№ 805
гр. Варна, 25.02.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Константин Д. Иванов
Членове:Мая Недкова
мл.с. Ивалена Орл. Димитрова
като разгледа докладваното от Константин Д. Иванов Въззивно гражданско
дело № 20223100500287 по описа за 2022 година
и да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на Глава Двадесета от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „..“ ООД, ЕИК ..., със седалище гр. Варна,
подадена чрез процесуален представител, срещу Решение № 1935/06.12.2021 год., поправено
по реда на чл. 247 ГПК с Решение № 1942/06.12.2021 год., постановени по гр. дело №
20213110103372 по описа на РС-Варна за 2021 год., с което са уважени предявени от М. Д.
М. от гр. Варна против дружеството – въззивник искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ и по
чл. 128, т. 2 КТ, като е признато за незаконно и е отменено уволнението на М. Д. М. от гр.
Варна, извършено със Заповед № 001/15.01.2021г. год. на управителя на ..“ ООД, ЕИК ...,
поради намаляване обема на работа; М. Д. М. от гр. Варна е възстановен на заеманата преди
уволнението длъжност "тракторист" в предприятието на ответника " ..“ ООД, ЕИК ... и
работодателят "..“ ООД, ЕИК ... е осъден да заплати на М. Д. М. от гр. Варна, на основание
чл. 128 КТ, сумата в размер на 5 344,50 лева представляваща дължимо брутно трудово
възнаграждение за периода м. юни 2020 год. – 15.01.2021 год.
В жалбата са наведени оплаквания, че решението е неправилно и незаконосъобразно,
постановено е в нарушение на материалния закон и при допуснати нарушения на
процесуалните правила, изразяващи се несъбиране на своевременно посочени и поискани от
въззивника (ответник по исковете) доказателства, в резултат на което решението е
постановено при неизяснена фактическа обстановка и е и необосновано.
Твърди се, че след като първоначално е допуснал поисканата от въззивника –
ответник съдебносчетоводна експертиза за установяване налице ли е намаляване на обема
на работа в дружеството, първоинстанционният съд в нарушение на процесуалните правила
1
е отменил определението си, с което е назначил експертизата и на практика е лишил
ответното дружество от възможността да докаже твърденията си, че законно е упражнил
правото си на уволнение, респ., че уволнението на ищеца – въззиваем е законно.
В частта му, с която ответното дружество е осъдено за заплати на ищеца сума в
размер на 5344. 50лв., представляваща дължимо брутно трудово възнаграждение за периода
м. 06.2020г. - 15.01.2021 г., решението също е неправилно. Въззивникът излага, че още в
подадения писмен отговор на исковата молба е навел твърдения, че поради влошени
отношения между ищеца и представляващия ответното дружество, ищецът е отказвал да
подписва ведомостите за заплати, независимо, че е получавал трудовото си възнаграждение.
В нарушение на процесуалните правила съдът не е уважил искането на ответника ищецът да
бъде задължен да се яви лично в съдебно заседание за да даде обяснения по реда на чл. 176
ГПК във връзка с претенцията му за неплатените му трудови възнаграждения. Също в
нарушение на процесуалните правила съдът е отхвърлил и своевременно направеното от
ответника искане да ангажира гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетели.
Отделно от това съдът изобщо не е коментирал заключението на ССчЕ, което установявало,
че в счетоводството на дружеството-работодател възнагражденията на ищеца за месеците
06, 07, 08 и 09.2020г., са отчетени като заплатени.
Отправено е искане за отмяна на решението и за постановяване на друго, с което
решението да се отмени и да се постанови друго, с което исковете да се отхвърлят, ведно с
присъждане на сторените разноски.
С жалбата са направени искания за събиране на доказателства във въззивната
инстанция, а именно: І. За допускане до разпит на двама свидетели при условията на
довеждане за доказване на сочените от ответното дружество твърдения в отговора му на
исковата молба; ІІ. Да бъде задължен ищецът, на основание чл. 176, ал. 1 ГПК, да се яви
лично в съдебно заседание и да отговори на списък с въпроси, който дружеството ще
изготви при условие, че това искане бъде допуснато от въззивния съд; ІІІ. За допускане на
ССчЕ която след като се запознае с материалите по делото и счетоводството на ответника,
ГФО за 2019г. и 2020г. и финансовите резултати на дружеството към 16.12.2020г., да даде
заключение по следните въпроси: 1) Да проследи финансовото състояние на дружеството
ответник за периода от 2019 до 16.12.2020г. като даде заключение дали през този период
ответника дали е на печалба или финансова загуба; 2) С каква собствена техника разполага
дружеството и ползва ли се по предназначение през периода 17.02.2020г. до 16.12.2020г.; 3)
Като обследва периода 17.02.2020г. до 16.12.2020г. да даде заключение обемът на
земеделската земя, която обработва дружеството, увеличава ли се или намалява, като
конкретизира обработваемите площи в началото и в края на периода.
В писмен отговор, подаден в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, насрещната страна –
ответник по исковете – оспорва жалбата, счита, че е неоснователна. Оспорва и
направените с жалбата доказателствени искания. Изразява становище, че в първата
инстанция не са допуснати твърдяните от въззивника процесуални нарушения, поради което
и исканията за събиране на докзателства във въззивното производство са неоснователни.
2
Настоява първоинстанционното решение бъде потвърдено; претендира присъждане на
разноски.
Съдът като се запозна с делото, намира следното:
Искането на въззивника за назначаване на ССчЕ с поставените по – горе задачи е
основателно и следва бъде уважено в хипотезата на чл. 266, ал. 3 ГПК. Искането е
направено своевременно, съдът е допуснал експертиза за установяване на твърденията му за
намаляване на обема на работа в дружеството, но с оглед невнасяне от страна на въззивника
(ответник по исковете) на определения депозит за възнаграждение на вещото лице, съдът е
постановил определение, с което е заличил допуснатата експертиза.
При това положение настоящият състав счита, че е допуснато процесуално нарушение,
тъй като първоинстанционния съд е следвало да приложи нормата на чл. 92а от ГПК, с оглед
задължението му по чл. 7, ал. 1, изр. второ от ГПК за изясняване на делото от фактическа
страна и да даде последна възможност на ответника да докаже твърденията си, а не да
заличава допусната експертиза.
По отношение на искането на въззивника да бъде задължен ищеца да даде обяснения в
съдебното заседание по реда на чл. 176 ГПК, първоинстанционният съд е следвало да
процедира по реда на чл. 101, ал. 1 ГПК, като даде възможност на ответника-въззивник да
формулира писмено въпросите, на които ищецът да отговори, респ., въпросите, по които
ищецът да даде обяснения (чл. 156, ал. 3 ГПК), а не да отхвърля директно искането, което е
било направено своевременно от ответника, но не е било извършено надлежно.
По отношение на искането за разпит на свидетели, първоинстанционният съд също е
следвало да приложи чл. 101, ал. 1 ГПК и да укаже на ответника да приведе искането си в
съответствие с изискването на чл. 156, ал. 2 ГПК, при съобразяване и на нормата на чл. 159,
ал. 2 ГПК.
Относно последните две доказателствени искания процедурата по чл. 101 ГПК следва
да бъде извършена от настоящия състав като съд по фактите.
Водим от горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ, подадената от „..“ ООД, ЕИК ..., със седалище гр.
Варна, въззивна жалба срещу Решение № 1935/06.12.2021 год., поправено по реда на чл. 247
ГПК с Решение № 1942/06.12.2021 год., постановени по гр. дело № 20213110103372 по
описа на РС-Варна за 2021 год.;
ДОПУСКА ССчЕ със задача: Вещото лице, след като се запознае с делото и със
счетоводството на ответника, ГФО за 2019г. и 2020г. и финансовите резултати на
дружеството към 16.12.2020г., да даде заключение по следните въпроси: 1) Да проследи
финансовото състояние на дружеството „..“ ООД, ЕИК ..., със седалище гр. Варна, за
периода от 2019 до 16.12.2020г. като даде заключение дали през този период дружеството е
3
на печалба или финансова загуба; 2) С каква собствена техника разполага дружеството и
ползва ли се тя по предназначение през периода 17.02.2020г. до 16.12.2020г.; 3) Като
изследва периода 17.02.2020г. до 16.12.2020г. да даде заключение обемът на земеделската
земя, която обработва дружеството, увеличава ли се или намалява, като конкретизира
обработваемите площи в началото и в края на периода;
НАЗНАЧАВА за вещо лице М. В. П. от гр. Варна;
ОПРЕДЕЛЯ депозит за вещото лице в размер на 270 лева, които да бъдат внесени от
въззивника „..“ ООД, ЕИК ..., със седалище гр. Варна, В ЕДНОСЕДМИЧЕН СРОК от
връчване на настоящото определение;
ДАВА възможност на въззивника „..“ ООД, ЕИК ..., със седалище гр. Варна, В
ЕДНОСЕДМИЧЕН СРОК от връчване на настоящото определение, с писмена молба да
формулира въпросите към ищеца, на които той да отговори, с оглед извършване на
преценка на тяхната относимост към предмета на спора;
ДАВА възможност на въззивника „..“ ООД, ЕИК ..., със седалище гр. Варна, В
ЕДНОСЕДМИЧЕН СРОК от връчване на настоящото определение, с писмена молба да
посочи за кои точно факти желае да бъде разпитан всеки един от поисканите двама
свидетели, с оглед преценката за допустимостта им от гледище на нормата на чл. 164 ГПК и
за относимостта им към предмета на спора.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание за 28.03.2022 год. от
14, 30 часа, за която дата и час да се призоват страните чрез процесуалните им
представители – чл. 39, ал. 1 ГПК, ведно с връчване на препис от настоящото определение.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4