Р Е Ш Е Н И Е
№ 1849/22.10.2020г.
Град Пловдив, 22.10.2020 година
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, ХХІІ касационен състав, в публично заседание на двадесет и
четвърти септември две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Анелия Харитева
Членове: Стоил Ботев
Георги Пасков
при секретар
Севдалина Дункова и с участието на прокурора Иляна Джубелиева, като разгледа
докладваното от съдия Харитева к.а.н.д. № 1564 по описа
на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Касационно производство по чл.63 ЗАНН, във връзка с чл.208 и сл.
от АПК.
Образувано е по
касационна жалба на Е.Х.М. *** против решение № 337 от 27.02.2020 г.,
постановено по а.н.д. № 6739 по описа на Пловдивския районен съд за 2019
година, в частта с която е потвърдено наказателно постановление № 19-1030-008205
от 26.09.2019 г. на началник група към ОДМВР Пловдив, сектор „Пътна полиция“, с
което на Е.Х.М., ЕГН **********,***, за нарушение на чл.137е ЗДвП и на
основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 ЗДвП е наложено административно наказание
глоба в размер на 50 лева, като на основание Наредба № Із-2539 на МВР се
отнемат общо 6 контролни точки.
Според касатора
решението е неправилно, защото в наказателното постановление нарушението по
чл.137е ЗДвП не е описано правилно, съответно наказателното постановление е
противоречиво, непълно и абсолютно неясно и изводът на съда в тази насока е
неправилен. Иска се отменя на решението в обжалваната част и присъждане на
направените разноски. Допълнителни съображения по същество са изложени в
представената на 18.09.2020 г. молба-становище.
Ответникът не взема
становище по касационната жалба.
Представителят на
Окръжна прокуратура Пловдив дава заключение за неоснователност на касационната
жалба.
Административен съд
Пловдив, ХХІІ касационен състав, намира, че касационната жалба е подадена в
срока по чл.211, ал.1 АПК, от страна по делото, за която обжалваната част от решението
е неблагоприятно, поради което е процесуално допустима, а разгледана по
същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 АПК, във връзка с
чл.63, ал.1 ЗАНН, е неоснователна поради следните съображения:
За да потвърди
наказателното постановление за наложено
административно наказание глоба в размер на 50 лева за нарушение на чл.137е ЗДвП, районният съд е приел, че в наказателното постановление са описани
всички обстоятелства, при които е констатирано нарушението – време, място,
фактическото действие, посочена е коректно нарушената материална норма на
чл.137е ЗДвП, а наложеното наказание е определено в закона в твърд размер,
който не се нуждае от индивидуализация. Според районния съд посочването на пр.1
от чл.183, ал.4, т.7 ЗДвП указва, че на жалбоподателя е наложено наказание като
водач на МПС, и изпълнява задължението при налагане на наказанието да има
съответствие между описанието на фактите и цифровата квалификация на
приложената санкционна норма. Според съда непосочването на алтернативата в
цифровата квалификация не може да се счита за процесуално нарушение, ограничило
правото на защита на нарушителя и представляващо основание за отмяна на
наказателното постановление само на това основание, защото в посочената цифрова
квалификация на санкционната норма се съдържа санкцията за осъщественото от
жалбоподателя нарушение, а самото нарушение се съдържа в правилно определената
материална норма на чл.137е ЗДвП.
Решението е правилно.
Въз основа на правилно установени факти и след преценка на всички събрани по
делото доказателства районният съд е направил обосновани и съответни на
материалния закон изводи, които се споделят от настоящата инстанция и няма да
бъдат преповтаряни.
Всички възражения на
касатора са били обсъдени от районния съд и на тях е даден обстоен отговор,
подкрепен от събраните по делото писмени доказателства. Формираното вътрешно
убеждение на съда, в каквато насока е оплакването на касатора, не подлежи на
съдебен контрол. По отношение на останалите възражения на основание чл.221,
ал.2 АПК касационната инстанция препраща и към мотивите на първоинстанционния
съд.
Предвид всичко изложено, касационната инстанция намира, че не е налице касационно основание по
чл.348, ал.1, т.1 НПК и обжалваното решение следва да бъде оставено в сила
като допустимо, обосновано и правилно. Затова
и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН, във връзка с чл.221, ал.2 АПК, Административен
съд Пловдив, ХХІІ касационен състав,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В
СИЛА решение № 337
от 27.02.2020 г., постановено по а.н.д. № 6739 по описа на Пловдивския районен
съд за 2019 година.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове:
1.
2.