РЕШЕНИЕ
№ 686
гр. Пловдив, 20.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Николинка Г. Цветкова
Членове:Фаня Т. Рабчева Калчишкова
Елена З. Калпачка
при участието на секретаря Пенка В. Георгиева
като разгледа докладваното от Елена З. Калпачка Въззивно гражданско дело
№ 20225300500833 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Производството е образувано по въззивна жалба на НЗОК срещу Решение №
260091/24.01.2022 г. по гр.дело № 21228/2019 г. по описа на РС Пловдив.
С постъпилата въззивна жалбата се обжалва постановеното решение №
260091/24.01.2022 г., по гр.дело № 21228 по описа на РС Пловдив за 2019 г., с което се
осъжда Националната здравноосигурителна каса, ЕИК *********, да заплати на
МБАЛ „Уро медикс“ ЕООД, ЕИК *********, сума от 16576,47 лева- обезщетение за
забава в плащането на сума от 81295 лева (вземане за незаплатена и извършена над
лимитите медицинска дейност за месец април 2015г.) начислено за период от
23.12.2016 год. – 26.12.2018 год., както и 1690,09 лева разноски по делото.
Жалбоподателят счита решението недопустимо, като постановено по
недопустим иск, евентуално неправилно. Счита, че се претендира обезщетение, което е
част от предмета на т.д. 1035/2019 г. по описа на ПОС, по който искът не е бил
частично предявен, поради което настоящият иск е недопустим. Сочи оплаквания за
постановено немотивирано решение, съобразено единствено с формулираните доводи
на ищеца. Поддържа направеното възражение за погасяване на исковите претенции по
давност, тъй като от 01.05.2015 г. до предявяване на иска в съда на 23.12.2019 г. е
изтекла погасителната давност за процесните вземания. Наведени са и доводи, че за
1
заплащане на надлимитна дейност няма определен падеж, поради което и приложима е
разпоредбата на чл. 84 от ЗЗД – длъжникът изпада в забава след като бъде поканен от
кредитора, а като покана може да се счита единствено исковата молба, тъй като
отчитането на клиничните пътеки няма характер на покана. Моли да бъде отменено
обжалваното решение, като бъде постановено друго по съществото на спора, с което да
бъде отхвърлен изцяло предявеният иск, претендира присъждане на разноски и
юрисконсултско възнаграждение в максимален размер.
В постъпилия писмен отговор на въззивната жалба от въззиваемата „МБАЛ Уро
медикс“ ЕООД, чрез адв. М., се излагат подробни съображения за правилност на
решението и неоснователност на въззивната жалба. Твърди се, че няма тъждество
между предмета на настоящото дело и това по т.д. 1035/2019 г. на ПОС, тъй като
претенциите за обезщетение за забава касаят различни периоди. Счита, че в
обжалваното решение правилно е прието, че вземането не е погасено по давност, тъй
като се претендира за период след 23.12.2016 г., а исковата молба е подадена на
23.12.2019 г. Сочи договорни разпоредби от сключения между страните договор, с
които се уговаря падеж на задълженията за заплащане на болнична медицинска помощ,
без значение дали е до или над стойността, определена в приложение 2 към договора,
като е поето задължение за ежемесечно заплащане в срок до 30-то число на месеца,
следващ отчетния, на оказаната болнична медицинска помощ, в конкретния случай до
30.05.2015 г. Моли да бъде оставена без уважение въззивната жалба и да бъде
потвърдено обжалваното решение. Моли за присъждане на разноски във въззивната
инстанция.
Окръжен съд Пловдив, като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, освен при необходимост от
прилагане на императивни правни норми.
Ответникът НЗОК е възразил срещу допустимостта на производството, с оглед
наличието на влязло в сила решение по отношение на иска за заплащане на
обезщетение за забава по т.д. № 1035/2019 г. по описа на ПОС, доколкото
първоначалният иск не е бил заведен като частичен и не може да се преразглежда
въпросът за размера на вземането в нов исков процес, а с отговора на исковата молба е
възразил и по отношение на подведомствеността на иска пред гражданските съдилища,
доколкото спорът е за изпълнение на административен договор.
Съдебното решение ще бъде недопустимо, когато не отговаря на изискванията,
при които делото може да се реши по същество, т. е. когато решението е постановено
2
въпреки липсата на право на иск или ненадлежното му упражняване, когато съдът е
бил десезиран, когато липсва положителна или е налице отрицателна процесуална
предпоставка. В настоящия случай решението на Районен съд – Пловдив е допустимо,
тъй като е постановено по допустим иск, надлежно предявен от легитимирана страна
при наличието на необходимите положителни процесуални предпоставки и при
липсата на отрицателни процесуални предпоставки. С оглед направеното възражение с
отговора на исковата молба за административния характер на производството и липса
на компетентност на съда, следва да се посочи, че съгласно разпоредбата на § 149, ал. 4
от ПЗР на ЗИДАПК /ДВ бр. 77/18.09.2018г./ съдебните производства по спорове
относно недействителност, изпълнение, изменение или прекратяване на
административни договори, сключени преди влизането в сила на изменението на
закона, се извършват по реда на ГПК пред гражданските съдилища, а именно такъв
договор е процесния. Не е налице и сила на пресъдено нещо по отношение на спорния
предмет. Предмет на производството по т. дело № 1035/2018 г. по описа на ПОС е
дължимост на сумата 81 295 лв., представляваща неплатена стойност на извършена
болнична помощ по клинични пътеки по сключения между страните Договор
№162167/19.02.2015 г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки през м.
април 2015 г., ведно с обезщетение за забава, считано от датата на подаването на
исковата молба 27.12.2018 г. до окончателното плащане. В настоящото производство
искът е за заплащане на обезщетение за забава за минал период, който е самостоятелен,
поради което не е налице произнасяне по претенцията по посоченото дело.
Поради изложеното настоящият съдебен състав приема, че обжалваното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо, постановено по допустим иск, не
е налице нарушение на императивни материално-правни норми.
Производството по делото е образувано по предявен иск с правно основание чл.
86 от ЗЗД, във вр. с чл. 79 от ЗЗД и чл. 59, ал. 1 от ЗЗО.
Ищецът „МБАЛ Уро медикс“ ЕООД, ЕИК *********, претендира заплащане на
обезщетение за забава на дължима главница по Договор №162167/19.02.2015 г. за
оказване на болнична помощ по клинични пътеки, с който ответникът НЗОК се е
задължил да заплаща за извършената и отчетена от ищеца болнична медицинска
помощ. Твърди, че ответникът не е изпълнил изцяло задължението по договора да
заплати извършената и отчетена от болничното заведение надлимитна болнична
медицинска помощ, оказана през месец април 2015 г. Претендира обезщетение за
забава върху сумата 81 295 лв., представляваща неплатена стойност на извършена над
лимитите медицинска болнична помощ по клинични пътеки за месец април 2015 г., по
сключения между страните договор, за периода от 23.12.2016 г. – 26.12.2018 г., в
размер на 16576,47 лева.
Ответникът НЗОК оспорва основателността на претенцията, тъй като искът е
3
погасен поради изтичане на давност по чл. 111, б. „в“ от ЗЗД, както и поради това, че
не е поставен в забава, поради липса на покана за плащане на задължението, което не е
с определен падеж.
Представен е препис от Договор №162167/19.02.2015 за оказване на болнична
помощ по клинични пътеки, заверен препис от влязло в сила решение по т.д. №
1035/2019 г. по описа на ПОС, исковата молба, по която е образувано и справка за
размер на законна лихва. Въз основа на така сбраните доказателства районният съд е
приел, че искът е изцяло основателен, доколкото е доказано в процеса наличието на
вземане у кредитора и забава за заплащането му, като го е уважил.
При така наведените твърдения и възражения от страните, след като съобрази
оплакванията, изложени във въззивната жалба, съдът прие за установено следното:
Няма спор между страните, че на основание чл. 59 ЗЗО са сключили Договор
№162167/19.02.2015 за оказване на болнична помощ по клинични пътеки. Безспорно е
и, че с влязло в сила решение на Апелативен съд – Пловдив, постановено по т. дело №
662 по описа на ПАС за 2019 г. е отменено постановеното по т. дело № 1035/2018 г.
по описа на ПОС решение и е осъдена НЗОК да заплати на „МБАЛ Уро медикс“
ЕООД сумата от 81 295 лв., представляваща неплатена стойност на извършена над
лимитите медицинска болнична помощ по клинични пътеки за месец април 2015 г., по
сключения между страните договор, ведно с обезщетение за забава, считано от датата
на подаването на исковата молба 27.12.2018 г. до окончателното плащане. Така
влязлото в сила решение е задължително за съда, който го е постановил, и за всички
съдилища, учреждения и общини в Република България, съгласно разпоредбата на чл.
297 от ГПК.
Спорът между страните се ограничава до това дали задължението е с определен
падеж и дали същото е погасено по давност.
В обжалваното решение е прието, че съгласно клаузите на договора (чл. 47)
неплатена стойност на извършена болнична помощ по клинични пътеки по сключения
между страните договор подлежи на заплащане в срок до 30- то число на месеца,
следващ отчетния, с изключение на плащанията, за които е предвиден друг срок в чл.
31 ал. 3 и 4 от договора, поради което НЗОК е в забава да плати най – късно на дата
30.05.2015г.
Доколкото се касае до административен договор, следва да се отчете действащата
към датата на сключването му нормативна уредба, която урежда заплащане на
осъществената болнична помощ. В чл. 55а от ЗЗО е въведено правилото, че
Националната здравноосигурителна каса планира, договаря и закупува за
здравноосигурените лица медицинска помощ по чл. 55, ал. 2, т. 2 в рамките на
обемите, договорени в националните рамкови договори и в съответствие с параметрите
на разходите по бюджета на НЗОК, определени в закона за бюджета на НЗОК за
4
съответната година. Съгласно чл. 24, т. 8 от ЗЗО средствата на НЗОК се разходват за
закупуване на медицински дейности, включително осигуряването на лекарствени
продукти и медицински изделия за тях, определени в закона за бюджета на НЗОК за
съответната календарна година. Тези разпоредби са израз на принципа на ежегодност
на бюджетното планиране, означаващ, че бюджетните процеси следва да са свързани с
една бюджетна година и че бюджетните приходи за поети задължения и за плащания
през текущата година трябва да бъдат използвани през същата година. В съответствие
с този принцип НЗОК би следвало да изплаща дейностите, попадащи в обхвата на
гарантирания на здравноосигурените лица пакет здравни дейности, в рамките на
същата финансова година, през която са извършени (при липса на други нормативно
установени предвиждания), поради което и са предвидени различни механизми за
осигуряване на средства за здравноосигурителни плащания за медицинска помощ,
извън предвидените в индивидуалните договори месечни лимити, които могат да се
осъществяват в рамките на съответната финансова година за осигуряване на средства
за здравноосигурителни плащания за закупени медицински дейности през същата
година (задължителен резерв по чл. 25 от ЗЗО, възможност на НЗОК да ползва
преизпълнението в приходната част на бюджета като източник на допълнителни
здравноосигурителни плащания над утвърдените, възможност за ползване на
краткосрочни безлихвени заеми от държавния бюджет и др.). Предвид изложеното
НЗОК следва да изпълни задължението си за плащане на надлимитните дейности до
приключване на финансовата година, в която са извършени (в случая 31.12.2015г.),
като едва след изтичането на тази дата изпада в забава и дължи на изпълнителите на
медицинска помощ като титуляри на вземанията обезщетение по чл. 86 от ЗЗД. Така в
постановеното Решение № 141 от 21.09.2021г. по т.д. № 2586/2019 г. на ВКС, I т.отд. В
този смисъл са изложените мотиви и в Решение № 11 от 09.01.2020 г. на Апелативен
съд – Пловдив, постановено по т. дело № 662 по описа на ПАС за 2019 г., с което е
присъдена сумата за неплатена стойност на извършена болнична помощ през м. април
2015 г. по клинични пътеки по сключения между страните договор, според които в
Методиката за остойностяване и заплащане на медицинската помощ по чл. 55, ал. 2, т.
2 от ЗЗО липсват текстове, в които да е предвиден срок за плащане на надлимитната
дейност извън спешната, но въз основа на тълкуване на чл. 45 от ЗЗО и чл. 26 от ЗЗО е
прието, че крайния срок за извършване на плащания на надлимитната дейност,
различна от спешната, е края на бюджетната година, като за престираната болнична
помощ над лимита за м. април 2015 г. вземанията по процесния договор за месец април
са станали изискуеми от 01.01.2016 г.
Предвид изложеното не може да се приеме тезата на жалбоподателя, че липсва
падеж на задължението, доколкото НЗОК следва да изпълни задължението си за
плащане на надлимитните дейности до приключване на финансовата година, в която са
извършени.
5
Претенцията по делото е за заплащане на обезщетение за забава за период от
23.12.2016 г. до 26.12.2018 г. Което и разрешение да бъде възприето за правилно по
отношение датата на падежа на задължението за заплащане на надлимитната болнична
помощ, осъществена по договора, дали това, което се твърди в исковата молба и е
възприето от районния съд, или това, възприето с решението, то задължението е с
уговорен в договора, или посочен в закона падеж, и най-късната дата, на която е
станало изискуемо е 01.01.2016 г. Периода, за който се търси обезщетение за забава на
плащането на престираната болнична помощ е следващ падежа, с начална дата
23.12.2016 г., към която е била настъпила изискуемостта на задължението за заплащане
на сумата за осъществена болнична помощ.
Началната дата на исковия период е точно три години преди подаване на
исковата молба, по която е образувано производството по гр. д. 21228 / 2019 г. на ПРС.
С подаване на исковата молба погасителната давност е прекъсната и не е текла през
времетраене на съдебното исково производство. Следователно възражението на
ответника за изтекла в негова полза кратка 3 - годишна погасителна давност по
отношение на претендираното от ищеца вземане за обезщетение за забава на
плащането, на осн. чл. 86 от ЗЗД, в размер на законната лихва се явява неоснователно.
Ето защо искът се явява доказан по основание, доколкото е налице доказано вземане,
настъпил падеж на вземането и забава за заплащането му.
Съгласно чл. 162 от ГПК, когато искът е установен в своето основание, но няма
достатъчно данни за неговия размер, съдът определя размера по своя преценка, или
взема заключението на вещо лице. С оглед представената справка по делото и
направената служебна на достъпен онлайн калкулатор на законна лихва, съдът намира
иска доказан и по размер.
Като е достигнал до същия извод районен съд е постановил правилно съдебно
решение, което следва да бъде потвърдено, а въззивната жалба да бъде оставена без
уважение.
При този изход на спора на въззиваемата страна се дължат разноски, на
основание чл.78, ал. 3 от ГПК , в размер на заплатеното адвокатско възнаграждение от
1027 лв.
Водим от изложеното и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК, Пловдивският
окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 260091/ 24.01.2022 г., постановено по гр.д.
№ 21228/ 2019 г. по описа на Районен съд - Пловдив, ХII гр. състав.
ОСЪЖДА Национална здравнооосигурителна каса, ЕИК: *********, със
6
седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Кричим“№ 1, да заплати на
„Многопрофилна болница за активно лечение Уро медикс“ ЕООД, ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Колхида“ - продължение, ет. 3,
сумата от 1027 лв. (хиляда двеста и седем лева) направени разноски във въззивното
производство, на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС на РБ в
едномесечен срок от връчването му на страните, при условията на чл. 280, ал. 1 и ал. 2
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7