РЕШЕНИЕ
№
гр.
Русе, 13.12.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд –
Русе, в публично
заседание на тринадесети ноември през две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
РОСИЦА БАСАРБОЛИЕВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА |
|
|
ЕЛИЦА ДИМИТРОВА |
при секретаря ЦВЕТЕЛИНА ДИМИТРОВА и с участието на прокурора СТИЛИЯН ГРОЗЕВ като разгледа докладваното от съдия ВЪРБАНОВА
КАН дело № 273 по описа за 2019 год., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр.
2 от ЗАНН, във връзка с чл. 208 и сл. от АПК.
Постъпила е касационна жалба от „Поли - Ч.”***
против Решение № 445 от 21.06.2019 г., поправено с решение №547/15.07.2019г.,
постановено по АНД № 667/2019 г. по описа на Районен съд - Русе, с което е
потвърдено Наказателно постановление (НП) № 18-001347 от 14.03.2019 г.,
издадено от Директора на Дирекция “Инспекция по труда” - Русе, с което на
жалбоподателя за нарушение на чл. 62, ал. 1 вр. чл.61, ал.1 вр. чл.1, ал.2 от
Кодекса на труда (КТ) и на основание чл. 414, ал. 3 от КТ е наложено
административно наказание “имуществена санкция” в размер на 2 000 (две хиляди)
лева. В жалбата се навеждат касационни оплаквания за неправилност на съдебното
решение поради нарушение на процесуалния и материалния закон. Жалбоподателят
претендира отмяна на първоинстанционното решение и вместо него да се постанови
друго, с което да се отмени наказателното постановление.
Ответната в производството страна - Дирекция
“Инспекция по труда” – Русе, не изразява становище по жалбата.
Представителят на Окръжна прокуратура - Русе
дава заключение за неоснователност на жалбата.
Съдът, като съобрази изложените в жалбата
касационни основания, събраните по делото доказателства и извърши касационна
проверка на оспорваното решение по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено
следното:
Касационната жалба е процесуално допустима -
подадена е в срок от надлежна страна, атакува невлязъл в сила съдебен акт на
районен съд, постановен в производството по Глава Трета, Раздел V на ЗАНН и
подлежи на разглеждане.
По същество, жалбата е частично основателна.
Районният съд е обсъдил становищата на страните
и всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства. Счел е, че не са
допуснати съществени процесуални нарушения, които да са довели до цялостното
опорочаване на НП. Приел е, че жалбоподателят е осъществил от обективна страна
състава на вмененото му с НП административно нарушение и правилно е ангажирана
административнонаказателната му отговорност. За да достигне до този извод,
Районният съд е извършил анализ на събраните по надлежния ред допустими и
относими доказателства, установяващи правнорелевантните за случая факти и
обстоятелства. Въз основа на тях съдът е формирал правилен и обоснован извод,
че е извършено от страна на жалбоподателя вмененото му нарушение. По делото е
безспорно установено, че „Поли - Ч.” ЕООД, в качеството му на работодател, е
допуснал на 27.02.2019 г. лицето И. А. П., да полага труд като „кофражист“ в
обект на контрол – изграждане на жилищна сграда с обществено обслужващ партер и
подземен етаж УПИ 3-1635, находяща се в гр. Русе, пл. „Св. Троица“ № 3, без да
има сключен писмен трудов договор с „Поли - Ч.” ЕООД. Правилно и напълно
обосновано съдът е приел за неоснователен довода на жалбоподателя, че към
датата на проверката посоченото в НП лице не е полагало труд на обекта, а само
е дошло да се запознае с вида работа, кооято се полага на обекта. В тази връзка
съдът не е кредитирал представените по делото от страна на жалбоподателя
декларации от посоченото в НП лице И. А. П. и от друг работник на обекта – П.
П.М.
Касационният съд намира изводите на въззивния
съд относно съставомерността на деянието, за което е санкционирано
дружеството-жалбоподател, за правилни и в съответствие със събраните по делото
доказателства и на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ, предложение последно
от АПК, във връзка с чл. 63 от ЗАНН
препраща към мотивите на първоинстанционния съд в тази насока.
Касационните оплаквания са неоснователни. Представените пред тази инстанция
писмени доказателства /идентични с представените пред въззивната инстанция/ не
обосновават други изводи. Анализът на всички събрани по делото доказателства
води на единствения категоричен и законосъобразен извод, че
дружеството-работодател с деянието си е нарушило нормата на чл. 62, ал. 1 вр.
чл.61, ал.1 вр. чл.1, ал.2 от Кодекса на труда, за което правилно е ангажирана
отговорността му на основание приложимата
санкционна норма на чл. 414, ал. 3 от КТ. В случая не е приложима разпоредбата
на чл. 415в, ал. 1 от КТ, тъй като с чл. 415в, ал. 2 от КТ изрично се изключва
маловажност при нарушения по чл. 62 от КТ, какъвто е случаят. По аргумент от
чл. 415в, ал. 2 от КТ не се прилага и разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.
Касационната инстанция намира обаче, че
наложеното наказание не е правилно индивидуализирано, като е определено в
размер на 2000 лв. Нарушението е по отношение само на един работник и е отстранено незабавно след установяването му
от контролните органи. При съобразяване на посочените смекчаващите
обстоятелства, съдът намира, че в случая дори наказание наложено в минимален
размер би постигнало целите както на индивидуалната, така и на генералната превенция.
На това основание НП следва да бъде
изменено като се намали размерът на наложената имуществена санкция от 2 000 лв.
на законовия минимум по чл.414, ал.3 от КТ -
1 500 лв.
Затова и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, във
вр. с чл. 221, ал. 2 АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение №445 от
21.06.2019 г., постановено по АНД № 667/2019 г. по описа на Районен съд - Русе,
с което е потвърдено Наказателно постановление № 18-001347 от 14.03.2019 г.,
издадено от Директора на Дирекция “Инспекция по труда” – Русе
и вместо него постановява:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 18-001347
от 14.03.2019 г., издадено от Директора на Дирекция “Инспекция по труда” –
Русе, с което на „Поли - Ч.”***, ЕИК *********, представлявано от К.С.Ч., за
нарушение на чл. 62, ал. 1
вр. чл.61, ал.1 вр. чл.1, ал.2 от Кодекса на труда и на основание чл. 414, ал.
3 от КТ е наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на
2 000 (две хиляди) лева, като НАМАЛЯВА размера й от 2 000 (две
хиляди) лв. на 1 500 (хиляда и петстотин) лв.
Решението не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.