Определение по дело №3359/2022 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 121
Дата: 16 януари 2023 г.
Съдия: Надежда Наскова Дзивкова Рашкова
Дело: 20225300503359
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 30 декември 2022 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 121
гр. Пловдив, 16.01.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на
шестнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Величка П. Белева
Членове:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
като разгледа докладваното от Надежда Н. Дзивкова Рашкова Въззивно
частно гражданско дело № 20225300503359 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 278 ГПК .
Производството е образувано по частна жалба на К. В. В. против Определение
от 03.10.2022г., пост. по гр.д.№5462/2021г., ПдРС, с което е прекратено
производството по делото.
Жалбоподателят К. В. поддържа, че обжалваното определение е неправилно и
незаконосъобразно. Счита, че процесуалните предпоставки за допустимост на
предявения иск по чл.440 от ГПК са налице – насочване на изпълнението върху вещ на
длъжника, изпълнителният способ да е годен да засегне правото на третото на
изпълнението лице. Сочи, че в конкретния случай са налице процесуалните
предпоставки, включително и висящо изпълнително производство. Ето защо счита, че
при висящо изпълнително производство, тя като трето лице има правен интерес да
установи, че имуществото срещу което е насочено изпълнението не е собственост на
длъжника. Моли за отмяна на обжалваното определение. Иска събиране на
доказателства относно висящността на изпълнителното производство.
Ответната страна „Райфайзен банк България“ ЕАД не е взел становище.
Ответните страни В. А. В. и А. Н. Т. поддържат, че жалбата е неоснователна.
Твърдят, че по делото е доказано, че с постановление за възлагане на ЧСИ
собствеността върху процесния имот е преминала в патримониума на А. Т., като
постановлението е влязло в законна сила. Поради този факт считат, че липсва правен
интерес от водене на процесния иск. По отношение на доказателственото искане
сочат, че установяването на факта дали изпълнителният процес е приключил е без
1
правно значение, доколкото от значение е единствено дали е приключило
изпълнението върху процесното имущество. Молят за потвърждаване на обжалваното
определение.
При проверка данните по делото, настоящият съдебен състав, констатира
следното:
Частната жалба е постъпила в законоустановения срок, от процесуално
легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява
процесуално допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна, поради
следните съображения:
К. В. е предявила отрицателен установителен иск за установяване по отношение
на тримата ответници, че длъжникът по изп.д.№20168200400314 по описа на ЧСИ Т.
Луков - В. В., не е собственик на недвижими имоти, съставляващи втори и трети етаж
от триетажна жилищна сграда, находяща се в гр. П., ул. Б. № 40 към момента на
налагане на възбраната по изпълнителното дело. Твърди, че по отношение на имота е
насочено изпълнение, поради което за нея е налице правен интерес от оспорване на
собствеността на длъжника. Иск с пр. осн. чл.440 от ГПК.
В хода на производството са представени доказателства, че след завеждане на
исковата молба е извършена публична продан на процесния имот, издадено е
постановление за възлагане и същото е влязло в законна сила /л.92,93 от
първоинстанционнот дело - Постановление за възлагане от 16.03.2021г., влязло в
законна сила на 02.07.2021г. и вписано с вх.№36198/18.10.2021г., акт№161, т.103
СлВп-Пловдив/.
С оглед на този факт, първоинстанционният съд е приел, че доколкото съдът
служебно следи за правния интерес на ищеца от водене на установителен иск по чл.440
от ГПК, който следва да е налице до приключване на съдебното дирене, то в случая
този правен интерес е отпаднал предвид осъществяване на изпълнението срещу
процесните имоти. На това основание е и прекратил производството.
Оплакванията пред въззивната инстанция са свързани с твърдения на
жалбоподателката К. В., че нормата на чл.440 от ГПК предвижда, че този
установителен иск е допустим до приключване на изпълнителния процес, а в случая
той не е приключил.
Съдът намира, че за ищцата не е налице правен интерес от предявяване на иск по
чл.440 от ГПК, доколкото изпълнението върху спорния имот е осъществено и
приключило в влязло в законна сила постановление за възлагане. Без правно значение е
дали изпълнителното производство продължава или не, т.к. спорът е свързан
единствено с насочване на принудително изпълнение върху процесния имот. Липсата
на правен интерес от иск по чл.440 от ГПК е обусловена от целта на този отрицателен
установителен иск – да се установи, че имуществото не принадлежи на длъжника и да
2
го запази от принудително изпълнение. Щом такова вече е извършено по отношение на
това имущество, то действителният собственик може да брани собственическите си
права както по съдебен ред / чрез установителен иск за собственост срещу купувача
или чрез ревандикационен иск/, така и извънсъдебно / в този см. виж Р№
3/23.01.2018г.,гр. д. № 953/2017 г., III г. о., ВКС/. За действителният собственик вече не
съществува интерес да брани имота от принудително изпълнение върху него, а да
брани собствеността си. В този смисъл са и разясненията по т. 4 от ТР№3/10.07.2017г.,
т. д. № 3/2015г., ОСГТК, ВКС, според които за допустимостта на иска се изисква
принудителното изпълнение върху вещта да не е приключило. В същия смисъл са и
приетите разрешения в други актове на ВКС – О №83/10.05.2019г., ч. гр. д. №
1417/2019 г., I г. о., ГК, О № 1313 / 25.11.2014 г., гр. д. № 3097/2014 г., IV г. о., ВКС, О
№ 702/ 29.05.2014г., гр. д. № 2178/2014 г., III г. о., ГК, ВКС..
На следващо място следва да се посочи, че след като принудителното
изпълнение по отношение на спорния имот е приключило, то лицето, което поддържа
да е негов собственик вече губи качеството си на трето лице по отношение на
изпълнението, поради което и няма правата по чл. 440 от ГПК.
Така, доколкото с оглед задължението по чл.235, ал.3 от ГПК съдът следва да
взема предвид и фактите настъпили след предявяване на иска, които са от значение за
спорното право, то при отпадане на правния интерес от водене на отрицателен
установителен иск по чл.440 от ГПК, то производството по него следва да бъде
прекратено. Именно това е сторил и първоинстанционния съд, поради което и
постановеното прекратително определение е правилно и законосъобразно, а
подадената частна жалба като неоснователна следва да бъде отхвърлена.
По изложените съображения
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ без уважение частна жалба вх.№34624/30.12.2022, на К. В. В., ЕГН
********** против определение от 03.10.2022г. , пост. по гр.д.№5462/2021, ПдРС за
прекратяване на производството по делото.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС в едноседмичен
срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
3
2._______________________
4