Р Е Ш Е Н И Е

 

гр. София, 01.07.2020г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ - въззивни състави, IV-Г състав, в публично заседание на втори юни през две хиляди и двадесета година в състав:       

                                                                                                                                                  

                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА АЛЕКСАНДРОВА

                                                                             ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ ОРЕШАРОВА

                             СВЕТОСЛАВ СПАСЕНОВ

 

при секретаря Антоанета Петрова, като разгледа докладваното от съдия Орешарова гражданско дело №866 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.

С решение №282515 от 22.11.2019год., СРС, 162-ри състав е отхвърлил предявените от „Т.С.” ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, срещу Ю.А.Т., EFH **********, и М.А.Т., ЕЕН **********, двамата с адрес: ***, магазин № 1, искове с правно основание чл. 422 ТПК, вр. с чл. 59, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 86 ЗЗД за сумата от 194,32 лв., представляваща стойност на потребена топлинна енергия през периода от м. 05.2014 г. до м. 04.2017 г. в имот, находящ се в гр. София, ул. „*******, магазин № 1, с абонатен номер 410324, за сумата от 39,07 лв., обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода 03.03.2015 г. - 21.02.2018 г., за сумата от 47,48 лв., представляваща такса за дялово разпределение за периода м. 05.2014 г. - м. 04.2017 г., както и за сумата от 9,86 лв., лихва за забава върху таксата за дялово разпределение за периода 03.03.2015 г. 21.02.2018 г., дължими от ответниците разделно по равно по 1/2 част всеки от тях, с които ответниците неоснователно са се обогатили и за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение  от 12.03.2018 г. по гр.д. № 14294/2018 г. по описа на СРС, 162 състав. Осъдена е „Т.С.” ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на Ю.А.Т. и М.А.Т. на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата от 300лв.-разноски в исковото производство.

        Подадена е въззивна жалба от ищеца „Т.С.“ ЕАД,  в която се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон. Поддържа се, че ответниците като собственици на магазин са физически лица, които купуват топлинна енергия потребител с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди за стопански нужди и доколкото такава енергия е доставяна без наличието на писмен договор между страните, сключен на основание чл.149, ал.1, т.3 ЗЕ, ответниците са се обогатили неоснователно за сметка на ищеца и дължат връщане на сумите, с които са се обогатили до размера на обедняването. Предвид изложеното, моли въззивния съд да отмени решението изцяло и вместо него да постанови друго, с което да уважи предявените искове. Претендира разноски.

Въззиваемите са депозирали отговор на въззивната жалба, в който поддържа, че същата е неоснователна.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на въззиваемата страна, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е допустима, а разгледана по същество е частично основателна.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т.1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Същото обаче е частично неправилно по следните съображения:

            Предмет на разглеждане в настоящото производство са положителни установителни искове с правно основание чл.422 ГПК вр. чл.59 и чл.86, ал.1 ЗЗД, като ищецът основава претенцията си на твърдения за липса на сключен писмен договор между страните за продажба на топлинна енергия за стопански нужди и наличието на неоснователно обогатяване от страна на ответниците, чрез спестяване на разходите за заплащане на топлинна енергия за имота за периода от м.01.2015 г. – м.04.2017 г. и на такса за услугата дялово разпределение. Когато между страните няма друга обвързаност и по причина на обедняването на една от страните другата се е обогатила, обогатилият се дължи да върне на обеднелия онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването. В тежест на ищеца по иска по чл.59, ал.1 ЗЗД е да докаже както своето обедняване, така и обогатяването на ответника, а също и общите факти, от които произтичат обедняването и обогатяването /причинната връзка/.

             За да постанови обжалваното решение, с което са отхвърлени предявените искове СРС е приел от фактическа страна, че ответниците са собственици на топлоснабдения имот - магазин, че сградата, в която се намира този имот е топлофицирана, както и че в процесния период ищецът е доставил в абонатната станция на сградата определено количество топлинна енергия, отчетено от общия топломер и чиято стойност и по размер не се оспорва от ответниците. При така установените факти е приел, че по силата на чл.153, ал.1 ЗЕ между ответниците като собственици на имота, който се намира в сграда-етажна собственост и ищцовото дружество са възникнали валидни договорни правоотношения с предмет доставка на топлинна енергия, което изключва приложението на субсидиарния иск за неоснователно обогатяване. Също така е приел, че между страните- ищеца и първия ответник е налице писмен договор от 28.01.2009год. при Общи условия за продажба на топлинна енергия за стопански нужди, а и дори да се приеме, че е прекратил действието си с изтичане на уговорения срок в него срок от пет години, за процесния период ответниците като съсобственици отговарят като клиенти на доставяна ТЕ в магазина по силата на специалната разпоредба на чл.153, ал.1 ЗЕ, а не на плоскостта на неоснователното обогатяване.

            По делото не се оспорва и от приложените по делото писмени доказателства безспорно се установява, че ответниците са съсобственици на процесния имот-магазин, чието предназначение е за извършване на търговска дейност. Също така няма спор, че между  ищеца и ответника Юлиян Т. е сключен писмен договор от 28.01.2009год. по чл.149, ал.1, т.3 от ЗЕ за продажба на топлинна енергия за небитови нужди в същия магазин със срок на договора от пет години, считано от сключването му. За процесния период 01.2015год. до 04.2017год. не е сключен писмен договор и ответниците  в случая за  обекта, който притежават-магазин са „небитов клиент“ по смисъла на §1, т. 33а от ДР на ЗЕ по аргумент от противното на нормата на §1, т.2а от ДР на ЗЕ /нова ДВ, бр.54 от 2012 г./. Предвид това качество на ответниците, обстоятелството, че същите са собственици на процесния топлоснабден имот, не е достатъчно за обосноваване на извод за съществуването на договор за търговска продажба на топлинна енергия и както е приел първоинстанционният съд на основание чл.153, ал.1 ЗЕ, където е предвидено, че всички собственици и титуляри на  вещно право на ползване в сграда- етажна собственост са клиенти на ТЕ. Разпоредбата на чл.149, ал.1, т.3 ЗЕ, въвеждаща писмената форма за действителност на договорното правоотношение между топлопреносното предприятие и клиентите на топлинна енергия за небитови нужди/стопански нужди/, е императивна. Установеното в нея правило за поведение е задължително и не може да бъде дерогирано от страните.  За процесния период 01.2015год.-04.2017год.  е установено, че между страните по делото не е налице писмен договор за доставка на ТЕ за  небитови нужди.  Ползването на топлинна енергия от „небитов клиент“ при липса на сключен договор в изискуемата се от закона писмена форма за валидност и незаплащането на нейната стойност обуславя извод, че е налице имуществено разместване, по силата на което потребителят се е обогатил за сметка на ищеца, спестявайки си разходите, които е следвало да направи за доставената от ищеца топлинна енергия, а ищецът се е обеднил, неполучавайки цената на услугата. За да е налице такова имуществено разместване, в тежест на ищеца е да установи обедняването до размера и количеството на доставената на ответниците през исковия период топлинна енергия и спестяване на разходи за нейното овъзмездяване, както и наличието на връзка между обогатяването и обедняването - че топлинната енергия е доставяна до имота на ответниците при липса на валидно основание за това имуществено разместване. В настоящия случай ищецът твърди, че ответниците са си спестили разходи за доставената и ползвана  топлинна енергия за процесния имот-магазин, на който са собственици.  

Неоснователно е възражението на ответниците, че  има сключен договор от 2009год. за доставка на ТЕ за битови нужди по който следва да отговарят и за процесния период, след като видно от приложения договор същия е  със срок от пет години, считано от сключването му и след м.02.2014год. между страните не е налице валидно сключен писмен договор за доставка на ТЕ за стопански нужди.  С оглед  на което,  след като ответниците не оспорват, че до имота им-магазин №1 на посочения адрес е доставяна топлинна енергия  за процесния период м.01.2015год. до 04.2017год., както и нейната стойност от 194,32лв.,  и ответниците са ползвали топлинна енергия за небитови нужди, поради което следва да се приеме, че е налице фактическия състав на чл.59 ЗЗД – налице е спестяване на разходи, респективно обогатяване от страна на ответниците и обедняване на ищеца, поради което искът е доказан по основание и за посоченаното количество на ТЕ и стойност, което не се оспорва и до който размер искът се явява основателен и следва да бъде уважен.

         По отношение на иска с правно основание чл.422 ГПК вр. чл.86, ал.1 ЗЗД, въззивният съд приема, че искът за заплащане на обезщетение за забава е неоснователен, тъй като за заплащане на суми при неоснователно обогатяване липсва предвиден срок, поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл.84, ал.2 ЗЗД.В случая по делото не са ангажирани доказателства, установяващи получаване на покана от страна на ответниците за заплащане на сумите за потребена топлинна енергия през процесния период, поради което претенцията на ищеца за заплащане на обезщетение за забава в размер на 39,07лв. за периода от 03.03.2015 г. до 21.02.2018 г., се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

         Неоснователен е иска с правно основание чл.422 ГПК вр. чл.59 ЗЗД за сумата от 47,48 лв., представляваща стойност на заплатена такса за предоставяне на услуга дялово разпределение за посочения период. Доколкото между страните няма сключен писмен договор, Общите условия на ищеца, предвиждащи, че таксите за дялово разпределение се заплащат от потребителя на топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата за дялово разпределение, не обвързват ответниците. От друга страна – няма и доказателства по делото ищецът да е заплатил тази сума на топлинния счетоводител, поради което не може да се приеме нито, че ответниците са се обогатили със спестяване на такъв разход, нито че ищецът е обеднял с направата или с дължимостта му, поради което искът за сумата от 47,48лв., представляваща такса за извършване на услугата дялово разпределение е неоснователен, както и акцесорния такъв за мораторна лихва в размер на 9,86лв.

          По тези съображения, първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта, с която е отхвърлен иска за сумата от 194,32лв., представляваща стойност на доставена топлинна енергия за периода 01.2015год. до м.04.2017 г. в имот-магазин №1, с адрес София, ул.“*******, ет.1,вх.1 с която сума ответниците са се обогатили неоснователно за сметка на ищеца, заедно със законната лихва от 02.03.2018г., подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане и вместо него да бъде постановено друго, с което искът да бъде уважен. Решението следва да бъде отменено и в частта, с която ищцовото дружество е осъдено да заплати на ответниците разноски за исковото производство за адвокатско възнаграждение за разликата над 99,48лв. до уважения размер от 300лв. В останалата обжалвана част, решението на СРС следва да бъде потвърдено.

            С оглед частичната основателност на въззивната жалба, на въззивника се дължат разноски за настоящото производство съразмерно уважената част на исковете, които възлизат на 16,71лв.- за държавна такса по въззивната жалба/ от 25лв., а не както е определена от СРС на 100лв. и с оглед на чл.72 ГПК/. На въззивника-ищец следва да се присъдят и разноски  от общо 200лв./25лв.-държавна такса и 100лв. за юрисконсултско възнаграждение  за първоинстанционното производство и за заповедното производство- 25лв.-държавна такса и 50лв.-юрисконсултско възнаграждение/, които съобразно уважената част на исковете, възлизат на 133,68лв. На въззиваемата страна за въззивното производство не следва да се присъждат разноски с оглед на отхвърлената част от исковете след като няма доказателства да са направени такива пред въззивния съд.

               Така мотивиран Софийският градски съд,

 

Р Е Ш И:

 

   ОТМЕНЯ решение №282515 от 22.11.2019год., на  СРС, 162-ри състав, постановено по по гр. дело № 1476/2019 г. на Софийския районен съд, 162-ри състав в частта, с което е отхвърлен предявеният от „Т.С.“ ЕАД  срещу  Ю.А.Т. и М.А.Т.   иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл.59, ал.1 ЗЗД за признаване за установено, че последните дължи на “Т.С.” ЕАД сумата от 194,32лв., представляваща стойност на доставена топлинна енергия за периода от м.01.2015г. до м.04.2017 г. в имот, находящ се в гр.София, ул.“*******, ет.1, магазин №1, с която сума ответниците са се обогатили неоснователно за сметка на ищеца, заедно със законната лихва от 02.03.2018 г. до окончателното изплащане, както и в частта, с която “Т.С.” ЕАД е осъдена да заплати  на основание чл.78, ал.3 ГПК разноски за  исковото производство за разликата над 99,48лв., като вместо него постановява:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Т.С.“ ЕАД, искове с правно основание чл.422 ГПК вр. чл.59, ал.1 ЗЗД, че  Ю.А.Т., с ЕГН ********** и М.А.Т., с ЕГН **********,***, партер, чрез адв. С. дължат на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, сумата от общо 194,32лв. или всеки от тях по ½  от същата или по 97,17лв. всеки от тях, представляваща стойност на доставена топлинна енергия за периода от м.01.2015г. до м.04.2017 г. в имот-магазин №1, с адрес София, ул.“*******, ет.1, вх.1, с която сума ответниците са се обогатили неоснователно за сметка на ищеца, заедно със законната лихва от 02.03.2018 г. до окончателното изплащане.

ПОТВЪРЖДАВА решението  в останалата обжалвана отхвърлителна част.

ОСЪЖДА Ю.А.Т., с ЕГН ********** и М.А.Т., с ЕГН **********,***, партер, чрез адв. С. да заплатят на  „Т.С.“ ЕАД сумата от 133,68лв.-разноски за  първоинстанционното и заповедното производство, както и сумата от 16,71лв.- за въззивното производство.

          Решението е постановено при участието на трето лице помагач на ищеца – „Т.С.“ЕООД.

          Решението не подлежи на обжалване.

 

 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:   

 

 

 

 

                                                             ЧЛЕНОВЕ: 1.                 

 

 

 

 

                                                                                    2.