Р А З
П О Р Е Ж
Д А Н
Е
Днес
11.02.2020г. Александър Григоров, като докладчик по ЧНД№101/2020г., след като
се запознах с постъпилото ЧНД№62/20г. на ЛОС, намирам за установено следното:
Съгласно
чл.7 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на
съдебни актове за налагане на наказание лишаване от свобода или на мерки,
включващи лишаване от свобода/наричан по-долу Закона/ Компетентен орган в Република България да признае
съдебни актове за налагане на наказание лишаване от свобода или на мерки,
включващи лишаване от свобода, постановени в друга държава членка, е окръжният съд по местоживеенето на
осъденото лице. Съгласно чл.7 ал.2 от Закона Когато местоживеенето на
лицето в Република България е неизвестно или то не живее в страната,
компетентен да признае акта е Софийският градски съд. Съгласно чл.7 ал.3 от
Закона Когато съдебният акт е изпратен на орган, който не е компетентен да го
признае, той го изпраща служебно на съответния съд. В този случай компетентният
съд уведомява за получаването на акта компетентния орган в издаващата държава.
Производството пред ЛОС е прекратено
и делото е изпратено на ПОС с оглед установеното, че настоящия адрес на лицето
е в рамките на област Плевен. За да се прецени местната подсъдност при така
формулираното й определение е необходимо изясняване на понятието местоживеене и
разграничаването му от понятията постоянен и настоящ адрес. Легално определение на местоживеене няма във
вътрешното право, а само в международното, регламентирано с международни спогодби и договори. Същите са ратифицирани
със закон, приет по установения ред и следва да се приеме, че е налице легално
определение. В този смисъл могат да бъдат посочени СПОГОДБА между Република
България и Румъния за социална сигурност/ Член 1 Определения (1) С оглед прилагане на тази спогодба:9.
понятието "местоживеене" означава
обичайно местоживеене; 10. понятието "пребиваване"
означава временно местоживеене;/ СПОГОДБА между Република България и
Република Полша за социално осигуряване /Член 1. Определения (1) В тази
спогодба следните понятия означават: 5. "местоживеене":
мястото на постоянното пребиваване; 6. "местопребиваване":
мястото на временно пребиваване/
ДОГОВОР между Република България и Руската федерация за социална сигурност
/Член 1 1. За целите на този договор следните термини означават: 1.4.
"местожителство (местоживеене)":
за Република България - дългосрочно пребиваване в Република България по смисъла
на българското законодателство; за Руската федерация - мястото на постоянно или
временно местоживеене на законно основание на
територията на Руската федерация, което може да бъде определено или признато за
такова съгласно законодателството на Руската федерация; ДОГОВОР между Република България и Република Молдова за социално
осигуряване/ Член 1 Понятия (1) За целите на този договор следните
понятия означават: 7. "местоживеене"
- място на постоянно пребиваване в съответствие със законите и другите нормативни
актове на договарящите страни; 8. "пребиваване" - място на временно
пребиваване в съответствие със законите и другите нормативни актове на
договарящите страни/ и други.
От
краткия преглед на горните разпоредби е видно, че няма идентично виждане относно
понятието местоживеене и дори в единия от договорите се приравнява на
местожителство, което е конституционно понятие/чл.35 от КРБ/. Ясно се откроява,
обаче една основна характеристика на това понятие - място на постоянно
пребиваване, местоживеене. Същественото е
това, че понятието се налага като фактическо трайно състояние, а не като част
от правния статус на лицето, каквито са понятията постоянен и настоящ адрес,
неразривно свързани с различните видове права/например избирателното право/.
Последните/постоянен и настоящ адрес/ са регламентирани в Глава четвърта АДРЕСНА РЕГИСТРАЦИЯ на Закона
за гражданската регистрация. Чл.93 от ЗГР посочва, че постоянен
адрес е адресът в населеното място, което лицето
избира да бъде вписано в регистъра на населението, а чл.94
настоящ
адрес е адресът,
на който лицето живее. Съгласно чл.94 ал.3 Настоящият адрес на българските
граждани, на които мястото на живеене е в чужбина, се отразява в регистъра на
населението само с името на държавата, в която живеят. Съгласно чл.95-97 от ЗГР
постоянния и настоящия адрес се заявяват от съответното лице, пълномощник или
законен представител. Ако лицето не
заяви съответната промяна ще е налице разминаване между настоящ адрес и
мястото, на което живее.
Горното
налага извода, че в определени нормативни актове законодателят се интересува от
постоянния и настоящ адрес/например ИК, ГПК, АПК и др./, но при други се
интересува единствено от местоживеенето на лицето. Такива са и Закона за
признаване, изпълнение и изпращане на съдебни актове за налагане на наказание
лишаване от свобода или на мерки, включващи лишаване от свобода и НПК, приложим
съобразно §4 от ДР на Закона. Видно е, че и двата нормативни акта не боравят с
понятието постоянен и настоящ адрес, а само с понятието местоживеене. В Закона
понятието е употребено на шест места, като дори има легално понятие, което
включва понятието местоживеене - §1, т.5 от ДР на Закона - "Държава
по местоживеене на лицето"
е държавата, с която лицето има трайна фактическа връзка с оглед на
съществуващите там семейни, социални или икономически отношения. Веднага, обаче
следва да се направи разграничение между понятието „държава по местоживеене“ и
местоживеене, тъй като е видно в аспекта на чл.7 ал.2 от Закона, че налице
съществена разлика. Отделен е въпросът, че с ДР е дадено легално определение на
понятието „държава по местоживеене“ каквото не се среща нито в Закона, нито в
Рамковите решения, във връзка с които се издава. Понятието местоживеене се
среща в НПК в чл.71, 237,272, 465, 468 и 474 от НПК и очевидно Кодексът не се
интересува от регистрирания постоянен или настоящ адрес, а само от
местоживеенето на лицето. Това е напълно разбираемо с оглед гарантиране правата
на съответния обвиняем или подсъдим, чрез личното му уведомяване или
откриването му за участие в процеса. Видно е дори, че при снемане на
самоличността Кодексът не се интересува от постоянния или настоящ адрес.
В
аспекта на всичко изложено по-горе следва да се посочи, че като съдия докладчик
не споделям виждането на Окръжен съд Ловеч, че е налице съвпадение на
съдържанието на понятията настоящ адрес/като част от гражданската регистрация
по чл.1 ал.3 респ. чл.5 т.3 от ЗГР/ и местоживеене. Видно е от редакцията на
чл.7 ал.2 от Закона, че местната подсъдност се определя от това дали
местоживеенето е известно или не и от това дали лицето живее в страната. От
редакцията на тази норма става ясно, че има две предпоставки за определяне на
подсъдността на СГС – местоживеенето в РБ да е неизвестно или лицето да не
живее в страната. Само за яснота следва да се посочи, че ако законодателят е
имал предвид настоящия адрес на лицето, като предпоставка за местната
подсъдност е щял да го посочи. Това е така защото настоящият адрес освен всичко
друго е и с легално определение и е легален термин, изрично регламентиран в
ЗГР. Няма причина да се използва друг термин, щом съществува вече такъв в
законодателството. Изводът, който може да се направи е, че понятията са съвсем
различни. Аргумент в горните разсъждения е и виждането в Определение № 43
от 26.04.2017 г. на ВКС по ч. н. д. № 211/2017 г., III н. о., НК, в което се
посочва, че „Това, че осъденият има
известен адрес в [населено място] не може да е основание да се приеме за
компетентен Окръжен съд- гр. Варна, тъй като на този адрес Н. обективно не
живее и той няма как да бъде призован от там.“ Редакцията на чл.8 от ЗАКОН за признаване, изпълнение и изпращане
на съдебни решения и решения за пробация
с оглед упражняване на надзор върху пробационните мерки и алтернативните
санкции е идентична на чл.7 ал.1 и 2 от Закона.
От
представените доказателства по делото е видно, че лицето от години не живее в
страната и това е посочено в молбата до Главния прокурор на РБ, декларацията
съгласие по чл.3 от Конвенцията за трансфер на осъдени лица. Видно е от
удостоверението за изтърпяно наказание лишаване от свобода, че лицето е
задържано на 14.04.2016г. и търпи наказание от 05.04.2017г. в затвор в гр.С.. Преди това, видно от
снетата му самоличност на л.63 от делото е видно, че същият е имал местоживеене
в гр.С., ул.*** 6, община А.. При тези факти, като съдия докладчик и въз основа
на чл.7 ал.2 от Закона, намирам че местната подсъдност е на Софийският градски
съд, тъй като лицето не живее в страната от години. В този аспект настоящото
производство подлежи на прекратяване и делото следва да се изпрати на СГС по
компетентност/подсъдност/.
Воден
от горното
Р А З
П О Р Е Ж Д
А М :
ПРЕКРАТЯВАМ
на основание чл.7 ал.2 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на
съдебни актове за налагане на наказание лишаване от свобода или на мерки,
включващи лишаване от свобода производството по ЧНД№101/2020г. по описа на ПОС
и изпращам същото на Софийски градски съд по компетентност.
Определението не подлежи на обжалване или
протестиране.
Съдия
докладчик: