РЕШЕНИЕ
№ 1133
гр. Бургас, 07.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LVIII СЪСТАВ в публично заседание на
тридесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Мариела Ан. Иванова
при участието на секретаря МАРИЯ АП. МИЛЕВА
като разгледа докладваното от Мариела Ан. Иванова Гражданско дело №
20212120101919 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по повод исковата молба от БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А. Париж, рег.№********* чрез „БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А. клон България с ЕИК ********* със седалище гр.София , ж.к. Младост
4 , Бизнес Парк София , сг.14 против Й. Й. П., с ЕГН ********** от гр.Б.******.В
исковата молба се твърди, че между страните по делото е сключен Договор за кредит за
покупка на стоки или услуги с № CREX-17688543 от 16.02.2020г. “БНП Париба
Пърсънъл Файненс” ЕАД е изплатило сумата по заема директно на търговеца, от
когото длъжникът закупува стоките, като по този начин дружеството е изпълнило
задължението си. П. е преустановил плащането на вноските по кредита на 01.04.2020г.,
а дружеството е обявило договора за предсрочно изискуем с уведомление до длъжника
от 10.09.2020г.За събиране на вземането си ищецът е инициирал заповедното
производство, в рамките на което е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410
ГПК, но последната е връчена по реда на чл. 47,ал.5 ГПК.Предвид изложеното е
направено искане да се приеме за установено спрямо ответника, че дължи сумите в
размер 207.96 лв., представляваща главница ; сумата 24.36 лв.– възнаградителна лихва
за периода от 01.04.2020г. до 01.09.2020г.; сумата 10.56 лв.– мораторна лихва за
периода от 01.05. 2020г. до 16.11.2020г.;законната лихва върху главницата, считано от
30.11.2020г. до окончателното плащане. Заявена е претенция за разноски.
1
В с.з. не се явява представител на ищеца, но е депозирано становище, с което се
поддържа иска.
В срока по чл. 131 ГПК назначеният на основание чл. 45,ал.6 ГПК особен
представител оспорва исковата молба. В с.з. не се явява представител.
Бургаският районен съд, след като взе предвид събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Със Заповед № 261117 от 03.12.2020г , издадена по ч.гр.д. 7678/2020г. по описа
на БРС съдът е разпоредил ответникът да заплати на ищеца процесните суми, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 30.11.2020г. до окончателното
плащане,както и сумите 25 лв. разноски по делото за държавна такса и 50 лв.
юрисконсултско възнаграждение.
Видно от представения по делото договор за кредит за покупка на стоки или
услуги с № CREX-17688543 от 16.02.2020г. ищецът е отпуснал кредит в полза на
ответника в размер на 199 лв., представляващи главница. Според Договора годишният
процент на разходите е 39.90%, а лихвеният процент – 34.04%. Кредитополучателят се
задължава да върне сумата по кредита в срок до 01.09.20г. на 6 броя равни месечни
погасителни вноски, всяка от които по 38.72 лева, съгласно погасителен план, посочен
в Договора, в който е отразен падежът на всяка отделна погасителна вноска.
Страните постигат съгласие да бъде сключена застраховка „ Сигурност на
плащанията“, при която застрахователната премия ще бъде платена директно на
застрахователя. Застрахователната премия е в размер на 8.96лв.
По делото е представен Стандартен европейски формуляр за предоставяне на
информация за потребителските кредити, видно от който общия размер на кредита е
207.96лв., общатата дължима сума, която ответникът следва да заплати е 232.324лв.
Във формуляра е посочено още, че освен сумата от 199лв. за стойността на закупения
телефон се включва и „сигурност на плащанията“ в размер на 1.49лв. месечно за
период от 6 месеца.
Предвид така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
Настоящият състав следва да извърши преценка за действителността на договора
за кредит, с оглед изискванията на чл. 11, т. 10 и т. 11 ЗПК, касаещи ГПР и условията
за издължаване на кредита. В тази връзка съдът намира, че при изготвянето на договора
не е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Разпоредбата сочи, че договорът
трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима
от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се
2
посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния
процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Първите две
изисквания са спазени, като е посочена общата сума и размерът на ГПР. Не е налице
последното изискване- да се посочат и взетите предвид допускания, използвани при
изчисляването. Годишният процент на разходите следва да включва всички разходи на
кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и
възнаградителната лихва и се изчислява по специална формула. Спазването на това
изчисление, дава информация на потребителя как е образуван размерът на ГПР и общо
дължимата сума по договора. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на
разходите по кредита обхваща общите разходи по кредита за потребителя, настоящи
или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от
всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора),
изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Дефиниция
на понятието "общ разход по кредита" е дадено в пар. 1, т. 1 от ДР на ЗПК , а именно:
всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за
кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да
заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за
кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите,
когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и
условия.Предвид това е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които
трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува
клаузите на договора и да преценява кои суми 39.90.76 %, но от съдържанието на
договора не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по
какъв начин е формиран ГПР. Още повече, че в конкретния случай, безспорно се
установява, че към договора за кредит е сключена застраховка "сигурност на
плащанията", дължимата застрахователна премия по която възлиза на сума в размер на
8.96 лева и същата неминуемо представлява разход, който е следвало да бъде включен
в посочения в договора ГПР. От съдържанието на договора обаче не може да се
направи категоричен извод, че тези разходи са включени при формиране на ГПР, нито
че същите са изключени. При това положение не става ясно по какъв начин и от какви
компоненти се състои ГПР в процесния договор за кредит, както и се създава
основателно съмнение относно посочване в договора за кредит на ГПР, по-нисък от
действителния такъв. Това се установява и от представения по делото Стандартен
европейски формуляр, в който от една страна е посочено, че общият размер на кредита
е 207.96 лева, в която сума е включена и застрахователната премия от 8.96 лева, т. е.
предпоставя се извод, че и въпросната премия, доколкото представлява част от
формираната главница се олихвява с възнаградителната лихва от 34.04 %.
3
Видно от Стандартния европейски формуляр, част III, т. 3, в която е необходимо
да бъдат посочени разходите от такова естество /застраховки или за други
допълнителни услуги/, е посочено, че такива разходи не са предвидени, което на свой
ред обоснова извод за съществуваща неяснота в клаузите касаещи формирането на
приложимия ГПР. Този извод се подкрепя допълнително и съдържащата се в т. 2 на
част III от СЕФ информация, според която "ГПР се изчислява за всеки конкретен
договор за кредит и зависи от избрания лихвен процент, размер на кредита, гратисен
период и матуритет". Всъщност подобни параметри като гратисен период и матуритет
дори не фигурират сред изрично изброените в Приложение № 1 към чл. 19, ал. 2 от
ЗПК, в което се съдържа правната регламентация на формулата за изчисляване на ГПР
и отделните параметри, заложени в същата.
Ето защо, съдът намира, че бланкетното посочване единствено на крайния
размер на ГПР, на практика обуславя невъзможност да се проверят индивидуалните
компоненти, от които се формира и дали те са в съответствие с разпоредбата на чл. 19,
ал. 1 ЗПК. Целта на цитираната разпоредба е на потребителя да се предостави пълна,
точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да направи във връзка
с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да
го сключи. От посоченото следва, че за да е спазена и разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т.
10 от ЗПК, следва в договора да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от
общия размер на предоставения кредит представлява ГПР, но изрично и изчерпателно
да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са отчетени
при формиране на ГПР. Като това задължително съдържание съгласно чл. 11 от ЗПК
следва да е налице към момента на подписване на договора от страна на
кредитополучателя, тъй като именно към този момент същия следва да изрази своето
информирано съгласие по отношение на неговите общи параметри.С оглед приетите
по-горе постановки, то следва да се приеме, че Договор за потребителски кредит №
CREX-17688543 от 16.02.2020г. е недействителен само на посоченото основание - чл.
22 ЗПК, вр. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Като в този случай потребителят дължи на основание
чл. 23 ЗПК само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по
кредита- в този смисъл и Решение № 260029 от 15.01.2021 г. на ОС - Бургас по в. гр. д.
№ 2669/2020г.От материалите по делото се установява, че чистата стойност на
усвоения от длъжника финансов ресурс възлиза на 199 лв., за която сума исковата
претенция следва да бъде уважена. По отношение на претенцията за възнаградителна и
мораторна лихва същата следва да бъде отхвърлена.При този изход от спора ищецът
има право на разноски в заповедното производство съобразно уважената част в размер
на 61.53лв., както и на разноски в исковото производство в размер на 307.65лв
Мотивиран от горното Бургаският районен съд
4
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Й. Й. П., с ЕГН ********** от
гр.Б.******, че съществува вземане в полза на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С. А.”
АД със седалище Франция, рег. № *********, действащо чрез „БНП Париба Пърсънъл
Файненс С. А., клон България“ КЧТ, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, Район Младост, ж. к. Младост 4, Бизнеспарк „София”, бл. 14 в
размер 199лева – главница по Договор за потребителски кредит № CREX-17688543 от
16.02.2020г., ведно със законната лихва върху главницата начиная от 30.11.2020год. до
изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над присъдената сума до
пълния заявен размер от 207.96лв.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „БНП Париба Пърсънъл Файненс С. А.” АД-
Франция, рег. № ********* чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С. А., клон
България“ КЧТ, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, Район
Младост, ж. к. Младост 4, Бизнеспарк „София”, бл. 14 иск против Й. Й. П., с ЕГН
********** от гр.Б.****** да се приеме за установено по отношение на ответника, че
съществува вземане на ищеца за сумата от 24.36 лв.– възнаградителна лихва за периода
от 01.04.2020г. до 01.09.2020г., както и за сумата 10.56 лв.– мораторна лихва за периода
от 01.05. 2020г. до 16.11.2020г.
ОСЪЖДА Й. Й. П., с ЕГН ********** от гр.Б.****** да заплати на „БНП
Париба Пърсънъл Файненс С. А.” АД-Франция, рег. № *********, действащо чрез
„БНП Париба Пърсънъл Файненс С. А., клон България“ КЧТ, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, Район Младост, ж. к. Младост 4,
Бизнеспарк „София”, бл. 14 сумата от 61.53лв., разноски в заповедното производство,
както и 307.65 лв., разноски в исковото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Вярно с оригинала:
ММ
Съдия при Районен съд – Бургас: /п/
5