Решение по дело №2771/2020 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

град София, 04.11.2020 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД – Наказателно отделение, IІ-ри въззивен състав, в публично съдебно заседание, проведено на пети октомври през две хиляди и двадесета година, в състав:

                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН КОЕВ

                                         ЧЛЕНОВЕ: СТЕФАН МИЛЕВ

                                       МЛ. СЪДИЯ: НАТАЛИ ГЕНАДИЕВА

 

При секретаря: Мариана Косачева и с участието на прокурор: Антония Въчкова, като разгледа докладваното от съдия КОЕВ ВАНД № 2771 по описа на Софийски градски съд за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.

С Решение № 370151 от 21.03.2018 г., постановено по н.а.х.д. № 8843 по описа на Софийски районен съд за 2017 г., Наказателно отделение, 105-ти състав, съдът е признал обвиняемата Д.Г.С., с ЕГН: **********, за виновен в това, че за периода от 20.06.2015 г. до 18.07.2015 г., в гр. София при условията на продължавано престъпление, с три деяния, които осъществяват поотделно един състав на едно и също престъпление, извършени са през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите деяния се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите, като родител – майка на К.Н.В.и К.Н.В., не изпълнила съдебно решение № Ш-81-241 на CPC, III гражданско отделение, 81 състав, постановено по гр. дело № 23657 по описа за 2012 г. и влязло в законна сила на 27.11.2013 г., в частта му относно личните контакти на бащата Н.Г.В.с децата му К.Н.В.и К.Н.В., в което е определен режим на лични контакти /всяка първа и трета седмица от месеца за времето от 10.00 ч. в събота до 18.00 ч. в неделя с преспиване/ като деянията са извършени както следва :

1. На 20.06.2015 г. в гр. София, ул. "******, не изпълнила съдебно решение № Ш-81-241 на CPC, III гражданско отделение, 81 състав, постановено по гр. дело № 23657/2012 г. и влязло в законна сила на 27.11.2013 г., като отговорила на позвъняването по мобилния телефон на Н.Г.В., който се явил в определеното му от съда време за осъществяване на лични контакти с децата, но С. не предала децата на В., като не отворила входната врата на жилището на посочения адрес, като по този начин не позволила на последния да се възползва от режима на лични контакти със децата му К.Н.В.и К.Н.В., определен от съда.

2. На 04.07.2015 г. в гр. София, "******, не изпълнила съдебно решение № Ш-81-241 на CPC, III гражданско отделение, 81 състав, постановено по гр. дело № 23657/2012г. и влязло в законна сила на 27.11.2013г., като отговорила на позвъняването по мобилния телефон на Н.Г.В., който се явил в определеното му от съда време за осъществяване на лични контакти с децата, но С. не предала децата на В., като не отворила входната врата на жилището на посочения адрес, като по този начин не позволила на последния да се възползва от режима на лични контакти със децата му К.Н.В.и К.Н.В., определен от съда.

3. На 18.07.2015 г. в гр. София, ул. "******, не изпълнила съдебно решение № Ш-81-241 на CPC, III гражданско отделение, 81 състав, постановено по гр. дело № 23657/2012г. и влязло в законна сила на 27.11.2013 г., като отговорила на позвъняването по мобилния телефон на Н.Г.В., който се явил в определеното му от съда време за осъществяване на лични контакти с децата, но С. не предала децата на В., като не отворила входната врата на жилището на посочения адрес, като по този начин не позволила на последния да се възползва от режима на лични контакти със децата му К.Н.В.и К.Н.В., определен от съда – престъпление по чл. 182 ал. 2, вр. чл. 26 вр. ал.1 НК, поради което и на основание чл. 182 ал. 2, вр. чл. 26, ал.1 НК, вр. чл. 78а НК, вр. чл. 378, ал. 4, т. 1 НПК съдът я е освободил от наказателна отговорност и е наложено административно наказание "глоба" в размер на 1 000 /хиляда/ лева, като на основание чл. 378, ал. 4, т. 2 НПК, като я е опрвдал да е извършила същите деяния на 16.05.2015г. и на 06.06.2015г., както и за това в продължаваното престъпление да са включени тези две деяния.

Против първоинстанционното решение е постъпила въззивна жалба на 03.04.2018 г. и уточняваща въззивна жалба на 10.07.2020 г. от обв. Д.С. чрез адв. Л.И. – САК, в които са изложени доводи, че същото е неправилно, незаконосъобразно, необосновано и постановено в нарушение на процесуалните правила и материалния закон. Излагат се съображения, че решението следва да бъде отменено, а наказателното производство следва да бъде прекратено на основание чл. 24, ал. 1, т. 3 НК, вр. чл. 80, ал. 1, т. 5, вр. чл. 81, ал. 3 НК, поради изтекла абсолютна давност по отношение на повдиганото обвинение. Алтернативно се иска от въззивната инстанция, да постанови ново решение, с което да признае обвиняемата С. за невиновна по повдигнатото й обвинение, или да бъде намален размера на наложената й глоба, като явно несправедлива и се развиват съображения в тази насока.

Не е подаван отговор на подадената въззивна жалба и допълнение към нея от Софийска районна прокуратура.

В разпоредително заседание на 30.07.2020 година, въззивният съд, по реда на чл. 327 НПК, прецени, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимия и/или свидетели, изслушването на експертизи, както и ангажирането на нови писмени и/или веществени доказателства и в този смисъл не се налага провеждане на въззивно съдебно следствие, за обезпечаване на правомощието на въззивната инстанция по чл. 313 и чл. 314 НПК и правилното решаване на делото.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция обв. Д.С. се явява лично и с адв. Л.И., като поддържат въззивната жалба и допълнението към нея и преповтарят в пледоарията си исканията от въззивната жалба.  

Представителят на Софийска градска прокуратура счита, че подадената въззивна жалба е основателна и правилна.

Обвиняемата Д.С. поддържа казаното от нейния адвокат и моли за прекратяване на делото.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, обжалваното решение, изложеното във въззивната жалба и допълнението към нея, както и доводите на страните в проведеното съдебно заседание и след като въз основа на императивно вмененото му задължение извърши цялостна служебна проверка на първоинстанционния съдебен акт, по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост, съобразно изискванията на чл. 314 НПК, намира за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 319 НПК и от легитимирано лице, отговаря на изискванията на чл. 320 НПК, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана.

Настоящият съд намира, преценявайки обосноваността и законосъобразността на обжалвания първоинстанционен съдебен акт, че разгледана по същество, въззивната жалба е основателна.

Въззивният съд намира, че към момента на постановяване на решението на Софийски районен съд не е била изтекла предвидената в закона абсолютна давност, но към момента на разглеждане на делото в открито съдебно заседание и на постановяване на настоящото решение, предвидената в закона абсолютна погасителна давност е изтекла. Поради горното, настоящият съдебен състав намира, че не следва да разглежда първоинстанционното решение по същество, а следва да бъдат изложени аргументи само относно изтичането пред настоящата инстанция на предвидената в закона погасителна давност.

В глава IX от Наказателния кодекс "Погасяване на наказателното преследване и на наложеното наказание", чл. 79, ал. 1, т. 2 НК предвижда, че наказателното преследване се изключва, когато е изтекла предвидената в закона давност. Съобразно разпоредбата на чл. 80, ал. 1, т. 5 НК /в редакция към датата на извършване на деянието, изм. в ДВ бр. 26/2010г. в сила от 10.04.2010 г./ наказателното преследване се изключва по давност, когато то не е възбудено в продължение на три години за всички други наказания с изключение на тези дадени в предходните точки на същата алинея. В конкретния случай наказателното производство е образувано. Разпоредбата на чл. 81, ал. 3 НК предвижда обаче абсолютна давност, с изтичането на която, макар да е било образувано производство, отговорността се погасява. В тази разпоредба е посочено, че независимо от спирането или прекъсването на давността наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в предходния текст (чл. 80, ал. 1, а в настоящия случай т. 5 от този текст от НК). В конкретния случай давността е била три години, а абсолютната давност (съобразно нормата на чл. 81, ал. 3 НК) е четири години и половина от момента на извършване на всяко едно деянията по аналогия на чл. 80, ал. 3 НК.

Въззивният съд приема, че в конкретния случай деянията са извършени и погасени с абсолютна погасителна давност, както следва:

-          за извършеното деяние на 20.06.2015 г. е погасено по давност на 20.12.2019 г.;

-          за извършеното деяние на 04.07.2015 г. е погасено по давност на 04.01.2020 г.;

-          за извършеното деяние на 18.07.2015 г. е погасено по давност на 18.01.2020 г.   

Предвид изложеното, както и с оглед направеното изявление от обвиняемата пред настоящия въззивен съдебен състав, че желае производството спрямо нея да бъде прекратено, следва да се приеме, че към настоящия момент е погасена по давност възможността за наказателно преследване спрямо обв. Д.Г.С., за осъществен състав на престъпление по чл. 182, ал. 2, вр. чл. 26, ал. 1 НК.

Ето защо и решението, постановено от Софийски районен съд, Наказателно отделение, 105-ти състав по НАХД № 8843 по описа за 2017 г., следва да бъде отменено на основание чл. 334, т. 4 НПК и наказателното производство, образувано и водено срещу Д.Г.С. за престъпление по чл. 182, ал. 2, вр. чл. 26, ал. 1 НК, следва да бъде прекратено, на основание чл. 24, ал. 1, т. 3 НПК, поради изтичане на предвидената в закона – в разпоредбата на чл. 81, ал. 3, вр. чл. 80, ал. 1, т. 5 НК, давност.

 

Воден от горните мотиви и на основание чл. 334, т. 4, вр. чл. 24, ал. 1, т. 3, вр. чл. 346, т. 4 НПК, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД

 

Р Е Ш И:

                  

ОТМЕНЯ изцяло Решение № 370151 от 21.03.2018 година, постановена по НАХД      № 8843 по описа на Софийски районен съд за 2017 година, Наказателно отделение, 105-ти състав.

ПРЕКРАТЯВА изцяло наказателното производство, водено срещу Д.Г.С. по НАХД № 8843 по описа на Софийски районен съд за 2017 година, Наказателно отделение, 105-ти състав, за престъпление по чл. 182, ал. 2, вр. чл. 26, ал. 1 НК.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване и протестиране на основание чл. 346, т. 4 НПК с касационна жалба пред Върховния касационен съд на Република България в 15-дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.

 

На основание чл. 340, ал. 2 НПК да се изпрати писмено съобщение на страните за изготвяне на въззивното решение.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:               ЧЛЕНОВЕ: 1.                        2.