№ 1202
гр. Бургас, 20.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на петнадесети
ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ПАНАЙОТ СТ. АТАНАСОВ
при участието на секретаря Жанета Д. Граматикова
в присъствието на прокурора Г. Ст. И.
като разгледа докладваното от ПАНАЙОТ СТ. АТАНАСОВ Гражданско
дело № 20232100101329 по описа за 2023 година
Производството е образувано по повод исковата молба на Н. Д. Д., от
гр. Бургас, с която претендира осъждане на Прокуратура на Република
България да му заплати сума в размер от 33 000 лева, представляваща
обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди, последица както
от незаконното обвинение в извършване на престъпление по чл. 325, ал. 5, вр.
ал. 2, предл. 1, вр. ал. 1, вр. чл. 29, б. „а“ и б. „б“, НК, за което е образувано
ДП № 431 ЗМ-1328/16 на 01 РУ към ОД на МВР – Бургас, което производство
е продължило неоснователно дълго – през периода 24.12.2016-06.02.2018 год.,
така и от наложената му по наказателното производство мярка за
неотклонение „Задържане под стража“ за периода 24.12.2016-10.05.2017 год.,
ведно с обезщетение в размер на законната лихва за забавено плащане на
главницата за 3-годишния период 28.02.2019-27.02.2022 год. – 9900 лева,
както и същото акцесорно обезщетение, начиная от подаване на исковата
молба – 28.02.2022 год., до окончателното изплащане на главницата;
ангажира доказателства и моли за присъждане на деловодните разноски.
Искът за обезщетение за забава е уточнен с писмена допълнителна
молба от 03.11.2023 год.
Ищецът твърди, че на 24.12.2016 год. е бил задържан за срок от 24 часа
1
по реда на ЗМВР, за извършено деяние по чл. 325, ал. 5 във вр. с ал. 2, предл.
1, и ал. 1, във вр. с чл. 29, б. „а“ и б. „б“, НК; било образувано ДП № 431 ЗМ-
1328/16 на 01 РУ към ОД на МВР – Бургас, а с Определение №
2159/27.12.2016 год. по НЧД № 7275/2016 год. на БсРС на ищеца е била
определена мярка за неотклонение „Задържане под стража“; тя била изменена
на 10.05.2017 год. в „Парична гаранция“ с определение по ВЧНД № 475/2017
год. на БсОС, с което е потвърдено определението на БсРС от 04.05.2017 год.
по НЧД № 2148/2017 год.
Ищецът твърди, че с постановление на БРП от 06.02.2018 год., влязло в
сила на 14.02.2018 год., наказателното производство по досъдебното
производство е било прекратено, а обвиняемият претърпял неимуществени
вреди, последица от неоснователно повдигнатото обвинение, от взетата
първоначална мярка за неотклонение и от неоснователно дългата
продължителност на наказателното производство, тъй като тези
обстоятелства били отразени медийно, станали известни на широк обществен
кръг, което накърнило доброто име на ищеца в обществото.
Правното основание на иска е чл. 2, ал. 1, т. 3, ЗОДОВ.
В срока по чл. 131, ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, с
който е оспорил исковете по основание и размер; ангажирал е писмени
доказателства.
Съдът, след запознаване със становищата на страните, при съвкупна
преценка на събрания по делото доказателствен материал, намира за
установено:
Видно от приложените по делото писмени доказателства, ДП № 431
ЗМ-1328/2016 год. на 01 РУ към ОД на МВР – Бургас е било образувано
срещу ищеца Н. Д. за извършено от него на 24.12.2016 год. в гр. Бургас
престъпление по чл. 325, ал. 2 вр. ал. 1 от НК, като деецът е бил задържан за
срок до 24 часа по ЗМВР. На 25.12.2016 год. Н. Д. е бил привлечен като
обвиняем за извършеното престъпление. С Определение № 2159/27.12.2016
год. по НЧД № 7275/2016 год. на БсРС спрямо ищеца е била взета мярка за
неотклонение „Задържане под стража“, тя е била изменена в „Парична
гаранция“ с определение от 04.05.2017 год. по НЧД № 2148/2017 год. на
БсРС, потвърдено с определение от 10.05.2017 год. по ВЧНД № 475/2017 год.
на БсОС.
2
С постановление от 06.02.2018 год. на прокурор при БРП,
наказателното производство по ДП № 431 ЗМ-1328/2016 год. на 01 РУ –
Бургас срещу Н. Д. е било прекратено. Това постановление е било връчено на
обвиняемия на 08.02.2018 год. и е влязло в сила на 15.02.2018 год.
Ищецът твърди, че в резултат от незаконното обвинение, от взетата
мярка „Задържане под стража“ и от неоснователно дълго продължилото
наказателно производство е претърпял неимуществени вреди, налагащи
определяне на парично обезщетение от общо 33 000 лева. В подкрепа на тези
твърдения ищецът е ангажирал показанията на двама свидетели – Н. И.,
живееща във фактическо съпружеско съжителство с Н. Д., и А. С., без
родство с ищеца. Свидетелят И. сочи, че ищецът престоял в ареста около 5
месеца, през които бил разстроен, тъй като твърдял, че е невинен и нарочно
искат да го осъдят; ищецът и свидетелката искали да създадат семейство и да
имат дете, но това не се получило поради преживения от Д. стрес вследствие
неправомерното му задържане под стража.
Свидетелят С. твърди, че преди случая от 24.12.2016 год. ищецът
многократно пъти бил арестуван, но искал да си подреди живота и да създаде
семейство; сочи, че след арестуването му през 2016 год. Н. не е извършвал
престъпления.
При така изложената фактическа и правна обстановка съдът намира
предявения главен иск за доказан по основание. Съгласно задължителни
указания на ВКС за правилно прилагане на закона – т. 13 от Тълкувателно
решение № 3/22.04.2005 год. по тълк. д. № 3/2004 год. на ОСГК, Държавата
отговаря за вреди по чл. 2, ал. 1, т. 3, ЗОДОВ, когато пострадалият е оправдан
или образуваното срещу него наказателно производство е прекратено (във
втората хипотеза обезщетението за неимуществени вреди обхваща и вредите
от задържането под стража). В този случай решаващият съд, при определяне
на размера на обезщетението за неимуществени вреди, следва да вземе
предвид и вредите, настъпили в резултат от взетата мярка за неотклонение. В
настоящия казус са налице предпоставките за ангажиране отговорността на
Държавата по чл. 2, ал. 1, т. 3, ЗОДОВ – вреди, причинени на ищеца от
разследващите органи при обвинение в извършване на престъпление,
прекратяване на образуваното наказателно производство поради
несъставомерност на деянието. Съгласно чл. 4, ЗОДОВ, обезщетението се
3
дължи за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са
причинени виновно от длъжностното лице. Срещу ищеца неоснователно е
било образувано наказателно досъдебно производство на 25.12.2016 год., то е
прекратено на 15.02.2018 год. с влизане в сила на постановлението на
прокурор при БРП с мотива, че извършеното деяние не е престъпление,
поради което настоящият съдебен състав приема, че е осъществен съставът на
чл. 2, ал. 1, т. 3, ЗОДОВ. В хода на наказателното преследване срещу ищеца е
била взета мярка за неотклонение „Задържане под стража“ и му е било
повдигнато обвинение за извършване на тежко умишлено престъпление.
Всяко от тези процесуални действия неминуемо води до неблагоприятни
психологически и емоционални изживявания за лицето, което е обект на
неоснователно упражнената наказателна репресия. Прекратяването на
наказателното производство поради неосъществяване на престъпния състав
на чл. 325, ал. 5, НК сочи, че повдигнатото обвинение срещу ищеца е било
незаконно, поради което той има право на обезщетение за всички претърпени
вреди, които са пряка последица от наказателното производство.
Неимуществените вреди по чл. 2, ал. 1, т. 3, ЗОДОВ пораждат право на
обезщетение и при липса на ангажирани доказателства, тъй като
възникването им е логична последица от неоснователното наказателно
преследване – вж. Решение № 427/16.06.2010 год. по гр. д. № 273/2009 год. на
III ГО на ВКС и Решение № 457/25.06.2010 год. по гр. д. № 1506/2009 год. на
IV ГО на ВКС.
При съобразяване с показанията на разпитаните двама свидетели,
неопровергани с насрещно доказване от ответника, съдът приема, че ищецът е
претърпял неимуществени вреди – емоционален и психически дискомфорт,
поради задържането му по реда на ЗМВР, повдигането на обвинение, както и
медийното отразяване на взетата най-тежка мярка за неотклонение, узната от
неограничен кръг от хора.
Обезщетението за претърпените вреди, за които Държавата носи
отговорност по реда на ЗОДОВ, се определя съгласно чл. 52, ЗЗД по
справедливост, при съвкупна преценка на установените по делото факти. В
трайната си практика ВКС приема като такива правнорелевантни
обстоятелства тежестта на обвинението, броя на престъпленията, за които е
повдигнато; дали ищецът е оправдан по всички обвинения, или по част от тях;
4
продължителността на наказателното производство; видът на взетата мярка за
неотклонение и продължителността на изтърпяването й; съдебното минало на
ищеца; разгласяването и публичността на обвинението; по какъв начин
всичко това се е отразило на ищеца, конкретните му преживявания и ефекта
от наказателно преследване върху живота му – здравословно състояние,
лична и професионална сфера, обществен отзвук и пр. Обезщетението се
присъжда при доказана причинна връзка между незаконното обвинение за
извършено престъпление и претърпените вреди, като се определя глобално. В
случай, че от повдигнатото обвинение са причинени болки и страдания над
обичайните или специфични увреждания, с оглед конкретни обстоятелства, те
трябва изрично да бъдат посочени в исковата молба, за да могат да станат
част от предмета на иска, като тежестта за доказване на вредите и причинната
връзка е върху ищеца – в този смисъл са решение от 11.03.2013 год. по гр. д.
№ 1107/2012 г. на ІV ГО на ВКС и решение от 15.01.2013 год. по гр. д. №
1568/2011 год. на ІV ГО на ВКС. Съдът трябва да отчете само вредите,
настъпването на които е в пряка причинна връзка с непозволеното увреждане,
като съобрази и икономическата обстановка и стандарта на живот в страната,
присъдените в аналогични случаи в съдебната практика обезщетения, при
отчитане и на факта, че размерът на обезщетението не следва да е източник на
обогатяване за пострадалия – вж. Решение № 92/03.10.2023 год. по гр. д. №
473/2023 год. на IV ГО на ВКС.
При съобразяване с изложеното, настоящият съдебен състав приема, че
ищецът е бил привлечен като обвиняем за извършване на тежко умишлено
престъпление по чл. 325, ал. 5, пр. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“ НК, а
наказателното производство е било висящо през периода 25.12.2016-
06.02.2018 год.; на 24.12.2016 год. на обвиняемия е била взета мярка за
неотклонение „Задържане под стража“, изменена в „Парична гаранция“ на
04.05.2017 год., т. е. ищецът е търпял най-тежката мярка за неотклонение през
период от 4 месеца и 11 дена. Този период е твърде продължителен, с оглед
обстоятелствата, на които почива обвинението, и е създал съществени по
интензитет ограничения в личната свобода на ищеца. Повдигнатото
обвинение и наложената мярка за неотклонение са причинили
неимуществени вреди на ищеца, тъй като са засегнали в неблагоприятен
аспект живота му в период, за който няма данни за престъпна деятелност на
пострадалия.
5
Съдът отчита обстоятелството за изключително обремененото съдебно
минало на Н. Д.. Видно от представеното свидетелство, издадено от БсРС,
лицето е осъждано многократно, за престъпления против реда и
общественото спокойствие, като за по-голямата част от присъдите си е
изтърпял ефективно наказание „Лишаване от свобода“. Това обстоятелство
сочи, че наложените наказания не са имали почти никаква възпираща или
възпитаваща роля за Н. Д., поради което съдът приема, че повдигнато му
обвинение, във връзка с което е предявен искът по настоящото дело, не е
рефлектирал в изключително висок емоционален и/или психически
дискомфорт. Съдебното минало към момента на задържането му
характеризира ищеца като личност с повишен риск от извършване на
неправомерни действия, което обуславя по-нисък размер на обезщетението за
претърпяваните обичайни неимуществени вреди, в сравнение с лицата, които
са неосъждани и за първи път в живота си са субект на наказателно
преследване. По делото няма доказателства и за други неблагоприятни
последици за ищеца – влошаване на здравословното му състояние,
прекратяване на трудово или служебно правоотношение, създаване на крайно
негативно обществено мнение за него и др. Съдът приема, че не е доказана и
пряка причинно-следствена връзка между незаконното обвинение по ДП и
твърдението за нежелано прекъсване бременността на интимната приятелка
на ищеца; няма и доказателства, че незаконното задържане на ищеца му е
създало пречка да встъпи в граждански брак.
При определяне на обезщетението съдът следва да вземе предвид и
твърденията на ищеца за необосновано дълга продължителност на воденото
наказателно производство. Предявеният иск е по чл. 2, ал. 1, т. 3, ЗОДОВ, в
която хипотеза съдът задължително изследва продължителнотта на
наказателното преследване (вж. Решение № 12/30.04.2020 год. по гр. д. №
1513/2019 год. на III ГО на ВКС, постановено по чл. 290, ГПК, според което
неспазването на разумния срок от правозащитните органи обосновава
завишаване на глобално определеното обезщетение). Фактическият състав на
основанието по чл. 2б, ЗОДОВ се поглъща от иска по чл. 2, ал. 1, т. 3,
ЗОДОВ, затова съдът е сезиран с един иск, по който дължи определяне на
общо обезщетение за неимуществени вреди от незаконно наказателно
производство, които се отнасят до един и същ времеви период и засягат едни
6
и същи нематериални блага.
Съдът намира за неоснователно оплакването на ищеца за
необоснована висока продължителност на наказателното производство. Както
бе посочено по-горе в настоящото решение, преследването е продължило 1
година и 2 месеца, който период съдът приема за разумен по см. на чл. 6, ал. 1
от ЕКЗПЧОС. Съобразно примерното изброяване по чл. 2б, ал. 2, ЗОДОВ,
съдът отчита неособено високата фактическа и правна сложност, извършените
през периода многобройни процесуални действия (разпити на обвиняемия,
разпити на свидетели, предявяване на разследване, огледи на
местопроизшествие, извършване на експертизи), поради което намира, че не е
налице бездействие в поведението на компетентните органи, довело до
необосновано забавяне на наказателното преследване.
Предвид изложеното, съдът приема, че за репариране на претърпените
от ищеца неимуществени вреди следва да се определи обезщетение в размер
от 2000 лева. За тази сума главният иск е основателен и доказан и следва да
бъде уважен, ведно с обусловената акцесорна претенция за обезщетение за
забава, начиная от подаване на исковата молба до окончателното изплащане.
За горницата до претендираните общо 33 000 лева главният иск е
неоснователен и следва да бъде отхвърлен, ведно с претенцията за
обезщетение за забава от подаването на исковата молба до окончателното
изплащане.
Съдът намира за доказан по основание и акцесорния иск за законна
лихва за 3-годишния период преди подаване на исковата молба. Както бе
посочено по-горе в настоящото решение, постановлението за прекратяване на
наказателното производство спрямо ищеца е влязло в сила на 15.02.2018 год.,
от който момент настъпва и забавата на ответника за плащане на
обезщетението за нанесени вреди (т. 4 от Тълкувателно решение №
3/22.04.2005 год. по тълк. гр. д. № 3/2004 год. на ОСГК на ВКС). Искът е
предявен за период с по-късна начална дата – 28.02.2019 год., т. е.
претенцията е доказана по основание. В изпълнение на задължението си по
чл. 162, ГПК съдът изчислява служебно размера на акцесорното вземане,
който възлиза на 608,88 лева – за тази сума искът следва да бъде уважен, а
отхвърлен за горницата му до претендираните 9900 лева. Задължението на
съда да се произнесе по размера на мораторната лихва за период преди
7
подаване на исковата молба е установен в практиката на ВКС – Решение №
76/11.04.2016 год. по гр. д. № 5721/2015 год. на III ГО.
При съобразяване с нормите на чл. 10, ал. 3, ЗОДОВ във вр. с чл. 78,
ал. 1, ГПК, съдът счита, че ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца направените деловодни разноски от 15 лева – платени държавни такси.
Делото не съдържа доказателства за договорено и заплатено от ищеца
адвокатско възнаграждение, поради което съдът не следва да определя
съразмерно дължимата част от него.
Мотивиран от изложеното, на основание чл. 235, ГПК,
Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Прокуратура на Република България, със седалище гр.
София, бул. „Витоша“ № 2, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3, ЗОДОВ, да заплати
на Н. Д. Д., ЕГН **********, с адрес гр. Б., ж. к. Б. М., бл. **, вх. *, ет. *, сума
в размер от 2000 (две хиляди) лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени от ищеца вследствие неоснователно
образуваното срещу него наказателно производство по ДП 431 ЗМ-1328/2016
год. на 01 РУ към ОД на МВР-Бургас (пор. № 4442/2016 год. на Районна
прокуратура – Бургас), прекратено с постановление от 06.02.2018 год., по
което на ищеца е била наложена мярка за неотклонение „Задържане под
стража“ за периода 24.12.2016-10.05.2017 год., и сумата 608,88 (шестстотин и
осем запетая осемдесет и осем) лева, представляваща обезщетение за забава в
размер на законната лихва за забавено плащане на главницата от 2000 лева за
периода от 28.02.2019-27.02.2022 год., ведно с обезщетение в размер на
законната лихва за забавено плащане на главницата от 2000 лева, начиная от
подаване на исковата молба – 28.02.2022 год., до окончателното й изплащане,
И ОТХВЪРЛЯ главния иск – в частта му за горницата над 2000 лева до
претендирания размер от общо 33 000 лева, иска за мораторна лихва – за
горницата му над 608,88 лева до 9900 лева, както и акцесорния иск за забава
върху горницата на главницата, начиная от подаване на исковата молба до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Прокуратура на Република България, със седалище гр.
София, бул. „Витоша“ № 2, на основание чл. 78, ал. 1, ГПК, да заплати на Н.
Д. Д., ЕГН **********, с адрес гр. Б., ж. к. Б. М., бл. **, вх. *, ет. *, деловодни
разноски в размер от 15 (петнадесет) лева.
8
Решението може да бъде обжалвано от страните по въззивен ред пред
Бургаския апелативен съд в 2-седмичен срок от връчване на препис от
съдебния акт.
Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________
9