Р Е Ш Е Н И Е
№ 227
гр. Тутракан, 02.01.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Тутраканският районен съд в публично
заседание на четвърти декември, две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : СПАС СТЕФАНОВ
при секретаря Людмила Петрова, като разгледа
докладваното от Председателя АНД № 258 по описа за 2019 год., за да се
произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 59 от ЗАНН.
С Наказателно постановление № 42 от
12.07.2019 г. Директорът на Национално тол управление,
специализирано звено на Агенция „Пътна инфраструктура“ е наложил на Ю.И.К., с ЕГН ********** ***, за
нарушение на чл. 139, ал. 5 и ал. 6 от ЗДвП, на основание чл. 179, ал. 3 във
връзка с чл. 139,от ЗДвП административно наказание „Глоба” в размер на 300 лв.както
и да заплати такса по чл.10 а ал. 2 от Закона за пътищата в размер на 10 лв.
Недоволен от издаденото наказателно постановление е
останал жалбоподателят К., който го обжалва в срок. Моли съдът да го отмени
като нищожно, неправилно и необосновано. В съдебно заседание процесуалният
представител на жалбоподателя адв. Д. К. от АК *** поддържа жалбата.
Въззиваемата страна – Директор на Национално тол
управление, специализирано звено на Агенция „Пътна инфраструктура“, редовно
призована, не се явява. Представлява се от юрисконсулт З. П. С., която оспорва
жалбата. Моли същата да бъде оставена без уважение, като НП бъде потвърдено.
Районна прокуратура гр. Тутракан, редовно призована, не
се представлява и не взима становище по спора.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:
На 13.02.2019 г. служители от РУ на МВР Тутракан и Национално
тол управление, специализирано звено на Агенция „Пътна инфраструктура“
осъществявали контролна дейност по Закона за движение по пътищата по път II – 21 км 43 в посока Русе – Силистра. В 11:55 часа бил
спрян за проверка лек автомобил „Фолксваген“ с рег. № ***с водач Ю.И.К..При
проверката било установено,че върху предното обзорно стъкло на автомобила има
стикер за заплатена едногодишна винетна такса,която не е перфорирана. Служителят
на НТУ Н. Ж. Н.,в присъствието на свидетеля П. Н. Н., извършил проверка при
която установил, че за МПС, не е заплатена електронна винетна такса.За
констатираното съставил констативен протокол № 0308182 /л.13/.
Актосъставителя В.Н.М. ***,прел,че с жалбоподателя е
извършил административно нарушение и съставил на водача К. АУАН серия Д бл. №
0308182/13.02.2019 г. С АУАН той повдигнал обвинение „… за това,че на
13.02.2019г.в 11.55 ч.по път II-21,км.43,в посока Русе-Силистра,управлява л.а.
„Фолксваген” с регистрационен № *** ,като не е заплатил винетна такса по реда
на чл.10 ал. 1 т. 1 от Закона за пътищата,видно от стикер № 2782G549NR,който е
невалиден към 13.02.2019г. с което
виновно е наруши чл.139 ал. 5 от ЗДвП.”Акта бил предявен на жалбоподателя и
подписан от същия с възражения, каквито представил в писмен вид на 14.02.2019 г.
В АУАН като свидетели при установяване на нарушението били вписани служителите
на НТУ С.С.С. и А.Т.А..
На 14.02.2019г. жалбоподателя К. депозирал жалба /л.15/
срещу съставения му АУАН,към която приложил копие на системен бон на „Български
пощи” ЕАД за закупена на 07.03.2018г. годишна винетка № 1244783 на обща сума 97
лв. и отчет справка за продадени винетни стикери на 07.03. от КРП Сандрово.
Директорът на НТУ, специализирано звено на Агенция
„Пътна инфраструктура“, издал атакуваното наказателно постановление № 42 на 12.07.2019
г. След като възприел изцяло отразената в АУАН фактическа обстановка,развил
своите виждания за констатираното,приел ,че с деянието жалбоподателя К. е
нарушил разпоредбите на чл. 139, ал. 5 и ал. 6 от ЗДвП и на основание чл. 179,
ал. 3 от ЗДвП, АНО му наложил административно наказание „Глоба” в размер на 300
лв., както и да заплати такса по чл.10 а ал. 2 от Закона за пътищата в размер
на 10 лв.
На 17.07.2019 г. жалбоподателят е получил препис от
НП.
Горните обстоятелства се подкрепят изцяло от
показанията на разпитания актосъставител В.Н.М. и свидетелите С.С.С., А.Т.А. и Л.Б.И.,
както и от приложените писмени доказателства, които съдът прие като такива.
Анализирайки доказателствата, съдът достига до
следните правни изводи:
Видно от приложената Заповед № РД-11-631/25.05.2019 г.,
НП е издадено от Директора на Национално тол управление, специализирано звено
на Агенция „Пътна инфраструктура“, имащ съответните правомощия.
Жалбата е подадена в срока по чл. 59 от ЗАНН и от лице,
страна в производството, имащо правен интерес. Като такава тя е допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
АУАН, с който е сложено началото на административно-наказателното
производство, е съставен от длъжностно лице, имащо съответните правомощия. Акта
съдържа всички изискуеми от чл. 42 от ЗАНН реквизити. Описанието на деянията са
изчерпателни, ясни и съответстващи на закона. АУАН подписан от нарушителя и
препис от него му е връчен по надлежния ред.
Атакуваното НП също е издадено от имащ съответните
правомощия държавен орган. Същото съдържа всички изискуеми от чл.57 ал. 1 от ЗАНН реквизити. Подписано е надлежно от издателя и е връчен препис от него на
адресата.
Настоящия състав на съда обаче,счита,че
жалбоподателя К. не е осъществил от обективна и субективна страна
административното нарушение,за което му е бил съставен цитирания АУАН и
административните нарушения,за които е бил наказан с атакуваното НП.
От обстоятелствената част на
атакуваното НП не е ясно за какво точно деяние е наказан жалбоподателя-за
това,че управлява МПС по път,включен в обхвата на платената пътна мрежа,без да
е заплатил дължимата по чл.10 ал. 1 т. 1 от ЗП такса или за това,че управлява
МПС по път,включен в обхвата на платената пътна мрежа,с невалиден винетен стикер.
По безспорен начин и в
административнонаказателното производство, и във въззивното производство пред
съда се събраха достатъчно и категорични доказателства,че жалбоподателя на 03.07.2018г.
в „Български пощи” ЕАД и в частност в
пощенската станция в с.Сандрово обл.Русе, е заплатил дължимата пътна такса за управление
на МПС по пътищата,включени в обхвата на
платената пътна мрежа на страната, за срок от една година, за което му е бил
издаден винетен стикер № 2782G549NR /1244783/. Към 13.02.2019г.,когато е била извършена проверката
от контролните органи и му е бил съставен АУАН, жалбоподателя е бил платил
дължимата пътна такса по чл.10 ал. 1 т. 1 от ЗП. Съдът намира,че е допустимо
актосъставителя да съставил АУАН при извършената проверка,тъй като от залепения
на предното обзорно стъкло винетен стикер за заплатена пътна такса за срок от
една година,не е било видно коя е началната и крайната дата на срока,за който е
платена таксата и представения от жалбоподателя касов бон за платената такса е
бил нечетлив поради избеляло мастило на бона.Съдът счита,че по правилните
действия на актосъставителя,след направеното устно възражение за платена пътна
такса и направения опит да бъде доказано това от жалбоподателя с представянето
на нечетливия касов бон,биха били извършване на допълнителна проверка за факта
била ли е платена от жалбоподателя дължимата пътна такса и ако е била
платена,от коя дата започва да тече срока, за който е платена и едва тогава да
сложи началото на административно-наказателното производство със съставянето на
АУАН. При проверката актосъставителя е установил, че жалбоподателя е заплатил
пътна такса,притежава и е залепил на съответното место винетен стикер за
заплатена пътна такса за срок от една година,издаден от съответния държавен
орган и притежаващ съответната форма и реквизити. Липсвало само перфориране на винетния
стикер,указващо срока,за който е била заплатена пътна такса.Този факт обаче не
налага единствения извод, че жалбоподателя не е заплатил дължимата пътна
такса.На практика актосъставителя е съставил АУАН въз основа на предположения,което
е недопустимо в административнонаказателното право.
Пред АНО обаче,жалбоподателя в срок е
представил доказателства, че към датата на проверката от контролните органи,е
бил заплатил пътна такса за срок,който не е бил изтекъл към датата на
проверката.
Ако жалбоподателя е бил наказан с
атакуваното НП за това,че управлява МПС по път,включен в обхвата на платената
пътна мрежа,с невалиден винетен стикер,се налага извода,че неправилно е бил
приложен от АНО материалния закон. Посочената за нарушена в АУАН и атакуваното
НП, норма на чл.139 ал. 5 от ЗДвП посочва,че „Движението на пътни превозни
средства по път,включен в обхвата на платената пътна мрежа,се извършва след
изпълнение на съответните задължения ,свързани с установяване размера и
заплащането на пътните такси по чл.1 ал. 1 т.1 от Закона за пътищата „.
Посочената в НП за нарушена и разпоредбата на чл.139 ал. 6 от ЗДвП повелява
„Водачът на пътно превозно средство е длъжен преди движение по път,включен в
обхвата на платената пътна мрежа,да заплати таксата по чл.10 ал. 1 т. 1 от
Закона за пътищата в случаите,когато такава е дължима според категорията на
пътното превозно средство …”. В приложената от АНО санкционна разпоредба на
чл.179 ал. 3 от ЗДвП е посочено: „Водач,който управлява пътно превозно средство
по път,включен в обхвата на платената пътна мрежа,за което е дължима,но не е
заплатена такса по чл.10 ал. 1 т. 1 от Закона за пътищата,се наказва с глоба в
размер на 300 лв.” В нито една от посочените разпоредби не са посочва понятието
„ невалиден винетен стикер” . Дори и управлението на МПС с „ невалиден винетен
стикер” да е неправилно и да е някакво нарушение,то не е обявено за такова и не
се санкционира от цитираните и приложени от АНО норми.
Тук следва да се посочи,че неправилно и
незаконосъобразно,както актосъставителя,така и АНО приравняват притежавания от
жалбоподателя и залепен на съответното место в управляваното от МПС
невалидизиран,в смисъл неперфориране,указващо срока,за който е била заплатена пътната
такса,стикер, на липсата на платена пътна такса.На първо место винетния стикер
за заплатена дължима пътна такса служи за проверка на пътя от контролните
органи дали е заплатена такава.Това обаче по никакъв начин не изключва
възможността съответния контролен орган да потърси или жалбоподателя да
представи и други доказателства за факта,че е била заплатена пътна такса за
съответното ППС,за срок,който не е изтекъл към датата на проверката.На следващо
место следва да се има предвид,че в конкретния случай,при проверката на
пътя,контролните органи не са били в състояние да установят единствено и само началната
и крайната дата на срока,за който е била платена пътната такса.
Параграф 21 от ПЗР на ЗИД на ЗП
посочва,че хартиените винетни стикери за всички пътни превозни средства се
валидизират /перфорират/ при закупуване и имат валидност от деня на
валидизирането /перфорирането/. Тази разпоредба създава възможност началната
дата на срока,за който е заплатена пътната такса,да е различна,по-късна от
датата на заплащането й.При липса на перфориране на винетния стикер за
заплатената пътна такса,следва да се приеме,че началната дата на срока за който
е платена пътната такса,е датата на заплащането й.
Параграф 21 от ПЗР на ЗИД на ЗП
посочва,че хартиените винетни стикери за всички пътни превозни средства се
валидизират /перфорират/ при закупуване.Без да е изрично посочено,се налага
извода,че задължението да перфорират винетния стикер,имат събиращите пътните
такси и предоставящи на платилите като доказателство за това винетни стикери,а
не е задължение на плащащите пътните такси.Следва да се отбележи,че думата „ се
валидизират” е употребена неуместно от законодателя,тъй като събиращия пътната
такса има само задължението да отбележи по съответния начин,чрез перфориране,срока
да който е платена пътна такса върху иначе валиден винетен стикер,след като той
е издаден по установения от закона ред от съответен държавен орган и има всички
необходими реквизити.
Отделно от посоченото вече,съдът
намира,че дори и да се приеме,че жалбоподателя е допуснал административно
нарушение,то приложима е разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.Целта на разпоредбите на
чл.139 ал. и 6 от ЗДвП и чл.179 ал. 3 от ЗДвП е движение по пътищата,включени в
обхвата на платената пътна мрежа, да се допускат само ППС,за които е заплатена
съответната пътна такса по чл.10 ал. 1 т. 1 от ЗП.В конкретния случай такава е
била платена от жалбоподателя,същия е притежавал съответния винетен стикер за
това,но не е бил отбелязан по съответния начин само срока,за който е била
платена пътната такса.
При издаването на атакуваното НП и
друго особено съществено процесуално нарушение,обуславящо само по себе си
отмяната му.Със съставения АУАН,с който е сложено и началото на
административно-наказателното производство, на жалбоподателя К. е било
повдигнато обвинение за извършено административно нарушение по смисъла на
чл.139 ал. 5 от ЗДвП.В издаденото в последствие НП,АНО е посочил,че налага
наказание на жалбоподателя за нарушения на разпоредбите на чл.139 ал. 5 и 6 от ЗДвП.От една страна процесуално недопустимо е да се налага санкция за
обвинение,което не е било повдигнато на субекта на административно нарушение по
съответния процесуален ред,а именно чрез съставения АУАН.От друга страна не е
ясно за кое от двете посочени от АНО административни нарушения,е било наложено
административното наказание,тъй като то е едно.Горното е довело до нарушаване
на правото на защита на жалбоподателя,изразяващо се в невъзможността му да
узнае за какво административно нарушение е санкциониран довела до
невъзможността да организира правилно и в пълен обем своята защита.
Ето защо съдът намира, че атакуваното
НП следва да бъде отменено, като незаконосъобразно.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш
И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 42 от 12.07.2019 г.,
с което Директора на Национално тол управление, специализирано звено на Агенция
„Пътна инфраструктура“, е наложил на Ю.И.К., с ЕГН ********** ***, за нарушение
на чл. 139, ал. 5 и ал. 6 от ЗДвП, на основание чл. 179, ал. 3 от ЗДвП,
административно наказание „Глоба” в размер на 300 лв. както и да заплати такса
по чл.10 а ал. 2 от Закона за пътищата в размер на 10 лв.като незаконосъобразно
и необосновано.
РЕШЕНИЕТО може
да бъде обжалвано в 14-дневен срок от датата на съобщаването за изготвяне на
решението, пред Административен съд гр. Силистра, по реда на глава дванадесета
от АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: