№ 440
гр. София, 10.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Елена Тахчиева
Кристина Филипова
при участието на секретаря Десислава Ик. Давидова
като разгледа докладваното от Ася Събева Въззивно гражданско дело №
20241000502925 по описа за 2024 година
ээ
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 4650 от 02.08.2024г., постановено по гр.д.№ 1726/2023г. по описа на
СГС, ГО, 26-и състав са уважени обективно съединени искове с правно основание чл.55 ал.1
пр.1 и чл.86 ЗЗД, като „Строй Транс 2020“ ЕООД е осъден да заплати в полза на Д. В. Ч.
сумата 40 675 лв., представляваща дадено на отпаднало основание - авансово платена сума
за доставка на строителни материали по договор от 02.02.2022г., който е развален, поради
тяхното недоставяне от страна на „Строй транс“ ЕООД, ведно със законната лихва от
14.02.2023г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 783, 99 лв. представляваща
обезщетение за забава за периода 14.12.2022г. - 14.02.2023г., а на основание чл.78, ал.1 ГПК
сумата от 5 917 лв. съдебни разноски.
В срока по чл.259 ГПК срещу решението е депозирана въззивна жалба от
ответника по делото.
Жалбоподателят-ответник „Строй Транс 2020“ ЕООД оспорва решението
изцяло и моли съда да го отмени и отхвърли предявените искове. Посочва, че в мотивите
към атакуваното решение съдът намира, че ответникът не е изпълнил своето задължение за
доставка на уговорените количества строителни материали в цялост, поради което с
нотариалната покана договорът бил развален, респ. искът е основателен. В атакуваното
решение е посочено още, че са налице противоречия в свидетелските показания, поради
1
което не може да приеме за доказан факта, че третото лице, подписало приемо-
предавателните протоколи, е представляващо ищеца в отношенията му с ответника респ. че
извършеното от него удостоверяване обвързва ищеца. Действително между страните е
сключен договор от 02.02.2022г. за доставка на арматурно желязо и дървен материал, ведно
с Приложение № 1 към него, но твърди, че процесните материали са надлежно доставени,
видно от приемо-предавателни протоколи и превозни билети. Съгласно приложението към
договора възложителят Д. Ч. е посочил като лице за контакт Р. К. с негов телефонен номер.
По-късно точно това лице е приело доставките и подписало приемо-предавателните
протоколи, като представляващ ищеца. Срокът за изпълнение на задълженията по договора
е бил 4 месеца от издаването на строителна линия и откриването на строителната площадка.
От датите, описани в приемо-предавателните протоколи може да се направи съпоставка и да
се установи, че всичко е изпълнено в срок. Оспорва твърдението на ищеца, че протоколите
не са подписани лично от него, а от негов представител, който той не бил упълномощавал.
Пряко задължение на ищеца Д. Ч., е да проследява извършваните дейности и да осъществява
контрол над лицата, с които има лични уговорки и му помагат или са в някакви договорни
отношения с него. Непроявеният контрол от негова страна относно лицето, подписвало
приемо-предавателните протоколи, не следва да се вменява в тяхна вина.
Отделно от горното посочва, че единственото му задължение по сключения договор
от 02.02.2022г. е свързано с доставка на арматура и дървен материал, което е изпълнено
надлежно и в срок. Твърди, че са изпратили писмо за просрочени задължения в размер на 4
478,72 лв. с дата 29.11.2022г., получено от Д. Ч.. Всички документи ясно отразяват, че
доставки е имало и цялото заявено количество е изпълнено. Не следва да бъдат кредитирани
показанията на св.А. Д., тъй като има съществено разминаване в частта, свързана с лицето,
отговорно да получи материалите. В началото свидетелят споделя, че Д. Ч. сам е движил
строителството и не е запознат да е упълномощил друго лице, което да получи доставката на
материалите, поръчани от „СТРОЙ ТРАНС 2020“ ЕООД. Твърди, че няма представа, кой е
приел доставката и че Д. не е споделял да е приемал нещо. Следователно свидетелят изобщо
не е запознат със случващото се на строителния обект. Не следва да се кредитират и
показанията му в частта относно самите доставки, тъй като свидетелят сам казва, че не е
присъствал лично, когато са доставяни материали, но виждал материали за основи и първа
плоча, тоест не следва да се счете за вярно, че доставки изобщо не е имало. Пояснява, че Р.
К. е намерен посредством бащата на Д., съответно изводът на съда, че К. не помагал на Д.
при строежа и не действал от негово име е напълно погрешен. Самият Р. К. в своите
показания описва как е намерен първоначално от бащата на Д., после и от Д., как е помагал
на Д. за сключването на договора за доставка на материали и как със съгласието и без
противопоставянето на Д. е приемал всички материали, които са доставяни на обекта. От
друга страна св.К. М., /шофьор при доставките/ също твърди, че такива е имало често и
много пъти. Всички количества били проверявани и надлежно доставяни. В допълнение
разяснява, че Р. К., като представител на Д. Ч. на строежа, е приемал материалите. Р. и още
един работник са били лицата, присъстващи на строежа, съответно не следва да се
кредитират показанията на А. Д., в които описва, че не е виждал Р. К. на обекта. Твърди, че
2
не следва да се вземат предвид показанията на св.Л. Т. Т., тъй като са ирелевантни. Тя сама
казва, че не е присъствала по времето на доставянето на материалите. Налице е и лична
зависимост, тъй като същата е в съжителство на семейни начала с Д. Ч. - чл. 172 ГПК.
Посочва, че е изправна по договора страна, поради което развалянето не е породило
желаното правно действие, а исковата претенция се явява изцяло неоснователна.
Въззиваемата страна Д. В. Ч. оспорва жалбата и моли съда да потвърди решението
като правилно и законосъобразно. Твърди, че всички приемо-предавателни протоколи и
превозни билети са оспорени от него. Протокол № 186 от 28.06.2022г. не съдържа подпис за
получател на посочената в него стока, за другите протоколи възражението е, че отразяват
получаване на стока от лице, различно от ищеца или негов представител, а протокол № 237
от 01.11.2022г. е оспорен като неистински и впоследствие изключен от доказателствения
материал, доколкото ответникът заявил, че няма да се ползва от него. Превозните билети са
оспорени въобще като документи, доколкото не съдържат подписи на посочените като
издател и получател лица. Така, в тежест на ответника е да докаже какви материали са
получени, както и че са получени от ищеца, което той не сторил. Представените по делото
приемо-предавателни протоколи са за сипица, тръби, пирони, тел, дъски, „влагоустойчив
шперплат“, но не за базисните и най-важни материали при първоначалния етап на
строителството - полагане на арматурата за последващо изливане на бетона и изграждането
на основите. Всички описани в приложените протоколи материали нито са уговаряни, нито
са били необходими в този първоначален етап на строителство. А в показанията си, св.К. М.
/на длъжност шофьор при ответника/ заявява, че по протоколите знаели какво карали, с
което не се оборва ищцовото твърдение за липса на доставка, количество и получател на
материалите. Свидетелят не конкретизира какви точно материали е превозвал, на колко
доставки и кога са правени. Твърди, че е физическо лице, което възлага на ответника да му
достави строителните материали срещу цена, която вече е платил. В този смисъл не са му
вменени никакви задължения да „осъществява контрол над лицата, с които има лични
уговорки“. По делото липсват каквито и да било доказателства за сключен трудов договор
т.е. няма качеството на работодател, още повече, самият той е служител по трудово
правоотношение. Ако ответникът се домогва да докаже такова твърдение, той е следвало да
го стори още с отговора на ИМ и да ангажира писмени доказателства, предвид
задължителната писмена форма на трудовия договор. В случая жалбоподателят не твърди
новооткрити или новонастъпили обстоятелства респ. подобно възражение е преклудирано.
На второ място твърди, че показанията на св. А. Д. са напълно последователни и
непротиворечиви в установяване на факта, че желязо е доставено, но не в достатъчно
количество, а точното доставено количество от 5-6 тона е узнал от проектанта на строежа.
Свидетелят изрично посочва, че други материали не са доставяни. Що се отнася до
показанията на св.К. той не твърди да е бил упълномощаван от ищеца да извършва каквито
и да било действия от негово име относно строителството или да е сключвал договор с него.
Изрично в показанията си свидетелят посочва, че не е получавал възнаграждение от ищеца.
Уточнява, че работи с ответното дружество от 3-4 г. на граждански договор, че е срещнал
3
ищеца в София, че му е направил оферта от името на ответника, която Д. Ч. е приел.
Последното обстоятелство се подкрепя и от приложеното по делото и неоспорено писмо по
електронна поща от 02.02.2022г., в което К. е посочен като лице за контакт с ответника,
указал е дължимото количество материали, както и че свидетелят е „закръглил“ дължимата
сума за материалите на 44 350 лева /без ДДС/. В този смисъл се явяват напълно
неоснователни и недоказани доводите на ответника, че св.К. имал право да извършва работа
от името на ищеца. В противовес с изрично уговореното в договора за доставка свидетелят
заявява: „Нямаме само уговорка, че ще бъде доставяно само желязо и дървен материал.
Уговорката беше, че ще купим всичко необходимо за построяване на сградата. Какви
количества трябва да бъдат доставени не си спомням. Това, което е в протоколите е
доставено там.“ т.е. сам изпаднал в противоречие в показанията си, като демонстрира
близост с Д. Ч. и близките му, твърдейки, че се е виждал с „Д., съпругата и децата му често.
Л. Т. не е негова съпруга, но двамата имат едно общо дете, а не деца. По делото е представен
акт за установяване на строежа и СМР при спиране на строителството от 06.01.2023г., който
е задължителен документ, удостоверяващ съответния етап на строителство, когато е налице
смяна на строителя, каквато по делото има доказана. От този официален документ, носещ
подписите на всички технически лица, ангажирани със строежа, е видно, че проектант,
отговарящ за част СК /строително-конструктивна/ е лицето П. С., че изпълнените към този
момент СМР са до етап кота -0.05, както и че на строежа не са намерени налични материали,
инвентар, съоръжения и др. Претендира разноски.
Софийски апелативен съд, действащ като въззивна инстанция, след като
разгледа жалбите и обсъди събраните доказателства, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.3 вр.чл.87,
ал.1 и чл.86 ЗЗД за връщане на даденото /авансово платена цена/ по развален от купувача
договор за покупко-продажба и доставка на строителни материали.
От фактическа страна се установява, че на 02.02.2022г. между страните е сключен
смесен договор за покупко-продажба и доставка на строителни материали, както и
изработка, по силата на който жалбоподателят, в качеството му на продавач и превозвач, е
поел задължение за доставка на арматурно желязо и дървен материал, както следва: 17 500
кг. арматурно желязо, 8.10 куб.м. дървен материал за изграждане на дървена конструкция и
6.5 куб.м. дървен материал за дървена обшивка. Съгласно договора цената за арматурното
желязо е 33 250 лв., за дървения материал - 11 096 лв. или общо 53 220 лв. заедно с ДДС.
Безспорно е, че на 03.02.2022г. ищецът е заплатил авансово на ответника тази сума, видно от
фактура № ********** от 06.02.2022г. и платежно нареждане от 03.02.2022г. за сума в
размер на 53 220 лв. - аванс по договор за доставка на арматурно желязо и дървен материал.
Съгласно чл.3 от договора, ответникът е следвало да достави материалите в срок до 4 месеца
от издаване на протокол за откриване на строителна площадка и опреД.е на
строителна линия и ниво за строежа. Описаният протокол е издаден на 11.05.2022г./л.7/,
за строеж на еднофамилна жилищна сграда и СВО в с.Равно поле, община Елин Пелин.
4
Отразено е още, че строител на обекта е БГ Дием ЕООД гр.Бургас, технически ръководител
е Д. А.. Следователно уговореният 4 месечен срок за доставка е изтекъл към 11.09.2022г.,
като спорен е въпросът доставено ли е цялото договорено количество строителни
материали или само една част от тях, както твърди ищецът т.е. има ли ищецът
право да развали едностранно договора, поради виновно неизпълнение от страна на
продавача.
По делото са представени 17 бр. приемо- предавателни протоколи, издадени от ответника, с
получател - ищеца, в периода 02.06.2022г. - 14.11.2022г. Тринадесет броя от тях на обща
стойност - 53 920, 22 лв. са подписани за получател от името на ищеца чрез Р. К.
посочен като лице за контакт, три от тях са неподписани от получател - на л. 31, 41 и 42 и
са на обща стойност 4 799, 50 лв. и един от тях - на л.40 има подпис за получател, без да е
посочено името на получателя и е на стойност 322, 56 лв. Последният описан приемо -
предавателен протокол е оспорен от ищеца в частта относно положеният подпис, като се
поддържа, че не е автентичен. Процесуалният представител на ответника в о.с.з. е посочил,
че не държи същият да бъде ползван в процеса, поради което СГС го е изключил от
доказателствата по делото. По отношение на останалите подписани приемно - предавателни
протоколи общо 13 бр. ищецът твърди, че същите не удостоверяват получаване на
материалите от него, а от трето лице – Р. К., с което няма договорни отношения, нито го е
упълномощавал като негов представител.
От страна на дружество-продавач са изпратили писмо за просрочени задължения в размер на
4 478,72 лв. с дата 29.11.2022г., което е получено от Д. Ч../трите неподписани протокола/
На 06.12.2022г. на ответника е връчена нотариална покана рег. № 8831 от 24.11.2022г. по
описа на Т. Г. - помощник - нотариус по заместване при В. В., нотариус в район на действие
СРС с рег.№ 268 на НК, изпратена от ищеца /л.18/. В нея последният е заявил, че разваля
сключения договор, поради неизпълнение и определя 7 дневен срок от получаването да му
бъде възстановена сумата 40 675 лева с ДДС, представляваща стойността на авансово
платените, но частично недоставени строителни материали. Заявява още, че няма интерес от
забавено изпълнение, тъй като вече е купил материалите от друг продавач.
По делото е представен от ищеца и неоспорен от ответника акт за установяване на строежа и
СМР при спиране на строителството от 06.01.2023г.,/л.55/ удостоверяващ съответния етап на
строителство, когато е налице смяна на строителя, каквато по делото се установява. От този
официален документ, носещ подписите на всички технически лица, ангажирани със
строежа, е видно, че проектант, отговарящ за част СК /строително-конструктивна/ е лицето
П. С., че изпълнените към този момент СМР са до етап кота -0.05 ш, както и че на строежа
не са намерени налични материали, инвентар, съоръжения и др. Строител на обекта до този
момент е БГ ДИЕМ ЕООД гр.Бургас.
Съгласно Приложение №1 към договора /л.11/ като лице за контакт е посочен Р. К..
Спорен е въпросът коя от двете страни представлява той, доколкото липсват писмени
доказателства в тази насока. Затова са събрани гласни доказателствени средства в о.с.з.
на 11.07.2023г. чрез разпит на св.Д./приятел на ищеца/, Р. К. /подписвал протоколите/, М.
5
/шофьор при жалбоподателя-ответник/ и Т. /фактическа съпруга на ищеца/. Показанията на
последните двама се кредитират при условията на чл.172 ГПК, доколкото са заинтересовани
от изхода на производството.
Свидетелят Д. посочва, че познава ищеца от времето, когато следвали заедно, както и
обекта, на който е следвало да бъдат доставени договорените материали от ответника. Не е
присъствал лично на доставките, но знае от Д., че баща му е намерил човек, който от своя
страна го свързал както с бургаска строителна фирма, така и с ответното дружество за
доставка на строителни материали. Познава Р. К., само като име, като точно това е лицето,
което е намерило строителна фирма за доставка на желязо и дърво. Свидетелят лично е
ходил над 20 пъти на обекта, заедно с ищеца, в периода от май до края на октомври 2022г.,
но никога не е засичал там Р. К. и не го е виждал лично. През м.май 2022г. се изкопали
основите, направили се кофражите, после чакали желязото за първа плоча, което
пристигнало в края на август 2022г. Бързали да излеят плочата преди валежите, за да не
стане гьол. Уточнява, че Д. живее и работи в София /“в Кинтекс и ходи до Индия“/, но
събота и неделя посещавал обекта в с.Равно поле. Не знае на кого са доставяни и предавани
стоките и материалите. Знае, че през есента Д. вече търсел други хора за строител и
доставчици.
От своя страна св.К. посочва, че познава ищеца Д. Ч., с когото имали устна уговорка за
построяване на жилищната сграда в с.Равно поле. Той го свързал с ответника за доставка на
строителни материали, тъй като ги познавал отпреди 3-4 години и бил доволен. Твърди, че
той лично е приемал материалите и е работил на строежа почти всеки ден. Участвал в
построяване на сградата до етап кота нула, след което се разделили с ищеца, защото
последният и ответното дружество се скарали, тъй като трябвало да се доплащат материали
на ответника. Потвърждава, че това, което е описано в протоколите, е реално доставено на
обекта в период от 2-3 месеца. Посочва, че не е получавал плащане от ищеца, на граждански
договор е при ответника, като за работата му по обекта е следвало да получи
възнаграждение от друга трета фирма, която не е страна по делото. В крайна сметка за този
обект не е получил възнаграждение, тъй като страните се скарали и друг строител е
довършил строежа.
Св.М. работи в „Строй Транс“ като шофьор от 2015г., кара материали като доставчик. Ходил
е в община Елин Пелин, с. Равно поле в обекта на Д. Ч.. Много пъти е карал арматурно
желязо, дървен материал, дъски, греди. Освен него и други шофьори на фирмата са карали
материали за този обект. Лятото юли и август карали най-много, след това по- рядко.
Протоколите за материали се подписвали от неговия шеф Т. А. или дъщеря му, а на строежа
на къщата Р. ги получавал и подписвал. Други работници освен Р. и още един работник на
строежа не е виждал.
Св.Т. посочва, че бащата на Д. ги свързал с Р. К., който от своя страна ги свързал със
„СТРОЙ ТРАНС 2020“ ЕООД. Сключили договор с ответното дружество за доставка на
арматурно желязо и дървен материал за покрива. В договора са посочени и други
материали. Отначало договорката им била да се достави желязото за цялата къща и дървения
6
материал за покрива, заради войната в Украйна се очаквало повишение на цената на
желязото. Заплатили сумата от около 53 000 и няколко стотин лева авансово, защото се
очаквало цената на желязото да се вдигне. Уговорено било, че след откриване на
строителната линия, в рамките на 4 месеца ще бъдат доставени 17,500 тона желязо и 14,5
кубика дървен материал. Твърди, че фирмата доставила само 5,5 тона желязо. Твърди, че
освен арматурното желязо, не са доставили друго на обекта. К. бил представител на
„СТРОЙ ТРАНС 2020“ ЕООД и отговарял за материалите.
САС не кредитира показанията на св.Т. в частта досежно факта коя от двете страни е
представлявал Р. К., доколкото тя е фактическа съпруга на ищеца, сега въззиваема страна
респ. е пряко заинтересована от изхода на делото. Що се отнася до показанията на шофьора,
те не съдържат конкретни количества строителни материали или брой курсове, а само
потвърждават факта, че през лятото на 2022г. е имало доставки на материали до строителния
обект в с.Равно поле. Същевременно неговите показания съвпадат с тези св.К., който лично е
приемал материалите и е работил на строежа почти всеки ден при построяване на сградата
до етап кота нула, след което се разделили с ищеца, защото между страните възникнал
конфликт. Затова САС приема за доказан факта, че това, което е описано в 13 бр. приемо-
предевателни протоколи е реално доставено на обекта в период от 2-3 месеца. При съвкупен
анализ на събраните писмени и гласни доказателствени средства съдът намира, че между
ищеца и Р. К. е имало устна уговорка за изкоп и изливане на плоча при строежа на къщата в
с.Равно поле т.е. договор за изработка. В изпълнение на този договор св.К. и още един
работник са работили на този обект в началната му фаза при изкопа и изливане на плочата
респ. той е приемал и подписвал доставките на строителни материали, които са поръчвани
от ищеца към жалбоподателя, съгласно процесния договор за покупко-продажба с
периодично изпълнение в рамките на 4 месеца. В този период ищецът е живеел и работел в
София, като по сведение на св.Д., бил временно командирован в Индия от Кинтекс, като
всяка събота и неделя ходел до с.Равно поле т.е. обективно невъзможно е той лично да
получава доставките на строителни материали на обекта. Затова е логично обосновано някой
от работещите на строежа да бъде определен за лице за контакт и това е св.К.. Последният не
е служител на ответното дружество /със седалище в София/, а на бургаската строителна
фирма, за което свидетелства факта, че е намерен от бащата на ищеца в Бургас.
Следователно Р. К. е лице за контакт между двете страни респ. подписвайки 13 бр. протоколи
за доставени количества, той е задължил валидно купувача, в качеството си на „пазач и
работник на обекта“. Потвърждава се факта, че бащата на Д. Ч. го е намерил и препоръчал
на сина си, а Р. е осъществил контакт с доставчика на материали, в лицето на жалбоподателя,
и строителната фирма БГ Дием ЕООД гр.Бургас, от която е следвало да получи
възнаграждение, ако обектът бе построен от тях. В тази насока показанията на св.Д. са
непреки, доколкото не е присъствал лично на доставките на материали, а само преразказва
това, което е чул от ищеца. От друга страна не са ангажирани писмени доказателства –
фактури за закупени строителни материали – желязо и дървен материал от друг продавач в
същия този период през есента на 2022г., което прави безполезно изпълнението по договора
т.е.предоставя право на ищеца да развали едностранно договора, без предоставяне на
7
подходящ срок за изпълнение.
Няма новопредставени доказателства пред настоящата инстанция.
При така установената фактическа обстановка съдът намира следното от правна
страна:
СГС е уважил изцяло предявените искове, като е посочил, че в Приложение №1 към
договора е посочено, че Р. К. е лице за контакт, но не е ясно всъщност на коя страна от двете
страни по договора, той ще изпълнява тази функция. Затова е приел, че с полагането на
подпис за получател на стоките в приемо - предавателните протоколи от К., доколкото не се
установява да е упълномощен изрично от ищеца, не може да бъде направен извод за
изпълнение на задълженията на ответника по договора. Обсъдени са свидетелските
показания, които са в противоречие с тези на св.Д. и Т., и е приел за недоказано, че третото
лице, подписало приемо - предавателните протоколи, е представлявал ищеца в отношенията
с ответника респ. извършеното от него удостоверяване не обвързва ищеца.
САС не споделя горните изводи, тъй като предмет на доказване пълно и главно от страна
на ищеца е обстоятелството дали в негова полза е възникнало потестативното право да
развали едностранно договора /поради виновно частично неизпълнение от страна на
продавача/ респ. има ли право да претендира връщане на вече платеното от него на
отпаднало основание. СГС е разместил доказателствената тежест, като е възложил на
ответното дружество да докаже, че при подписване на 13 бр. приемо-предавателните
протоколи К. валидно го е представлявал и задължил.
Първо - показанията на св.Д. не следва да се кредитират в частта относно самите доставки,
тъй като свидетелят сам казва, че не е присъствал лично, когато са доставяни материали.
Уточнява, че е виждал материали за основи и първа плоча, че Р. К. е бил намерен
посредством бащата на Д., но отрича да е помагал на Д. при строежа и не действал от негово
име. Самият Р. К. описва как е намерен първоначално от бащата на Д., как е помагал на Д. за
сключването на договора за доставка на материали и как със съгласието и без
противопоставянето на Д. е приемал всички материали, доставяни на обекта. Както бе
посочено по-горе показанията на св.Т. изобщо не следва да бъдат кредитирани. Ето защо и
доколкото св.К. не е служител на ответното дружество, а само е свързал двете страни, като е
посредничил между тях, САС намира, че същият е лице за контакт на ищеца, доколкото е бил
ангажиран със строителството на къщата в начален етап до есента на 2022г. Именно той е
работел на обекта всеки ден и е получавал всички доставки на място, за разлика от ищеца,
който е работел в София и обективно не е можел да получава и подписва доставките. Св.Д. и
Т. имат само откъслечни впечатления, тъй като са посещавали обекта от време на време
респ. техните впечатления не са преки и непосредствени, а се формират от разказаното от
ищеца./а тези на Т. са и по чл.172 ГПК/
Второ - правото на разваляне на предварителен договор по реда на чл.87 ЗЗД е обусловено
от виновно неизпълнение на продавача, което води до невъзможност, както и липсата на
интерес от забавеното изпълнение /ако се твърди такова/. В този случай, съдът се произнася
8
по наведените от страните твърдения и възражения при разпределение на доказателствената
тежест - на длъжника - за фактите, от които произтича закъснението и на кредитора - за
фактите, изключващи интереса му от изпълнението.
Липсата на интерес за кредитора от изпълнението следва да се основе на обстоятелствата,
при които законът, ако няма други уговорки между страните, допуска развалянето на
договора без кредиторът да е длъжен да дава срок на длъжника за изпълнение по чл.87 ал.2
ЗЗД. Интересът на кредитора е от значение и с оглед на неизпълнената част - ако същата е
незначителна, договорът не се разваля съгласно чл.87 ал.4 ЗЗД, като за опреД.ето от срока по
чл.87 ал.3 пр.2 ЗЗД е от значение дали кредиторът има интерес от късното изпълнение на
неизпълнената част от задължението. В случая при проследяване на протоколите САС
установи забава в доставките след 11.09.2022г., но ищецът се позовава на частично
недоставени количества, а не на забавено изпълнение. Както бе посочено по-горе
проследявайки протоколите, подписани от Р. К., съдът намира, че материалите са реално
доставени. Отделен е въпроса след възникване на конфликта между страните, кой е поел
задължението да охранява наличните и вече доставени строителни материали на обекта
респ. кой носи отговорност за тяхната липса.
Преобразуващото право да се развали договора в хипотезите на чл.87 ал.1 и 2 ЗЗД се
упражнява с едностранно волеизявление и при наличие на неизпълнение от страна на
длъжника. Действително, в първата хипотеза възможността за разваляне на договора е
обвързана с предоставяне от изправната страна на допълнителен /подходящ/ срок за
изпълнение, с изрично предупреждение, че след изтичането на срока ще се счита, че
договорът е развален. Такъв срок не е предоставен. Ищецът твърди, но не доказва да е
закупил липсващите материали от друг продавач, с което автоматично да е отпаднал
интересът му от реално изпълнение.
В разпоредбата на чл.87 ал.2 ЗЗД са предвидени хипотези, при които кредиторът може да
развали договора без отправяне на искане за изпълнение в подходящ срок. Става въпрос за
безусловно изявление за разваляне на договора, което е приложимо при настъпила
невъзможност за изпълнение, за която длъжникът носи отговорност, или при безполезност
на изпълнението, настъпила в резултат на забава на длъжника, или когато е уговорено, че ще
се изпълни в точно определено време /фикс сделки/. Когато се касае за безполезност на
изпълнението, то трябва да е настъпило в резултат на виновната забава на длъжника. При
тази предпоставка за безусловно разваляне на договора кредиторът следва да установи
по безспорен начин отпадането на интереса от изпълнението, настъпило именно в
резултат на забавата на длъжника./В този смисъл решение по т.д. № 1002/11 г., решение
по т.д. № 888/09г, решение по т.д. № 116/11 г. и др./ В случая е налице забава от страна на
продавача, тъй като уговореният 4 месечен срок за доставка на материали е изтекъл към
11.09.2022г.,/след протокол за строителна линия от 11.05.2022г./, но липсва доказване на
факта на отпаднал интерес за купувача-ищец към 30.11.2022г., когато е връчена нотариалната
покана за връщане на част от авансово платените суми за доставки на материали. Няма
предоставяне на обективно подходящ срок за изпълнение.
9
С оглед гореизложеното съдът намира, че за ищеца не е възникнало потестативното право да
развали едностранно договора, доколкото не е доказано пълно и главно, че няма интерес от
закъсняло изпълнение т.е. че към 30.11.2022г. вече е бил закупил необходимите строителни
материали /желязо и дървесина/ от друг продавач.
С оглед гореизложеното и при несъвпадане изводите на първа и настоящата инстанции,
решението следва да бъде отменено, а исковете – отхвърлени.
На основание чл.78 ал.1 ГПК въззиваемата страна следва да заплати в полза на
жалбоподателя направените пред настоящата инстанция разноски, в размер на 838.50 лв.,
съгласно приложения списък по чл.80 ГПК и доказателства за плащане.
Воден от горното и на основание чл. 271 ГПК, съдът
РЕШИ:
ээ
ОТМЕНЯ решение № 4650 от 02.08.2024г., постановено по гр.д.№ 1726/2023г. по
описа на СГС, ГО, 26 състав изцяло, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Д. В. Ч., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, ул.
„Гургулят“ № 17, ет.1, ап.4, чрез адв. А. Т. срещу „Строй Транс 2020“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.„Суходолска“ № 86 обективно
съединени искове с правно основание чл.55 ал.1 пр.1 и чл.86 ЗЗД, за заплащане на сумата 40
675 лв./четиридесет хиляди шестстотин седемдесет и пет лева/, представляваща дадено на
отпаднало основание - авансово платена сума за доставка на строителни материали по
развален договор от 02.02.2022г., ведно със законната лихва от 14. 02.2023г. до
окончателното й изплащане, както и сумата от 783, 99 лв. /седемстотин осемдесет и три
лева/ представляваща обезщетение за забава за периода 14.12.2022г. - 14.02.2023г., и сумата
от 5 917 лв. съдебни разноски, като неоснователни.
ОСЪЖДА Д. В. Ч., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, ул. „Гургулят“ № 17, ет.1,
ап.4, чрез адв. А. Т. ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА „Строй Транс 2020“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул. „Суходолска“ № 86, сумата от
838.50 лв. /осемстотин тридесет и осем лева/ направени разноски за въззивната инстанция,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението може да се обжалва в едномесечен срок от съобщаването му на страните с
касационна жалба пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
10
1._______________________
2._______________________
11