този въпрос,
следва да се изхожда от повдигнатото обвинение, което с въведените от него
фактически твърдения очертава границите, в които е ангажирана наказателната отговорност
на подсъдимия. Тези фактически твърдения определят и изискванията към
съдържанието на доказателствата, които обосновават обвинителната теза и дава
отговор дали е изпълнен състава на престъплението. В производството по НОХД №
360/2018 г. е изследвана съставомерността на деянието по чл. 293а НК – за неизпълнението
от страна на Г. У. (в качеството на едноличен
търговец) на парично задължение, за което е осъден с влязъл в сила съдебен акт
и в продължение на една година от влизането му в сила не е изпълнил
задължението си към кредитора (свидетеля М. Д.), въпреки наличие на парични
средства или имущество за това. Към така посочените елементи от обективната
страна на деянието следва да се прибави и неговата субективна страна –
отношението на подсъдимия към извършеното от него, като деянието в случая е
умишлено. При сравнителния анализ на показанията на подсъдимия Б.У. и
подлежащите на доказване факти се установява, че сочените от него обстоятелства
не препокриват предмета на доказване, тъй като касаят твърдения за частично
плащане на парична сума на св. Д. В тази връзка свидетелските показания не са
пряко свързани с повдигнатото обвинение. В тази насока следва да се отбележат
два детайла от неговите показания. Първо, Б.У. е твърдял, че е платил само част
от сумата, а не цялата сума, което не води автоматично до отпадане на който и
да било от съставомерните признаци от обективна страна на престъплението по чл.
293а НК. Както бе посочено по-горе, решението на Районен съд – Стара Загора е влязло в сила на
12.06.2015 г. Със същото Г. У. е бил осъден дазаплати сумата от 14 400 лв. –
главница, представляваща неизплатен остатък от възнаграждение по договор за
изработка от 15.11.2012 г., сумата от 124.37 лв. лихва за забава върху
главницата, за периода от 01.01.2013 г. до 31.01.2013 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от подаването на исковата молба – 31.01.2013 г.
до изплащането й, както и сумата от 2397.03 лв. – разноски по делото) на „ЖС –
Тракия“ ЕООД, със седалище в гр. Д., представлявано от М. Г. Д. Т.е.
неизпълнението на това парично задължение от страна на Г. У. е в продължение на една година от
влизане на решението в сила (а именно в периода от 13.06.2015 г. до 12.06.2016
г.) въпреки наличие на имущество за това. Твърденията на подсъдимия, в
качеството му на свидетел по НОХД № 360 по описа за 2018 година на РС-Димитровград,
не са в насока, че е погасил изцяло дължимото от **** му парично задължение към св. Д., за да се
приеме, че с изплащането на сумата от 10 000 лв. е изпълнил същото.
Независимо от факта, че съдът не е кредитирал показанията му, то същите не биха
повлияли върху наличието на самото изпълнително деяние по чл. 293а НК,
доколкото дори и да е налице частично плащане не би освободило дееца от
наказателна отговорност. Второ, показанията му не касаят твърдения и за
останалите съставомерни елементи – дали едноличният търговец е разполагал с
парични средства или имущество, които да са достатъчни, за да изпълни
задълженията си.
Извън гореизложеното, освен, че следва да се установи
в какво отношение се намират свидетелските показания на подсъдимия с предмета
на доказване, е необходимо да бъде доказана тяхната фактическа неистинност по
начин, който да обосновава ангажирането на наказателната му отговорност за
лъжесвидетелстване. В тази връзка следва да се има предвид не само обективната
страна на обвинението за престъпление по чл. 293а НК, но и неговата субективна
страна – за нуждите на производството е следвало да се установи, че подсъдимият
Г. У. съзнателно не е изпълнил своите задължения
към кредитора Д. Наличието на умисъл обаче е установено и доказано с други
доказателства, като в тази насока показанията на Б.У. не са били обсъждани, тъй
като изобщо не са били относими към изследването на въпроса за субективното
отношение на баща му към извършеното от него, изразяващо се в бездействие или
въздържане да се извършат определени задължителния действия. Подсъдимият по
време на разпита си като свидетел изрично е посочил, че никой не е присъствал
на даването на паричната сума и към този момент неговият баща не е знаел за
това. Следователно, съдът в производството по НОХД № 360/2018 г. не е формирал
вътрешното си убеждение относно субективната страна на деянието въз основа на
показанията на Б.У.. В този смисъл, изложените от него твърдения следва да
бъдат разгледани на плоскостта на обвинителната теза, поддържана в това
производство. Целта на държавното обвинение е била да се докаже, че подсъдимият
Г. У. съзнателно (умишлено) не е
изпълнил свое парично задължение, за което е бил осъден с влязъл в сила съдебен
акт в продължение на една година, въпреки че е имал необходимите парични
средства и имущество за това изпълнение. Показанията на Б.У. въвеждат
твърдения, че без знанието на своя баща е направил опит да уреди плащането на
част от дълга. Б.У. не само е извършил тези действия без знанието на своя баща,
но от анализа на показанията му се установява, че през цялото време той е бил
убеден, че по този начин се погасяват окончателно претенциите на свидетеля М. Д. по
образуваното изпълнително дело по описа на ЧСИ Стръмски. От така описаните
показанията се извежда, че подсъдимият е изложил твърдения за действия, които
според него той е извършил в качеството си на трето лице за облигационното
отношение, съществуващо между Г. У. и М. Д. С убеждението си, че се погасява
дълга на Г. У. подсъдимият твърди, че целеният
от него резултат е постигнат с постигането на извънсъдебно споразумение със
свидетеля М. Д. При това
положение изводите на районния и въззивния съд в производството по НОХД №
360/2018 г. се основават на проведения анализ кои от събраните доказателства
подкрепят обвинителната теза и кои – не. Така в мотивите на първоинстанционното
и въззивното решение изложените от Б.У. твърдения са били разгледани в съпоставката
им с останалите доказателства по делото – разпитите на свидетелите М. Д., И. И., приетата
по делото съдебно – икономическа експертиза и разпита на вещото лице в с.з.,
както и приобщените по реда на чл. 283 НПК писмени доказателства. Изводите на
районния съд и въззивния съд за авторството и вината на Г. У. са изградени върху съвкупността
от тези доказателства, които са били кредитирани и ценени. Съдържанието на
мотивите към осъдителната присъда, обаче, показва, че показанията на Б.У. в
качеството на свидетел не са били кредитирани най-вече като се е изхождало от
житейската и търговската логика на описаните от него действия по предаването на
сумата от 10 000 лв. Намирането на логически несъответствия в
доказателствата по делото е част от установяването на обективната истина, но
също така и от процеса на формиране на вътрешното убеждение. Показанията на Б.У.
са приети като нелогични поради изолирания им характер, тъй като не са събрани
други доказателства в същата насока. Но останалите доказателства не оборват
фактически твърденията на У., че е платил сумата от 10 000 лв. – тези
доказателства само правят показанията му недостатъчно пълноценен източник на
данни, който не може да бъде кредитиран в онази степен, която е необходима, за
да се изгради достатъчно обосновано вътрешно убеждение по главните факти от
предмета на доказването. Така показанията на У. не са фактически оборени,
защото няма нито едно друго доказателство, което да доказва, че той не е извършил
твърдените от него действия, а има само доказателства, които в своята съвкупност
поддържат тезата, че подсъдимият Г. У. не е извършил действията, които е бил длъжен да
извърши и да погаси задължението си. Ето защо в конкретния случай следва да се
прокара разграничение, действията (респ. бездействието) на кои лица са
правнорелевантни за доказване на деянието по чл. 293а НК – действията на Б.У. в
качеството на свидетел или действията на подсъдимия Г. У. в качеството на подсъдим в
производството по НОХД № 360/2018 г. Наказателната отговорност е възложена за
неизвършване на плащане от Г. У. за погасяване на неговите задължения. Следователно,
държавното обвинение е имало за цел да установява извършеното от Г.У., а
свидетелят Б.У. е излагал в показанията си твърдения за извършеното от него,
което дори не е попадало в предмета на доказване и обективно не е оборвало
обвинителната теза. И именно поради тази причина не се установява, че с
казаното от него в с.з. подсъдимият Б.У. е целял да въведе в заблуждение
съдебния състав. Защото твърдяното от него плащане на парична сума без знанието
на неговия **** обективно
не е можело да се отрази върху безспорно
установения факт, че в крайна сметка Г. У. не е заплатил дължимото на М. Д. Ето защо
тежестта на останалите доказателства е обусловила крайният извод на съда за
вината на Г. У. и съставомерността на деянието по
чл. 293а НК – защото всички останали доказателства са спомогнали за установяване,
че Г. У. е осъществил от обективна и
субективна страна престъплението по чл. 293а НК. Фактът, че две съдебни
инстанции не са кредитирали показанията на Б.У., е основан на установения от
тях формално – логически подход при обсъждането на изложените твърдения. Прилагането
на този подход се е наложило, тъй като не е имало друг способ за преценка на
показанията – няма как за предаването на парична сума „на ръка“ и „на четири
очи“ да бъдат привлечени други лица като свидетели. Единственият друг
доказателствен източник са показанията на свидетеля М. Д., и точно поради тази причина
районният съд в с.з. е провел и очна ставка, но всеки един от свидетелите е
поддържал своите показания. Така, на практика, се констатират две взаимноизключващи
се твърдения – първото е за плащане на сумата, а второто е, че такава сума
изобщо не е плащана. Затова и формално –
логическият подход е имал превес пред фактическия подход. Тъй като показанията
на двамата свидетели са взаимноизключващи се. Ето защо, изводите на съдилищата
в наказателното производство срещу Г. У. с оглед на събраните по тези дела доказателства,
които са позволили формирането на вътрешно убеждение на съда за извършването на
деянието, но степента, в която то е формирано не е позволила да се кредитират
показанията на Б.У. като достатъчни, за да обосноват противоположния извод. В
този смисъл, твърденията на Б.У. описват само действия, които е възможно да са
били извършени, но не се установяват в достатъчна степен от останалите
доказателства. За наличието на лъжесвидетелстване обаче е необходимо да се
докаже по безспорен начин, че твърденията са фактически неверни, а не само, че
логически са недостатъчни за обосноваването на решаващите изводи на съда.
Във връзка с последния аргумент
следва да се посочи, че в настоящото производство районният съд е положил
старателно усилия за събирането на всички доказателства, които биха могли да
установят съставомерността на деянието по чл. 290, ал. 1 НК. Впоследствие в
мотивите на протестираната присъда е даден подробен и изчерпателен анализ на
така събраните доказателства, но в крайна сметка правилно районният съд е
заключил, че те не са достатъчни, за да се приеме, че подсъдимият Б.У.
действително съзнателно е потвърдил неистина пред съдебния орган. Съдът е
разпитал отново свидетеля М. Д., както и ЧСИ Иван Стръмски и адв. И. И., който е
представлявал М. Д. в гражданското дело, завършило с
осъдителното решение, което не е било изпълнено. При анализа на тези доказателства
правилно е отбелязано, че отново версията на Д. за събитията не е в състояние да
обори версията на подсъдимия Б.У.. Този въпрос следва да се разглежда и на
плоскостта, че Д. е имал качеството на заинтересована страна в гражданскоправния
спор с Г. У.. Това обстоятелство също дава
своето отражение върху отричането от страна на Д., че не е получавал парична сума от подсъдимия Б.У..
По-съществено в случая е, че показанията на останалите двама свидетели също не
подкрепя нито версията на Д., нито версията на подсъдимия. ЧСИ
Стръмски обяснява единствено, че малко след образуване на изпълнителното дело Д. е поискал
връщане на оригинала на изпълнителния лист, но без да посочва причини за това.
Свидетелят И. дава
показания, които се отнасят по-скоро до гражданския спор между Д. и Г. У.. И в двата случая обаче тези
показания не могат да покрият доказателствения дефицит по делото, който не
позволява да се изгради достатъчно убедителен извод за съставомерния характер
на извършеното от подсъдимия. В тази насока следва да се подчертае, че нормата
на чл. 290, ал. 1 НК изисква деецът съзнателно да е потвърдил неистина пред
съда, т.е. да е имал пряк умисъл при потвърждаването на неистината. Подсъдимият
обаче заявява, че не е целял въвеждането в заблуждение на съдебния състав, а е
изложил твърдения за събития, които според него са се случили в действителност.
Освен това при даването на показания в съдебното заседание на 04.12.2018 г. той
е посочил, че според собственото му убеждение с „оттеглянето“ на изпълнителния
лист от свидетеля Д. е останал с впечатление, че отношенията между тях
вече са уредени. Следователно, не се установява целта на подсъдимия да заблуди
съдебния състав, а и това не е било допуснато – както се посочи по-горе,
показанията на Б.У. са относими към твърдяното от него водене на преговори с М. Д. за плащане
на сума, а не към признаците от обективната страна на деянието по чл. 293а НК.
Настоящият съдебен състав не споделя
доводите, изложени във въззивния протест. Тезата за лъжесвидетелстването не
може да се изведе само от фактическата хронология на досъдебното производство,
водено срещу Г. У., т.е. от факта, че на един много
късен етап, едва на 04.12.2018 г. е било направено искане за допускане на
подсъдимия Б.У. като свидетел. Г. У. е заявил в същото с.з., че не е знаел за действия
на сина си по плащане на някаква парична сума и това съвпада с твърденията на Б.У..
И пак в тази връзка няма как Г. У. да е заявил това обстоятелство още на етап
досъдебно производство, ако не е знаел за него преди това.
Относно доводите, че било нелогично
предаването „на ръка“ на сумата от 10 000 лв. и без подписването на
документ за това, те представляват отражение на доводите, изложени от районния
и въззивния съд в наказателното производство срещу Г. У.. Същите обаче не могат да бъдат
извадени от контекста на едно обвинение (за престъпление по чл. 293а НК) и да
бъдат интерпретирани по същия начин в контекста на друго обвинение (за
престъпление по чл. 290, ал. 1 НК). Твърдението на подсъдимия, че не се
занимавал с финансовата дейност на фирмата не се оборва от извършените от него
действия, защото ако е имал намерение да предава някаква сума на Д., той го е
направил по свое собствено желание, като физическо лице. Твърденията му са за негово
лично намерение да се уредят нещата, без да се замесва фирмата, поради което е
платил с лично свои средства.
Показанията на свидетеля И., че не бил
получил пълно плащане за оказаните от него адвокатски услуги на М. Д. и това
косвено подкрепяло тезата за неистинността на твърденията на У., са погрешно
интерпретирани. Няма пряка връзка между твърденията на подсъдимия и неплащането
на адвокатското възнаграждение, защото дори и да се приеме, че Д. е получил
парична сума, нейното плащане е зависело само от него, но не и от
подсъдимия.
В обобщение, изводите на
първоинстанционния съд относно недоказаността на повдигнатото обвинение се
споделят и от настоящата инстанция. В мотивите към присъдата е подчертано, че
събраните по делото доказателства не позволяват да се изгради безспорен и
категоричен извод за действията на подсъдимия и свидетеля М. Д., като е
възможно формирането на повече от един извод. При това положение евентуалното
постановяване на осъдителна присъда би означавало същата да почива само на
предположения /касаещи неистинността на показанията/ относно съставомерността
на деянието, което е недопустимо.
С оглед изложеното дотук, Окръжен съд
– Хасково намира, че присъдата на първоинстанционния съд е постановена при
напълно изяснена фактическа обстановка, законът е приложен правилно, не са
допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, поради което същата като
правилна и законосъобразна следва да бъде потвърдена.
Така мотивиран и на основание чл. 334, т. 6,
вр. чл. 338 от НПК, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 53 от 10.12.2019 г.,
постановена по НОХД № 393/2019 г. по описа на Районен съд – Димитровград.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове: 1.
2.