№ 259
гр. София, 16.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 16-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на десети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ПЕТЪР Н. СЛАВЧЕВ
при участието на секретаря МАРИЯ АЛ. ХАРИЗАНОВА
като разгледа докладваното от ПЕТЪР Н. СЛАВЧЕВ Административно
наказателно дело № 20221110216449 по описа за 2022 година
За да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН по жалба, подадена от
С. Г., чрез повереника си адв. А., срещу Наказателно постановление №42-
0004082 от 23.11.2022г. на Началника на Областен отдел „Автомобилна
администрация” гр.София, с което е наложено административно наказание на
основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от Закона за автомобилните превози (ЗАвПр.) за
извършено нарушение на чл. 19, ал. 1, т. 5 от Наредба №11 от 31.10.2002г. за
международния автомобилен превоз на пътници и товари на Министъра на
транспорта на Р.България глоба в размер на 2 000, 00 (две хиляди) лева.
Жалбоподателят моли да се отмени обжалваното наказателно
постановление, като издадено в нарушение на административно
производствените правила и незаконосъобразно. Твърди, че не се доказвала
компетентността на административнонаказващия орган и актосъставителя,
като оспорва същите. Позовава се на нарушение на срока, в който
жалбоподателят има възможност да възрази срещу акта за установяване на
административно нарушение със съставянето на наказателно постановление в
деня на съставяне на акта. Неизписването в акта за установяване на
административно нарушение и наказателното постановление на пълните
наименования на нормативните актове, чиито разпоредби били нарушени,
1
също представлявало съществено нарушение на административно
производствените правила. Твърди, че непревеждането на акта и
наказателното постановление на турски език нарушавало правото на защита,
доколкото жалбоподателят не владее български език, а размерът на глобата
бил показателен за това, че нарушението не е леко, съответно случая не
попадал в изключенията, предвидени в Директива 2010/64/ЕС на
Европейския парламент и Съвета относно правото на устен и писмен превод в
наказателното производство. Жалбоподателят се позовава и на неправилна
правна квалификация на основанието за налагане на глобата с оглед
нарушената разпоредба на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Позовава се на
непълнота при описанието на нарушението с оглед непосочване на лицето
превозвач, съответно обстоятелството в коя страна се намира седалището му.
Алтернативно излага доводи за маловажност на нарушението. Претендира
деловодни разноски.
Представител на въззиваемата не е взел отношение по доводите,
изложени в жалбата, но възразява за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, в случай че надвишава минималните допустими предели.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени
поотделно и взети в тяхната съвкупност, Съдът прие за установено
следното от фактическа страна:
На 23.11.2022г. около 09:51 часа в гр.София, на околовръстен път
Казичене на около 150 м. след пътен възел с бул. „Цариградско шосе“ с
посока на движение с.Казичене е извършена проверка от служители на РД
„Автомобилна администрация“ София, при която е установено, че като водач
на влекач марка „Рено“ с рег. №*** и прикачено към него полуремарке марка
Тирсан с рег. №*** жалбоподателят С. Г. /***/ извършвал международен
превоз на товари с маршрут от Р.Турция до Р.Унгария, съгласно CMR от
19.11.2022г. с лиценз на общността № WKAF0100869058, валиден до
13.10.2025г. При проверката жалбоподателят не е представил сертификат за
водач, съгласно чл. 57, ал. 5 от Наредба №11 от 31.10.2002г. на Министъра на
транспорта на Р.България. За изложеното на жалбоподателя е съставен акт за
установяване на административно нарушение от датата на проверката за
нарушение на чл. 19, ал. 1, т. 5 от Наредба №11 от 31.10.2002г. на Министъра
на транспорта на Р.България. На същата дата са издадени и обжалваното
2
наказателно постановление и Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка №РД-14-5136, с която влекачът и ремаркето са
спрени временно от движение до заплащане на наложената с наказателното
постановление глоба.
Установената фактическа обстановка се доказва от административно-
наказателната преписка съдържаща акт за установяване на административно
нарушение серия А-2012 №331680 от 23.11.2022г., извлечение от документи
за самоличност, издадени от Р.Турция за *** и показанията на свидетеля Б. Г.
Н..
Свидетелят Бранков е потвърдил участието си в извършената проверка, а
след предявяването му на акта е посочил, че жалбоподателят не представил
сертификат за работа в ЕС. Потвърдил е, че колегата му превел акта от
български на турски език на жалбоподателя, който разбрал какво нарушение
бил извършил. Съдът дава вяра на показанията на свидетеля като логични и
непротиворечиви.
При установеното от фактическа страна съдът намери от правна
страна следното:
Жалбата е подадена в срока на чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от процесуално
легитимирано лице – наказания жалбоподател, срещу обжалваемо
наказателно постановление в срока на обжалването му. Разгледана по
същество жалбата се явява основателна.
Приложената Заповед №РД-08-30/24.01.2020г. на министъра на
транспорта, информационните технологии и съобщенията удостоверява в т.
10 компетентността на административно наказващия орган Началника на ОО
„АА” гр.София, съгласно законовата делегация на чл. 92, ал. 2 от ЗАвПр.
Представената Заповед №280/15.05.2015г. на Изпълнителния директор на ИА
„АА“ удостоверява длъжностното качество на административнонаказващия
орган.
Актът за установяване на административно нарушение е издаден в
кръга на компетенциите на актосъставителя, съгласно чл. 92, т. 1 от ЗАвПр.
като длъжностно лице, осъществяващо правомощия по контрол по прилагане
на ЗАвПр. съгласно чл. 91, ал. 3 от ЗАвПр. Представеното допълнително
споразумение №275/29.01.2020г. към трудов договор удостоверява
длъжностното качество на актосъставителя Б. Н..
3
Предвид изложеното съдът счита, че наказателното постановление е
издадено в кръга на материалната и териториална компетентност на
административнонаказващия орган. Същото се установява и за
актосъставителя.
Актът за установяване на административно нарушение е съставен в деня
на извършване на проверката, поради което не е налице нарушение на чл. 34,
ал. 1 от ЗАНН. Наказателното постановление е издадено в деня на съставяне
на акта. В изпълнението на процедурата на разпоредбата на чл. 44, ал. 4 от
ЗАНН е допуснато съществено нарушение на административно
производствените правила, изразяваща се в липсата на приложени към акта
писмени обяснения или възражения на нарушителя, съответващо на даване на
възможност нарушителят, за когото е установено, че няма постоянен адрес в
Р.България, да депозира такива. Даването на възможност да даде писмени
обяснения или възражения на нарушителя представлява необходима и
задължителна гаранция за осъществяването на правото на защита срещу
повдигнатото административнонаказателно обвинение в краткия процесуален
момент от съставяне на акта до предоставянето му на
административнонаказващия орган в тази особена съкратена процедура, което
е отразено във второто изречение на чл. 44, ал. 4 от ЗАНН. С оглед
особеностите във времево отношение на този вид съкратена процедура и
издаването на наказателното постановление в деня на съставяне на акта,
нарушенията на процедурата се отразяват особено съществено на правото на
защита, а от липсата на удостоверен отказ от страна на жалбоподателя да даде
такива сведения или да направи възражения следва извод за допуснато
съществено нарушение на правото на защита, което представлява основание
за отмяна на наказателното постановление.
Посоченото нарушение е свързано и с възражението за липса на
представен на твърдения нарушител превод на акта за установяване на
административно нарушение. Съдът намира становището на жалбоподателя
за неприложимост на разпоредбата на чл. 1, т. 3 от Директива 210/64/ЕС от
20.10.2010г. относно правото на устен и писмен превод в наказателното
производство за правилно. Според въпросната разпоредба, когато
законодателството на държава-членка предвижда налагането на санкция за
леки нарушения от страна на орган, различен от съд с компетентност по
4
наказателноправни въпроси, и когато налагането на такава санкция може да
бъде обжалвано пред такъв съд, директивата се прилага единствено за
производството по обжалване пред този съд. Настоящият случай не попада в
тази хипотеза, тъй като административното наказание е наложено от орган,
който е различен от съда за административно нарушение, което с оглед
размера на наложената санкция – 2000 лв., не може да се приеме че
представлва леко нарушение. Воден от изложеното съдът намира, че не е
приложимо изключението от задължението за устен и писмен превод.
Вероятно и непредставянето на такъв превод е ограничило жалбоподателя от
депозиране на визираните в чл. 44, ал. 4 от ЗАНН сведения и възражения в
своя защита.
Предвид обсъдените нарушения на административно производствените
правила, представляващи основание за отмяна на наказателното
постановление, допуснати в самото начало на административнонаказателното
производство, съдът не намира за необходимо да обсъжда останалите доводи
за незаконосъобразност на наказателното постановление.
С оглед на изложеното обжалваното наказателно постановление следва
да бъде отменено, като издадено в нарушение на административно
производствените правила.
При този изход на делото, с оглед разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от АПК,
въззиваемата страна дължи възстановяване на направените деловодни
разноски от жалбоподателя. Установи се, че жалбоподателят е заплатил
адвокатско възнаграждение в размер на 800 лв., съгласно представения
договор за правна защита и съдействие от 29.11.2022г. Размерът на
заплатеното адвокатско възнаграждение превишава допустимия минимум
според чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, а именно при интерес от 1 000 до 10 000 лв. –
400 лв. + 10% за горницата над хиляда лв. В този случай минималния размер
на адвокатското възнаграждение следва да бъде определено на 500 лв.
Участието на повереника се е изразило в изготвяне на жалбата и явяване в
едно съдебно заседание, в което не е проведено съдебно следствие, а също и
изготвяне на писмена молба с доводи по същество, поради което и с оглед
невисоката правна и фактическа сложност на делото, съдът счита че следва да
уважи възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение, като
5
намали размера на същото до предвидения мининум.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1, във вр. с ал. 3, т. 2 от
ЗАНН, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №42-0004082 от 23.11.2022г. на
Началника на Областен отдел „Автомобилна администрация” гр.София, с
което на С. Г. /***/ е наложено административно наказание на основание чл.
93, ал. 1, т. 1 от ЗАвПр. за извършено нарушение на чл. 19, ал. 1, т. 5 от
Наредба №11 от 31.10.2002г. за международния автомобилен превоз на
пътници и товари на Министъра на транспорта на Р.България глоба в размер
на 2 000, 00 (две хиляди) лева.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ да
заплати на С. Г. /***/ сумата от 500,00 /петстотин/ лева, представляваща
деловодни разноски.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6